Трябва ли таксите на големите мобилни оператора да се заплащат от другите предприятия - 1 част

Трябва ли административните такси, дължими от трите големи мобилни оператора да се заплащат от останалите предприятия в сектора на електронните съобщения? Верният отговор е – не трябва, но така се получава на практика при сега действащата Наредба и при така предложения проект за нейното изменение!

Крайната цел на всички мои долупосочени разсъждения и предложения е наистина да се осигури в най-голяма степен разходоориентираност на всички дължими административни такси от всяко предприятие в сектора на електронните съобщения, т.е. образно казано – което предприятие създава повече работа (разходи) на КРС, да заплаща по-голям размер на административните такси, защото това всъщност е смисълът на принципа на разходоориентираност на административните такси. Факт е, че основната част от дейностите на администрацията на КРС е предизвикана и е заета с разрешаване на казуси, свързани само с няколко десетки предприятия, като основните „причинители“ от тях са по-малко от десет. Повечето от останалите стотици на брой предприятия най-често ангажират КРС само с подаването на ежегодната информация за дейността им.

На първо място трябва да се обърне внимание, че тази Наредба (чийто проект за изменение и допълнение се разглежда тук) още от самото начало има редица недостатъци, които ясно и подробно съм посочил в моето становище при обществената консултация преди нейното приемане, което може да се види тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=7067&success=1#addcomment

Един от многобройните й недостатъци е голямото намаляване на случаите, в които се дължат административни такси по тази наредба, което значително намалява приходите в държавния бюджет.

Сега, в така представения проект за изменение и допълнение на Наредбата се правят нови предложения, които допълнително ще съкратят случаите, в които се дължат административни такси.

Много важно е да се отбележи, че в тази Наредба се регламентират и определят съдържанието, условията и редът за водене, поддържане и ползване на „Регистър на приемно-предавателните станции на наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги, и извършените дейности по чл. 151, ал. 1, т. 16 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), както и на уведомления за разположените точки за безжичен достъп с малък обхват“, който регистър се създаде и поддържа от КРС на основание чл. 33, ал. 6 от ЗЕС и е пуснат в реална експлоатация през април 2023 г. От самото название на регистъра става ясно, че той се отнася само за приемно-предавателните станции и за точките за безжичен достъп с малък обхват (ТБДМО) в състава на наземните мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги. Общоизвестен факт е, че тези приемно-предавателни станции и ТБДМО са/ще са предимно собственост на трите големи мобилни оператора и свързаните с тях предприятия. Изключенията са/ще са пренебрежимо малко (като процент от всичките) и това едва ли ще се промени в бъдеще. Следователно, на пръв поглед, всяко намаляване на административните такси по тази Наредба ще се отрази (и то благоприятно) само на тези три мобилни оператора. Но това не е така и по-долу ще докажа по категоричен начин, че всяко намаляване на административните такси по тази Наредба води до автоматическо увеличаване на административна годишна такса за контрол (АГТК), която се заплаща и от всички останали предприятия в сектора на електронните съобщения, чийто размер на годишните брутни приходи е не по-малко от 100000 лв., т.е. ще им се отрази отрицателно. На практика се получава, че голяма част от административните такси, които се дължат от трите големи мобилни оператора ще се заплаща от останалите по-малки предприятия, които са стотици на брой.

Тук ще отворя една скоба и ще поясня, че изразът „трите големи мобилни оператора“ е напълно резонен, защото над 85 % от общите годишни брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги (по смисъла на чл. 141, ал. 1 от ЗЕС) се получават от тези три мобилни оператора и свързаните с тях предприятия. Дори и да се вземат приходите само на трите големи мобилни оператора (без свързаните с тях предприятия), те ще са над 75 % от общите приходи. Следователно останалите стотици предприятия в сектора на електронните съобщения получават по-малко от 15 % от общите приходи.

