Предложение на Института за Биомаса и Биогорива

Предоставяме настоящото Предложение за преценка дали тази технология да бъде включена като възможност в проектирането и управлението на Защитените Зони.  

Екипът ни работи по проекти за изграждане на Подземни - включително ПОД Зони на Натура 2000, напълно автономни и автоматизирани Вертикални Аквапонни Многоетожни Ферми - В-Ферми, за добив на гигавати зелена ел. и топлоенергия, от хиляди тонове дневно, стерилно-чиста инженерна биомаса - biomass.alle.bg, като гориво-заместител на въглищата и газа в ТЕЦ-овете, и като буквално  безплатна суровина за добив на редица видове биогорива, храни - hrani.alle.bg , фуражи, биоторове, влакна, биополимери, билкови медикаменти и др., от свръхбързорастящи - в рамките на часове, организми и биосистеми, отглеждани върху многоетажни рафтове, консумиращи единствено и само рециклирана вода. 

В-Фермите ще бъдат изградени в естествени или изкуствено създадени - нарочно за проекта, подземни пещери, изчерпани мини и газохранилища, покрити сухи дерета, кариери и др.

Целта е да се извлече максимална полза, в голям икономически мащаб, от подземните пространства ПОД Зоните на Натура 2000 (върху които не може да се строи и извършва никаква интензивна икономическа дейност), като се създаде цяла гигантска Подземна Зелена Икономика, с потенциал да разкрива хиляди нови работни места за дигитални биофермери и оператори, и да генерира милиарди евро приходи от местни продажби и експорт, без да се нарушават наземните хабитати и екосистеми, по абсолютно никакъв възможен начин. 

Проектът не само няма да наруши жизнения цикъл на биосистемите на повърхността, но и с наличието на големи групи хора ангажирани в производството, ще спомогне за тяхното наблюдение, поддръжка, санитарен контрол, обогатяване с десетки нови растителни и животински видове, и създаване на условия за еко-туризъм, така че повече хора да могат да се наслаждават от контакта с това природно богатство.

Проектът има и извънредно важна Отбранително Компонента - подземните В-ферми ще са напълно изолирани и защитени като отлично място за евакуация и напълно автономна издръжка, за дълги периоди от време - дори години, на хиляди хора, в случай на война, природно бедствие, епидемия и т.н., когато животът на повърхността на земята би бил опасен и дори невъзможен.

Проектът е част от макроикономическата ни стратегия "БГ-Развитие" - bg-razvitie.alle.bg и би могъл да се финансира изцяло, неограничено, извънбюджетно, извънбанково и извъневрофондово, по линия на алтернативние монетарен механизъм "Зелен Трилионен Фонд" - green-trillion.alle.bg . 

Институт за Биомаса и Биогорива - ibb.alle.bg

ibb-bg@abv.bg

Становище на Камарата на архитектите в България - 1 част

С настоящото изразяваме положително становище и подкрепа към проекта на нова Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони (Наредбата).

С проекта на Постановление на МС за приемане на новата Наредба, подложен на обществено обсъждане, се прави изменение на чл. 12, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС). Проектът на новата Наредба е пряко свързан с прилагането на Наредбата за ОС. В тази връзка и на основание чл. 5, т. 6 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, Камарата на архитектите в България (КАБ) представя своето становище, свързано с необходимостта от редакция и на други разпоредби от Наредбата за ОС - чл. 2, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 10 и чл. 12.

Още по време на обществените консултации през 2021 г. на проекта за изменение и допълнение на Наредбата за ОС, с който се извършиха спорните промени в чл. 2, ал. 2 и 3 от Наредбата за ОС, Камарата на архитектите в България остро и мотивирано възрази срещу задължителния характер на уведомлението за абсолютно всички инвестиционни инициативи извън защитените зони. Пределно ясно е за много строежи, например при вътрешните преустройства на сгради, основни ремонти, пристройки и надстройки, че те няма как да окажат каквото и да било въздействие върху защитената територия или зона, нито поотделно, нито във взаимодействие с други планове и проекти. Тоест, от обхвата на уведомлението по чл. 2, ал. 2 и 3 от Наредбата за ОС, следва да отпаднат тези планове, програми и проекти, които са извън целите на чл. 6, параграф 3 от Директивата: които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние от гледна точка на съхраняването на защитената територия.

Въведените нормативни промени доведоха до сериозни проблеми при прилагане и невъзможност за срочно обработване на всички уведомления от РИОСВ, видно от хилядите необработени преписки от РИОСВ и острата реакция на Националното сдружение на общините в РБ, инвеститори, професионални камари, главни архитекти и други компетентни органи по ЗУТ по повод писмо изх. № 08-00-525-3/18.09.2024 г. на МОСВ. С това писмо бяха дадени указания относно прилагането на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС в областта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството, според които възложителят е длъжен да уведоми органите по околна среда за всеки план, програма, проект и инвестиционно предложение, независимо от това дали попада в обхвата на наредбата, тъй като единствено тези органи имали право да преценят дали наредбата е приложима към всеки конкретен случай. Категорично не сме съгласни с подобен начин на тълкуване и прилагане на нормативния акт, поради което считаме че се налага редакция на чл. 2, ал. 2 и 3 от Наредбата за ОС, отчитайки принципа на пропорционалност – въведените от държавата мерки да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на целите на чл. 6 от Директивата.

