От името на колегията на Физически факултет на СУ Св. Климент Охридски

Физически факултет на СУ Св. Климент Охридски е едно от водещите научни звена в Университета и страната. Научно-преподавателския състав участва активно в международни и национални научни проекти в това число в няколко Национални научни програми, обекти от Националната Пътна Карта за Научна Инфраструктура, проекти свързани с ОИЯИ Дубна и ЦЕРН и Рамковите програми на ЕС за научни изследвания и иновации. В тези си дейности учени от факултета взаимодействат тясно с екипа на Дирекция Наука на МОН. Колегите оценяват високо професионализма екипа на  Дирекция Наука, но също така споделят и мнението, че числения състав на този екип е крайно недостатъчен за задачите, с които е натоварен. Предвид това и новите задължения на Дирекция Наука, произтичащи от Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите считаме, че е необходимо значително увеличаване на щатния състава на Дирекция Наука. Рамките на настоящето обществено обсъждане,  предлагаме да се използва възможността при промяната на УП на МОН и да се разшири състава на дирекция „Наука“ с допълнителни поне 5 щатни бройки.



Настоящето становище е подкрепено единодушно от Факултетния съвет на Физически факултет на СУ Св. Климент Охридски на редовно заседание, проведено на 11.06.2024 г.



проф. дфзн Георги Райновски

Декан на Физически факултет на СУ Св. Климент Охридски

Относно: Промени в УП на МОН: предложение за увеличаване на числеността на дирекция „Наука“ на МОН

Ръководството на Българска академия на науките се запозна с проекта на Постановление, с който се предлагат изменения и допълнения в Устройствения правилник на Министерството на образованието и науката (УПМОН). Намираме промените за необходими и навременни. Предложената актуализация и допълнение във функциите на дирекция „Наука“ отговарят на променената нормативна база и многообхватните отговорности и  дейности, изпълнявани от дирекцията.

Съгласно Устройствения правилник на Министерството на образованието и науката, дирекция „Наука“ със състав от 14 щатни бройки е единствената политикоправещата дирекция в страната, която подпомага министъра на образованието и науката при осъществяване на държавната политика в областта на науката, при вземането на решения за прилагането и изпълнението на ангажиментите на България, произтичащи от членството в Европейския съюз и подпомагаща участието на български учени в европейски и международни инициативи и проекти. В допълнение дирекцията участва пряко при финансирането и мониторинга на Националната пътна карта за научна инфраструктура и националните научни програми.

Съставът на дирекцията е КРАЙНО НЕДОСТАТЪЧЕН и предлагаме да бъде увеличен с най-малко със седем допълнителни бройки. Така ще се осигури капацитет за нормалното и ефективно управление на националната научна екосистема и пълноценното участие на България в Европейското научноизследователско пространство. От подобна подкрепа се нуждае също и фонд „Научни изследвания“

Осигуряването на допълнителни бройки ще подпомогне и ускоряване на присъединителния процес на България към ОИСР чрез пълноправното участие в комитетите и инициативите на организацията, а също и за изпълнението до 2029 г. на трите програми за наука, финансирани по втория швейцарски принос към България.

В допълнение, трябва да подчертаем, че с ограничения щат на дирекция Наука и без осигуряването на допълнителни щатни бройки се поставя в риск ефективното изпълнение на новите нормативно заложени ангажименти на МОН, произтичащи от Закона за насърчаване на научните изследвания и иновации. Сред тях са изпълнението на националната седемгодишна рамкова програма за научни изследвания и иновации, осигуряване на работата на Съвета за иновации и научни изследвания, работата на мрежата от координатори за наука, Общата координация на РП Хоризонт Европа и националната мрежа от експерти в различните нейни тематични области. Наличният кадрови състав на дирекцията не е достатъчен и за изпълнението на Националния план за отворена наука, вкл. разработване и изпълнение на нова национална програма за отворена наука.

Българската академия на науките и нейните научни звена работят в сътрудничество с дирекция „Наука“ в общите усилия за развитието на сектора, за надграждане и укрепване на научния потенциал на страната, за изпълнение на заложените цели и приоритети в Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България и успешното участие на научните организации в европейски и международни програми, инициативи и партньорства.