Трябва ли таксите на големите мобилни оператора да се заплащат от другите предприятия - 2 част

Обосновка: На заседанието на КРС на 12.09.2024 г., когато се обсъждаше настоящия проект за изменение и допълнение на Наредбата, гласувах „Против“ така изготвения анализ и представих особено мнение, което е достъпно на интернет адрес:

https://crc.bg/bg/statii/2652/septemvri-2024-g

В особеното мнение изложих становището си, че

„С направените предложения за изменения на Наредбата в § 7, § 8 и § 11 от проекта на ПМС значително и необосновано се намалява обхвата на случаите, в които се дължи административна такса за разглеждане на заявленията, което значително ще намали размера на постъпващите такси в бюджета по тази Наредба. За голяма част от случаите на вписване на промените на данните в регистъра се регламентира, че не се дължи такса, което нарушава принципа на разходоориентираност и се създават предпоставки за неравнопоставеност между предприятията.“

Тук ще поясня, че изразът „и се създават предпоставки за неравнопоставеност между предприятията“ означава, че с колкото се намали размерът на постъпващите такси в бюджета по чл. 17 от тази Наредба, това означава, че автоматически с толкова ще се увеличи размерът на дължимата АГТК, която се плаща от всички предприятия в сектора на електронните съобщения, чийто размер на годишните брутни приходи е не по-малко от 100000 лв. И понеже е известно, че таксите по Наредбата се плащат от големите мобилни оператори (понеже са предимно тяхна собственост приемно-предавателните станции и ТБДМО), следователно спестените от тях суми ще увеличат дължимата АГТК от останалите предприятия в сектора на електронните съобщения, което аз считам за неправилно и несправедливо.

По-долу ще обоснова подробно това мое становище.

На основание чл. 139, ал. 1 от ЗЕС, общия размер на дължимите административни такси към КРС (това са АГТК плюс еднократните такси за административни услуги по ЗЕС), трябва да „съответства на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им“. Накратко тези дейности ще ги наречем „дейностите по ЗЕС“.

Определянето на общия размер на всяка една от горепосочените такси е регламентирано във „Вътрешни правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от Закона за електронните съобщения“ (Правилата), които са приети от КРС след обществено обсъждане и са достъпни на страницата на КРС, тук:

https://crc.bg/bg/rubriki/130/regulatorni-politiki-principi-pravila

Следователно, според изискванията на ЗЕС и като използвам означенията и формулите, така както са в Правилата, трябва да е в сила равенството:

ОАР = АГТК х КК + ОЕТАУ, където:

ОАР е общият размер на административните разходи на КРС през предходната календарна година, необходими за осигуряването на дейностите по ЗЕС;

АГТК е общата сума на дължимата през настоящата календарна година административна годишна такса за контрол от предприятията, чийто размер на годишните брутни приходи е не по-малко от 100000 лв.;

КК е коригиращ коефициент, отразяващ влиянието на разпоредбите на чл. 147, ал. 5 от ЗЕС и чл. 5, ал. 2 и 3 от „Тарифа за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС“ (Тарифата). Този коефициент е приблизително равен на единица (не надвишава 1,01) и следователно оказва пренебрежимо малко влияние на по-нататъшните разсъждения (изчисления) и затова ще го пренебрегна. В чл. 12, ал. 3, т. 5 от Правилата подробно е описано какво представлява и как се изчислява този коефициент;

ОЕТАУ е общата сума на събраните през предходната година еднократни такси за административни услуги по ЗЕС и се изчислява по формулата:

ОЕТАУ = ЕТАУТ + АТНАР, където:

ЕТАУТ е общият размер на събраните през предходната година еднократни такси за административни услуги, на основание чл. 9 от „Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения“ (Тарифата);

Трябва ли таксите на големите мобилни оператора да се заплащат от другите предприятия - 3 част

АТНАР е общият размер на събраните през предходната година административни такси, на основание чл. 17 от „Наредба за съдържанието, условията и реда за водене, поддържане и ползване на Регистъра на приемно-предавателните станции на наземни мрежи, дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от Закона за устройство на територията и на уведомленията за разположени точки за безжичен достъп с малък обхват“ (Наредбата), която всъщност се изменя и допълва с този проект.

Следователно:

ОАР = АГТК + ЕТАУТ + АТНАР

По тази формула ще обоснова моето становище, че с колкото се намалява размерът на постъпващите такси в бюджета по чл. 17 от тази Наредба (АТНАР), това означава, че автоматически с толкова ще се увеличава дължимата АГТК, която се плаща от предприятията.

ОАР се определя по начин и с формули, подробно регламентирани в Правилата (чл. 7), на базата на факти и обстоятелства от миналата календарна година. Следователно ОАР има точно определена стойност, т.е. за всяка конкретна година е константа и е от порядъка на милиони лева (за 2023 г. е определена от КРС по начина и с формулите в Правилата в размер приблизително на 7,2 милиона лева).

ЕТАУТ има сравнително постоянен размер през годините и е в размер между 20000 и 30000 лева ежегодно, т.е. този размер е пренебрежимо малък спрямо размера на АГТК, който е от порядъка на милиони лева.

