* Задължителни полета
Териториален план за справедлив преход на област Кюстендил
На стр.22-23 в предложения за дискусия план, в контекста на картографиране на уменията на работната сила, е записано: "Създаването на междурегионални центрове за професионално обучение и обучение за преквалификация и повишаване на квалификацията ще се базира на резултатите от картографирането на уменията. Резултатите ще отразяват регионалните специфики и предложените мерки ще бъдат съобразени с конкретните нужди и потенциал на област Кюстендил". В тази връзка посочвам, че в област Кюстендил, според регистъра на Националната агенция за професионално образование и обучение, са активни 21 центъра за професионално обучение и 1 център за информация и професионално ориентиране. Съобразно Закона за професионалното образование и обучение, тези центрове са разкриват от публични и частни организации пряко свързани с бизнес средата на региона. В случая - фирми, бизнес сдружения, синдикат, научно-технически съюз. Според регистъра на Регионалното управление на образованието в Кюстендил, в областта функционират 10 професионални гимназии. Всички те покриват целия спектър от професионални квалификации посочени като необходими в текста на плана - селско стопанство, хранително-вкусова промишленост, здравни грижи, екологични услуги - включително озеленяване и парково струителство, здравни грижи и грижи за човека, производство на облекло и обувки и т.н. Добрата практика в сферата, показва, че процесът на професионална квалификация трябва да е обвързан с процес на кариерно консултиране, какъвто капацитет по закон и лиценз от НАПОО имат центровете за информация и професионално консултиране. По закон, тези центрове разполагат с необходимите като квалификация и професионален опит специалисти, процедури, методическа и материална база. Въпросът е защо този капацитет на местната общност, като експертиза, ангажимент, инфраструктура не е отчетен в плана и се залага създаване на нови структури като междурегионални центрове за професионално обучение. Не коментирам възможностите на местните професионални гимназии. Като се има предвид опитът на Агенцията по заетостта в процедури по активиране и преквалифициране, няма ли да е по-лесно да се използва създадената мрежа, а не да се създават нови структури, които ще изискват инвестиции?!?
В същото време, нови структури, с държавна подкрепа, реално ще застрашат съществуването на действащите професионални центрове и професионални гимназии, като рискуват генериране на други категории безработни лица.
ЦПО и ЦИПО не бива да се изключват от процеса на картографиране на уменията, най-малкото, защото разполагат с база данни за входяща и придобита професионална квалификация (поддържат задължителни по закон архиви), движение на работната сила в региона и от региона към страната и чужбина. Това знание за интересите и способностите на работещите на местно ниво не може да се замени и компенсира само с моментно външно проучване, или най-малкото – може да даде солидна информационна база за него, включително при очертаване на тенденции в динамиката и способностите на местния пазар на труда.
ЦПО имат възможност по закон да използват процедури по валидиране на професионални знания, умения и компетентности, така че да се спести време и да се вложи ресурс само за необходимите нови знания, умения и компетентности на лицата, които искат да се преквалифицират или да придобият документирана професионална квалификация по дадена професия.
ЦПО използват програми за актуализация и разширяване на професионална квалификация, които също пестят време и ресурс при придобиването на нова професия или специалност от дадено лице.
Изпълнението на процеса на преквалификация на лицата, които излизат от свързаните с въглищата индустрии може да използва вече утвърдени механизми като ползването на поименни ваучери, с които лицата да изберат вида и мястото на своето обучение.
С една дума – за осигуряване на подходяща и приложима преквалификация, регионите имат човешки и организационен потенциал. Имат и необходимите учебни бази. Въпросът е да се осигурят необходимите средства и да се направи необходимата координация в процеса на изпълнение на дадените мерки.
Оставам на разположение,
Георги Илиев, експерт ПО в ЦПО към „ПЛАМ“ ЕООД.
Коментари в рамките на процедура за публично обсъждане на ТПСП и по-специално Стълб 2 – Социална подкрепа и подкрепа за заетостта
Картографирането на уменията включва изследване на настоящите умения на работната сила от предприятията, които ще бъдат засегнати от зеления преход и ще имат необходимост от подкрепа за пренасочване и (пре-)квалификация. Териториалните планове за справедлив преход не посочват достатъчно ясно какви работни места с какви профили на уменията ще бъдат налични за тези засегнати лица.
Интервенционната логика на мерките, които ще бъдат финансиран от ФСП в рамките на дейността за картографиране на уменията включва „оценка на пропуските в уменията на заетите лица и разработване на подробен план за обучение за придобиване на квалификация и умения, с цел гарантиране на перспективата за развитие на потенциално засегнатите лица“. Не е на лице достатъчно ясна връзка между наличните умения, констатирани в резултат от картографирането, и необходимите умения, за които ще се (пре-)квалифицират засегнатите лица, тъй като необходимите умения не са достатъчно изяснени.
Считаме, че е необходимо да се засили значително анализа на потенциалните възможности и идентифицирането на новите работни места, към които ще се насочват лицата, засегнати от зеления преход, и дейностите за (пре-)квалификация да са ясно обвързани с изискванията за тези нови работни места.
Този анализ следва да направен в ТПСП, където в момента са представени само потенциалните възможности в сферата на енергетиката, ВЕИ и др. подобни. Споменава се привличането на нови инвестиции, но по отношение на сферите за очаквани инвестиции, различни от енергетиката, не е представен конкретен потенциал, с който да са съобразени обученията за (пре-)квалификация.
Пренасочването на настоящите заети към работни места в нови предприятия, оценката на нуждата им от обучения с цел заемане на конкретно работно място и като цяло работата с лицата за тяхното кариерно ориентиране изискват институция/организация която да се съсредоточи върху тези услуги.
ТПСП не идентифицират потенциалната сериозна роля на Агенция по заетостта като институцията, която може, и ще бъде ангажирана по силата н своите компетенции, с тези дейности. АЗ разполага с експерти, както по отношение на регулярната дейност – предоставяне на посреднически услуги, т.е. реализиране на връзка между търсещия работа и работодателя, така и във връзка с предоставяне на услуги за кариерно развитие. При необходимост, тази експертиза може да се повиши и да се предвидят дейности за повишаване на капацитета на АЗ в тези две посоки. ТПСП следва да разпознаят основната държавна институция на пазара на труда като основен необходим участник в посредничеството и в услугите за кариерно развитие.
Обособяването на изцяло нови центрове за обучения - Междурегионалните центрове за професионално обучение и образование – не е обосновано. Предлагаме да се предвиди ангажиране на съществуващите обучителни центрове във всички въглищните региони и нови да се предвиждат само, ако липсват такива.
Плановете предвиждат сред обученията за засегнатите лица да има и такива за придобиване/повишаване на дигиталните умения.
Трябва да се вземе предвид, че повишаване на дигиталните умения e предвидено да се финансира по ПВУ и по ПРЧР за всички степени на дигитална компетентност. В момента се разработват и се очаква до края на годината да започне използването на програми за обучение за всяко от нивото по Европейската рамка DigComp. За тези обучения е предвиден значителен ресурс от двата източника, като се очаква 500 000 човека да получат нови/повишени дигитални компетенции.
В допълнение, по ПРЧР ще бъдат финансирани хоризонтално и обучения за заети лица, които са свързани със специфични умения на работното място.
Предвид горепосоченото, считаме, че обучения за повишаване на дигиталните умения може да не се включват в дейностите с финансиране от ФСП.