Предложение за Индикативната годишна програма за конкурсите на Фонда за 2025 г.

През м. януари и февруари 2024 г., на основание чл. 29а, ал. 3, т. 4 и 5 от ЗЗРК от Изпълнителния директор и експертите на Националния фонд „Култура“ е изготвено предложение за Индикативната годишна програма за конкурсите на Фонда за 2024 г.

 Тази индикативна програма се базира на Годишен отчет за дейността Фонда за 2023 г. и направения обстоен Анализ за дейността на Националния фонд „Култура“ за периода 11.2021 г. – 12.2023 г., а предложеният за обществено обсъждане вариант в момента

А. не отразява направения анализ на дейността на Фонда,

Б. не се съобразява с многообразието на творческите намерения на сектора,

В. не отразява нормативната рамка (национална и международна), в която са определени индиктори за художествено и икономическо развитие на Сектор „Култура“,

Г. не предлага съвременен и европейски подход при разпределянето на публичните средства в областта на културата и изкуствата, и

Д. не отчита подготовката на сектора, а и на държавата, за провеждането на Националния план за възстановяване и устойчивост, като не се съобразява и с предметния обхват на НПВУ, и с програмата политика на Министерството на културата.

Предложение за Индикативната годишна програма за конкурсите на Фонда за 2025 г.2 част

На практика, така предложеният вариант изпълнява старомодни и лобистки решения, които не са в услуга на сектора, и обезсмислят Националния фонд „Култура“ като гъвкав и самостоятелен инструмент във финансирането на културата и независимо изкуство в България.

Във версията от началото на 2024 г. (не предложената тук!) са включени конкурси, които съзнателно не дублират обектния обхват на грантовите схеми по Проект 42 на НПВУ и предлаганите традиционно от Министерството на културата програми.

– Тъй като проектът от началото на 2024 г. за Индикативна програма не е приет от Управителния съвет на Фонда

– и тъй като е плод на опита на експертите, визията им за бъдещето на Националния фонд „Култура“ не като дублиращ Министерството на културата механизъм за финансиране, а като  орган, който подпомага и допълва провеждането на националната политика в областта на културата,

– и тъй като предлаганата за 2025 г. Индикативна програма повтаря провежданата в момента, резултат на хаотични решения и необоснованост, непочиваща на анализ на потребностите и възможностите на целия културен сектор,

то повторно предлагам проект на следната

ИНДИКАТИВНА ПРОГРАМА ЗА 2025 Г.

Предложение за Индикативната годишна програма за конкурсите на Фонда за 2025 г. 3 част

ИНДИКАТИВНА ПРОГРАМА ЗА 2025 Г.

ОБХВАТ НА КОНКУРСНИТЕ СЕСИИ

НАМЕСА В ОБЩЕСТВЕНА СРЕДА – ОБХВАТ НА ПРОГРАМАТА: Програма „Намеса в обществена среда“ се фокусира върху културно съдържание, което да влияе върху и устойчиво да развива обществената среда чрез създаване и разпространение/ разполагане на културен продукт в общественото пространство. Отворените обществени пространства, обвързани с културни проекти, представляват връзка с обществото, социализиране и интегрирането им към културния живот, припознаване на конкретните пространства чрез култура и културен продукт.

ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА:

1.       Постигане на устойчив ефект върху обществото чрез влияние върху конкретни обществени пространства и привнасяне на творчески продукт в тях или организиране на културни събития, съобразени с особеностите на конкретната площ/обект и заобикалящата среда;

2.       Облагородяване и ревитализиране на пренебрегнати (запустели) обществени пространства чрез интегриране на културен продукт в тях, съобразен с особеностите на конкретната площ/обект и заобикалящата среда;

3.       Децентрализация посредством интегриране/приобщаване на аудитории на малки населени места и техни обществени пространства към проекти с устойчиви културни продукти/устойчиво влияние върху средата;

4.       Предоставяне на възможности за предефиниране на културно съдържание чрез заобикалящата го среда и/или пространство.

Предложение за Индикативната годишна програма за конкурсите на Фонда за 2025 г. 4 част

ПЪРФОРМАНС И СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ – ОБХВАТ НА ПРОГРАМАТА: Програмата „Пърформанс и съвременен танц“ на Националния фонд „Култура“ е разработена да подкрепя развитието и утвърждаването на професионалното съвременно танцово и пърформанс изкуство в България. Подпомага дейности за създаването на нови продукции и спектакли в тази сфера, реализирани от частни културни организации, изпълняващи професионална дейност в областта.

ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА:

1.       Насърчаване на активното присъствие на съвременния танц и пърформанс на сцената на българската култура, като стимулира създаването и разпространението на съвременното танцово, перформативно и аудиовизуално съдържание, вкл. и на международните платформи за разпространение;

2.       Насърчаване на работата в колаборация – съвместна работа със специалисти от сценичните изкуства – хореографи, корепетитори, ментори, сценографи, костюмографи, дизайнери по осветление, композитори, музиканти (вкл. авторска музика за танц и пърформанс);

3.       Подкрепа на проекти, които привличат екипи за повишаване на компетентностите на артистите/танцьорите и организациите (умения за управление и популяризиране на културно съдържание, привличане на обучители, професионалисти в областта)

Предложение за Индикативната годишна програма за конкурсите на Фонда за 2025 г. 5 част

ДИГИТАЛНИ ИЗКУСТВА – ОБХВАТ НА ПРОГРАМАТА: Програма „Дигитални изкуства“ подкрепя създаването и интегрирането на художествени произведения в дигитална среда и достигането им до по-широка аудитория.

ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА:

1.       Стимулиране на създаването на творчески продукти в дигитална среда, вкл. разработването на видео игри, видео арт, 3D мапинг, визуално кодиране, саунд арт, VR, AR, компютърна графика, анимация;

2.       Разширяване на употребата на дигиталните изкуства в сфери, които не ползват приоритетно дигитални технологии (музика, сценични изкуства и др.);

3.       Интегрирането на дигиталното изкуство в културната сцена и достигането му до по-широки аудитории;

4.       Развиване на потенциала на творците, работещи в сферата на дигиталните изкуства.