Следователно, щом общата сума ОАР е константа за съответната година и едното събираемо е пренебрежимо малко, то ОАР зависи само от размерите на събираемите АТНАР и АГТК и тези събираеми са в обратно пропорционална връзка, т.е. с колкото се намалява едното, с толкова се увеличава другото.

Както се посочи по-горе, АТНАР е общия размер на събраните през предходната година административни такси, на основание чл. 17 от Наредбата, т.е. те имат ясно определен размер през настоящата година, когато трябва да се изчисли размерът на АГТК, който да осигури изпълнението на равенството:

ОАР = АГТК + ЕТАУТ + АТНАР

Всъщност, и законодателят е предвидил в чл. 53, ал. 1 от ЗЕС точно с изменението на размера на АГТК да се осигурява горното равенство:

„Чл. 53. (1) В случай на разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията, комисията предлага на Министерския съвет изменение на тарифата по чл. 147 относно размера на административната такса за контрол.“

Следователно, безусловно се доказа, че с колкото се намаляват таксите по Наредбата, които се плащат от големите мобилни оператори, с толкова ще се увеличава дължимата АГТК, която се плаща и от останалите предприятия в сектора на електронните съобщения.

По-долу ще докажа, че ако се реализират някои от предложените промени в проекта (например § 7; § 8, т. 1 и 2; § 11; § 13), част от финансовата тежест върху трите големи мобилни оператора ще се прехвърли върху останалите по-малки предприятия, които са стотици на брой.

Сега действащата разпоредба на чл. 17 от Наредбата, който регламентира размера на административните такси е:

„Чл. 17. За вписване в регистъра се заплаща административна такса за разглеждане на заявление по чл. 7, 8 и 10 за всяка една приемно-предавателна станция - 50 лв.“

Видно е, че е предвидено да се заплаща такса само за приемно-предавателните станции, чийто брой е от порядъка на хиляди и едва ли ще надвиши 20 хиляди в бъдеще. Липсва обаче нормативното задължение за заплащане на административната такса за вписване в регистъра на ТБДМО, които сега започват усилено да се инсталират с хиляди и чийто общ брой ще бъде от порядъка на стотици хиляди и може би дори милиони. По този начин значително се намалява размерът на дължимите такси от трите големи мобилни оператора, а както се доказа по-горе, това се прехвърля върху дължимата АГТК от стотиците останали предприятия в сектора на електронните съобщения.

Трябва ли таксите на големите мобилни оператора да се заплащат от другите предприятия - 4 част

Друго, което прави впечатление в разпоредбата на чл. 17, е ниският размер на таксата от 50 лв. Като се има предвид, че за изграждането и за поддръжката на регистъра се изразходват финансови средства от порядъка на милион лева, то тази такса трябва да е значително по-висока. Това е така, защото според „Методика за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл.7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и разходването им“ в размера на таксата трябва да се калкулират и капиталовите разходи (ДМА и ДНМА), присъщи за остойностяваната услуга. В случая това явно не е направено и таксата е определена в този нисък размер. Но понеже горепосочените капиталови разходи се включват задължително (според Правилата) в определяне на размера на ОАР (чрез амортизационните отчисления) то това се отразява на повишаването на размера на дължимата АГТК, която се заплаща от стотиците останали предприятия. Следователно и в този случай финансовата тежест на трите големи мобилни оператори се прехвърля върху останалите предприятия в сектора на електронните съобщения.

В моето становище при обществената консултация преди приемането на тази Наредба, бях предложил по-подробен и по-адекватен вариант на разпоредбата на чл. 17, който беше със следните размери на таксите:

„Чл. 17. (1) За вписване в регистъра се заплащат следните еднократни административни такси:

1. за разглеждане на заявление по чл. 7 или 8, за всяка една приемно-предавателна станция – 80 лв.;
2. за разглеждане на уведомление по чл. 9, за всяка една ТБДМО – 50 лв.;
3. за разглеждане на заявление за промяна по чл. 10 – 50 лв.

(2) За издаване на документ по чл. 151, ал. 4, т. 4 от ЗУТ се заплаща еднократна административна такса – 15 лв.“

Сега отново предлагам този вариант на целия чл. 17 да бъде включен като § 11 от проекта.

