Министерски съвет Портал за обществени консултации
Регистрация

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма

Информация

Експорт RSS

Откриване / Приключване

16.01.2025 г. — 30.01.2025 г. Неактивна

Номер на консултация

10826-K

Област на политика

Външна политика, сигурност и отбрана

Тип консултация

Закон

Вносител

Държавна агенция "Национална сигурност"

Тип вносител

Национално

Предлаганите законодателни промени въвеждат мерки срещу финансирането на оръжия за масово унищожение, с което се отстраняват слабости в превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма и на пролиферацията, установени в приетия на 18.05.2022 г. Доклад за Република България от Пети оценителен кръг на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари (Комитета MONEYVAL) към Съвета на Европа.

Законопроектът има за цел повишаване степента на съответствие на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма с изискванията на Международните стандарти за борба с изпирането на пари, финансирането на тероризма и на пролиферацията (Препоръките на FATF) от 2012 г.

Настоящите обществени консултации са повторни поради настъпили съществени изменения в проекта на закона, свързани с чл. 74 от Директива (ЕС) 2024/1640.

 

Отговорна институция

Държавна агенция "Национална сигурност"
Адрес: София, гр.София; бул. Черни връх No 45; тел. 028147109;028147095 - връзки с обществеността;028147255-жалби, предложение и сигнали,028147951-мерки срещу изпирането на пари;факс 029632188;028147441
Електронна поща: dans@dans.bg

Лица за контакт

---

Мотиви за кратък срок

Начини на предоставяне на предложения и становища

Документи

Пакет основни документи

Консултационен документ

    ---

Справка становища

Коментари

Общо 4 коментара

Българска Финтех Асоциация 30.01.2025 15:16
Становище на Сдружение "Българска Финтех Асоциация"
Тук е важно да отбележим, че не намираме аналогия с друга държава-членка
на ЕС. Следва да подчертаем, че българският търговски регистър е уникален в ЕС
по отношение на публичността и безплатния достъп до документи като устави и
учредителни актове. В останалите държави членки подобна информация обикновено
е достъпна само срещу изрична заявка и заплащане на такса.
Поради това, считаме, че правилото за изискване на заверено копие от устава
или учредителния акт следва да остане приложимо и в сила за юридически лица от
трети държави, включително и от държави – членки на ЕС, както и за лица, вписани в
регистри, които не предоставят достъп до публична база данни за извършване на
надлежна проверка – например регистър Булстат.
В рамките на предходните обществени консултации по законопроекта,
приключили в края на 2024 г., изложените по-горе аргументи не са били приети с
мотив, че: „Критиката на Групата за финансови действия (FATF) по отношение на
сега действащата разпоредба на чл. 54, ал. 11 от ЗМИП е ясна и недвусмислена.
Разпоредбата предоставя възможност за заобикаляне на изискванията на
Критерий 10.9 на Препоръка 10 на FATF.“
Видно от мотивите към настоящия законопроект (стр. 3 и 4), през 2024 г.
публичните изявления на FATF за България са актуализирани три пъти, като в тях са
посочени областите с напредък и тези, в които са необходими допълнителни
действия, като в изявлението от месец февруари 2024 г. е посочено, че България е
отстранила напълно или до голяма степен слабостите по три Препоръки на FATF –
Препоръки 6, 10 и 24, които се отнасят съответно до целевите финансови санкции за
финансиране на тероризма, комплексната проверка на клиентите и прозрачността на
действителната собственост на регистрираните юридически лица и други правни образувания. В мотивите се посочва още, че през месец май 2024 г. в рамките на 67-то Пленарно заседание на Комитета MONEYVAL е приет първият Последващ доклад за напредъка на Република България, в който е отбелязано че оставащите препоръки, които са оценени с „Частично съответствие“ за България и които имат отношение към превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма, са Препоръки 13, 15, 28, 34 и 35 на FATF. Очевидно е, че Препоръка 10 не е сред
тях.
 
