Обществени консултации

Проект на решение за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) отговаря за изготвянето и прилагането на Закона за регионалното развитие (ЗРР), който определя и обхвата на регионите за планиране от ниво 2, като те следва да са в съответствие с изискванията на общата класификация на териториалните единици за статистически цели. Още през 2018 г. МРРБ е установило необходимостта от промяна в обхвата на съществуващите 6 региона за планиране от ниво 2 (NUTS 2), поради обстоятелството, че два от регионите - Северозападен и Северен централен регион не отговарят на изискванията на ЕВРОСТАТ за минимум брой на населението (800 000 души) и към настоящия момент, на база официални данни от 2023 г. ситуацията не се е променила. През 2024 г. при направен анализ на прилагането на държавната политика за регионално развитие чрез изготвянето на Последващи оценки на въздействието на Закона за регионалното развитие и Правилника за прилагането му и на Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 г. и  при получените мнения в процеса на разработка на тези два важни документа темата за промяна в обхвата на регионите от ниво 2 отново става актуална. Въпроси, свързани с тази тема са повдигнати и от различни заинтересовани страни и представители на граждански организации. В тази връзка през м. декември  2024 г. МРРБ инициира създаването на Междуведомствена работна група (МРГ), в която бяха включени и външни експерти, със задача да се  разгледат възможностите за промяна в обхвата на регионите. В резултат от работата на МРГ са изведени три приоритетни варианта за нов обхват на регионите от ниво 2, като и трите варианта отговарят на критериите на Евростат за брой население.

Концепцията за ново райониране върху която се основават предложените за обществено обсъждане варианти е с цел постигане на полицентричен модел на развитие, заложен в националния документ за регионално развитие - Актуализираната Национална концепция за пространствено развитие. Цели се да се създадат условия за по-равномерно разпределение на ресурсите, стимулиране на икономическото и социално развитие в регионите и намаляване на междурегионалните различия чрез по-целенасочени усилия за въздействие на регионално ниво.  Търсеният ефект при определянето на нов обхват на регионите е чрез включването в един и същ регион  на територии с общи нужди и потенциали да се подкрепят интегрираните усилия за развитие на страната, да се създадат предпоставки за изграждане на мрежа от полицентрични регионални и икономически центрове, които да укрепват националната икономика и да намаляват дисбалансите между столицата и периферията. Той е в основата и на интегрираните териториални стратегии. Освен това подобен подход дава основания да се търсят паралели в развитието на подобни региони в рамките на Европейския съюз и чрез сравнителен анализ да се откриват доказателства за успешни мерки. Стратегическите документи за регионално и пространствено развитие на регионално ниво - интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите от ниво 2 с период на действие до 2027 г. подчертават необходимостта от по-целенасочени действия в посока оптимизация на регионалната политика и намаляване на дисбалансите между регионите  и в този смисъл освен покриването на изискванията на Евростат относно минималния брой на населението на регионите, които се разглеждат за статистически цели, промяната в обхвата на регионите е стъпка и в подобряването на прилагането на политиката за регионално развитие. Моментът за взимане на решение е подходящ и с оглед на предстоящото през 2025 г. разработване на новия документ за регионално и пространствено развитие на национално ниво - Националната концепция за регионално и пространствено развитие (НКРПР) за периода 2026 -2040 г., чиято цел е да се определят дългосрочните перспективи, цели и приоритети на държавната политика за намаляване на дисбаланса в развитието на националната територия и съответствието ѝ с другите секторни и хоризонтални политики.

В допълнение, предпоставка за изменение на районирането в България в този момент е разпоредбата на член 5, алинея 4 от Регламента за NUTS (Номенклатура на териториалните единици за статистически цели). Този регламент предвижда, че измененията на класификацията NUTS се приемат не по-често от веднъж на три години, освен в случаите на съществена реорганизация на административната структура на държава-членка, когато могат да се извършват на по-кратки интервали. През 2025 г. Европейската комисия е насрочила процедура за преразглеждане на класификацията, което предоставя възможност България да участва с предложения за промени в териториалното деление и България има възможност да предостави мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на Европейската комисия „Евростат“ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2 в Република България с цел привеждането им в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1059/2003 и Регламент (ЕО) № 176/2008  на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS), като срокът за стартираните на тези преговори следва да е не по-късно от 31.03.2025 г. 


Дата на откриване: 28.1.2025 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Регионална политика
Дата на приключване: 28.2.2025 г.
Коментари
Добави коментар
 
31 януари 2025 г. 20:20:28 ч.
Lyubomir Ivanov

Вече го обсъждахме 2018 г. ...

Несериозни са аргументите за отделяне на София. По тая логика ще следва отделяне на Пловдив, Варна и т.н. Естественото деление е даденото на адрес: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2a/Bulgaria_NUTS-2_Proposal_2018_variant_2.svg/2560px-Bulgaria_NUTS-2_Proposal_2018_variant_2.svg.png

06 февруари 2025 г. 12:16:35 ч.
bboy4

След 14г. фатално за българските региони забавяне...

Няколко десетилетия българските управляващи упорито отказваха да извадят София в отделен район на ниво NUTS-2.  Огромната част от кохезионните фондове бяха приоритетно насочвани в столични проекти, най-вече междуквартална транспортна инфраструктура и подвижния й състав.

Резултатът в комбинация и с други лоши регионални политики: София = 127%, НеСофия =40% от БВП-СПС на ЕС-27. Срам! Бананова държава!

По отношение на предложените варианти:

Вариант  1 - Най-балансиран и добре аргументиран. Обособяват се Големи Дунаски и Черноморски региони и свързаните с това възможности предвид природногеографски, икономически и демографски ресурси.

Вариант 3 - Добра актернатива на Вариант 1

Вариант 2 - Единствен плюс е че и тук столицата  е отделена в самостоятелен регион. Разделяне на Дунавската равнина от една страна и Черноморието  от друга  в  2х2  региони и създаване на регион с толкова различни икономически и природногеографски характеристики като Благоевград и Плевен например е неуместно. Аргументът че се запазват два от съществуващите района е нелеп!

06 февруари 2025 г. 21:31:09 ч.
Lyubomir Ivanov

НеСофия

Сравнението София – НеСофия е подвеждащо в разглеждания контекст на райониране, доколкото не се предлага промяна на общността в един район с град София при 24 от всичко 28 области на страната.  Такава промяна се предлага за 4 области, което не изчерпва НеСофия.

06 февруари 2025 г. 21:31:11 ч.
Lyubomir Ivanov

НеСофия

Сравнението София – НеСофия е подвеждащо в разглеждания контекст на райониране, доколкото не се предлага промяна на общността в един район с град София при 24 от всичко 28 области на страната.  Такава промяна се предлага за 4 области, което не изчерпва НеСофия.