Важно е да се отбележи, че тези предложени от мен стойности на административни такси бяха определени и в първоначалния вариант на Наредбата, който беше приет на заседание от КРС. Но този първоначален вариант, приет от КРС, както и моите конкретни предложения за разпоредбата на чл. 17 в процеса на обществената консултация, бяха отхвърлени от МТС със следните мотиви:

„Измененията в проекта по отношение на дължимите такси са свързани с корекция в калкулациите, съобразени с разпоредбите на Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, предвид че част от дейностите са оптимизирани с въвеждане на изграждащия се в момента електронен регистър.“

Много може да се каже, защо тези „обтекаеми“ мотиви са неверни, но това са минали работи и не е тема на настоящото становище. По-важното в случая е, че МТС пряко се намеси в дейността на КРС, която по закон би трябвало да е независим орган. Всъщност, въпросът дали е независима КРС в своята дейност и дали има законови гаранции за нейната независимост, съм го разглеждал в редица свои становища (с отрицателен отговор) и затова няма да се спирам тук на него.

Да се върнем отново на несправедливото прехвърляне на финансовата тежест от трите големи мобилни оператори на останалите предприятия.

Интересен факт е и е много важно да се отбележи, че това прехвърляне на финансовата тежест от трите големи мобилни оператори на останалите предприятия, всъщност намалява с много малко (с няколко процента) общия размер на дължимите административни такси от трите големи мобилни оператори, а с много (с десетки процента) увеличава размера на дължимата АГТК, която се заплаща от стотиците останали предприятия.

Трябва ли таксите на големите мобилни оператора да се заплащат от другите предприятия - 5 част

Ще докажа това с няколко елементарни изчисления.

Както посочих по-горе, определеният от КРС (по начина и с формулите в Правилата) размер на ОАР за 2023 г. е приблизително 7,2 милиона лева, което е общият размер на административните разходи на КРС през предходната календарна година, необходими за осигуряването на дейностите по ЗЕС. Нека да приемем хипотетично, че приходът от таксите по чл. 17 от Наредбата (АТНАР) е в размер на 3 милиона лева. Този размер може да изглежда голям, но той е напълно реален дори и при предложения по-горе от мен размер от 50 лв. в чл. 17, ал. 1, т. 2 и 3 от моето предложение (който размер, както посочих по-горе, вероятно трябва да е значително по-висок), като се има предвид, че в близко бъдеще ще се инсталират и ще се променят параметрите/данните на десетки и стотици хиляди броя ТБДМО.

При ОАР = 7200000

и при пренебрежимо малък размер на ЕТАУТ (както посочих по-горе 20-30 хиляди лева) и приблизително нулев размер на АТНАР, както е сега, при сегашната редакция на чл. 17, то дължимият общ размер на АГТК от всички предприятия в сектора на електронните съобщения ще е приблизително равен на ОАР, т.е.

ОАР = АГТК

Следователно лесно може да се определи дължимия размер на АГТК от трите големи мобилни оператори и от на останалите предприятия, като се знае и се приеме, че делът на трите големи мобилни оператори е 85 %, а на останалите предприятия е 15 %.

Следователно 85 % от 7200000 = 6120000 лева. Това ще е размерът на дължимата АГТК от трите големи мобилни оператора, ако размерът на дължимата от тях такса по Наредбата (АТНАР) е пренебрежимо малка или почти нулева, както е сега. Тогава 15 % от 7200000 = 1080000 лева ще е дължимата АГТК от останалите предприятия.

Да видим какво ще се промени ако приемем, че размерът на АТНАР да е равен на 3000000 лева (когато има приет регламентиран размер в чл. 17 на административните такси за вписване в регистъра на новоинсталирана ТБДМО и за промяна на данните за вече инсталирана ТБДМО). Тогава дължимият общ размер на АГТК от всички предприятия в сектора на електронните съобщения ще е:

АГТК = ОАР – АТНАР = 7200000 – 3000000 = 4200000 лева.

От тях 85 % от 4200000 = 3570000 лева ще е размерът на дължимата АГТК от трите големи мобилни оператора, а общият размер на дължимите административни такси от тях ще е 3570000 + 3000000 = 6570000 лева (АГТК + АТНАР) или ще има приблизително 7,4 % увеличение спрямо нивото от 6120000 лева, което си едно незначително увеличение.

За останалите предприятия съответните стойности ще са

15 % от 4200000 = 630000 лева ще е дължимата АГТК от останалите предприятия или ще има приблизително 41,7 % намаление спрямо нивото от 1080000 лева, което си е почти двойно. Много е важно да се обърне внимание, че в този случай останалите предприятия ще платят по-малък размер на АГТК (в абсолютна стойност) дори и ако се увеличи размерът на АГТК от 0,2 % на 0,265 %, както е предвидено и изчислено съгласно Правилата в тазгодишния ежегоден анализ на КРС (защото увеличението е само 32,5 %). Необходимо е да се гледа не само, че ще се увеличава размера на АГТК (което е едно напълно законосъобразно по ЗЕС увеличение, което необосновано се отлага с години и от това намаляват приходите в държавния бюджет с милиони лева), а да се гледа и „голямата картина“, така както я представих подробно и обосновано по-горе.