Предвид изложеното по-горе може да се направи извод, че предлаганото
изменение за отмяна на ал. 11 от чл. 54 от ЗМИП не кореспондира и с мотивите за
изготвянето на законопроекта, а именно отстраняване на слабости в
законодателството уреждащо мерките срещу изпирането на пари и финансирането
на тероризма и на пролиферацията, установени в приетия на 18.05.2022 г. Доклад за Република България от Пети оценителен кръг на Комитета на експертите за оценка
на мерките срещу изпирането на пари (Комитета MONEYVAL) към Съвета на Европа.
В допълнение следва да отчетем и факта, че след Доклада от 2022 г. бяха
направени две изменения в ЗМИП, последното от които през м. октомври 2023 г.,
които целяха и постигнаха именно преодоляване на констатираните слабости.
Предвид изложеното по-горе, считаме, че §32, т. 7, б. „г“ от законопроекта
следва да отпадне. Разпоредбата на чл. 54, ал. 11 от ЗМИП, в настоящата й
редакция, облекчава административната тежест върху задължените лица, но в
никакъв случай не поставя под съмнение постигането на целите, които са заложени в
превантивното законодателство.
 
С уважение,
 
Светослав Димитров
(Представляващ „Българска финтех
асоциация“)
Становище на Сдружение "Българска Финтех Асоциация"
Тук е важно да отбележим, че не намираме аналогия с друга държава-членка
на ЕС. Следва да подчертаем, че българският търговски регистър е уникален в ЕС
по отношение на публичността и безплатния достъп до документи като устави и
учредителни актове. В останалите държави членки подобна информация обикновено
е достъпна само срещу изрична заявка и заплащане на такса.
Поради това, считаме, че правилото за изискване на заверено копие от устава
или учредителния акт следва да остане приложимо и в сила за юридически лица от
трети държави, включително и от държави – членки на ЕС, както и за лица, вписани в
регистри, които не предоставят достъп до публична база данни за извършване на
надлежна проверка – например регистър Булстат.
В рамките на предходните обществени консултации по законопроекта,
приключили в края на 2024 г., изложените по-горе аргументи не са били приети с
мотив, че: „Критиката на Групата за финансови действия (FATF) по отношение на
сега действащата разпоредба на чл. 54, ал. 11 от ЗМИП е ясна и недвусмислена.
Разпоредбата предоставя възможност за заобикаляне на изискванията на
Критерий 10.9 на Препоръка 10 на FATF.“
Видно от мотивите към настоящия законопроект (стр. 3 и 4), през 2024 г.
публичните изявления на FATF за България са актуализирани три пъти, като в тях са
посочени областите с напредък и тези, в които са необходими допълнителни
действия, като в изявлението от месец февруари 2024 г. е посочено, че България е
отстранила напълно или до голяма степен слабостите по три Препоръки на FATF –
Препоръки 6, 10 и 24, които се отнасят съответно до целевите финансови санкции за
финансиране на тероризма, комплексната проверка на клиентите и прозрачността на
действителната собственост на регистрираните юридически лица и други правни образувания. В мотивите се посочва още, че през месец май 2024 г. в рамките на 67-то Пленарно заседание на Комитета MONEYVAL е приет първият Последващ доклад за напредъка на Република България, в който е отбелязано че оставащите препоръки, които са оценени с „Частично съответствие“ за България и които имат отношение към превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма, са Препоръки 13, 15, 28, 34 и 35 на FATF. Очевидно е, че Препоръка 10 не е сред
тях.
 
Предвид изложеното по-горе може да се направи извод, че предлаганото
изменение за отмяна на ал. 11 от чл. 54 от ЗМИП не кореспондира и с мотивите за
изготвянето на законопроекта, а именно отстраняване на слабости в
законодателството уреждащо мерките срещу изпирането на пари и финансирането
на тероризма и на пролиферацията, установени в приетия на 18.05.2022 г. Доклад за Република България от Пети оценителен кръг на Комитета на експертите за оценка
на мерките срещу изпирането на пари (Комитета MONEYVAL) към Съвета на Европа.
В допълнение следва да отчетем и факта, че след Доклада от 2022 г. бяха
направени две изменения в ЗМИП, последното от които през м. октомври 2023 г.,
които целяха и постигнаха именно преодоляване на констатираните слабости.
Предвид изложеното по-горе, считаме, че §32, т. 7, б. „г“ от законопроекта
следва да отпадне. Разпоредбата на чл. 54, ал. 11 от ЗМИП, в настоящата й
редакция, облекчава административната тежест върху задължените лица, но в
никакъв случай не поставя под съмнение постигането на целите, които са заложени в
превантивното законодателство.
 