Предложение за Индикативната годишна програма за конкурсите на Фонда за 2025 г. 6 част

 ЛЮБИТЕЛСКО ИЗКУСТВО – ОБХВАТ НА ПРОГРАМАТА: Програма „Любителско изкуство“ се фокусира върху подкрепата за развитието и популяризирането на любителското изкуство, постигане на социална промяна чрез занимания с изкуство и изграждането на връзка между културните ценности и съвременното изкуство.

ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА:

1.       Развитие на заниманията с любителско изкуство;

2.       Надграждане на потенциала на любителите-изпълнители;

3.       Стимулиране на дейностите, които ангажират деца, младежи, уязвими групи, общности и които допринасят за съхранението и популяризирането на нематериално културно наследство;

4.       Насърчаване на новаторство и въвеждане на нови похвати и решения при работа с участниците в творческия процес.

Предложение за Индикативната годишна програма за конкурсите на Фонда за 2025 г. 7 част

МОБИЛНОСТ – ОБХВАТ НА ПРОГРАМАТА: Програма „Мобилност“ се фокусира върху финансиране на български културни организации, индивидуални артисти и групи (включително и подпомагащи дейността лица) за участието и/или професионалното им развитие в сферата на изкуството и културата в международни културни и образователни форуми в и извън България.

ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА:

1.       Разпространение на българската култура и изкуства в и извън страната;

2.       Професионално развитие на българските културни дейци и артисти;

3.       Изграждане на активна мрежа от контакти в международен план;

4.       Създаване на предпоставки за устойчив обмен, изграждане на партньорства и/или сертифициране;

5.       Придобиване на по-висока квалификация на българските културни дейци и артисти

Предложение за Индикативната годишна програма за конкурсите на Фонда за 2025 г. 8 част

ДЕБЮТИ – ОБХВАТ НА ПРОГРАМАТА: Програма „Дебюти“ се фокусира върху развитието и подкрепата на професионални дебютни изяви на артисти, започващи своя професионален творчески път, които се нуждаят от инвестиция и външна подкрепа, поради липса на достатъчно икономическа активност, както и опит в сферата на организационни дейности, комуникационни умения, професионална етика, познания в сферата на мениджмънта, технология на производство на събития и продукти в сферата на изкуството и културата и натрупана мрежа от контакти. Конкурсният подбор на качествени идеи за Дебют е основна част от същността на програмата.

ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА:

1.           Привличане на качествени професионални дебютни проекти на професионални артисти за създаване на разнообразни форми на изкуство в сферата на сценичните изкуства, музиката, литературата, визуалните или екранните изкуства;

2.           Придобиване на основни умения на кандидатите в проектния мениджмънт и привличането на публично финансиране;

3.           Създаване на възможност на дебютиращи артисти за изява пред нови публики, вкл. професионални.

Предложение за Индикативната годишна програма за конкурсите на Фонда за 2025 г. 9 част

КРИТИКА – ОБХВАТ НА ПРОГРАМАТА: Програма „Критика“ подпомага работата на автори на критическо съдържание. Поставя допълнителен акцент върху включването на неутвърдени и/или слабо представени автори и ангажирането им в културните процеси. Разработване на съвременна идентичност и визия на критическото издание както чрез графично оформление и изготвяне на визуално съдържание, така и чрез подбиране на подходящи канали за разпространение за достигане на по-широка аудитория.

ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА:

1.       Осигуряване на подкрепа за създаването на критическо съдържание;

2.       Стимулиране на критическо съдържание в услуга на културния сектор и съвременното му анализиране;

3.       Насърчаване и привличане на развиващи се автори (вкл. на студенти, обучаващи се като критици);

4.       Да въвлече квалифицирани автори, които не са ангажирани активно в професията си.

Предложение за Индикативната годишна програма за конкурсите на Фонда за 2025 г. 10 част

 СОЦИАЛНО АНГАЖИРАНИ ИЗКУСТВА – ОБХВАТ НА ПРОГРАМАТА: Програма „Социално ангажирани изкуства“ се фокусира върху проекти от областта на изкуството и културата, насочени към работа с общности и групи в неравностойно положение.

ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА:

1.       Подобряване на достъпа до създаване на изкуство и култура от групи в неравностойно положение;

2.       Създаване на дългосрочна връзка между артисти и представители на различните общности и групи и преодоляване на социалното изключване (включително и в децентрализирани райони);

3.       Насърчаване на социалното приобщаване на различни социални групи (включително и в децентрализирани райони) към изкуствата и създаване на дългосрочно въздействие и позитивна промяна в обществените нагласи чрез ангажираността им към културния живот.

Предложение за Индикативната годишна програма за конкурсите на Фонда за 2025 г. 11 част

 ТВОРЧЕСКА ЕВРОПА – ОБХВАТ НА ПРОГРАМАТА: Целевото финансово подпомагане на проекти, одобрени за финансиране по Програма „Творческа Европа“ на ЕК, подпрограма „Култура“, направление „Европейско сътрудничество“, цели да подкрепи български културни организации, които реализират проекти за международно сътрудничество в областта на културата и изкуствата. Националното съфинансиране цели да насърчи българските организации да се включват в международни проекти и успешно да надграждат своя капацитет чрез участие в европейските културни процеси.

ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА:

1.       „Творческа Европа“ е програма на Европейския съюз, която подкрепя културния, творческия и аудиовизуалния сектор с цел достигане нови публики, насърчаване на обмена на умения и знания и укрепването на капацитета на културните и творческите организации.

2.       Основните цели на програмата са опазване, развитие и популяризиране на европейското културно и езиково многообразие и наследство, повишаване на конкурентоспособността и икономическия потенциал на културните и творческите сектори.