Ясно е видно от горепосочените елементарни изчисления и факти, че дори и при справедливото и законосъобразно разпределение на финансовата тежест, дължимите административни такси на трите големи мобилни оператора нарастват незначително (в проценти), докато дължимата АГТК от останалите стотици по-малки предприятия намаляват със значителен размер (в проценти), което значително ще подобри тяхното финансово състояние. Затова е неразбираемо несъгласието на големите мобилни оператора по тези въпроси, както и нежеланието на КРС и МТС да създадат адекватна нормативна уредба за решаването им.

За да парирам предварително евентуалните възражения, че посочения по-горе размер от 3000000 лева за АТНАР е нереален (макар че според мен, той си е напълно възможен), ще дам съответните резултати при други по-малки стойности на АТНАР.

Трябва ли таксите на големите мобилни оператора да се заплащат от другите предприятия - 6 част

Например, при АТНАР = 1000000 лева, ще има приблизително 2,5 % увеличение на общият размер на дължимите административни такси от трите големи мобилни оператора, а намалението на дължимата АГТК от останалите предприятия ще бъде приблизително 13,9 %.

При АТНАР = 500000 лева, тези стойности ще са съответно 1,2 % увеличение и 7 % намаление.

Ясно е видно, че независимо от стойностите на АТНАР, увеличението за трите големи мобилни оператора е незначително спрямо значителното намаляване на дължимите административни такси от останалите предприятия в сектора на електронните съобщения. В тези случаи, когато АТНАР има някакъв значим размер, дори ще се задейства разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗЕС:

„Чл. 53. (1) В случай на разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията, комисията предлага на Министерския съвет изменение на тарифата по чл. 147 относно размера на административната такса за контрол.“

и ще намали с ПМС размера на АГТК, за да се осигури изпълнението горепосоченото равенство:

ОАР = АГТК + ЕТАУТ + АТНАР

По този законосъобразен начин (чрез правилното прилагане на правилните разпоредби в Правилата и Наредбата) ще се осигури справедливото, точно и законосъобразно разпределение на финансовата тежест между всички предприятия в сектора на електронните съобщения, при нормативно строго определен и ясно лимитиран общ размер на дължимите административни такси (АГТК + ЕТАУТ + АТНАР = ОАР). Този справедлив и законосъобразен начин се опитвам да обясня и обоснова вече няколко години в различни свои становища и особени мнения в КРС, но явно неразбирането и/или нежеланието са преобладаващи и прилагането му на практика непрекъснато се отлага във времето.

Ясно е, че гореизложените обосновки и предложения ще осигурят по-справедлив начин на разпределение на дължимите административни такси и от трите големи мобилни оператора и от останалите стотици предприятия в сектора на електронните съобщения.

С цел осигуряването на гореизложения справедлив начин на разпределение на дължимите такси, по-долу ще посоча и други слабости и недостатъци (между които и измененията, с които значително се намаляват случаите, в които се дължат административни такси) на така представения проект за изменение и допълнение на Наредбата и ще направя съответните предложения за тяхното отстраняване.

Кое е по-важно за КРС - непълнотите или нередовностите в документите и защо? Отговор засега няма!

В този проект има редица неадекватни предложения за изменения и допълнения, но още по-неадекватни и неразбираеми са посочените мотиви за тях. Красноречив пример за такива предложения са разпоредбите на § 8, т. 3 и 4 и § 9 от проекта, с които се предлага да се замени думата „непълнотите“ с „нередовностите“ и съответно думата „непълноти“ с „нередовности“ в чл. 11 и чл. 12 от Наредбата.

Посоченият мотив в тези случаи е „Предложението е с цел прецизиране на текста“. Това е един пример за обтекаем и неясен мотив, който не носи някаква полезна информация, а дори поражда и допълнителни въпроси. Какво се прецизира на текста? Ясно е, че в смисъла на двете думи „непълноти“ и „нередовности“ има разлика. Това означава ли, че за КРС е по-важно дали са редовни подадените документи (заявления и уведомления) по чл. 7, 8, 9 и 10 от Наредбата и не е важно дали има непълноти в тях.