С уважение,
 
Светослав Димитров
(Представляващ „Българска финтех
асоциация“)
Българска Финтех Асоциация 30.01.2025 15:13
Становище на Сдружение "Българска Финтех Асоциация"
Подкрепяме и приветстваме усилията на държавата за отстраняване на
слабостите в превантивното законодателство срещу изпирането на пари и
финансирането на тероризма, както и за изпълнението на препоръките от Доклада
на MONEYVAL от 18.05.2022 г. В същото време смятаме, че формулирането на всяко
нормативно правило или изискване трябва да бъде внимателно оценено и
анализирано с оглед на неговата практическа приложимост и реалния ефект, който
ще постигне. Необходимо е да се отчитат националните специфики и
контекстуалните фактори, при които се въвеждат подобни мерки, за да се гарантира
постигането на заложените цели по ефективен и устойчив начин. В този ред на
мисли, предлаганата отмяна на текстa на чл. 54, ал. 11 на практика би довела до
изискване всяко българско търговско дружество да предоставя на задълженото лице
заверено копие на устава или учредителния си акт на хартиен носител/или в
електронен формат, заверен с КЕП. Въз основа на натрупаната до момента практика,
можем да заявим, че в много голяма част от случаите клиентът – юридическо лице
просто ще разпечатва от партидата си в ТРРЮЛНЦ актуалния си устав и ще го
заверява. От своя страна, задълженото лице ще бъде задължено да
извърши същото действие. Това не представлява двойна проверка (или „двуетапен
процес“/two step process“, както го нарича MONEYVAL), а механично дублиране на
едно и също действие от двама различни субекта, което не постига ясна цел и не
води до ясно изразен положителен ефект.
Дори да приемем, че клиентът – юридическо лице, предоставя устав или
учредителен акт, който се различава от последния обявен в Търговския регистър,
този документ няма да породи правни последици спрямо трети лица, включително
спрямо задължените лица по ЗМИП. Това е така по силата на презумпцията,
заложена в чл. 10 от Закона за търговския
регистър, според която противопоставими на трети лица са единствено вписаните и
обявени по съответния ред актове в регистъра.
Приемането на противоположна теза би поставило под съмнение не само
достоверността на данните и информацията, вписани и обявени в ТРРЮЛНЦ, но и
основни принципи, заложени в търговското право на Република България.
Становище на Сдружение "Българска Финтех Асоциация"
Подкрепяме и приветстваме усилията на държавата за отстраняване на
слабостите в превантивното законодателство срещу изпирането на пари и
финансирането на тероризма, както и за изпълнението на препоръките от Доклада
на MONEYVAL от 18.05.2022 г. В същото време смятаме, че формулирането на всяко
нормативно правило или изискване трябва да бъде внимателно оценено и
анализирано с оглед на неговата практическа приложимост и реалния ефект, който
ще постигне. Необходимо е да се отчитат националните специфики и
контекстуалните фактори, при които се въвеждат подобни мерки, за да се гарантира
постигането на заложените цели по ефективен и устойчив начин. В този ред на
мисли, предлаганата отмяна на текстa на чл. 54, ал. 11 на практика би довела до
изискване всяко българско търговско дружество да предоставя на задълженото лице
заверено копие на устава или учредителния си акт на хартиен носител/или в
електронен формат, заверен с КЕП. Въз основа на натрупаната до момента практика,
можем да заявим, че в много голяма част от случаите клиентът – юридическо лице
просто ще разпечатва от партидата си в ТРРЮЛНЦ актуалния си устав и ще го
заверява. От своя страна, задълженото лице ще бъде задължено да
извърши същото действие. Това не представлява двойна проверка (или „двуетапен
процес“/two step process“, както го нарича MONEYVAL), а механично дублиране на
едно и също действие от двама различни субекта, което не постига ясна цел и не
води до ясно изразен положителен ефект.
Дори да приемем, че клиентът – юридическо лице, предоставя устав или
учредителен акт, който се различава от последния обявен в Търговския регистър,
този документ няма да породи правни последици спрямо трети лица, включително
спрямо задължените лица по ЗМИП. Това е така по силата на презумпцията,
заложена в чл. 10 от Закона за търговския
регистър, според която противопоставими на трети лица са единствено вписаните и
обявени по съответния ред актове в регистъра.
Приемането на противоположна теза би поставило под съмнение не само
достоверността на данните и информацията, вписани и обявени в ТРРЮЛНЦ, но и
основни принципи, заложени в търговското право на Република България.
Българска Финтех Асоциация 30.01.2025 15:09
Становище на Сдружение "Българска Финтех Асоциация"
ОТ
Сдружение „Българска финтех
асоциация“, ЕИК 177235318, със
седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Лозенец“, п.к.
1407, бул. „Джеймс Баучер“ № 76А,
ет. партер, офис сграда Хил Тауър
 