3.       Нововъведенията в програмата целят стимулирането на Сектор „Култура“ в България в усилията му да стане по-приобщаващ, по-цифров и по-устойчив от екологична гледна точка.

Предложение за Индикативната годишна програма за конкурсите на Фонда за 2025 г. 12 част

ПРЕВОДИ – ОБХВАТ НА ПРОГРАМАТА: Програма „Преводи” цели устойчивото  позициониране на българската литература в международен план чрез издаване, разпространение и популяризиране на литературен превод на задължително разнообразни по жанр български художествени произведения на различните езици или адаптация на книги на български автори на езика на Република Северна Македония.

ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА:

1.       Осигуряване на по-голяма заетост и стабилност на преводачите от български език (чуждестранни и български), както и установяване на дългосрочни партньорства при популяризирането на българска литература по света;

2.       Качествен обмен и добри практики в сферата на литературните преводи.

Предложение за Индикативната годишна програма за конкурсите на Фонда за 2025 г. 13 част

ЦИРК – ОБХВАТ НА ПРОГРАМАТА: Програма „Цирк“ е насочена към опазването и предаването на знанието и уменията в българското традиционно цирково изкуство и подкрепата за развитието му, съобразена с неговите специфики.

ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА:

1.       Развитие на потенциала на организациите, ангажирани в областта на цирковото изкуство – въвеждане на нови подходи и решения в творческия процес, привличане на нови участници, развитие на умения за управление и предлагане на цирковата продукция;

2.       Децентрализация и достъп до култура в малките населени места;

3.       Надграждане на качеството на регулярната програма на българските циркове и продуциране на нова.

Предложение за Индикативната годишна програма за конкурсите на Фонда за 2025 г. 13 част

ЦИРК – ОБХВАТ НА ПРОГРАМАТА: Програма „Цирк“ е насочена към опазването и предаването на знанието и уменията в българското традиционно цирково изкуство и подкрепата за развитието му, съобразена с неговите специфики.

ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА:

1.       Развитие на потенциала на организациите, ангажирани в областта на цирковото изкуство – въвеждане на нови подходи и решения в творческия процес, привличане на нови участници, развитие на умения за управление и предлагане на цирковата продукция;

2.       Децентрализация и достъп до култура в малките населени места;

3.       Надграждане на качеството на регулярната програма на българските циркове и продуциране на нова.

Предложение за Индикативната годишна програма за конкурсите на Фонда за 2025 г. 14 част

КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО – ОБХВАТ НА ПРОГРАМАТА: Програма „Културно наследство“ се фокусира върху съхраняването и предаването на нематериално културно наследство и интегрирането му в съвремието.

 ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА:

1.       Опазване на нематериалното културно наследство;

2.       Съхраняване на знанието на живите носители на културно наследство;

3.       Обвързване на нематериалното с материалното културно наследство чрез предаването на традиционни изкуства и занаяти и представянето на паметници на движимото културно наследство;

4.       Насърчаване на културното, социално и икономическо развитие на местно ниво чрез изграждане на междусекторни партньорства с културни и творчески индустрии, отговорни и етични към наследството и неговите носители.

Предложение за Индикативната годишна програма за конкурсите на Фонда за 2025 г. Нормативна рамка

НОРМАТИВНА РАМКА НА КОНКУРСНИТЕ ПРОГРАМИ

от Индикативната програма на Националния фонд „Култура“ (база в проекта от началото на 2024 г.)

Така предложените конкурсни програми се основават и изпълняват заложени индикатори в национални и международни нормативни и рамкови документи. Тяхното съдържателно изпълнение и количествен индикатор за изпълнение са вече заложени на национално ниво в:

– План за изпълнение на националните приоритети на Република България „България 2030“;к – – Представените на Министерския съвет Ежегодни цели на администрацията за 2024 г. на Националния фонд „Култура“;

– Други документи, посочени по-долу.

Изпълнението на количествените и съдържателни индикатори (БРОЙ ФИНАНСИРАНИ ПРОЕКТИ ПО ВСЯКА ОТ ПРОГРАМИТЕ) се отчита ежегодно чрез Министерството на културата, като част от политиката в съответната област. Всички индикатори в съответните стратегически документи са заложени от Министерството на културата, поради което изпълнението им е задължително.

Предложение за Индикативната годишна програма за конкурсите на Фонда за 2025 г. Нормативна рамка

ПРОГРАМА „СОЦИАЛНО АНГАЖИРАНИ ИЗКУСТВА“ СЕ БАЗИРА И Е В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛЕДНИТЕ  НОРМАТИВНИ АКТОВЕ:

– Рамковата конвенция за защита на националните малцинства от 10 ноември 1994 г. на Съвета на Европа, Резолюция от 13 януари 2021 г., Резолюция на Европейския парламент от 18.04.2023 г.;

– Национална стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите 2021-2030 г.;

– Национална стратегия за хората с увреждания 2021 - 2030 г.;

– Конвенция за правата на хората с увреждания на ООН;

– План за действие за периода 2023-2024 г. за изпълнение на Националната стратегия за хората с увреждания 2021-2030 г.;

– Стратегическата рамка за политиката на ЕС за културата и Нова европейска програма за култура;

– Конвенция на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване многообразието от форми на културно изразяване (Решение 2006/515/EO на Съвета от 18 май 2006 година);

– Ежегодни цели на администрацията за 2024 г. на Националния фонд „Култура“.

Предложение за Индикативната годишна програма за конкурсите на Фонда за 2025 г. Нормативна рамка

ПРОГРАМА „НАМЕСА В ОБЩЕСТВЕНА СРЕДА“ СЕ БАЗИРА И Е В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛЕДНИТЕ  НОРМАТИВНИ АКТОВЕ:

– Европейския зелен пакт - приети предложения през юли 2021г.;

– Стратегическата рамка за политиката на ЕС за културата;

– Конвенция на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване многообразието от форми на културно изразяване (Решение 2006/515/EO на Съвета от 18 май 2006 година);

– Ежегодни цели на администрацията за 2024 г. на Националния фонд „Култура“;

– Закона за културното наследство (ЗКН).