Нека да видим как стои въпросът с използването на думите  „непълноти“ и „нередовности“ в ЗЕС. Един внимателен анализ на ЗЕС разкрива, че в него думата „непълноти/те“ се използва 23 пъти, а думата „нередовности/те“ само 10 пъти, но е важно да се отбележи, че винаги когато се използва думата „нередовности/те“, тя се използва в комбинация с думата „непълноти/те“ в израза „непълноти/те или „нередовности/те“.

По подобен начин се използват тези думи и в ЗУТ.

Освен това прегледът на ЗЕС разкрива, че в случаите, когато думата „непълноти/те“ се използва самостоятелно (без думата „нередовности/те“) става въпрос за подаването на един документ (заявление или уведомление), който е по образец, изготвен от КРС. Всъщност такива са и случаите регламентирани в чл. 7, 8, 9 и 10 от Наредбата. Следователно използването на думата „непълноти/те“ си е по-подходящата в случая.

Когато в ЗЕС се използват съвместно двете думи в словосъчетанието „непълноти/те или „нередовности/те“ винаги става въпрос за подаване на допълнителни документи към основния документ, като част от тези документи се изготвят или са свързани с други лица освен подателя на документа. Явно е, че в тези случаи е резонно да се проверява и редовността на тези документи, но в случаите в Наредбата това не е приложимо.

Следователно с така предложените изменения в проекта се прави опит да се създадат други изисквания при проверката на подадените документи, които не са в съответствие с установените трайни и проверени процедури в ЗЕС.

Следователно, остава напълно неясно и необосновано защо КРС предлага тези изменения в проекта.

Важно е да се отбележи, че ако се приемат така предложените изменения, се създава реална предпоставка да липсва легитимна причина КРС да върне някое заявление поради наличието на непълноти в него, защото няма да има такъв текст в Наредбата, а въпреки непълнотите заявлението ще си бъде редовно и без нередовности, защото ще е подадено според образеца и от легитимен подател. Всъщност възможните подадели са основно трима и това са трите големи мобилни оператора и свързаните с тях предприятия.

Наличието само на думата „нередовности/те“ в Наредбата ще предизвика и друго неудобство. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ще бъде във вида:

„(2) В случай на констатирани нередовности на информацията или документите по ал. 1 лицето, подало документите, се уведомява, като му се дава 14-дневен срок да отстрани нередовностите.“

и ще възникне резонният въпрос - какво означава нередовна информация и коя информация е нередовна?

Както се разбира от гореизложеното, предложените изменения в § 8, т. 3 и 4 и § 9 от проекта са необосновани, безсмислени и дори вредни.

Затова, с цел недопускане на горепосочените слабости и недостатъци, предлагам разпоредбите на § 8, т. 3 и 4 и § 9 да отпаднат от проекта.

В случай, че КРС реално обоснове защо е задължително присъствието на думата „нередовности/те“ в чл. 11 и 12 от Наредбата, предлагам да се използват и двете думи в словосъчетанието „непълноти/те или „нередовности/те“.

Още едно неадекватно предложение в § 12 с неадекватен и неясен мотив - 1 част

С разпоредбата на § 12 от проекта разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредбата се изменя от:

„Чл. 18. (1) Дължимите такси се заплащат от операторите при заявяване на съответната услуга за вписване в регистъра.“

на:

„Чл. 18. (1) Дължимите такси се заплащат от операторите в 7 дневен срок от заявяване на съответната услуга за вписване в регистъра.“

и мотивът отново е „Предложението е с цел прецизиране на текста“.

Това е още един пример за обтекаем и неясен мотив, който не носи някаква полезна информация, а дори поражда и допълнителни въпроси. Какво му се прецизира на текста? В този случай текстът дори става по-неясен и непрецизен , защото при сегашната редакция на разпоредбата на чл. 18, ал. 1 е абсолютно ясен и точно определен момента на заплащане на таксата и той е точно при заявяване на услугата, а при предлаганата редакция срокът за заплащане се разтяга (неясно защо) в период от 7 дни след заявяване на услугата.

Общоизвестно е, че общоприетата практика от административните органи е административните такси за извършването на еднократните административни услуги да се заплащат при самото заявяване на услугата и затова е неясно, а и не е обосновано от КРС защо се отклонява от тази практика, която всъщност се е прилагала и от самата КРС досега. В разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от „Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения“ (Тарифата) ясно е регламентирано, че:

„(3) Таксите по чл. 9 се заплащат при предявяване на искането.“

а в чл. 9 на Тарифата са посочени възмездните еднократни административни услуги, които се извършват от КРС. Следователно липсва разумно обяснение и основание за промяна на практиката на КРС в тази област.

Всички предприятия от сектора на електронните съобщения имат установена практика да заплащат административните такси по чл. 9 от Тарифата при предявяване на искането за административната услуга и не намирам логичен мотив да се променя тази практика само за големите мобилни оператори и техните свързани предприятия (понеже те ще са основните платци по тази Наредба).

На практика, няма и нормативно основание в Наредбата да се регламентират срокове за заплащане на таксите по чл. 17 от Наредбата, защото в чл. 33, ал. 6 от ЗЕС ясно е регламентирано какъв може да е обхватът на тази наредба:

„Обстоятелствата, които се вписват, условията и редът за създаването, поддържането и ползването на регистъра, както и дължимите административни такси, включително за издаване на документи по чл. 151, ал. 4, т. 4 от Закона за устройство на територията, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на комисията.“

и ясно е видно, че в тази разпоредба не се споменават сроковете за заплащане на таксите.

За сравнение, в чл. 147, ал. 1 от ЗЕС, който регламентира какъв да е обхвата на Тарифата ясно е записано, че:

„Чл. 147. (1) Размерът на таксите по тази глава, сроковете и начинът на плащането им се определят с тарифа за таксите, които се събират от комисията, приета от Министерския съвет по предложение на комисията.“,

т.е. сроковете се определят в Тарифата и е нормално и логично тези срокове да са еднакви за сродните плащания.

Тук ще отворя една скоба и ще обърна внимание, че е логично и целесъобразно всички плащания към КРС да бъдат регламентирани в един нормативен документ и това да е Тарифата, а не да се разхвърлят по различните подзаконови актове. Най-добре би било в Наредбата да има само една препратка, че дължимите административни такси по Наредбата са регламентирани в чл. 9 на Тарифата. Такова предложение имах още при създаването на Наредбата, а и при обсъждането на разпоредбата на чл. 33, ал. 6 от ЗЕС, но то не беше прието.

Още едно неадекватно предложение в § 12 с неадекватен и неясен мотив - 2 част

Нека да видим как ще се отрази на работата на администрацията на КРС така предложената промяна, ако тя се осъществи. Сега е ясно и просто – заедно с искането за услугата се извършва и заплащането и е лесно веднага да се провери дали заплатената такса отговаря на заявената услуга. Това е важно, защото може например теоретически с едно заявление да се подадат за регистрация няколко приемно-предавателни станции, което аз не считам за правилно, но има някои мнения, че това ще облекчи мобилните оператори.

Ако се приеме изменението, то след подаване на заявлението ще има един период до момента на заплащане на таксата, в който не може да започне  процеса по регистрация и проверката на документите, защото не е извършено плащането. Понеже приемането на плащането и контрола и проверките по регистрацията се извършва от различни структури на КРС ще се наложи комуникация между структурите, което ще затрудни работата им. А когато се получи плащането трябва да се правят проверки дали размерът му отговаря на заявената услуга и следователно има предпоставки за грешки. Следователно това силно ще се затрудни работата на администрацията на КРС.

Освен това, така предложената промяна влиза в противоречие с разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от Наредбата, които изискват с подаване на заявленията да се попълва и информацията за платената такса.

Затова, с цел недопускане на горепосочените слабости и недостатъци, предлагам разпоредбата на § 12 да отпадне от проекта и разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредбата да остане непроменена.

Предлагам едно изменение на чл. 18, ал. 2 от Наредбата. Факт е, че административните такси по тази наредба ще се заплащат от големите мобилни оператори и техните свързани предприятия, понеже са предимно тяхна собственост приемно-предавателните станции и ТБДМО. Ясно е, че тези предприятия нямат практика да плащат такси на гише в брой, а и щом данните за заявленията се подават по електронен път, логично е и таксите да се заплащат така. По този начин ще се облекчи и работата на администрацията на КРС. Затова може без някакво притеснение да отпаднат думите „на гише в административно звено за обслужване в брой“ в разпоредбата на чл. 18, ал. 2.

В тази връзка предлагам § 12 от проекта да се измени така:

„§ 12. В чл. 18, ал. 2 се заличават думите „на гише в административно звено за обслужване в брой“ и запетайката след тях.“

За отпадане на § 2, т. 3 от проекта - 1 част

С разпоредбата на § 2, т. 3 от проекта се отменя разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2, буква „з“ от Наредбата, която регламентира, че регистърът трябва да съдържа информацията за „тип оборудване, включително на антенните съоръжения“ на приемно-предавателните станции.

