Обществени консултации

Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продаж

С проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. се осигурява възможност общата сума за плащане в издаваните документи да се изобразява във фискалния бон освен във валутата на страната ни и в друга валута, урежда се генериране на фискален бон в електронен вид при работа с електронни системи с фискална памет (ЕСФП), създава се възможност в един търговски обект за продажби/зареждания на течни горива съвместно да работят два типа ЕСФП на различни производители/вносители, разписва се опцията за генериране на системен бон в електронен вид при работа с интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност.

 


Дата на откриване: 27.3.2025 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Финанси и данъчна политика
Дата на приключване: 26.4.2025 г.
Коментари
Коментари
 Добави коментар
 
28 март 2025 г. 09:49:23 ч.
babsd

Задължително изискване за покриване на изискванията на Регламент (ЕС) 2024/2847

Необходимост от разширение на техническите изисквания към фискалните устройства и терминалите за самообслужване в контекста на Регламент (ЕС) 2024/2847 относно киберустойчивостта на продукти с цифрови елементи (Cyber Resilience Act)

1. Въведение

Регламент (ЕС) 2024/2847, известен като Cyber Resilience Act (CRA), влезе в сила на 10 декември 2024 г. и се прилага от 2027 г. Неговата цел е да гарантира, че всички продукти с цифрови елементи, пуснати на пазара на Европейския съюз, отговарят на минимални изисквания за киберсигурност през целия си жизнен цикъл.

Фискалните устройства и терминалите за самообслужване, използвани на територията на Република България, попадат в обхвата на CRA, тъй като:

  • са продукти с цифрови елементи – включват хардуер и вграден софтуер;
  • се свързват към мрежа за отчитане на данни към НАП или други системи;
  • обработват чувствителна информация, включително платежни и идентификационни данни.

2. Основни изисквания на Cyber Resilience Act

Съгласно Членове 10–17 от CRA, производителите и доставчиците на цифрови продукти трябва да гарантират:

2.1. По време на проектиране и разработка:

  • Интегриране на сигурността по дизайн и по подразбиране.
  • Оценка на риска от уязвимости, включително при използване на софтуерни компоненти от трети страни.
  • Осигуряване на защитен механизъм за актуализация на софтуера и фърмуера.

2.2. След пускане на пазара:

  • Поддръжка и актуализации на сигурността за минимум 5 години или за обявения жизнен цикъл.
  • Уведомяване на ENISA и националните органи в срок до 24 часа след откриване на експлоатирана уязвимост или инцидент.
  • Публикуване на известия за сигурност до потребителите при необходимост от действия.

2.3. Оценка на съответствието:

  • Продукти с висок риск (напр. устройства за плащане или удостоверяване) подлежат на оценка от трета страна (notified body).
  • Производителят носи пълна отговорност за изпълнението на изискванията, включително чрез инструкции, логове и доказателства.

3. Санкции съгласно CRA

Съгласно Чл. 53 от CRA:

  • Глоба до 15 000 000 EUR или до 2.5% от общия световен годишен оборот на предприятието за най-сериозните нарушения:
    • неспазване на изискванията за сигурност;
    • липса на актуализации;
    • неспазване на срока за уведомление за уязвимости.
  • За предоставяне на невярна или непълна информация – глоба до 10 000 000 EUR или 2% от оборота.

4. Препоръки за национално прилагане

В контекста на CRA, е необходимо:

4.1. Актуализиране на Наредба № Н-18 чрез включване на нов раздел с разширени изисквания към:

  • сигурността на фърмуера и софтуера;
  • управлението на уязвимости и актуализации;
  • криптографска защита на комуникацията;
  • контрол върху интерфейси и отдалечен достъп;
  • срок на поддръжка и отговорност на производителите.

4.2. Въвеждане на национални санкции, съгласувани с CRA, чрез:

  • определяне на глоби до 50 000 лв. при несъответствие;
  • временно отнемане на одобрението на типа по чл. 10 от Наредба № Н-18;
  • изискване за регистър на сигурност към НАП за проследимост на актуализации и инциденти.

5. Заключение

Предвид навлизането в сила на Cyber Resilience Act, Република България следва да предприеме действия за хармонизиране на националната нормативна уредба, касаеща фискалните устройства и терминалите за самообслужване. Това ще гарантира:

  • по-висока степен на защита на данните;
  • съответствие с европейските стандарти;
  • избягване на тежки санкции за производители и доставчици;
  • засилване на доверието в националната фискална инфраструктура.