ПРОГРАМА „ЛЮБИТЕЛСКО ИЗКУСТВО“ СЕ БАЗИРА И Е В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛЕДНИТЕ  НОРМАТИВНИ АКТОВЕ:

– Конвенция на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване многообразието от форми на културно изразяване (Решение 2006/515/EO на Съвета от 18 май 2006 година);

– Конвенция на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство (29 септември до 17 октомври 2003 г.);

– Европейска харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите (приета от Конгреса на местните и регионални власти в Европа (10-та сесия – 21 май 2003 г. – Приложение към Препоръка 128);

– Национална стратегия за детето 2019-2030 г.;

– Ежегодни цели на администрацията за 2024 г. на Националния фонд „Култура“.

Предложение за Индикативната годишна програма за конкурсите на Фонда за 2025 г. Нормативна рамка

ПРОГРАМА „КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО“ СЕ БАЗИРА И Е В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛЕДНИТЕ  НОРМАТИВНИ АКТОВЕ:

– Конвенция 2003 на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство;

– Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България 2014-2030 г.;

– Конвенция на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване многообразието от форми на културно изразяване (Решение 2006/515/EO на Съвета от 18 май 2006 година);

– РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/2831 НА КОМИСИЯТА от 13 декември 2023 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis;

– Ежегодни цели на администрацията за 2024 г. на Националния фонд „Култура“;

– План за изпълнение на националните приоритети на Република България „България 2030“.

ПРОГРАМА „ПЪРФОРМАНС И СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ“  СЕ БАЗИРА И Е В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛЕДНИТЕ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ:

– Стратегическата рамка за политиката на ЕС за културата;

– Ежегодни цели на администрацията за 2024 г. на Националния фонд „Култура“.

Предложение за Индикативната годишна програма за конкурсите на Фонда за 2025 г. Нормативна рамка

ПРОГРАМА „ЦИРК“  СЕ БАЗИРА И Е В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛЕДНИТЕ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ:

– Резолюция на Европейския парламент от 2005 г., призоваваща за подкрепа на класическия цирк като част от европейското културно наследство;

– Конвенция на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване многообразието от форми на културно изразяване (Решение 2006/515/EO на Съвета от 18 май 2006 година);

– Конвенция на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство;

– Ежегодни цели на администрацията за 2024 г. на Националния фонд „Култура“.

ПРОГРАМА „МОБИЛНОСТ“  СЕ БАЗИРА И Е В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛЕДНИТЕ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ:

– План за изпълнение на националните приоритети на Република България „България 2030“;

– Цели за устойчиво развитие на ООН;

– Стратегическата рамка за политиката на ЕС за културата;

– Конвенция на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване многообразието от форми на културно изразяване (Решение 2006/515/EO на Съвета от 18 май 2006 година);

– Ежегодни цели на администрацията за 2024 г. на Националния фонд „Култура”.

Предложение за Индикативната годишна програма за конкурсите на Фонда за 2025 г. Нормативна рамка

ПРОГРАМА „КРИТИКА“ СЕ БАЗИРА И Е В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛЕДНИТЕ  НОРМАТИВНИ АКТОВЕ:

– Стратегическата рамка за политиката на ЕС за културата;

– Конвенция на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване многообразието от форми на културно изразяване (Решение 2006/515/EO на Съвета от 18 май 2006 година);

– Ежегодни цели на администрацията за 2024 г. на Националния фонд „Култура“.

ПРОГРАМА „ДИГИТАЛНИ ИЗКУСТВА“ СЕ БАЗИРА И Е В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛЕДНИТЕ  НОРМАТИВНИ АКТОВЕ:

– Стратегическата рамка за политиката на ЕС за културата;

– Конвенция на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване многообразието от форми на културно изразяване (Решение 2006/515/EO на Съвета от 18 май 2006 година);

– Ежегодни цели на администрацията за 2024 г. на Националния фонд „Култура“.

Предложение за Индикативната годишна програма за конкурсите на Фонда за 2025 г. Нормативна рамка

ПРОГРАМА „ДЕБЮТИ“ СЕ БАЗИРА И Е В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛЕДНИТЕ  НОРМАТИВНИ АКТОВЕ:

– Стратегическата рамка за политиката на ЕС за културата;

– Ежегодни цели на администрацията за 2024 г. на Националния фонд „Култура“.

ПРОГРАМА „ПРЕВОДИ“ СЕ БАЗИРА И Е В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛЕДНИТЕ  НОРМАТИВНИ АКТОВЕ:

– Стратегическата рамка за политиката на ЕС за културата;

– Конвенция на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване многообразието от форми на културно изразяване (Решение 2006/515/EO на Съвета от 18 май 2006 година);

– Ежегодни цели на администрацията за 2024 г. на Националния фонд „Култура“.

ПРОГРАМА за съфинансиране на проекти по Програма „ТВОРЧЕСКА ЕВРОПА“ СЕ БАЗИРА И Е В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛЕДНИТЕ  НОРМАТИВНИ АКТОВЕ:

„Творческа Европа“ е програма на Европейския съюз, която подкрепя културния, творческия и аудиовизуалния сектор.

Предложение за Индикативната годишна програма за конкурсите на Фонда за 2025 г.

Съдържанието на горните бележки по общественото обсъждане на Индикативната програма на Националния фонд "Култура" за 2025 г. са предадени и по имейл на Администрацията на Националния фонд "Култура" на 11.08.2024 г.