Категорично заявяваме, че отпускането на допълнителни щатни бройки за увеличаване  на експертния потенциал на дирекция „Наука“ е от ключово значение за постигане на заложените стратегически цели и реформи в националната научна екосистема и активно участие в Европейското научноизследователско пространство в условия на динамично променящите се обществени отношения и глобални предизвикателства.

Допълване дейностите на Дирекция „Приобщаващо образование“ в Устройствения правилник на МОН

Из писмо до служебния министър на образованието и науката, двама зам.-министри и две дирекции - вх. № 1105-121/08.07.2024 г.

Настоящото писмо е в изпълнение на предложен от Фондация „Институт за информални иновации“ (ИИИ) с писмо до Вас (вх. № 1105-87/26.06.2023 г.) и Дирекция „Правна“ (вх. № 1105-109/ 18.06.2024 г.) КОМПЛЕКСЕН ПОДХОД в няколко стъпки за реалното ученическо самоуправление на всички нива в училищата.

Първата стъпка от този подход е свързана с изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на образованието и науката (УПМОН - в сила от 13.03.2010 г. с многобройните му изменения до 02.04.2021 г.).

След влизането в сила на новия Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), който разшири полето на ученическото самоуправление до всяка паралелка (чл. 92 ал. 2; чл. 171 ал. 1 т. 11; чл. 171 ал. 2; чл. 267 ал. 2) и изготвянето на Наредба № 13 от 21.09.2016 г. за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование, в която се разработиха конкретните норми на политиката за индивидуалните и колективните права на децата/учениците чрез ученическото самоуправление  (чл. 4 т. 2 д; чл. 6 ал. 2 т. 1; чл. 11 ал. 2; чл. 17 ал. 1 т. 1;чл. 17 ал. 2; Приложение № 5 пояснение 2; Приложение № 6 – Рамкови изисквания за създаване и функциониране на ученически съвети), е необходимо тази политика да се отстоява, провежда и контролира от дирекция в специализираната администрация на МОН. Прието е това да бъда дирекция „Приобщаващо образование“, но досега ученическото самоуправление отсъства от нейните функции и отговорности, определени с Устройствения правилник на МОН .

Във връзка с проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, предлагаме в § 2. В Устройствения правилник на Министерството на образованието и науката да се включи нова т. 2а.

2а. В чл. 41  т. 4 се изменя така:

 „осъществява дейности в областта на гражданското образование, включително чрез ученическото самоуправление, на здравното образование, на образованието за устойчиво развитие и превенция на насилието чрез сътрудничество и партньорство между учители, родители, ученици и представители на външни за училището организации и институции, включително и по повод ученическото самоуправление.“

Промяната автоматично ще се отрази в профила на Дирекция „Приобщаващо образование“ в сайта на МОН (Приобщаващо образование ● Министерство на образованието и науката (mon.bg)) - най-важното публично място за представяне на политиките на МОН.

Във връзка с общественото обсъждане на Устройствения правилник на МОН и пакета задължителни документи към него, предлагаме необходимите допълнения към Доклада до министър-председателя на Република България и Частичната предварителна оценка на въздействието, както и мотиви към направеното предложение..

Настоятелството на Фондация „Институт за информални иновации”

СТАНОВИЩЕ на Съвета на ректорите на висшите училища в Р България

Предвид обстоятелството, че предлаганите изменения засягат намаляване на числеността на ресорната и относима за работата на висшите училища дирекция „Висше образование“ от 19 на 17 човека, Съветът на ректорите изразява следното свое становище:

Функциите на дирекция „Висше образование“ според сега действащия Устройствен правилник на МОН са приети през 2011 г. Оттогава досега отрасловият Закон за висшето образование е изменян и допълван повече от 20 пъти. Някои от тези законови промени са концептуални и значителни, като с тях са въведени нови дейности и задължения на министерството, които логично попадат в обхвата на работата на дирекцията. Те обаче все още не са отразени в Устройствения правилник на МОН и функционалната й характеристика.

Едновременно с увеличаването на обема на функциите и отговорността, числеността на дирекция „Висше образование“ постоянно е намалявана, което се предлага и с Приложението към чл.27, ал.3, б. „и“ на настоящото изменение.