СТАНОВИЩЕ
 
Относно: Проекта на ЗИД на Закона за мерките срещу финансирането на
тероризма
Възползвайки се от предоставената ни възможност да изразим
становище, бихме искали да обърнем внимание на §32, т. 7, б. „г“ от
законопроекта.
Към настоящия момент чл. 54, ал. 11 от Закона за мерките срещу изпирането
на пари (ЗМИП) предоставя облекчен режим за задължените лица при извършване
документирането на комплексна проверка на ограничена категория клиенти-
юридически лица. Съгласно тази разпоредба не се изисква от клиент - юридическо
лице да представя заверено (от законен представител или пълномощник на
идентифицираното лице) копие от учредителния си договор, акт или други
документи, за проверка на обстоятелствата по ал. 4, т. 1 - 4 и т. 7 - 9, когато се
идентифицират лица, вписани в Търговския регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ).
Възразяваме срещу предлаганата със законопроекта отмяна на текста на ал.
11 на чл. 54 от ЗМИП. Задължаването на клиентите български юридически лица, да
представя заверено копие от устава/учредителния си акт е излишно утежнение както
за тях, така и за задължените лица. Актуалните учредителни документи са публично
достъпни в ТРРЮЛНЦ, по партидата на съответното юридическо лице. Освен това,
подобно изискване влиза в противоречие и с основния принцип за достоверност и
доверие в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел, заложен в чл. 10 от Закон за ТРРЮЛНЦ, съгласно който: „Трети добросъвестни
лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако
вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува.
Невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите
добросъвестни лица“.

 

Становище на Сдружение "Българска Финтех Асоциация"
ОТ
Сдружение „Българска финтех
асоциация“, ЕИК 177235318, със
седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Лозенец“, п.к.
1407, бул. „Джеймс Баучер“ № 76А,
ет. партер, офис сграда Хил Тауър
 
СТАНОВИЩЕ
 
Относно: Проекта на ЗИД на Закона за мерките срещу финансирането на
тероризма
Възползвайки се от предоставената ни възможност да изразим
становище, бихме искали да обърнем внимание на §32, т. 7, б. „г“ от
законопроекта.
Към настоящия момент чл. 54, ал. 11 от Закона за мерките срещу изпирането
на пари (ЗМИП) предоставя облекчен режим за задължените лица при извършване
документирането на комплексна проверка на ограничена категория клиенти-
юридически лица. Съгласно тази разпоредба не се изисква от клиент - юридическо
лице да представя заверено (от законен представител или пълномощник на
идентифицираното лице) копие от учредителния си договор, акт или други
документи, за проверка на обстоятелствата по ал. 4, т. 1 - 4 и т. 7 - 9, когато се
идентифицират лица, вписани в Търговския регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ).
Възразяваме срещу предлаганата със законопроекта отмяна на текста на ал.
11 на чл. 54 от ЗМИП. Задължаването на клиентите български юридически лица, да
представя заверено копие от устава/учредителния си акт е излишно утежнение както
за тях, така и за задължените лица. Актуалните учредителни документи са публично
достъпни в ТРРЮЛНЦ, по партидата на съответното юридическо лице. Освен това,
подобно изискване влиза в противоречие и с основния принцип за достоверност и
доверие в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел, заложен в чл. 10 от Закон за ТРРЮЛНЦ, съгласно който: „Трети добросъвестни
лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако
вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува.
Невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите
добросъвестни лица“.

 

dobromir.ivanov.besco 29.01.2025 10:08
Становище на Сдружение "Българската предприемаческа асоциация“

Уважаеми дами и господа,

Представям становището на Сдружение "Българската предприемаческа асоциация“ https://drive.google.com/file/d/1DB4Ft0xPZoXeHa_oNEkD1OYv2KcaOzDx/view?usp=sharing

 

 

Становище на Сдружение "Българската предприемаческа асоциация“

Уважаеми дами и господа,

Представям становището на Сдружение "Българската предприемаческа асоциация“ https://drive.google.com/file/d/1DB4Ft0xPZoXeHa_oNEkD1OYv2KcaOzDx/view?usp=sharing

 

 

История

  • Начало на обществената консултация

    16.01.2025

  • Приключване на консултацията

    30.01.2025

  • Справка за получените предложения

    07.02.2025

  • Окончателен акт на Министерския съвет

    ---

    Окончателен акт на Министерския съвет

Моля изчакайте

Този сайт използва бисквитки, за да подобри вашето потребителско изживяване. Прочетете повече тук