Диана Цанкова

БЕЛЕЖКИ от САВА ДРАГУНЧЕВ

ДО

УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА

НАЦИОНАЛНИЯ ФОНД „КУЛТУРА“

АДМИНИСТРАЦИЯТА НА

НАЦИОНАЛНИЯ ФОНД „КУЛТУРА“

ОТНОСНО: Индикативна програма за 2025 г. на Националния фонд „Култура“ с общ бюджет 18300000 лв., публикувана на Портала за обществени консултации на Министерския съвет.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Приложено представям бележки и предложения по Проекта за Индикативна програма за 2025 г. на Националния фонд „Култура, която съдържа структура на конкурси за финансово подпомагане на изкуствата и културата в България. Предложенията са съставени в посока тя да бъде в услуга на културния сектор, а да не представлява инструмент за финансиране на проекти без осигуряване на механизъм за оценка на качество и конкурентоспособност, с цел облагодетелстване на краен брой бенефициенти, както и да не представлява  буквално преповтаряне на Индикативната програма от 2024 г.

Основната концепция, от която са водени бележките и предложенията, е, че Индикативната програма за 2025 г. следва да бъде съобразена, но на практика не е, с:

• новия модел на структуриране на Националния фонд „Култура“,
• новите задачи пред Управителния съвет,
• провеждането на Националния план за възстановяване и устойчивост (в частта си за култура – Проект 42),
• поставените в национални и наднационални стратегически документи задачи,
• нуждите и възможностите на Сектора (обективирани в публикувания Анализ на дейността на Националния фонд „Култура“  през последните години),
• коренно променената обществена, икономическа, политическа и здравна обстановка в България.

БЕЛЕЖКИ от САВА ДРАГУНЧЕВ 2

Приетите поправки от 23.02.2024 г. в Закона за закрила и развитие на културата дефинират Управителния съвет като орган към Министъра на културата, който е натоварен със стратегически задачи и осигуряването на прозрачността на дейността на фонда (чл. 27). В тази връзка Индикативната програма за 2025 г. трябва да демонстрира подпомагане в определянето на стратегически насоки, а не действия в конкретика по отношение на механизма за разпределяне на средства. Индикативната програма не следва да се изготвя с оглед на конкретни кандидати, които могат да се ползват от механизма, а да формулира широка платформа за избор при финансирането чрез конкурс на най-добрите проекти и на тези, които биха отразили стратегическите цели в развитието на културата у нас (разработвани по закон ежегодно от Министерството на културата).

В проекта виждаме заложен бюджет за 2025 г., който е аналогичен на този, планиран, но не реализиран, от администрацията на Министър Кръстю Кръстев за 2024 г. Неслучайно до 31.07.2024 г., съгласно  чл. 27, ал. 3 от Закона за закрила и развитие на културата, Индикативната програма за 2025 г. трябваше вече да е одобрена от Управителния съвет (след като е предложена от Изпълнителния директор и след преминало обществено обсъждане с отразени бележки – от същия член в ЗЗРК). Причината за това  е променената философия на Закона, който изисква Администрацията на Фонда мотивирано да предложи на Министъра на културата размер на финансирането, който Министърът да осигури/защити при изготвянето на бюджета за следващата година пред Министерския съвет и/или Народното събрание. Целта на промените в Закона е пълното изготвяне на Индикативната програма до началото на бюджетния процес, с оглед по нея да бъде изготвен и защитен бюджетът на Фонда. Това в пълния смисъл следва да бъде „Програмен бюджет“.

Предложената Индикативна програма за 2025 г. не отчита разпоредбата на  чл. 31, ал. 3 от Закона за закрила и развитие на културата, като от своя страна тази алинея противоречи изцяло на Закона за публичните финанси. Това е един от аргументите, изложени от Националния фонд „Култура“ пред Президента на Европейската комисия още в началото на 2024 г. срещу тогава готвените промени в ЗЗРК.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 1.: Националният фонд „Култура“ да мотивира размера на финансирането от държавния бюджет по начин, от който да са видни усилие и грижа в полза на Сектор „Култура“, т.е. бюджетът да бъде аргументирано увеличен, съгласно нуждите и възможностите на Сектора.

Индикативната програма за 2025 г. е в нарушение на чл. 27, ал. 3, т. 5 от Закона за закрила и развитие на културата.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 2.: Националният фонд „Култура“ да разпише императивно Индикативната си програма за 2025 г. в съответствие с чл. 27, ал. 3, т. 5 от Закона за закрила и развитие на културата.

С моя екип в началото на 2024 г. подготвихме и представихме на новия Управителен съвет на Националния фонд „Култура“ готов проект за Индикативна програма. Проектът стъпваше ясно върху изготвения предварително обстоен Анализ на дейността на Националния фонд „Култура“  през последните години, в който конкретно са очертани потребностите и възможностите на Сектор „Култура“. Специално внимание беше обърнато на нововъведенията в Закона за закрила и развитие на културата, които предефинират ролята на Министъра на културата и ролята на Управителния съвет, като органи с основно стратегически функции. В Анализа са отбелязани лошите практики от предишните години и са изведени положителните примери в публичното разходване на средствата за култура. Този проект на Индикативна програма не беше одобрен. На негово място новият Управителен съвет и новото ръководство на Фонда изготвят Индикативна програма за 2024 г., която сега виждаме като буквално повторена в предложението за 2025 г.

В Индикативната програма за 2025 г. изцяло липсва употребата на финансовия механизъм (субсидиране на културата и изкуствата) в смисъла му на подпомагане на трудно финансирани и национално определени като стратегически културни дейности (липсва Програма „Социално ангажирани изкуства“, програма „Културно наследство“ в сегашния ѝ вид не съответства на световните тенденции в опазване на културното наследство и т.н.).

