ГЛАВА ПЕТА. ДЕФИНИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА

14.1. Дефинирането на проблема преминава през следните няколко аналитични фази:

1. описване естеството на проблема и основните причини за неговото възникване;

2. определяне на всички засегнати от проблема страни;

3. изясняване дали проблемът се нуждае от намеса на държавата;

4. използване на резултатите от последващи оценки на въздействието, ако такива са налични в съответната област.

14.2. Дефиниране на проблема следва:

1. да описва естеството на проблема по ясен начин, подкрепено с представяне на ясни доказателства;

2.  ясно да излага мащаба на проблема;

3. ясно да определя основните причини за възникване на проблема;

4.  ясно да представя кой е най-засегнат от него;

5.  да описва как проблемът се е развил с течение на времето и как съществуващите актове и инициативи му влияят;

6. да идентифицира ясна базисна позиция, т.е. да описва как е вероятно този проблем да се развие в бъдещето, ако не се предприемат действия от страна на държавата;

7.  ясно да идентифицира направените предположения, рисковете и несигурността, които съществуват.

15.1. Дефинирането на проблема включва изграждането на ясен сценарий „без намеса“, който да бъде основа за сравняване на вариантите на действие. Неговата цел е да представи как текущата ситуация би се развила, ако не последва намеса на държавата, поради което той се нарича сценарий „без намеса”.

15.2. При разработването на сценарий „без намеса“ се разглеждат широк кръг от фактори, които включват:

1. вече действащи правни норми или инициативи в областта, попадаща в обхвата на намесата;

2. действия, които вече са били приети или предложени в други сектори и отрасли, стоящи извън обхвата на намесата или в други държави;

3. развитие на съответните сектори, отрасли и пазари, попадащи в обхвата на намесата;

4. последните тенденции в развитието на проблема и вероятните промени в причините за тези тенденции.

15.3 При описването  на сценария „без намеса“ може да се възникне проблем във връзка с това, че направените прогнози са несигурни, включително относно съществуващите рискове дадено нежелателно развитие да се случи. Оценката на риска е инструментът, който идва на помощ за справяне с тези предизвикателства.

16.1. Когато в обхвата на оценката на въздействието попада проблем, при който съществува несигурност свързана с настъпването на сериозни негативни резултати, следва да се направи оценка на риска. Тя е необходима, когато:

1. не е налице нулева вероятност, че определено нежелано събитие или развитие ще се прояви;

2. не е възможно да се предвиди кои лица или групи ще са засегнати или най-тежко засегнати;

3. негативните последици за определени лица, групи, сектори или региони ще бъдат много сериозни и необратими.

16.2. Оценката на риска включва три стъпки:

1. идентифициране на релевантните рискове, при което се прави ясно описание на произхода на риска и естеството на последиците, които той може да има с точното представяне кой и какво би било негативно засегнато, при какви обстоятелства и по какъв начин;

2. определяне на вероятността от настъпване и степента на вредите. Тези два параметъра се представят количествено доколкото е възможно, като се използват всички налични научни доказателства за сметка на субективните оценки.

3. описание на алтернативните начини за ограничаване на идентифицираните рискове.