Отново примитивни подходи

Кой сбърка методиката?

Проблема със Социалното подпомагане в тази страна е също толкова половинчат и неефективен като с всичко останало в тази страна! Дали то се отнася за деца или друго.

Залага се един абстрактен Параметър – Критерий, на базата на който се оценява ситуацията! Без да се отчитат останалите фактори, които оказват негативно влияние на този Параметър. С което реално нуждаещите се Уязвими лица се оказват изхвърлени от системата!

Въпроса е сложен и комплексен проблем, поставящ тези индивиди пред невъзможността за каквато и да е дори бедна нормалност!  Защото просто всичко е свързано!  И произтича едно от друго!  

Давам пример за лице с Увреждания като най критичен случай:

Лицето страда от непознато на Българските „Очни лекари“ Увреждане защото Министерство на Здравеопазването не е произвело кадри които да познават Занаята си! И отказват необходимата Диагностика за установяване на този проблем. В едно с оценката да реалната тежест на последствията от това придобито или вродено отклонение. При което този случай остава НЕ Официализиран. И лицето освен, че не получава никаква медицинска помощ, не получава и никакво подпомагане във връзка с този сериозен за него проблем. С което поради особеностите на този комплекс от увреждания то е лишено от Конституционно уж гарантираното право на труд чрез който да си достави необходимото за своето съществуване поради невъзможност да реализира това заради именно тези негови увреждания.  Защо! Защото не му е осигурено подпомагането, което да отстрани риска от надвисналите над него рискови ситуации. Което тези същите медици отказват д признаят! Въпреки че медика спасил неговия орган изрично гое предупредил за всички тези рискове! Заради което лицето се нуждае от тази чужда помощ  за да ги избегне! Но не получава!  Което блокира целия му трудов процес. И възможността да си помогне сам.

Което би трябвало да се осигури от страна на медицинската Експертиза! Но ТЕЛК и НЕЛК, както и Експертния съвет по медицинска специалност „Очни болести“ не желаят да направят това! Както и Официалния Отказ на Министерство на Здравеопазването в лицето на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“! Потвърден от мълчанието на Министъра на Здравеопазването.

Проблем който може да се реши единствено чрез Българската съдебна система!  Но на тези лица не се предоставя нужното подпомагане за достъп да Съдебната система за да потърсят своите отнети Конституционни права! – Закона за Правната Помощ  в който не се регламентира нито начина, нито критерия за подпомагане. А Бюрото за Правна Помощ поставя същия критерий при същите условия като определените тук.  -   Държавата ще му отнема Конституционните права и ще му иска пари за да си ги търси по Съдебен ред!   Въпреки подписаната от Република България Конвенция за Хората с Увреждания и системните забележки на Комитета на ООН за неспазването на постановките в нея и привеждане на Българското Законодателство в съответствие с критериите посочени в тази Конвенция.  Просто нито едно от поставените условия от ТЕЗИ ЗАБЕЛЕЖКИ не е изпълнено!   За разлика от написаното в техния отчет.

При тази ситуация, „Колко е нормално“ да се приема една такава методика на игнорирането на всичкото изредено по-горе?  След като за тези лица няма Закон за Хората с Увреждания! Няма Закон за Правната Помощ! Няма Закон за Здравното Осигуряване! Няма НЗОК! Няма Наредба за Медицинската Експертиза!  Няма и Министерство а Здравеопазването, което да защити техните права така както е фиксирано в т. 1 и т . 4 от ал. 2 на чл. 81 от Закона за Здравето „своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ“ при „зачитане правата на пациента“. – Т. е. Да осигури Медицински състав който да изпълни този Регламент.

В Крайно сметка Няма и Държава!

Защо?    Защото явно Няма и Конституция наречена Основен Закон!  Няма и Правителство което да се съобрази с всички тези документи за толкова много години! Защото те не са от Вчера! И Гълъб Донев ще ми говори Глупости! Както и всички останали преди него.

Ако искате Документи! Ще ви ги представя!

Становище на Национална мрежа за децата относно проект на ПМС за изменение и допълнение на ППЗЗД (1)

ДО

ГЪЛЪБ ДОНЕВ

СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ЛАЗАР ЛАЗАРОВ

СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Относно: Становище на Национална мрежа за децата относно проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето

Уважаеми г-н Донев,

Уважаеми г-н Лазаров,

Национална мрежа за децата участва активно в процесите по актуализиране на нормативната уредба след приемането на Закона за социалните услуги, като включително към настоящия момент, Национална мрежа за децата е разработила и внесла над 22 предложения по промените за Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, с подробно разписани предложения за Стандарти за грижа за децата и младежите, настанени в приемна грижа.

От Национална мрежа за децата приветстваме усилията на Министерство на труда и социалната политика да осъвремени подзаконовата уредба, свързана със социалното подпомагане и подкрепа. В този контекст считаме, че голяма част от предложенията за промени в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето ще допринесат за по-адекватни размер на подпомагането и подкрепа на семействата с деца, които са в уязвима ситуация.

Приветстваме усилията за усъвършенстване на взаимодействието на Държавната агенция за закрила на детето с институциите, имащи отношения към детските политики. В същото време, предложената промяна, която предполага „изпращане“ на доклада за изпълнение на Националната програма за закрила на детето в Министерски съвет, вместо внасянето й, създава съществени рискове за приоритизирането и координацията на детските политики. Допълнително, виждаме неяснота в предложения текст по чл. 2, ал.3, който предполага внасяне на национални програми чрез органа за закрила на детето с „най-много ангажименти“ по съответната програма. Напомняме, че Комитетът на ООН за правата на детето в  последните си препоръки към правителството на Р България отново препоръчва създаването на ясен, устойчив институционален механизъм за координиране на всички дейности по закрилата на децата, който да позволява планиране и съгласуване на политиките.[1] Считаме, че е необходимо да се осигури директно взаимодействие между Председателя на Държавната агенция за закрила на детето и Министерски съвет, което да гарантира на ДАЗД реален мандат за ръководство, координиране и контрол за осъществяване на държавната политика по дейности за закрила на детето в Република България.

Становище на Национална мрежа за децата относно проект на ПМС за изменение и допълнение на ППЗЗД (2)

Приветстваме обвързването на отпусканите финансови помощи и средства за превенция и реинтеграция, отглеждане на детето при роднини или близки и в приемни семейства с линията на бедност като база за определяне на критериите за достъп и размера им и премахване на гарантирания минимален доход като такъв показател като част от синхронизирането на поднормативната уредба след приетите промени в Закона за социално подпомагане в края на миналата година. Считаме, че това ще позволи определянето на по-адекватен размер на подпомагането и ще увеличи обхвата на семействата с деца, които ще бъдат финансово подпомогнати. Подкрепяме и предложението за увеличаване на броя пъти, в които може да бъде предоставена еднократна помощ за превенция на изоставянето и реинтеграция на детето в семейна среда, съкращаването на срока за отпускане на еднократната помощ за превенция на изоставянето, както и включването на младите хора до 20-години, ако продължават да учат в броя на лицата при определяне на средния месечен доход в случаите на деца, настанени за отглеждане при роднини и близки. В същото време, от изключителна важност според нас е ясното обвързване на социалното подпомагане с другите мерки за подкрепа на семействата, които да очертават ясно за справяне със обстоятелствата, създаващи уязвимост. Ясно видимо е, че проследяването на динамиката на дела на децата, живеещи в бедност, показва задържане и намаляване на дела им през последните години, но покачване на дела на децата, живеещи в бедност преди социалните трансфери. Това ясно говори за съществени бариери пред координацията и ефективността на мерките за социална подкрепа.

Виждаме възможност за усъвършенстване на ППЗЗД с прецизиране на плана за действие в контекста на съвременната концепция за споделена грижа. Предлагаме допълването на ал.16а с текст, който да включва участие на биологичното семейство според оценка на възможностите на семейството и нуждите на детето: ал. (3) (нова) „В случаите на деца настанени в алтернативна грижа, в семейство на близки и роднини, приемно семейство и социални услуги от резидентен тип в плана за действие се включват дейности за поддържане на контакт, участие и споделяне на грижата с биологичното семейство.“

По отношение на приемната грижа, що се отнася до заплащането на приемните родители, приветстваме индексирането на помощите с линията на бедността. В същото време, предлагаме увеличаването на процента от минималната заплата за отглеждането на второ и трето дете в приемна грижа, който остава нисък (10%). Този процент не е променян от 2012 година, като ниското възнаграждение става пречка пред възможностите на приемните родители да приемат две и повече деца, включително когато децата са братя или сестри или имат емоционална връзка помежду си. Това води до разделянето на деца и настаняването им дори в различни административни области. 

Проблематично за нас остава предложението да не се дава еднократното месечно възнаграждение на приемни родители, които са декларирали, че не могат да бъдат приемни родители за неоопределен период от време (чл.57в, ал. 6, т.1). Това възнаграждение е еднократно и донякъде компенсира факта, че поради решението професионалните приемни родители да осигуряват грижа на граждански договор, те не могат да ползват обезщетение за безработица, заболяване и др. Това не би било проблем, ако се гарантират трудовите права на професионалните приемни родители.

Становище на Национална мрежа за децата относно проект на ПМС за изменение и допълнение на ППЗЗД (3)

Приветстваме увеличаването на броя на посещенията в следосиновителния период и прецизирането на срока за изготвяне на годишни доклади за наблюдение на адаптацията на детето. Обръщаме внимание, обаче, че за ефективното прилагане на тази мярка, е необходима цялостна реформа на системата за закрила на детето, която да позволи справяне с високата натовареност и ниска подкрепа на социалните работници от Дирекция „Социално подпомагане“, в чиито отговорности влизат тези задачи, така че те да могат да осигуряват ефективно наблюдение и да насочват към подкрепа при необходимост.

Не на последно място, приветстваме предложенията, които усъвършенстват подзаконовата нормативна рамка, отнасяща се до събирането, обработването и анализа на данните, свързани с деца и семейства в България. Създаването на работеща Национална информационна система като интегрирана информационна инфраструктура е особено важно, за да могат да бъдат планирани адекватни политики, основани на доказателства, които да гарантират правата на детето и подкрепата на семействата. То отговаря и на препоръката на Комитета по правата на детето за подобряване на системите за събиране на данни за пълен обхват на областите на Конвенцията за правата на детето. Бихме искали да подчертаем, че наред с дефинираните планиране и наблюдение на  изпълнението на националните програми, основна цел на НИС трябва да бъде  регулярно анализиране на ситуацията и идентифициране на тревожни тенденции и факторите зад тях. Второто ни предложение е за преосмисляне на предложеното в чл.65, ал. 4 определяне на обхвата на обмена на предоставяните от институциите данни въз основа на споразумения, което би могло да забави и затрудни работата по събиране на данни, особено когато става дума за необходимост от проследяване на динамика на данните пред годините.

От Национална мрежа за децата оставаме като коректен и предвидим партньор в процеса на усъвършенстване на системите за закрила на детето и подкрепа на децата и семействата в България.

Национална мрежа за децата

25.05.2023