БЕЛЕЖКИ от САВА ДРАГУНЧЕВ 3

Допълнителен дефект на Индикативната програма е разфокусираният субектен и предметен обхват. Прави много лошо впечатление, че механизмът за финансиране от страна на Министерството на културата нарочно не е демаркиран в програмите на Фонда – по всяка програма могат да кандидатстват всички с, на практика, всякакви по съдържание проекти (разфокусиран предметен обхват).

Въпреки това програмите са безкритично бюджетирани по начин, който да „отсява“ кандидатите не по културно съдържание, а по „качество“ на организацията или физическото лице (например Програма „Фестивали и конкурси“).

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 3.: Да се предефинират всички предложени програми като фокус, от който да е ясно какъв вид културно съдържание Националният фонд „Култура“ ще подкрепя. Да се определят и поставят националните и наднационални цели на дейността на Фонда за 2025 г. и предефинират допустимите кандидати в посока постигане на целите за качество и количество на културното съдържание в рамките на 2025 г.

БЕЛЕЖКИ от САВА ДРАГУНЧЕВ 4

Прави особено лошо впечатление също така, че уводната част (преамбюл?) на Индикативната програма за 2025 г. на Националния фонд „Култура“ е буквално преписана от Насоки за кандидатстване по направленията на Общински фонд „Култура“ на Община Варна – 2023 г. (https://varna.obshtini.bg/doc/5374641). Националната институция Национален фонд „Култура“ не демонстрира собствен капацитет да произведе Индикативна програма, а като че ли оставя преписването ѝ в ръцете на спорни капацитети от ненационален калибър. Индикативната програма не представя формулирани на база на националната политика цели. Националният фонд „Култура“ следва да изгражда своя визия за подпомагане на националната политика в съзвучие с намеренията на Министерството на културата. Индикативната програма не може да преповтаря тези на местно ниво с локално поставени цели.

Във връзка с това, текстът, който следва да задава националната стратегия за работа на Фонда чрез Индикативната програма за 2025 г. на Националния фонд „Култура“, преповтаря насоки за работа на местно ниво в определен регион и общи твърдения с изпразнени от съдържание фрази като „благоденствие на общността“, „социалното включване“ и „чувството за принадлежност“, [развитието на изкуствата и културата] „осигурява по-доброто разбиране и приемане на различни култури“. Твърди се в документа, че Мисията на Индикативната програма за 2025 г. е Националният фонд „Култура“ да бъде финансов инструмент. Този инструмент трябвало да подпомага вдъхновяващи и конкурентноспособни събития и съдържание и т.н.

В „Цели“ пък се говори за „деконцентрация“ вместо за „децентрализация“ (съгласно европейската практика: https://portal.cor.europa.eu/divisionpowers/Pages/Decentralization-Index.aspx, https://culture.ec.europa.eu/policies/strategic-framework-for-the-eus-cultural-policy и https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/10286632.2021.1941915 ).

Втората цел („устойчиво развитие на публиките“) изобщо не се открива като механизъм в предложената структура за Индикативна програма за 2025 г., нищо че номинално е спомената два пъти.

Третата цел („социализация на пространства“) отново не фигурира в предложените програми, при условие че изрично беше включена във варианта на Индикативна програма от началото на 2024 г. и по-специално в Програма „Намеса в обществена среда“.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 4.: Да се изготви текст на Преамбюл на Индикативната програма за 2025 г. на Националния фонд „Култура“, отговарящ на ранга на национална институция.

БЕЛЕЖКИ от САВА ДРАГУНЧЕВ 5

Програма „Едногодишен грант/Създаване“ – Националният фонд „Култура“ (след обстоен анализ през 2023 г.) реши и това решение беше препотвърдено от Управителния съвет тогава, че необходимостта от инструмент като „Едногодишен грант“ след приключване на периода на ковид–19 е отпаднала. За това свидетелства анализът на постъпилите кандидатури за тригодишен период назад, както и отчетите на реализираните вече проекти по тези конкурси. В името на плавния преход от ковид–19 към нормализирана обстановка в страната, наред с предстоящите покани по НПВУ, програма „Едногодишен грант“ беше трансформирана в програма „Създаване“, която предлагаше остатъчен инструмент по подобие на „Едногодишен грант“ (разходи по издръжка на организациите), но се концентрираше върху създаването на ново културно съдържание. С провежданите вече схеми по НПВУ (най-вече BG-RRP-015, както и процедурите на Министерството на иновациите и растежа), които се фокусират именно върху създаване на културно съдържание, нуждата от „Едногодишен грант/Създаване“ в следващите две години не съществува.

Тук предложената програма разписва бюджет за средно между 6 и 9 проекта на направление или общо за малко над 4 млн. лв. (близо 1/4 от целия бюджет за субсидии на Фонда, който да се насочи за между 6 и 9 проекта).

Програмата допуска физически лица за кандидати, към които хипотетично могат да се насочат по 100000 лв. за проект без конкретика в подбора. Подобно решение е в пълен разрез със стратегическата рамка за културната политика на ЕС (A New European Agenda for Culture, https://culture.ec.europa.eu/sites/default/files/2020-08/swd-2018-167-new-european-agenda-for-culture_en.pdf ), където се говори и за социално-икономическо развитие на сектор и индустрия, а формулировката в Индикативната програма за 2025 г. стеснява кръга до единици физически лица без специфични критерии за тяхната оценка.

Ако авторите на Индикативната програма за 2025 г. се бяха позовали на Анализа на дейността на Националния фонд „Култура“, щяха да имат съзнанието, че близо 1/3 от одобрените проекти във Фонда имат пороци и най-вече затруднения с цялостното реализиране и отчитане на проекти. Трябва да се има предвид и действащата нормативна уредба в страната, която задължава и донор, и бенефициент с определени изисквания, които в случая с физическите лица с такъв размер на финансирането ще доведе до редица неизпълнения и разваляне на договори.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 5.: По целесъобразност Програмата да отпадне напълно или да се предефинира наново и изцяло, без да се фокусира върху подозрителен краен брой потенциални бенефициенти. Терминът „деконцентрация“ да бъде заменен (и смислово) с думата „децентрализация“. Ако програмата все пак остане в проекта за 2025 г., по нея да не бъдат допустими физическите лица.