 

 

28 март 2025 г. 14:03:30 ч.
Aziti

Промяна в ГФОто

Счетоводителите да могат 10 до 20 % от общия световен годишен оборот да вкарват в пасива под резерви за очаквани бъдещи ТЕСЛИ от държавата за пълнене на държавната хазна, например за саморазплащане на бонуси за висши държавни служители и за финансово стимулиране за първенците между връчващите и връчвалите глоби. 

Какво ли ще е отражението върху приходната част на държавния бюдет, ако масово фирми излязат на загуба след като планират в резерва очакваните ТЕСЛИ от държавата?!

 

31 март 2025 г. 09:47:41 ч.
babsd

Изискване за централизирано и дистанционно зареждане на параметри

Всички фискални устройства, включително ИАСУТД, ЕСФП и ФУВАС, трябва да поддържат дистанционно и защитено зареждане на следните параметри и сътоветно превключване на посочената дата към режим:

  • датата на начало на двойна визуализация (BGN + EUR);

  • датата на автоматично превключване към евро като основна валута;

  • датата на прекратяване на използването на лева;

  • фиксирания обменен курс BGN/EUR

🔹 Технически изисквания:

  • Параметрите се зареждат автоматично чрез сървър на производителя/разпространителя или НАП

  • Превключването на режимите е автоматично и необратимо

  • Тези настройки не могат да бъдат заредени в ръчен режим

16 април 2025 г. 15:23:53 ч.
i_rig

Предложения

1. Относно § 25. В чл. 31 се правят следните допълнения: 1. Създава се ал. 2б: „(2б) Допуска се в рамките на един сторно системен бон да има повече от един начин на плащане, в случай че възстановяването на сумите на клиента се извършва по повече от един начин - смесено.“
 
Моля да се, укаже в кой начин на плащане във ФУ трябва да бъде отразено при сторно бон, когато се връщат суми на клиента с плащания: "в брой", "по банка" или  "ваучер". 
 
В настоящият момент плащане с "ваучер" или "по банка" липсват във ФУ !
 
2. Относно § 29. В чл. 49б се създава ал. 3: „(3) Когато производител на ФУ обновява версията на фърмуера на ФУ по реда на чл. 15, ал. 1, т. 16, лицата, извършващи сервизно обслужване и ремонт подават уведомления по реда на ал. 2 съгласувано с производителя на ФУ.“
 
При условията на автоматична актуализация на фърмуер от производителите на ФУ, не е ли възможно това задължение да се вмени на производителя на ФУ предвид големият брой ФУ и тяхната едновременна актуализация при преминаването към новата валута?
 
3. В заложените текстове се подменят "лев" с "евро", но никъде не е указано по какъв начин ще трябва да се представят старите справки от софтуерите "СУПТО" . Съгласно закона за въвеждане на еврото чл. 48 ал. (8) Годишните финансови отчети се изготвят в паричната единица, която е официална парична единица на Република България в края на отчетния период, като съпоставимите данни за предходния отчетен период следва да са в същата парична единица."
 
Моля, да се добавят текстове в изискванията към "СУПТО", насочващи към тази част от закона , за да не се изпада в допълнителни стресови моменти при случай, че доста голям списък на софтуери ще трябва да се регистрира в кратък срок.
 
Внасянето на яснота, по какъв начин трябва да се представя информация в справките в  СУПТО преди смяната на валутата ще е полезна за всички разработчици.
 

17 април 2025 г. 10:22:07 ч.
i_rig

Предложения 2

1. Моля да се внесе корекция в текстовете на чл. 40 и чл. 35

настоящ текст: "Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от 02.07.2019 г.) 

Лицето по чл. 3 при работа с касови бележки от кочан на страницата за съответната дата в книгата по чл. 39, ал. 5 или в специален регистър за ползваните касови бележки от кочан вписва началния и крайния номер на издадените касови бележки за деня и общия оборот, изчислен въз основа на всички тях, както и текст, указващ причината:"

корекция: "Лицето по чл. 3, използващо ЕСФП,  при работа с касови бележки от кочан на страницата за съответната дата в книгата по чл. 39, ал. 5 или лицето по чл. 3, което неизползва ЕСФП в специален регистър за ползваните касови бележки от кочан вписва началния и крайния номер на издадените касови бележки за деня и общия оборот, изчислен въз основа на всички тях, както и текст, указващ причината:..."

текущ текст: "Чл. 35. (2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г.) Кочанът с касови бележки се прономерова и прошнурова от лицето по чл. 3. На първа страница в книгата по чл. 39, ал. 5 се посочват началният и крайният номер на касовите бележки в кочана. Не се допускат касови бележки с повтарящи се или липсващи номера."