Засилването на организационните, управленските и контролните функции на държавата в последните години намира израз във въведената и развита в този период Рейтингова система на висшите училища, Националната карта на висшето образование в Република България, договорите за управление на ректорите и свързаните с тях образователни политики за развитие на държавните висши училища, които се одобряват и утвърждават от Министъра на образованието и науката, ежегодното приемане и оценяване на отчетите по изпълнението им, работата на Комисията по академична етика, която няма собствен щат и администрация, одобряването на споразуменията за съвместно обучение между български висши училища по реда на чл. 42а от ЗВО, организацията и осъществяването на дейностите, произтичащи от участието на България в Европейския университетски институт, подкрепата, която се оказва при стимулирането на висшите училища за участие в европейските университетски мрежи и много други.

От изложеното личи, че наличието и развитието на административен капацитет на дирекцията е ключово за успешното прилагане на политиките в системата на висшето образование.

В този смисъл, без Съветът на ректорите да има желанието да се превръща в регулатор на вътрешноведомствени за Министерството на образованието и науката административни въпроси, считаме, че следва да бъде обсъдена възможността щатните бройки, които се предоставят чрез изменението на Правилника на Националния център за информация и документация (НАЦИД), да бъдат взети от общата администрация на ведомството, с оглед създаването на реална опасност поради липса на достатъчно специалисти да се стигне до забавяне или дори блокиране на важни за системата процеси.

Управителен съвет на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България 

Становище от Фондация за децата в риск по света

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Във връзка с отворената обществена консултация, засягаща предложени изменения и допълнения в Устройствения правилник на Министерството на образованието и науката (УПМОН), ние от Фондация за децата в риск по света бихме искали да предложим допълнение на Устройствения правилник на МОН със създаване на нова дирекция в рамките на специализираната администрация на министерството, която да отговаря за планирането, изпълнението и мониторинга на политиките и въпросите, касаещи образованието и грижите в ранна детска възраст.

Управлението на предучилищното образование към момента се изпълнява от Дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“, като в рамките на тази структура попада разработването и изпълнението на държавната политика в областта на предучилищното, общото и профилираното училищно образование, както и неформалното и информалното образование, учебните програми, ученическите олимпиади, държавните зрелостни изпити и редица други сами по себе си изключително важни и ключови за функционирането на общественото образование теми и системи. По тази причина не е възможно в рамките на тази дирекция да бъдат фокусирани специфичните предизвикателствa  и приоритетни цели на ранното учене и образование като самостоятелна, отделна и придобиваща все по-голяма значимост за националната и европейска политика тема.

През 2023 г. броят на децата в България на възраст 0-7 години е едва 468 423, като в сравнение с 2015 г. децата в тази възрастова група намаляват с 15%. България е сред 6-те страни от ЕС-27, в които има най-нисък обхват на децата в ОГРДВ. През 2022 г. в ясли и яслени групи са записани едва 17.9% от децата на възраст 0-3 години. Този дял е около 2 пъти по-нисък от средния за ЕС-27, където в тази възрастова група са обхванати 35.9% от децата. Данните на Евростат за обхвата на децата под 3 годишна възраст в България са още по-обезпокоителни през 2023 г. – в тази възрастова група в ОГРДВ не участват 90.9% от децата[1]. Тези данни показват, че България трябва да увеличи около 4 пъти обхвата на децата в ОГРДВ, за да постигне целевият показател за 2030 г., определен от Съвета на ЕС през 2022 г.: най-малко 50% от децата под 3-годишна възраст да участват във формални висококачествени услуги за образование и грижи в ранна детска възраст най-малко 25 часа седмично. През учебната 2022/23 година, дори след включването в системата на предучилищното образование на 5 036 5-годишни деца и 1 752 6-годишни деца[2] в резултат на дейности по механизма за обхват[3], груповият нетен коефициент на записване на децата в детските градини, отразяващ броя на учащите в предучилищното образование във възрастовата група 3-6 години към броя на населението в същата възрастова група, достига 87.3%, като обхватът в детските градини остава изключително нисък в област Сливен, където нетният коефициент е едва 71.1%, а в областите Смолян и Благоевград стойностите на този показател са най-високи – съответно 95.0% и 92.6%[4].

За сравнение в ЕС-27 средната стойност на дела записани в образователната система деца във възрастовата група между 3 години и възрастта за постъпване в първи клас в периода 2019 - 2021 година е 93%[5].

Делът на децата на възраст от 3 до 6 години, които не са записани в предучилищно образование и грижа в ранна детска възраст е много по-висок при децата от ромския (41.7%) и турския етнос (32.8%), отколкото при децата от българския етнос (17%)[6].