Правното естество на визираното в писмото на МОСВ задължение за уведомяване по реда на чл. 2, ал. 2 и 3 от Наредбата за ОС на практика не представлява „уведомителен режим“, тъй като се състои в откриване на административно производство по издаване на разрешение (преценка) за образуване или продължаване на друго административнопроизводство по изработване на съответния план, програма или проект и издаване в това производство на краен административен акт от друг компетентен орган. Както е уточнено в текста на писмо изх. № 08-00-525-3/18.09.2024 г., произнасянето в тези случаи става „с писмо“. Според изразеното от МОСВ разбиране, всеки устройствен план или инвестиционен проект следва да бъде подлаган на тази преценка, тъй като Директива 92/43/ЕИО и Директива 2009/147/ЕО „не допускат изключения от разпоредбите си“.

Становище на Камарата на архитектите в България - 2 част

Намираме, че действащия текст на чл. 2, ал. 2 и 3 от Наредбата за ОС е в противоречие с целите на екологичното законодателство, насочено към защита на определени зони от територията на страната чрез регламентиране на цели и мерки за опазването им. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 и 3 от Наредбата за ОС третира цялата територия на Република България като защитена зона, в която всяка, дори и най-незначителната инвестиционна инициатива, е предмет на разрешителен режим от органите по околна среда. Това е явен нормативен ексцес, който не следва законови норми и е в грубо противоречие с Директива 92/43/ЕИО и Директива 2009/147/ЕО, които търсят разумен баланс между целите и мерките за опазване на околната среда и човешкото присъствие и дейности.

Считаме, че не се разграничават случаите, при които има влязъл в сила устройствен план и вече има проведена процедура по ЗООС и по ЗБР, т.е. извършена екологична оценка, съгласувана с МОСВ. В тези случаи за защитените територии има утвърдени правила за прилагането на устройствения план, поради което следва да се регламентират значително по-облекчени процедури при одобряването на планове и инвестиционни намерения в тези зони, диференцирани в зависимост от категорията защитена територия, върху която попадат и вида на плана, проекта и инвестиционното предложение. Веднъж съгласувани при процедура за общ устройствен план, различните видове територии с определен градоустройствен режим, предлагат яснота при взаимодействието си със защитените такива и няма нужда допълнително да се провежда нова процедура. Отлично решение е дадено в чл. 125, ал. 8 от Закона за устройство на територията, но за съжаление разполагаме с информация, че тази разпоредба не се спазва заради изискването в чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС.

Съгласно чл. 125, ал. 8 от ЗУТ процедурите по екологичното законодателство не се провеждат при изработване на подробни устройствени планове, които не определят рамка за инвестиционни предложения по приложение № 1 към чл. 92, т. 1 и приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за опазване на околната среда, не се отнасят за предприятия и съоръжения по чл. 104 от Закона за опазване на околната среда и не попадат в защитени зони и които са в съответствие с предвижданията на общ устройствен план, одобрен при спазване на Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие. Съгласно чл. 145, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, за да се съгласуват и одобрят инвестиционните проекти се представят влезли в сила административни актове по ЗООС и ЗБР, но само когато е необходимо.

Това е и смисълът на визирания с изменението чл. 6, параграф 3 от Директивата: „Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия.“

По повод изложеното, текстовете на чл. 2, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 10 и 12 от Наредбата за ОС трябва да бъдат променени или  прецизирани, така че да се осигури еднозначното им прилагане. Скринингътпо чл. 2, ал. 2 и 3 от Наредбата за ОС не бива да надхвърля границите на подходящото и необходимото за спазване на чл. 6, параграф 3 от Директивата. За инвестиционни предложения, които не попадат в обхвата на Приложения № 1 към чл. 92, т. 1 и № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗООС, не представляват предприятия и съоръжения по чл. 104 от ЗООС и не попадат в защитени зони, и които са в съответствие с предвижданията на устройствен план, одобрен при спазване на изискванията на ЗООС и ЗБР, да не се изисква подаване на уведомление до МОСВ/РИОСВ, за да не се увеличава необосновано административната тежест и да не се затруднява инвестиционния процес. Значително да се облекчи процедурата по уведомяване на органите по околна среда като се въведе института на мълчаливото съгласие – възложителят или органа по одобряване на плана/проекта/програмата/предложението да уведомяваторгана по околна среда, който да се произнася в определен срок, а липсата на произнасяне в срок да се приеме за мълчаливо съгласие.

Становище на Камарата на архитектите в България - 3 част

Да се предвидят различни по съдържание и начин на оформяне уведомления по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ОС в зависимост от вида или от категорията на строежа (чл. 137, ал. 1 от ЗУТ), предмет на инвестиционното предложение.

Да се предвиди алтернативен начин за представяне на уведомлението по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ОС – по електронен път или на място на хартиен/електронен носител, а не едновременно да се представят на място екземпляр на хартиен носител и екземпляр на електронен носител.

Събираните такси по Наредбата за ОС да се приведат в съответствие с чл. 7а от  Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.

В заключение, предлагаме вариант за проект на текст на допълнителен параграф в Проекта на Постановление на МС, с който да се промени чл. 2, ал 2 от Наредбата за ОС, както следва:

„§ ... За планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, разположени извън защитените територии и защитените зони и които не попадат в обхвата на Приложения № 1 към чл. 92, т. 1 и № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗООС, не представляват предприятия и съоръжения по чл. 104 от ЗООС и не попадат цялостно или частично в защитени зони, и които са в съответствие с предвижданията на устройствен план, одобрен при спазване на изискванията на ЗООС и ЗБР, не се изисква подаване на уведомление до органа по чл. 6а.“