Обществени консултации

Проект на Решение на Министерския съвет за приемане на Координационен механизъм за помощ и подкрепа на пострадали от домашно насилие

 

Съгласно чл. 6б, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от домашното насилие, Националният съвет за превенция и защита от домашното насилие към Министерския съвет разработва и актуализира Координационен механизъм за помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие и го представя за приемане от Министерския съвет, следи за ефективното му функциониране и дава указания и препоръки по прилагането му. Координационният механизъм за помощ и подкрепа на пострадали от домашно насилие има за цел да уреди основните процедури на взаимодействие между органите на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и местната администрация, юридическите лица, предоставящи специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа или програми за възстановяване по реда на ЗЗДН, и доставчиците на социални услуги за лица, пострадали от домашно насилие по Закона за социалните услуги, за да се постигнат синхронизирани действия при конкретни случаи на пострадали от домашно насилие лица или лица в риск и да се осигури бърза, ефективна и адекватна защита и подкрепа.

Координационният механизъм за помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие е одобрен от Националният съвет за превенция и защита от домашното насилие към Министерския съвет.

Обществените консултации се провеждат в 14 дневен срок от публикуването на Координационният механизъм за помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие, съгласно чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове, предвид обществената значимост на темата за превенция и защита от домашното насилие и необходимостта от уреждане на основните процедури на взаимодействие между органите на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и местната администрация и юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие.

Лице за контакт: Страхил Горнишки, началник на отдел „Превенция и защита от домашно насилие, сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси и взаимодействие с гражданското общество”, тел: 02/940 36 22, s.gornishki@government.bg.

 


Дата на откриване: 23.12.2024 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Държавна администрация
Дата на приключване: 6.1.2025 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
05 януари 2025 г. 08:47:22 ч.
Пламен Борисов

Възражения по начина на изготвяне и приемане на Решение на Министерския съвет за приемане на Координ

На първо място, не може да не направи лошо впечатление, че документът - предмет на общественото обсъждане е публикуван на 23.12.2024, точно във вихъра на Коледните и Новогодишни празници и приключва на 6.01.2025 - Йордановден. За да няма съмнения за зла умисъл в чистата случайност, че общественото обсъждане е отредено да е по време на празниците, редно е времето за обществено обсъждане да бъде удължено, така, че заинтересованите лица да имат на разположение достатъчно работно време за реакция.

На второ място, в доклада на вносителя е посочено, че Проектът на Координационен механизъм е изготвен от междуинституционална работна група, създадена със Заповед № ЛС-13-139 от 13.10.2023 г. на министъра на правосъдието. Координационният механизъм е одобрен от Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие, но тази заповед е неоткриваема и е редно да бъде прикачена към документите за обсъждане, за да се знаят имената на истинските автори на предложеният документ за обсъждане. Липсата на тези данни създава едно неприятно усещане за анонимност на авторите.

На трето място, не е ясен правният характер на предложения документ за обществено обсъждане, защото в Закона за нормативните актове и по-точно в номенклатурата на видовете нормативни актове не е предвиден нормативен акт с наименование „координационен механизъм“. Това поставя под съмнение защитата на правата на засегнатите лица. Например, по съдържанието си този „координационен механизъм“ прилича на общ ненорманивен акт, но тъй като се приема с решение на МС, може да бъде окачествен и като нормативен акт. Задължително е това недоразумение да се поправи.

На четвърто място, от съдържанието на предложения за обсъждане документ не става ясно как точно се осъществява взаимодействието между описаните в него административни структури и как засегнатите лица, търсещи защита или засегнати по друг начин могат да се защитят. 

На пето място, в документа предложен за обсъждане се отпраща към електронно приложение с неясен правен статут. Препоръчително е да се създадат правила, на които да отговарят електронните приложения, с които може да се подават сигнали за домашно насилие, но е неправомерно с акт на МС да се създава монопол на един единствен продукт.

На шесто място, в документа предложен за обсъждане има позоваване на Методически указания за действията на служителите в Министерството на вътрешните работи по Закона за защита от домашното насилие, които също са неоткриваеми и е редно да бъдат приложени, към настоящия пакет за обсъждане. Със сигурност ще възникнат спорове за доказателствената стойност на т.н. “оценка на риска“ извършван от МВР. Опасно е да се правят предположения за риск, защото такава една възможност води до злоупотреби.

На седмо място, остава неизяснен правният характер и стойност на приложенията към документа предложен за обсъждане. Например в т.н. „карта за предварителна оценка на риска“ се събират множество лични данни, които е трудно да се прецени дали и как са защитени от злоупотреба.

На осмо място, прави впечатление, че с този неясен по правното си значение акт се дописват правила за правна помощ от адвокати, като се въвеждат нереални срокове за изпълнинение. Така например от написаното „А9. При необходимост от правна помощ се осъществява връзка с Регионален център за консултиране към НБПП за правна консултация или изготвяне на молба за издаване на заповед за защита или тъжба, като при искане на лицето се предоставя молба за издаване на заповед за защита до РС по образец и се организира предоставянето й в срок до 24 часа до съответния компетентен съд. Юридическа консултация може да бъде предоставена и от адвокати.“ се създава усещането, че има ситуации на домашно насилие, при които (едва ли не) не е необходима правна помощ. На практика обаче винаги има нужда от правна помощ. А от документа предложен за обсъждане излиза, че ако изобщо има нужда от правна помощ, първо се осъществява връзка с НБПП, сякаш достъп до асвокат може да осигури само НБПП. А споменаването че „Юридическа консултация може да бъде предоставена и от адвокати.“ създава усещането, че юридическа консултация може да се осъществи и от НЕадвокати. Може би и от НЕюристи?! 

Като цяло усещането от четенето на този документ е, че с него не се търси улесняване на жертвите на домашно насилие, а улесняване на НПО, които твърдят, че се борят с домашното насилие. Редно е срокът за обсъждане да бъде удължен, за да могат повече специалисти и заинтересовани лица да вземат отношение по него. Не бива с такъв документ с неясен статут да се създават правни норми, мястото на които е в закона.