* Задължителни полета
В § 23 се създава нов член 113д. В текста се твърди, че за да се установят задълженията по чл. 123, ал. 1 се изисква регистрираното лице – доставчик подава информация за неполученото, но дължимо възнаграждение от получателя във връзка с облагаема доставка. Чл. 123, ал. 1 на ЗДДС изисква всяко регистрирано лице води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон от органите по приходите. ЗДДС не е поставил изискване към доставмика да подава инфорвация да неполумено, но дължимо възнаграждение от получателя във връзка с облагаема доставка и аз не намирам основание с ПП ЗДДС да се допълва закона.
§8. ...
2 „(18) Член 113, ал. 3, т. 1 от закона не се прилага за доставки по чл. 7, ал. 2 от закона.“ Не може с правилника за прилагане на закона да променяте и допълвате самия закон!
В § 23 се създава нов член 113д. В текста се твърди, че за да се установят задълженията по чл. 123, ал. 1 се изисква регистрираното лице – доставчик подава информация за неполученото, но дължимо възнаграждение от получателя във връзка с облагаема доставка.
1- с поднормативен законов акт не могат да се разширяват задължения възникнали въз основа на закон
2 - единственото , което ще се постигне с тази наредба е увеличаване на административната тежест за бизнеса 3 - използваната терминология е неточна, неясна и объркваща.
Не само се увеличава административната тежест за бизнеса, но и предложените промени водят до значителни финасови разходи свързани с наемането на допълнитела работна сила, преработка на работещи програмните продукти на ВСИЧКИ бизнеси.
В § 23 се създава нов член 113д, който не само не кореспондира със ЗДДС, но и създава предпоставки за непълно, невярно и неточно деклариране на данни поради спецификите на всеки отделен бизнес. Както е известно фирмите не работят на касов принцип, както бюджетните предприятия.
Съгласна съм и с мнението на Т.Поптолев, че НЕ може с правилника за прилагане на закона да променяте и допълвате самия закон!
В мотивите към предложението за промяна не виждам да е аргументирана промяната, въведена с параграф 23. Подобна информация не носи никакви ползи, а създава допълнителна административна тежест и разходи за софтуерна актуализация за бизнеса. Подобна информация, за да бъде достоверна, е редно да се даде след инвентаризация на вземанията, а тя съгласно чл.28 от ЗС се прави най-малко веднъж годишно с цел достоверно представяне във финансовите отчети. По-честата инвентаризация е ненужно ангажиране на допълнителни ресурси, които държавата няма да заплати.
Съгласно Чл. 7. ал.1 от Закона за нормативните актове правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. Чл. 123 от ЗДДС идисква регистрираното лице да води подробна отчетност, която да е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон. Правилата за водене на отчетност са установени със Закона за счетоводството. В ЗС няма изискване за съставяне на протоколи за несъбрани вземания. Такова изискване не се съдържа и в ЗДДС. В ЗДДС няма разпоредба и за ежемесечно установяване на такива несъбрани вземания. Съответно няма никаква причина в ППЗДДС да се изисква съставяне на протоколи за тези вземания, което не носи никаква допълнителна стойност, а е само административно затруднение за предприятията.
Съгласно Чл. 7. ал.1 от Закона за нормативните актове правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. Чл. 123 от ЗДДС изисква регистрираното лице да води подробна отчетност, която да е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон. Правилата за водене на отчетност са установени със Закона за счетоводството. В ЗС няма изискване за съставяне на протоколи за несъбрани вземания. Такова изискване не се съдържа и в ЗДДС. В ЗДДС няма разпоредба и за ежемесечно установяване на такива несъбрани вземания. Съответно няма никаква причина в ППЗДДС да се изисква съставяне на протоколи за тези вземания, което не носи никаква допълнителна стойност, а е само административно затруднение за предприятията.
В предложения § 23 се създава нов член в ППЗДДС, в който се вменяват нови, допълнителни задължения за регистрираните лица, без същите тези задължения да са разписани в ЗДДС. Никъде в закона няма разписана норма за създаване и включване в отчетните регистри на такъв "протокол". Чрез създававането на чл.113д от ППЗДДС се променя и дописва ЗДДС, което авточатимно го превръща в незаконосъобразнанорма. Отделно от това, предмет на облагане с ДДС са самите сделки, а не разплащанията по тях. Така, както са формулирани алинеите към чл.113Д става ясно, че целта на въвеждане на тези норми е улесняване на последващия контрол от НАП, а не въвеждане за изясняване на правила по прилагане на ЗДДС.
На второ място липсват мотиви, които да аргументират така организираното дописване на ЗДДС.
На трето място се създавава допълнителна административна тежест за бизнеса и счетоводителите, които следва в рамките на максимум тринадесет календарни дни следва да са извършили междинно счетоводно приключване, за да предоставят коректна информация, което е меко казано невъзможно.
На следващо място, при извършване както на облагаеми, така и на освободени доставки или доставки с място на изпълнение извън ЕС регистраното лице следва да води допълнителна аналитичност на разчетните сметки за клиентите с цел изпълнение на така предвидените задължения, което е абсурдно и надхвърля изисванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
Предложените промени ще доведат до ненужно и абсолютно непосилно бреме от финансова гледна точка за микро, малкия и дори среден бизнес.Справки в такъв вид биха могли да се изготвят само от специализирани софтуери, които са изключително скъпи и внедряването им в една малка или микро счетоводна къща / семеен бизнес и пр./ е невъзможно . При така поставените изисквания се създават предпоставки за допускането огромни грешки със сериозно финансово изражение при последващ контрол от органа по приходите . Изложените мотиви изобщо не кореспондират с реалните процеси в бизнес-средата-неясни, объркващи и очевидно взаимствани , но без реална приложимост. Няма никаква икономическа обоснованост ежемесечно да се прави инвентаризация на вземанията , още повече при дълги договори с отложени падежи за плащане или с междинни , частични плащания. В заключение , приемането на тези промени ще доведе до хаос и тотално объркване сред всички задължени лица, ще създаде допълнителна непосилна финансова тежест за бизнеса и в същото време няма да доведе до никакъв ефект .
Становището на ИПСБ е публикувано на страницата ни.
https://ipsb.bg/%d0%bf%d0%be%d0%b7%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%bf%d1%81%d0%b1-%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%be%d1%81%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b2-%d0%bf%d0%bf/
В предложения чл. 113д се регламентира, че за установяване на задълженията по чл. 123, ал. 1 от Закона регистрираното лице – доставчик, подава информация за неполученото, но дължимо възнаграждение от получателя във връзка с облагаема доставка. Практиката, която наблюдаваме напоследък значително важни изменения да се регламентират чрез друг закон вече придобива и застрашителни размери, а именно с правилници да се изменят самите закони. Неоправдано и противоречащо на чл.123, ал.1 от ЗДДС е предоставянето на информация за „неполучено, но дължимо възнаграждение от получателя във връзка с облагаема доставка“, тъй като тази информация по никакъв начин не определя задължението на регистрираното по този закон лице. Исканата промяна не носи никакви ползи нито за данъчнозадължените лица, нито за фиска, което е и ясно разписано в предложения чл.113д, ал.3. Единственото което се създава е допълнителна административна тежест за бизнеса, която реално ще се отрази на финансовата им стабилност, тъй като подобни промени са свързани с нови разходи за актуализация на софтуери, допълнително заплащане на извънреден труд за счетоводните отдели предвид кратките срокове за подаване на регистрите по ЗДДС, както и значително нарастване на цените на счетоводните услуги. Освен това, с промени в правилник се променят/допълват разпоредби на ЗДДС и ЗСч., което е недопустимо. Тази промяна на практика не кореспондира с редица ситуации, които възникват в реалната бизнес среда и изпълнението й би било трудно, с реална опасност от подаване на неточни данни от предприятията, в следствие на което се явява абсолютно неприложима. В допълнение ежемесечната инвентаризация на вземанията се явява тежест за бизнеса и не е изискване по закон. Това задължение се регламентира в ЗСч. след необходимата процедура и във връзка с изготвянето на финансовите отчети. Нередно, неправомерно и обременяващо е тази информация да се изисква на месечна база от ДЗЛ.
Мотивите и целите за исканата промяна са неясни, допълнително утежняващи бизнеса във всички сектори и целият този член 113д следва да отпадне.
Предлагам в §33 от проекта следното изменение/допълнение:
1а. В таблици 2, 3 и 4 в ред 3 текста в колона 1 придобива следния вид "- по чл.176в, ал1, т.1-3 от ЗДДС" и се премахват редове 4,5 и 6.