БЕЛЕЖКИ от САВА ДРАГУНЧЕВ 6

ПРОГРАМА „РАЗПРОСТРАНЕНИЕ“ – Програма „Разпространение“ доказва през 2023 г., че не изпълнява заложените задачи. Преждесъздадени висококачествени културни продукти не са подкрепени за разпространение през 2023 г., като основната причина за това е, че такива не кандидатстват. Въз основа анализ, във версията от началото на 2024 г. Индикативната програма не включваше такъв конкурс. В предложената програма за 2025 г. виждаме прикрита форма на издръжка на организации за „осигуряване на по-дълъг живот на културните продукти“, без фокус и без доказана нужда от разпространяването на съответните продукти. Недъг и на програмата за 2024 г. е, че тя отново няма фокус (или стратегическа насоченост) какво и колко дълго да продължава да се подкрепя. Програма „Разпространение“ се дублира буквално и от две грантови схеми по Плана за възстановяване и устойчивост (BG-RRP-016 и BG-RRP-017), и от действаща програма в Министерството на културата. Защитниците на широк портфейл от еднотипни механизми от различни донори вероятно се водят от порочната възможност един и същи нискокачествен проект/продукт да може да намери финансиране в поне един от механизмите. А това не следва да е допустимо.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 6.: По целесъобразност Програма „Разпространение“ да отпадне от Индикативната програма за 2025 г.

ПРОГРАМА „ФЕСТИВАЛИ И КОНКУРСИ“ – Предложената програма няма фокус. Тя не постулира нужди нито за организациите, нито за публиките, нито за децентрализацията на културното съдържание, нито за сектора в цялост. Тя буквално заявява, че конкретен брой частни фестивали и конкурси (вероятно се има предвид даже фестивали с конкурсен характер!) следва да бъде задължително подкрепян от държавния бюджет (видно и от размера на финансирането!).

Евентуалното подобно приоритизиране, ако въобще, на този вид събития следва да бъде предшествано от анализ на целите, които би си поставяла програмата – дали фестивалът традиционно се подкрепя от съответната община или е нужна национална стратегическа подкрепа; целен икономически ефект на провеждане на фестивала при съответен избор на регион и календарен период за засилване на ефекта; целен и обоснован художествен ефект на проявата; национална стратегическа цел, която не може изрично да се постигне без провеждане на целево безвъзмездно финансиране.

Следва да се има предвид, че (отново!) програмата дублира идентична програма на Министерството на културата.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 7.: По целесъобразност Програма „Фестивали и конкурси“ да отпадне от Индикативната програма за 2025 г.

ПРОГРАМА МОБИЛНОСТ – Съществена характеристика на програмата е тя да бъде гъвкав инструмент за подпомагане и на събития ad hoc, а те не могат да се позиционират в две сесии за цяла година. Практиката на Националния фонд „Култура“ показва, че минимумът за обявяване на прием е три сесии, а оптималният брой (предвид и административния капацитет на Фонда) е четири сесии. Вариантът с финансиране през цялата година (приемане и оценка на проекти целогодишно, без сесии) беше доказано неуспешен през 2022 г., тъй като липсата на ясен механизъм за оценка в цялост доведе до изчерпване на ресурса много преди края на годината.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 8.: Програма „Мобилност“ да се осъществи в поне три сесии.

БЕЛЕЖКИ от САВА ДРАГУНЧЕВ 7

ПРОГРАМА „ДЕБЮТИ“ – Изрично беше отбелязано в Анализа на дейността на Националния фонд „Култура“, че програмата не може да изпълни целите си в случаите, когато един и същи кандидат се ползва от механизма повече от веднъж. Предложеният вариант за програмата през 2025 г. с възможност за финансирането на един и същи кандидат три пъти по тази програма води до необоснован комфорт на дадени кандидати и затвърждава неспособността им да се развиват в проектното финансиране по-нататък. В този вариант програмата е и в противоречие с основната дефиниция по нея.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 9.: По Програма „Дебюти“ да се допуска само еднократно финансиране на даден кандидат, като това може да бъде негов първи, втори или трети професионален опит. Т.е. кандидат, който вече е финансиран по Програма „Дебюти“, да е недопустим по тази програма.

ПРОГРАМА „КРИТИКА“ – Програма „Критика“ в годините предлага чист пример за дублиране на финансирането като механизъм на Националния фонд „Култура“ и Министерството на културата/Министерството на образованието. По Програма „Критика“ не следва да могат да кандидатстват организации, на които именно тази им дейност е основна и основно субсидирана от държавния бюджет (създаване на критическо съдържание, например Българската академия на науките, Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ и т.н.).

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 10.: Допустимите кандидати да бъдат само частни културни организации, еднолични търговци с предмет на дейност в сферата на културата според Закона за закрила и развитие на културата или (самоосигуряващи се) физически лица.

ПРОГРАМА „ПРЕВОДИ“ – Програма „Преводи“ във вида, в който ни е предложена в Индикативната програма за 2025 г., изключва издаването на българска литература на официалния език на Република Северна Македония, съобразно националната политика по отношение на езика на тази държава. Ако това е намерението на авторите на Индикативната програма, то те са го постигнали.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 11.: Да се прецизира субектният и предметен обхват на програмата.

ПРОГРАМА „КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО“ – Така разписана, Програма „Културно наследство“ не демаркира фокус от този на Програма „Любителско изкуство“. Съобразно световните тенденции, тя следва да се фокусира върху предаване на нематериалното културно наследство и съвременни начини за представяне на материалното културно наследство, като задължително се избягва самоцелното предоставяне на възможност за държавните културни институти да закупуват ДМА или да генерират допълнително възнаграждение за дигитализиране, осигурено по други донорски програми (като Проект 43 на НПВУ, Норвежки финансов механизъм и др.).

