ГЛАВА СЕДМА. ВАРИАНТИ НА ДЕЙСТВИЕ
18.1. Вариантите на действие трябва да са тясно свързани с причините за проблема и с целите. При определянето им следва да се търси подходящото ниво на амбициозност, като се вземат предвид съществуващите ограничения от гледна точка на разходите, действащото законодателство или приоритетите на държавата.
18.2. Процесът на определяне започва с изготвянето на разширен списък от варианти – регулаторни и нерегулаторни, за които има вероятност да постигнат предложените цели. Този първоначален списък постепенно се стеснява чрез преценка на вероятните въздействия на всеки от вариантите, за да се стигне до краткия списък, който следва да се анализира в дълбочина.
18.3. По време на процеса на определяне на вариантите трябва да се вземат предвид следните критерии:
1. Всички варианти трябва да бъдат реалистични, като не трябва да се стига до попадането в капана на разглеждане само на „варианта без намеса”, на „варианта фаворит” и на „крайния, екстремния вариант”.
2. Процесът на определяне следва да бъде отворен за нови варианти. Дори даден вариант да изглежда като явен фаворит, други обещаващи варианти не трябва да бъдат категорично изключвани. Винаги се премисля и това как въздействията на „фаворита” биха варирали, ако основните параметри, на които той се основава се променят.
3. Вариантът „без намеса” задължително трябва да се разгледа като реална възможност, освен в случаите, когато действащото национално и европейско законодателство предвижда конкретно задължение за действие.
4. Изследването на възможности за по-добро прилагане и спазване са задължителни, когато в областта на намесата вече има действащо законодателство.
5. Принципът „по-малко значи повече”, когато вече има действащо законодателство, следва винаги да е водещ. Ако съществуващите мерки не водят до постигане на ефект, усъвършенстването, опростяването или дори отмяната на съществуващото законодателство трябва да бъдат преценени като възможности за постигане на по-добри резултати преди идеите за приемането на нови норми.
6. Задължително е да се осмислят възможностите за прилагане на алтернативни форми на административно регулиране, като саморегулиране, съвместно регулиране, доброволни споразумения, информационни и образователни кампании, въвеждането на стандарти и други.
7. Съществуващото законодателство и стратегически документи на национално ниво и на ниво ЕС, европейски и международни инициативи, които са планирани и предстои да бъдат осъществени задължително се вземат предвид при разработване на вариантите.
8. Съдържанието на действието и неговият потенциал за постигане на целите, а не изборът на самия инструмент за намеса – закон, подзаконов нормативен акт или друга инициатива следва да бъдат обект на анализ в процеса на определяне на вариантите;
9. Вариантите, които могат да разчитат на значителна подкрепа следва да са обект на внимателно изследване. Публичната и политическа подкрепа не трябва да са единственият определящ фактор при избора и анализа на отделните варианти.
10. Вариантите трябва да са добре разработени в завършен вид, който да позволява диференцирането им на базата на тяхната функционалност чрез критериите за ефективност, ефикасност и съгласуваност с действащото законодателство и приоритетите на държавата.