2а. В таблица 3, колона 3 пред цифрата 20 се добавя "10/"
Предложената т.1а е продиктувана от чл.176в ал.2 от ЗДДС, съгласно който обезпечението е едно по всички точки на предходната алинея. Разбивката по точки може би е удобна за приходната администрация, но не съответства на житейската логика. Например ако ДЗЛ е вписало, че обезпечава придобивания по чл.176в, ал.1, т.3 от ЗДДС, но икономическата реалност го принуди да извърши продажби по чл.176в, ал.1, т.1 от ЗДДС, които не са обезпечение по т. 3, това не означава, че няма внесено обезпечение. Просто размера на данъчните основи е различен. Практиката показва, че приходната администрация формално се позовава на данните от Приложение №36 Колона 1 от таблиците, за да не изчислява обезпеченията според вида на сделките, а според прогнозните обезпечения по коя точка от чл.176в, ал.1 от ЗДДС са вписани. Последното не кореспондира по никакъв начин с издадените методически указания от ЦУ на НАП.
Считам, че разбивката в таблиците на Приложение №36 от ППЗДДС на обезпечението по точки от чл.176в, ал.1 от ЗДДС не съответства на закона, за който е написан правилника. В крайна сметка обезпечението е едно за всички точки на чл.176в, ал.1 от ЗДДС, независимо какъв е вида на сделките на ДЗЛ.
Предложената т.2а е за хармонизиране на приложението с чл.176в, ал.16 от ЗДДС
От името на СДРУЖЕНИЕ „Асоциация на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива“ в указания срок и в отговор на постъпилия Проект на Правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, заедно с мотиви към него, предоставяме следното становище и предложения, а именно:
АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ТЪРГОВЦИ, ПРОИЗВОДИТЕЛИ, ВНОСИТЕЛИ И ПРЕВОЗВАЧИ НА ГОРИВА (АБТПВПГ) НЕ подкрепя ППИДППЗДДС, като съображенията ни за това са следните:
АБТПВПГ е сдружение с идеална цел, в обществена полза и е браншова организация, в която членуват икономически оператори, осъществяващи пълния спектър от дейности в сферата на търговията с нефт и продукти от нефтен произход, както на едро, така и на дребно в страната. Сдружението представлява обществения интерес в сектора, както от страна на търговците на горива, така и на потребителите (физически и юридически лица). Секторът на търговията с горива е от същностно значение за всички отрасли на икономиката и индустрията, като от него, както пряко, така и косвено, зависи формирането на цената на стоките и услугите предлагани от икономическите оператори в България. Същевременно, той е един от най-тежко регулираните сектори на икономиката, с многобройни, нехармонизирани и често противоречащи си нормативни актове. Пряк резултат от това е обременяването на търговците на горива с непосилна административна тежест и вменяване на несвойствени за тази категория икономически оператори задължения.
С оглед изказаното до тук, създаването на чл. 113д, предвидено в параграф 23 от Проекта за изменение и допълнение на правилника за прилагане на ЗДДС буди притеснения у икономическите оператори от бранша, а и не само. Споменатата разпоредба, с която се цели задължаване на регистрираните лица – доставчици да подават информация за неполучените, но дължими възнагражения от получателите във връзка с облагаеми доставки, се оказва неадекватна, неефективна и незаконосъобразна. Чрез създаването на новия чл. 113д от предложения ППЗДДС се ПРОМЕНЯ и ДОПИСВА ЗДДС, което е в пярк разрез с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗНА, а именно: „Чл. 7. ЗНА (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) (1) Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност.”. Също така, липсата на изложени мотиви, аргументиращи въведеното с чл. 113д задължение е в разрез и с чл. 28, ал. 2 от ЗНА.
Нещо повече, в случай на приемане на горепосочената разпоредба, ще се създаде огромна административна тежест за бизнеса и счетоводителите. Изискването за предоставяне на тази допълнителна информация ще създаде предпоставки за финансови затруднения на малкия и среден бизнес във връзка със закупуване на специализиран софтуер, наемане на допълнтиелна работна сила, в това число допълнително счетводоно обслужване. Също така, смятаме, че неясната формулировка и кратките срокове ще създадат предпоставки за непълното и невярно отразяване на изискваните данни.
Във връзка с всичко това, предлагаме така предложеният чл. 113д да отпадне напълно.