Посоченият мотив за тази отмяна е „В процеса на работа беше установено, че информацията за типа оборудване по член 4, ал. 1, т. 2, буква „з“, предоставяна в Регистъра, не е необходима за изпълнение на дейностите, свързани с ефективно използване на радиочестотния спектър по ЗЕС.“

Това е още един пример за обтекаем и неясен мотив, който не носи някаква полезна информация, а дори поражда и допълнителни въпроси. Например, кой (експертите на КРС ли, мобилните предприятия ли или някой друг) и в процеса на коя работа е стигнал до този извод и след какъв анализ?

Аз не споделям мнението, че „информацията за типа оборудване по член 4, ал. 1, т. 2, буква „з“, предоставяна в Регистъра, не е необходима за изпълнение на дейностите, свързани с ефективно използване на радиочестотния спектър по ЗЕС.“ и по-долу ще посоча аргументи за това.

Дори да се приеме, че авторите на това предложение са направили подробен анализ (който е добре да се представи) и наистина са стигнали до категоричното становище, че информацията за типа оборудване не е необходима за дейностите, свързани с ефективно използване на радиочестотния спектър, то не трябва да се забравя, че има и редица други дейности на КРС, включително и с ефикасното използване на радиочестотния спектър, които явно не са обхванати от „анализа“ и в някои от тези дейности информацията за типа оборудване може да е полезна и необходима.

Освен това не трябва да се забравя, че този регистър ще се използва и от други държавни ведомства, включително и от сферата на националната сигурност, за които тази информация може да бъде от значение.

Не трябва да се забравя и че по принцип регистрите се създават с цел да съдържат в себе си възможно най-много информация и характеристики за регистрираните в тях обекти, което ще позволява да се правят максимално точни анализи и изводи от заинтересуваните организации. Следователно, да се премахва някаква информация от регистъра (в случая за „тип оборудване, включително на антенните съоръжения“), затова че някой си решил, че на КРС не й трябва тази информация, е нелепо и лишено от смисъл.

Аз не споделям мнението, че на КРС не й трябва тази информация, защото според разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗЕС:

„Чл. 32. (1) Комисията има следните правомощия, свързани с управлението на радиочестотния спектър за граждански нужди, позициите на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър и радиочестотния спектър, използван от негеостационарна спътникова система:

2. определя условия за използване на радиочестотния спектър, включително конкретните технически параметри за работа на електронните съобщителни мрежи и съоръженията, свързани с тях;“,

а това е пряко свързано с типа на оборудването, включително на антенните съоръжения.

За отпадане на § 2, т. 3 от проекта - 2 част

Освен това, според ЗЕС КРС отговаря за гарантиране на ефикасното използване и ефективното управление на радиочестотния спектър. За да се разбере по-добре, какво означава това, нека да видим какъв е смисълът на думите ефективност и ефикасност.

Ефективността в най-общия смисъл показва отношението на постигнатия резултат спрямо поставената цел. Ефективността е свързана с целесъобразността на действията. Чрез нея се дава отговор на въпроса, дали се вършат „правилните“ неща. Тя не отчита разходите (енергия, материали, финансови средства), а само постигането на целта. Колкото степента на постигане на една цел е по-висока, толкова по-ефективни са действията и мероприятията.

А ефикасността е постигането на максимални резултати от използваните ресурси (отчитат се и разходите).

Ефективност означава да се вършат правилните неща, докато ефикасност е да се правят нещата по правилния начин.

Ефективен означава да постига ефект – да постигне целта, за която е предназначен.

Ефикасен означава да постигне ефекта на оптимална цена.

Често се дава следният пример - един автомобил, който ви закарва до точка В (целта, до която искате да стигнете) е ефективен. Той ще бъде и ефикасен, ако стигнете навреме и цената на горивото и поддръжката на автомобила е по възможностите ви.

От гореизложеното е видно, че типа на оборудването, включително на антенните съоръжения, има значение, особено за ефикасното използване на радиочестотния спектър.

Затова, предлагам разпоредбата на § 2, т. 3 да отпадне от проекта и разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2, буква „з“ от Наредбата да остане непроменена.

По този начин ще се парират положените усилията да се намали драстично наличната информация в регистъра. Тези усилия личат, както от това предложение за изменение на Наредбата, така и от редица други предложения в проекта, за които ще стане дума по-долу.