Становище от Фондация за децата в риск по света, 2 част

Раното образование и грижа се превръща все повече в приоритетна сфера на образователните системи в Европа и ЕС, предвид солидните доказателства за огромната добавена стойност и възвръщаемост на инвестициите в ранното детство за обществата. Те спомагат преодоляването както на тежки социални проблеми като поколенческата бедност, изолация и маргинализация, така и на интеграцията на различни групи деца в уязвимо положение, като деца с майчин език, различен от български, деца емигранти и бежанци, деца на български граждани-работници в ЕС, които са родени и израснали в чужбина, деца с увреждания и специални образователни потребности и много други. Всички те са в риск от по-лошо справяне с образователния материал, по-трудна адаптация и ранно отпадане от средното образование, ако не бъдат положени допълнителни усилия и не бъдат посветени достатъчно човешки и финансови ресурси, за да бъде обезпечен техния успешен старт. Накрая, качествените услуги за ранно образование и грижи подпомагат по безспорен начин средното образование и гарантират много по-висока резултатност, напредък и успеваемост, както по отношение на образователния елемент, така и на възпитанието и социализацията на всички деца.

На този фон, обаче, България продължава да отделя едва половината от средното за ЕС-27 БВП в областта на ранното и предучилищното образование – 0.8% към 1.6% (ЕС), при по-високо БВП за средно образование – 2% при 1.7% за ЕС.

От така посочените данни и като имаме предвид предприетите стъпки към значителни реформи през последната година в областта на ранното детство, като приемане на Годишен план за насърчаване на ранното детско развитие 2024, подготовката на Визия за ранно детско развитие, разработвана в широк консенсус с представители на всички заинтересовани страни, както и предвижданата и така необходима реформа по преминаване на яслените грижи за деца под 3 години от Министерство на здравеопазването към Министерство на образованието и науката, което ще позволи преосмислянето на моделите на обучение и грижа за най-малките и приравняването им към съвременните, доказани в науката и практиката подходи, става ясно, че ранното образование и грижа имат своето важно и независимо място в системата на българското образование. Всички тези вече стартирали и/или планирани и очакващи своето изпълнение цели са намерили своето място и в Националната рамка за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст, която беше разработена от Министерство на образованието и науката и с подкрепата на УНИЦЕФ-България, неправителствения сектор, академичните среди и множество утвърдени международни и национални експерти по темата. Съществуването на подобен всеобхватен стратегически документ, създаден да подпомага структурните реформи в държавите от ЕС, само по себе си е достатъчно основание за отделяне на обезпечен административен ресурс за обезпечаване на темите, свързани с ранното обучение и грижи.

Становище от Фондация за децата в риск по света, 3 част

Водени от принципите за най-добрия интерес на детето, както и от своя дългогодишен практически и застъпнически опит в областта на ранното детство и ранното обучение, ние, от Фондация за децата в риск по света предлагаме в структурата на Министерство на образованието и науката да бъде обособена отделна самостоятелна Дирекция „Обучение и грижи в ранна детска възраст“, която да поеме функциите по планирането, изпълнението, отчитането и проследяването на политиките в областта на национално ниво. Това е необходимо най-вече и във връзка с делегираната към общините отговорност да управляват детските градини, но в същото време и необходимостта от целенасочено национално поставяне и изпълнение на приоритети според спецификите на различните региони, както и с оглед на подкрепата, закрилата и гарантирането на достъп до качествени ОГРДВ услуги на най-уязвимите деца и техните семейства.

Вярваме, че така предложените изменения в Устройствения правилник на Министерството на образованието и науката (УПМОН) ще доведат до по-балансирано и ефективно управление на образователния ресор, свързан с ключовия период на ранното детство.

Фондация за децата в риск по света (ФДРС) e регистрирана в България през 2009 г. и оттогава работи за насърчване на ранното детско развитие и учене през игра. ФДРС преобразява живота на деца, семейства и общности в нужда чрез своите програми, които са насочени към справяне с травмата от страна на уязвимите деца, както и за повишаване на тяхната увереност и самооценка и готовността им за училище.

Фондация за децата в риск по света

Юли 2024 г.

Политика към висшето образование

Във функциите на дирекция „Висше образование“ в сега действащия Устройствен правилник липсват основни дейности, въведени с няколко промени в Закона за висшето образование през последните години, сред които: