Неяснота

1. Не става ясно дали Институтът за стратегически анализи и прогнози (ИСАП) е администрация или не.

2. Не става и достатъчно ясно как ще се формират заплатите на служителите в него.

В § 20, ал. 5 от проекта на ПМС е посочено, че със служителите от МФ, чиито функции преминават към ИСАП ще се сключват трудови договори за работа на длъжности по НКПД. Това означава, че за заплатите на тези служители ще се прилага НСОРЗ, т.е. те ще имат допълнително възнаграждение за стаж и професионален опит, т. нар. „клас“.

В същото време в § 20, ал. 6 се говори за „индивидуална основна месечна заплата“. Това е понятие, което се използва в ЗДСл и в чл. 107а от КТ , по отношение на служителите в администрацията, за чиито заплати обаче се прилага НЗСДА.  Но тези служители се назначават на длъжности по КДА, а не по НКПД, освен това те нямат и клас.  

Ако служителите ще са по НКПД, е по-добре да се използват коректните понятия от КТ, „трудово възнаграждение“ и „основно трудово възнаграждение“. А всъщност редно ли е към заплатите на тези служители да се начислява клас?

Нека да се изясни, за да могат служителите от МФ, за които се предвижда да преминат в ИСАП, да  преценят дали това ги устройва или не.

Безсмислени промени

  1.  Относно Институт за стратегически анализи и прогнози – обосновката за създаването му, представена в доклада на вносителя, е недостатъчна и крайно неубедителна. Звеното, което до сега изготвя макропрогнозите на МФ от години насам, едва ли работи само с Ексел, обобщавайки просто данни. Защото иначе се поставя под въпрос на каква база тогава години наред се е подготвял закона за държавния бюджет. Това е подценяване на работа, извършвана години наред. Не става ясно наистина какво налага да се създаде второстепенен разпоредител към МФ, а не например дирекция в МФ, която да е тясно специализирана само за анализи и прогнози и което би улеснило обмена на информация с другите дирекции, ползващи тези анализи и прогнози. Също така не става ясно защо служителите от института няма да са държавни служители, както и защо не са предвидени бройки за обща администрация на института – няма ли да има технически сътрудник към директора/директорите, деловодство, например? И ако дейностите по счетоводно осигуряване, ЧР, ИТ се осъществяват от общата администрация на МФ, кое налага съществуването на института като второстепенен разпоредител, а не като дирекция?

2.    Има несъответствие в бройките, които ще преминат от отдел „Прогнози за сектор „Държавно управление“ на дирекция „Бюджет“, в доклада и оценката на въздействието. В доклада са 8 бр., а в оценката на въздействието са 7 бр.

3.    Същевременно в МФ се създава нова дирекция „Контрол върху капиталовите инвестиции“, в чиито функции също има анализи, прогнози, оценки… Което също поставя под въпрос ефикасността на създаване на институт за анализи и прогнози, а не специализирана дирекция в МФ.

4.    Странно е, че в преходните и заключителни разпоредби на ППМС за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и приемане на неговия устройствен правилник  се прави сериозно преструктурирне на 3 администрации – на МС, МФ и МП. Кое налага това да е представено по този начин, а не в отделно ПМС?

5.    В оценката на въздействие е отбелязано, че приемането на ПМС-то произтича от правото на ЕС – от които точно актове?

непрозрачно обсъждане

Противно на изложеното в предизборната кампания, промените в администрацията на министерството на финансите, на правосъдието и на министерския съвет се правят непрозрачно - за обществено обсъждане е представен проект на ПМС за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози - заглавие, което е съвсем различно от действителния предмет на ПМС-то, а именно промени в УП на МФ, МС и МП.

В приложеното за обсъждане ПМС само ДВА от членовете се отнасят до заглавието, останалите СЕДЕМНАДЕСЕТ СТРАНИЦИ! плътен текст се отнасят до устрйствените првилници на администрациите и сериозни промени в тях.

Ако не бяха статии в медии с добра репутация нямаше и да разбера за промените.

Поради горното предлагам да се спази освен буквата и духа на ЗНА и да се представи за обществена консутация проект на ПМС с действително описание на предмета му, за да може да се изпълни изискването за провеждане на обществена консултация. Видно и от предходните два коментара е че за почти един месец консултация не се е състояла поради подвеждащото заглавие, което е съществено нарушение на чл. 26 от ЗНА. Затова, за да се изпълни закона е необходимо ново общестевно обсъждане.

На второ място липсват мотиви за създаването на института и промените във всичките дирекции на администрацията. Не е изяснен и статута на института, както и какво налага правоотношенията със служителие в него да са трудови и да не попадат под строгата регламентация на ЗДСл и съответно ограниченията на заплатите по наредбите.

Арбитражи

1. В частта за закриване на дирекция "Съдебна защита" считам, че закриването ще бъде незаконосъобразно предвид това, че дейностите, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела, се осъществяват от министъра на финансите в изпълнение на чл. 60 от КМЧП, във връзка с чл. 31 от ГПК, както е прието в практиката и разписано в закона за последните повече от десет години. Промяната на представитеството с преходни и заключителни разпоредби на ПМС е меко казана скандално и ако се възприеме, би означавало, че държавата ще може да променя процесуалното си представителство по свое усмотрение в хода на арбитражи производства, като в същото време може и да запише в ПЗР на ПМС например, че не се запазват правоотношеният с представляващите я адвокатски кантори. 

2. Приемането на МПС в тази му част ще бъде и незаконосъобразно, доколкото не е делегирана от закона възможност министъра на финансите да предлага или МС да приема подзаконови актове във връзка с чл. 31 от ГПК.

3. Приемането на ПМС ще противоречи и на приетото на 12.07.2023 г. решение на НС, с което се напомя на изпълнителната власт, че определянето на представляващия държавата орган се извършва от законодателната власт.

4. Липсват каквито и да е мотиви за извършване на промяната при доказано работеща административна структура, ако публично изнесените данни за 100% успеваемост са верни. Ако в действителност са спечелени от тази структура всички дела, то за да бъде закрита и дейността й преместена, ЗНА изисква наличието на не-бланкетни мотиви, като например анализ на причините, очаквания за по-добро въздействие върху бюджета на държавата и пр., каквито изцяло отсъстват.

5. Не става ясно служителите в новосъздадения "институт" дали ще имат горна граница на трудовото възнаграждение и ако не попадат в наредбата за заплатите на служителите в държавната адмиистрация и класификатора, липсват каквито и да е мотиви, които да обосноват изразходването на този публичен ресурс в завишени нива.

6. Горната т. 5 създава и предпоставка за корупция, както и конфликт на интереси и не е представено становище от компетентните за това органи, нито са представени правила в тази връзка.

Липса на обективни мотиви и скрито преструктуриране на ключови звена

По своята същност, мотивите за създаване на „Институт за стратегически анализи и прогнози“, са абсолютно неоснователни, необективни и изчерпателни, и елементарни, като форма и начин на аргументация.



Зад въпросния „проект“ на нормативен акт, реално стои СКРИТО преструктуриране на ключови звена (дирекции) в Министерството на финансите, и не само. Заглавието е изцяло подвеждащо, като основната цел на постановлението, е извършване на промени в Устройствения правилник на Министерството на финансите, Министерския съвет и Министерството на правосъдието. Обществени консултации не са провеждани.



Цитат:

- „предоставяне на допълнителни щатни бройки от извършено намаляване на числеността на персонала на звена в министерството“; (визира се МФ)

- „създаване на института на база на функции на звена на Министерството на финансите и обезпечаване на числеността на персонала за сметка на щатни бройки на министерството“;

- „процесуална икономия .. включени и други промени в устройствения правилник, както и произтичащи от това промени в други нормативни административни актове на Министерския съвет“ и т.н., и т.н.



Основни рискове от приемане на Постановлението на МС:

1. Не е извършен количествен и качествен анализ (наета e външна фирма „Х“, която е без познания по отношение структура и начин на работа на централната администрация, респективно анализа е проформа и е необективен, няма стойност);

2. Наблюдава се несъответствие при щатните бройки, които се предвижда да бъдат съкратени и премахнати, спрямо „числеността“ на създаващия се „институт“ - класифициран като второстепенен разпоредител с бюджет (неясно защо);

3. Създаване на прекомерно високи нива на стресово претоварване сред служителите, в т.ч. в следствие липсата на каквато и да е яснота относно процеса на преструктуриране и съкращаване на реални щатни бройки и експерти;

4. Липса на визия за развитие на служителите, обследване на експертния потенциал и компетенции, с оглед задържане/запазване на качествените експерти - което е и най-ценният актив на администрацията;

5. Изцяло пренебрегване мнението на засегнатите от структурните промени служители - липса на допитване за тяхната нагласа, склонни ли са да работят в друга структура или дирекция на министерството и при какви условия, липса на предоставяне на алтернативни възможности, за навременна преценка от тяхна страна (неяснота, дали въобще такъв тип алтернатива ще бъде предложена);

6. Морален и етичен риск;

7. Оронване престижа на Министерството на финансите - безспорно, най-оптимално функциониращата централна администрация в страната, разполагаща с най-добре подготвените експерти;

8. На последно място, но не по значение: Сериозна текуща загуба и/или последващ отлив на експертен потенциал.



Обективни факти (аргументиращи изброените по-горе рискове):

Заложено е закриване на дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ (старо наименование „Финанси на реалния сектор“)

Липса на обективни мотиви и скрито преструктуриране на ключови звена (част 2)

Това е ВТОРАТА по ЗНАЧИМОСТ дирекция в Министерството на финансите.

Мотивите са меко казано неясни и неоснователни. Парадоксално е да желаеш закриването на една от водещите си дирекции по функции, разнородност на материята и обем на работа. Освен държавни помощи, основният фокус на дирекцията е насочен към т.н. реален сектор - предоставяне на концесии и на разрешения за търсене и проучване на подземни богатства; разработване на предложения за изменения и допълнения на законодателството в областта на концесиите, в т.ч. законопроекти и проекти на подзаконови нормативни актове, методологии, указания за финансово-икономическите елементи на концесията, финансови модели и финансово-икономически анализи, проекти на договори; подпомагане изпълнението на правомощията и функциите на министъра на финансите в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала и държавните предприятия, в т.ч. увеличаване на капитала; оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия; разработване и прилагане на дивидентната политика на страната; анализи и прогнози за постъпленията от приватизация и следприватизационен контрол за целите и планирането на държавния бюджет (в т.ч. набиране на ресурс за т.н. „Сребърен фонд“), постъпления от концесионни плащания; съгласуване на мерки за финансови инструменти съгласно Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление по Оперативните програми; съгласуване на предложения за подпомагане и публична намеса под формата на застраховане на експортни кредити и мерки за подобряване на ликвидността; координация на предоставянето на публична финансова подкрепа по реда на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, при спазване на Закона за държавните помощи и правната рамка на ЕС и след постановяване на положително становище от страна на Европейската комисия, въз основа на мотивирано предложение от Българската народна банка до министъра на финансите; изготвяне на становища за съответствие със законодателството на ЕС, в случаи на предоставяне на публични средства по реда на Закона за публичните финанси; събиране и анализиране на информация за управлението на паричните средства на публичните предприятия; изготвяне на становища и проекти на нормативни актове на Министерския съвет, предложения от общини и областни управители, относно разпореждане с имоти - публична или частна държавна собственост, имоти - собственост на публични предприятия; разработване и съгласуване на законопроекти и проекти на подзаконови нормативни актове, програми и стратегии в отраслите транспорт и съобщения, вкл. по отношение на задължения за изпълнение на обществени услуги, в съответствие със законодателството на ЕС и европейските практики, както и с оглед по-ефективното и ефикасно разходване на публични средства; изготвяне на становища по предложения и въпроси, касаещи финансови аспекти на дейностите в железопътния и автомобилния транспорт, далекосъобщенията, разработване на договори за извършване на обществени превозни услуги, при съобразяване с националната и европейската правна рамка; изготвяне на становища за съответствие на законодателството на ЕС в областта на държавните помощи за сухопътен, железопътен, въздушен, морски, речен, тръбен транспорт; мерки по опазване на околната среда, минали екологични щети, търговия с емисионни квоти, сектори селско и горско стопанство, рибарство и аквакултури, и още много други дейности.