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 12.: Да се прецизира фокусът на Програма „Културно наследство“, като несвойствени за такъв тип финансиране дейности и разходи да бъдат премахнати. 

БЕЛЕЖКИ от САВА ДРАГУНЧЕВ 7

ПРОГРАМА „ЛЮБИТЕЛСКО ИЗКУСТВО“ – Така разписана, Програма „Любителско изкуство“ не демаркира фокус от този на Програма „Културно наследство“.

Отново, след направения Анализ на дейността на Националния фонд „Култура“ се установява, че количеството и качеството на проектите по тази програма, както и обемът на занимаващите се с любителско изкуство в България, не могат да бъдат посрещнати с финансовия размер, определен по нея. Бюджет под 3 млн. лв. от общ бюджет от над 18 млн. (т.е. поне 15%, а в предложението този процент е 6) е недопустимо малък. Програмата обслужва едни от най-важните национални цели и приоритети и предоставя достъп до култура и в най-малките населени места.

Защо по тази Програма има допустимост за организации, които нямат културен предмет на дейност, като това е в противоречие на Закона за закрила и развитие на културата?

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 13.: Да се прецизира фокусът на Програма „Любителско изкуство“. Допустимите кандидати да бъдат само културни организации според Закона за закрила и развитие на културата (вкл. читалища и еднолични търговци). Бюджетът на програмата да се увеличи на 3 млн. лв.

ПРОГРАМА „ТВОРЧЕСКА ЕВРОПА“ – Не става ясно дали при кандидатите за финансиране с повече от 30000 лв. от Националния фонд „Култура“ оставащите 20 или 10% трябва недвусмислено да осигурени като финансово самоучастие на организациите.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 14.: Да се прецизират условията за финансиране.

Горното съдържание е изпратено и до Управителния съвет и Администрацията на Националния фонд „Култура“.

01.09.2024 г., С уважение: Сава Драгунчев

Неравностойно разпределение на средствата по направленията

Здравейте!

За втора поредна година се наблюдава тенденцията парите по направление "Екранни изкуства" да бъдат занижени драстично в сравнение с другите направления. Знам за становището, че това се прави тъй като Екранни изкуства си имат ИА НФЦ като финансов източник, но нещата  не са толкова прости. 

В ИА НФЦ получаването на държавно финасиране за производство е изключително обвързано с постиженията на продуцентите и режисьорите на междинародни фестивали. Това поставя в изключително неизгодна позиция по-младите и все още неутвърдени автори и продуценти. Освен това в ИА НФЦ съществува и безкрайно погрешната по мое мнение практика, проектните предложения да не се оценяват от независима експертна комисия както е в НФК, а от хората в бранша, което води до изключително порочни практики. Има и още един много сериозен фактор. В ИА НФЦ всяко кандидастване струва 460 лв на проект и категорично смятам, че не е редно Национален Фонд Култура да ни поставя в неравностийна позиция и да ни лишава от възможността да кандидатсваме по програмите й в съизмерими параметри с другите видове изкуства.

От всички обявени програми единствено в "Дебюти" парите не са намалени, но веротно никой не си дава сметка, че 25 000 лв за създаване на късометражен филм са нищожно малко, а в същото време се отпускат до 30 000 лв по програма критика, което е меко казано странно.

Екранните изкуства са най-скъпоструващото изкуство в наше време. Странно е как всички видове изкуства се слагат под един знаменател, как лимитите са еднакви, как условията за кандидастване и изпълнение са еднакви и как в случая парите за филми са най-малко. Твърдението ми е от личен опит, защото през 2024 бях българският представител на международният продуцентски форум EAVE  и след официално запитване от ИА НФЦ ми отговориха, че нямат подобна сема за финансиране.

По програма "Мобилност" парите за Екранни изкуства са нищожни - шест пъти по-малко от тези за Сценични изкуства. В ИА НФЦ няма подобна програма и филмовите артисти дефакто нямат почти никаква подкрепа за пътуване по форуми освен филма, който е българското предложение за наградите "Оскар".

Не по-различно е положението и по програма "Разпространение". Три пъти по-малко средства от тези на Сценични изкуства. Тук отново има непознаване на правилника на ИА НФЦ. Парите които се дават за разпространнеие в ИА НФЦ са само и изключително за разпроостранение в кината и за осъществяване на премиерата на филма. По програма "Разпространение" на НФК парите са за последващо разпространение, каквато програма в в ИА НФЦ не съществува. В същото време в условията за кандидастване на НФК се изиксва филмът вече да е имал премиера, но в същото време да не е бил финансиран от ИА НФЦ. Цитирам текстове от указанията по програмата: "Културните продукти, с които се кандидатства за разпространение в настоящата програма, задължително трябва да са имали премиера, представяне пред публика или дата на издаване преди датата на кандидатстване по програмата!"  - "За разпространение на късометражни и пълнометражни игрални, документални и анимационни филми, неподкрепени за разпространение от Националния филмов център или програма Творческа Европа – „Медия“, вкл. адаптиране и представяне на филми за зрители със специфични потребности." Смятам, че е време експерти от НФК, които създават програмите да се консултират с експерти от ИА НФЦ, за да не случват повече подбни парадокси.

И на последно място, но не и по важност - МК отпуска програми за финансиране на разпространение за почти всички видове изкуства с изключение на Екранни изкуства, което прави дисбаланса още по-голям и това за мен е крайно необяснимо.

Прилагам линкове към програмите на МК. 

https://mc.government.bg/contestsc.php?p=163&s=164&c=3109&CTypeID=1 https://mc.government.bg/contestsc.php?p=163&s=164&c=3108&CTypeID=1 https://mc.government.bg/contestsc.php?p=163&s=164&c=3107&CTypeID=1

С уважение: Николай Урумов