корекция: "Чл. 35. (2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г.) Кочанът с касови бележки се прономерова и прошнурова от лицето по чл. 3. Когато лицето по чл. 3 използва ЕСФП, на първа страница в книгата по чл. 39, ал. 5 се посочват началният и крайният номер на касовите бележки в кочана. Не се допускат касови бележки с повтарящи се или липсващи номера."

Смятам, че в текстовете на тези членове е допусната неяснота и това води до объркване, което е необходимо да бъде коригирано предвид публикации и изявления в медиите за отпадането на задължение за водене на касови книги в търговските обекти

 

17 април 2025 г. 10:24:26 ч.
i_rig

Предложения

2. Относно § 22.
Моля, да се добави в текстовете на този параграф и насока към Законът за въвеждане на еврото в РБ, или да се посочи конкретно с колко знака след запетаята се допуска/изисква да бъде цитиран обменният курс на алтернативната валута.
 
Предложението е породено от липсата на каквато и да било насока за това, че съгласно чл.12 от Закона за въвеждане на еврото, "Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането".
"Чл. 12. (1) В съответствие с чл. 4 от Регламент (EО) № 1103/97 превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая.
(2) Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането."
 
3. Относно § 28. "5. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Лицето по чл. 3 е длъжно да съхранява отчетните документи, книгите за дневните финансови отчети, специалния дневник за сервизно обслужване на средствата за измерване, включени в състава на ЕСФП, одобрените блок-схеми и КЛЕН, в 5-годишен срок.“"
 
Моля, да бъдат внесени уточняващи текстове в изискването за съхраняването на "книгите за дневни финансови отчети", относно това че изискването се отнася за случаите, когато е задължително поддържането на такива.
Предложение: § 28. "5. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Лицето по чл. 3 е длъжно да съхранява отчетните документи, книгите за дневните финансови отчети когато се изисква поддържането на такива, специалния дневник за сервизно обслужване на средствата за измерване, включени в състава на ЕСФП, одобрените блок-схеми и КЛЕН, в 5-годишен срок.“"
 

17 април 2025 г. 10:26:31 ч.
i_rig

Предложения

4. Моля, да се внесат изменения в текстовете на чл. 25 ал. 5 и да се допусне използването на тип плащане "резерв 2" в случайте на "наложен платеж", при разносна търговия по предварителна заявка, така както това е наравено в чл.26б за изпозлването му при издаване на разширен фискален бон 
Настоящите текстове на чл. 26а. ал. 3 и ал. 4, създават проблем при издаване на фискален бон при сделки със смесени данъчни ставки.
 
Например: В случайте на използване на софтуер и свързан към него ФУ, когато се издава ФБ по сделка с нулева или смесена данъчна ставка. 
 
Нека се има предвид, че електронната търговия не е ограничена в рамките на една държава и понякога се извършват сделки с нулево ДДС, което налага още по - тежък режим на работа при спазване на чл.26а
 
Съгласно функционалните възможностти на ФУ, при продажба по департаменти се взима предвид данъчната ставка за департамента, и се игнорира посочената ставка за фискалният текст, изпратен от софтуера
 
Ще цитирам ръководството на основните производители на ФУ:
(49) РЕГИСТРИРАНЕ (ПРОДАЖБА) НА СТОКА
Номер на департамент. Цяло число от 1 до 9 включително. Продажбата се причислява към данъчната група, с която е асоцииран департаментът при програмирането му.
 
Друг производител: 
(49) РЕГИСТРИРАНЕ (ПРОДАЖБА) НА СТОКА
Номер на департамент. Цяло число от 1 до 250 включително. Продажбата се причислява към данъчната група, с която е асоцииран департаментът при програмирането му.
 
Моля, да се вземат предвид изложените съображения и да се допусне използването на плащане "резерв 2" и в случайте на чл. 26а ал. 3 и ал. 4 - "наложен платеж" при разносна търговия и/или електронен магазин

26 април 2025 г. 16:34:18 ч.
АСОЦИАЦИЯ НА ТЪРГОВЦИТЕ НА НЕХРАНИТЕЛНИ СТОКИ

Становище по проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18 от 2006 г. (АТНС)

От името на Асоциация на търговците на нехранителни стоки (АТНС), изпратихме Становище с предложения по проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Поради обема на Становището, го изпратихме на следните имейл адреси: feedback@minfin.bg; minfin@minfin.bg; secretary.evp@minfin.bg; taxpolicy@minfin.bg, в срока, обявен за обществено обсъждане.

С уважение:

Галин Попов - изп. директор на АТНС