Директорът на дирекция „Държавни помощи и реален сектор“, прекият ръководител, както и другите двама началници на отдели, са не просто ръководители, спускащи служебните задачи една след друга, а добре утвърдени личности и ЛИДЕРИ.

Лидери, защото участват пряко в работния процес и защото винаги мислят за хората си, дърпат ги нагоре, предоставят поле за изява и за развитие на експертните, и личностни качества.



Няма друга дирекция в Министерството на финансите, която да работи толкова оптимално, макар при прекомерно натоварване и високи нива на стрес, но с много добре балансиран екип от хора. Ако има рейтингова скала, това ще проличи много ясно. За момента, достатъчно условие е, да се направи вътрешно допитване, както и такова на ниво предишни министри и ресорни заместник-министри, и да се обследва деловодната система за постигнатата от дирекцията и хората, които стоят зад нея максимална ефективност, експертна продуктивност и вложен качествен интелектуален труд.

Липса на обективни мотиви и скрито преструктуриране на ключови звена (част 3)

Ще бъде колосална грешка, ако дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ не се запази в нейната цялост.

Ще бъде грешка и ако д-я „Съдебна защита“, отговаряща за делата и исковете към държавата на стойност десетки милиони левове, и разполагаща с ключов експертен капацитет, бъде изключена от структурата на МФ.



И най-вече, ще последва безапелационна загуба на кадри и интелектуален ресурс, ако се пристъпи към описаните АГРЕСИВНИ структурни промени, заради създаването на неясен от към цели и потребности „институт“.



Заключение:

1. Ако целта е структурно оптимизиране на персонал и съкращаване на административни разходи, може да се започне от позиции, като телефонист-изпълнител и библиотекар-изпълнител. Това не са позиции със служебни правоотношения и нямам нищо против хората за тях, но са длъжности, които реално не носят никаква добавена стойност за институцията.



Броят на съветниците, също така, е ненужно голям. Неясни са и техните функции. А обстоятелството, че тези лица се назначават без конкурс - единствено може да поражда съмнения за неефективност на същите и корупционна договореност/уреждане.



Разходите могат да се съкращават от съвсем други, материални пера и това трябва да е водещото, а не живата/експертна сила.



2. Много по-лесно е, вместо да се разбиват ключовите и най-добре функциониращи и ефективни дирекции, и да се правят структурни и числени съкращения, въпросният „институт“ да се създаден като изцяло нова дирекция, с щатен персонал от 22-ма човека. Организира се прозрачен конкурс, назначат се качествени експерти.



Възможна и препоръчителна опция е, института да се основе към специално създаденото МИНИСТЕРСТВО НА ИНОВАЦИИТЕ И РАСТЕЖА. Това ще оптимизира и улесни процеса, и няма да са необходими упоменатите съкращения на хора.



В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ, структурните и числени реформи остават впечатление, че се цели нещо прикрито и много по-съществено, като заобикаляне на закони, с оглед някакво облагодетелстване. Абсолютно алогично е да се откажеш от водещите си дирекции, в името на „институт за анализи и прогнози“.



В действителност, ситуацията е точно обратната - не малко дирекции в МФ изпитват недостиг на експерти, спрямо обема и спецификата на работа. Затруднява се работния процес и често пъти деня е с продължителност 10+ часа, за да се компенсират сроковете за отговор и най-вече, да се представи максимално качествена, обстоятелствена и обективна позиция на Министерството на финансите.





Всичко описано, следва да бъде взето под ОСОБЕНО внимание, с оглед обезпечаване на нормалния работен процес в администрациите и запазване на експертния потенциал.



Оставам на разположение за провеждане на конструктивен диалог, на най-високо ръководно ниво.