Заглавие

Проектът за отчет съдържа в частта са, отнасяща се анализ на демографските процеси, голям брой непрофесионални изрази, неправилни интерпретации, сгрешени понятия. Данните са подбрани произволно, правят се изводи за динамиката на дадени процеси на базата една или две години, което не е издържано от статистическа гледна точка. Очечивдо тези анализи са писани от непрофесионалисти.
Няколко примери:
Из "Проект за отчет ....", стр 7: "Коефициентът на естествен прираст в градовете е минус 2.8‰, а в селата - минус 12.8‰, или намалението на населението в страната в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата. "

Само че не са се сетили, че населението на селата заема по-.малък относителен дял в общото население (в сравнение с градското население), така че динамиката на общото население "в страната" няма как да "се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата."

Стр 7 : "С най-ниски по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.4‰), Варна и Кърджали (по -2.1‰)."
Едва ли столицата, Варна и Кърджали имат най-нисък ("по стойност"?) отрицателен естествен прираст. Може би са искали да кажат, че там отрицателният прираст е най-малък по абсолютна стойност, но това не е едно и също.

Стр. 19: "Легалният аборт продължава да се използва като «метод» на контрацепция, предпазване и освобождаване от нежелана бременност, макар да са известни опасностите и вредите за здравето и детеродната способност на жената."
и на стр. 18: "Тези данни дават обяснение и на изключително високият брой на абортите по желание – като най-често използван начин за прекъсване на нежелана бременност, а на практика – за предпазване от забременяване. "

Абортът не е никакъв метод на контрацепция, нито на предпазване, дори в кавички да се сложи.

Големият проблем, който има в България - високата раждаемост в юношеските възрасти - направо е замазан, като е написано (на стр. 15) нещо САМО за раждаемостта под 15-годишна възраст. Ами другите възрасти, когато децата не ходят на училище, а се занимават да раждат? Ами сравнението с други държави? Написаното на стр. 18 по въпроса е изключително недостатъчно и непрофесионално в сравнение със сериозността на проблема.
Също за раждаемостта по ранг има твърдения, които не са показани чрез подходящи данни, нито с някакви демографски анализи. В тази област има разработена демографска методология, но тя не е използвана.

Това са само няколко примера, но има МНОГО други, които показват, че не са ползвани спецалисти за демографския анализ. Вероятно причината е, че не са сетили, че има такива в департамента по демография в института (ИИНЧ) на БАН.
Демографският анализ изисква специална научна компетентност, чрез която да се анализират данните ПРАВИЛНО и научно. Трябва да се подберат подходящи данни. Тук в много случаи показаните данни са недостатъчни и не позволяват да се видят процесите в тяхната дълбочина: кои тенденции са закономерни и на кои отколнения от нормалното протичане на процесите би следвало да се обърни внимание и да се набележат политически мерки. Има и МНОГО ГРЕШКИ в терминологията. Има сбъркани понятия, напр. "раждаемост" се смесва с един (или друг) от индикаторите, не са ползвани никакви модерни методи за анализ, напр. стандартизирани коефициенти...

В една културна държава за подобни анализи и (отчети за) стратегии се привличат специалисти по демография. Анализите трябва да почиват на изследвания... Ако няма подходящи изследвания, то такива се планират и се отпускат средства, натоварват се специалисти, за да се проведат. Самата методология у нас като че ли не се познава, но това е работа на специалистите, а те в случая ми се струва, че изобщо не са били привлечени.
На 16-ти август по и-мейл получих информация за това състояние на проекта за отчет и не виждам възможност до 20-ти август да се проведе задълбочено научно разглеждане на тези текстове, нито пък виждам такова да се предвижда. В БАН обикновено се правят дискусии върху подобни текстове, но това не става за 3-4 дни, не е възможно. ("Крайният срок на обсъждането е 20.8.2013 г.")
Обикновено се дават 2 седмици, за да прочете текст с подобен обем от членовете на една секция, след което се дискутира на заседание на секцията и се взима решение. Има административна процедура, която в случая не е задействана.
Ако дадена институция желае да получи компетентно мнение, би трябвало да се задейства именно такава процедура. И да се предвидят реалистични срокове за нейното провеждане.
Изолирането на науката (в случая - БАН) от разработването на подобни анализи поставя под съмнение тяхното качество и ефективност.

М. Сугарева, д.с.н.
професор по Статистика и Демография