Проект на Постановление на Министерския съвет за допълнение на Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, приета с Постановление № 53 на Министерския съвет от 1998 г. (обн., ДВ, бр. 27 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 9, 33 и 78 от 1999 г., бр. 43, 65 и 86 от 2000 г.; попр., бр. 27 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 106 и 108 от 2001 г., бр. 24, 34, 39, 106 и 111 от 2003 г., бр. 15, 24 и 32 от 2004 г.; попр., бр. 36 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 52 от 2006 г., бр. 16 и 21 от 2007 г.; попр., бр. 26 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 32 и 75 от 2007 г., бр. 81 от 2008 г., бр. 27 от 2009 г., бр. 18 и 75 от 2010 г., бр. 2, 7, 51 и 77 от 2011 г., бр. 27 и 103 от 2012 г., бр. 38 от 2013 г., бр. 50 и 74 от 2014 г., бр. 6, 29 и 57 от 2015 г., бр. 66 от 2016 г., бр. 24 от 2017 г., бр. 39, 49 и 75 от 2018 г., бр. 86 и 110 от 2020 г., бр. 69 и 100 от 2021 г., бр. 5 от 2022 г., бр. 47 и 70 от 2024 г. и бр. 25, 33 и 85 от 2025 г.)

В настоящия проект е предвидена промяна на Тарифа  № 4  за таксите, които се събират в системата на МВР в следния смисъл:

Чл. 56а. (1) За първоначално издаване на удостоверение за електронна идентичност (УЕИ) и записването му в електронния носител на информация на български личен документ не се събира такса.

(2) За повторно или всяко следващо издаване на УЕИ и неговото записване в електронния носител на информация на български личен документ, в рамките на неговия срок на валидност, по подадено заявление на хартиен носител, се събира такса 3,58 евро.

(3) За повторно или всяко следващо издаване на УЕИ в електронния носител на информация на български личен документ, в рамките на неговия срок на валидност, по подадено заявление по електронен път, се събира такса в размер на 3,07 евро.“

Предлагам от текстове на чл. 56а ал. 2 и ал. 3 да отпадне текста „в рамките на неговия срок на валидност“

Считам, че предложението изразява следното:

За даден гражданин първото издадено УЕИ в БЛД (за българин - лична карта) е безплатно, съгласно чл. 56а ал.1.

Всяко следващо издаване на УЕИ се заплаща, според начина на подаване на заявлението, независимо дали ще бъде записано в същата лична карта (когато срока на валидност на УЕИ изтече, преди изтичане на срока на валидност на БЛД) или в последващо издадена лична карта (БЛД).

С настоящото Български хелзинкски комитет прави предложение към проекта за Постановление на Министерския съвет за допълнение на Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, приета с Постановление № 53 на Министерския съвет от 1998 г. (обн., ДВ, бр. 27 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 9, 33 и 78 от 1999 г., бр. 43, 65 и 86 от 2000 г.; попр., бр. 27 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 106 и 108 от 2001 г., бр. 24, 34, 39, 106 и 111 от 2003 г., бр. 15, 24 и 32 от 2004 г.; попр., бр. 36 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 52 от 2006 г., бр. 16 и 21 от 2007 г.; попр., бр. 26 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 32 и 75 от 2007 г., бр. 81 от 2008 г., бр. 27 от 2009 г., бр. 18 и 75 от 2010 г., бр. 2, 7, 51 и 77 от 2011 г., бр. 27 и 103 от 2012 г., бр. 38 от 2013 г., бр. 50 и 74 от 2014 г., бр. 6, 29 и 57 от 2015 г., бр. 66 от 2016 г., бр. 24 от 2017 г., бр. 39, 49 и 75 от 2018 г., бр. 86 и 110 от 2020 г., бр. 69 и 100 от 2021 г., бр. 5 от 2022 г., бр. 47 и 70 от 2024 г. и бр. 25, 33 и 85 от 2025 г.) като предлагаме допълнение, с което административните производства по издаване на разрешение за продължително пребиваване на непридружени деца по чл. 28а от Закона за чужденците в Репубика България във вр. с чл. 63л от Правилника за прилагане на ЗЧРБ да се освободят заплащане на държавна такса.

 Съображенията ни за това са следните:

Съгласно настощата уредба на Тарифа №4 непридружените деца, намиращи се на територията на Република България без своите родители, следва да заплащат такса в размер на 255,65 евро съгласно чл. 10, ал. 5 от тарифата.

Считаме, че непридружените деца принципно би следвало да попадат в хипотезата на чл. 19, т. 3 от Тарифа №4, която урежда освобождаване от заплащане на такса за предоставяне на продължително пребиваване на чужденец, който не може да напусне страната по независещи от него обстоятелства. Именно такава е хипотезата на непридружени деца-чужденци, ненавършили 18 години, настанени в социална услуга за резидентна грижа, които не желаят да подадат молба за международна закрила или чиято такава молба е била отхвърлена с влязло в сила решение за отказ от ДАБ-МС. Въпреки това, в проведените до този момент производства по чл.28а ЗЧРБ, органите на дирекция „Миграция“ на МВР отказват да приложат тази разпоредба с мотива, че чл.10, ал.5 от Тарифа №4 изисква задължително заплащането на такса в определения размер.

Непридружените деца-чужденци се намират в страната ни незаконно и без да са придружени от своите родители или други пълнолетни лица, отговорни за тях по силата на закона или обичая съгласно §2, т.т. 1 - 3 от ДР ППЗЧРБ. Поради това, те попадат и в категорията „уязвимо лице“ по смисъла на § 1, т. 4б ЗЧРБ.

Както поради своето непълнолетие, така и поради липсата на законно пребиваване, което всъщност е и материалноправната предпоставка за образуване на въпросното производство по чл. 28а ЗЧРБ вр. чл.63л ППЗЧРБ, непридружените деца-чужденци обективно са възпрепятствани да полагат труд и да генерират лични доходи, за да могат да си набавят средства за издръжка, от които евентуално да покрият и разноските по заплащане на дължимите държавни такси по Тарифа №4.

В тази връзка следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 6, пар. 4 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, в транспониране на която е приета процедурата по чл. 28а ЗЧРБ вр. чл. чл. 63л ППЗЧРБ. Тази общностна разпоредба предвижда че държавите-членки могат във всеки един момент да вземат решение да предоставят на гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на тяхна територия, самостоятелно разрешение за пребиваване или друго разрешение, което дава право на престой, поради хуманни, хуманитарни или други причини.

Поради това изискването за заплащане на държавна такса по чл.10, ал. 5 отТарифа №4 за издаване на разрешение за продължително пребиваване по чл. 28а ЗЧРБ вр. чл. 63л ППЗЧР, възниква в тежест на временните представители на непридружените малолетни или непълнолетни чужденци, които са ръководители на съответните лицензирани услуги за резидентна грижа за деца – преходни жилища, кризисни центрове и т.н.

Същото се явява напълно необосновано от финансова гледна точка, тъй като средствата за резидентните услуги и грижи за деца се финансират от бюджетите на съответните местни общински администрации и при заплащането на държавна такса по чл.10, ал.5 от Тарифа №4 за предоставяне на продължително пребиваване по чл.28а ЗЧРБ вр. чл.63л ППЗЧРБ, на практика се получава прехвърляне на средства от общински към държавен бюджет, в което няма нито логика, нито смисъл.

Поради това предлагаме следното допълнение на проекта за ПМС за допълване на Тарифа №4 за таксите, които се събират в системата на МВР, а именно:

 § 2.  В чл. 10, ал. 5 се прави следното допълнение:

        „ (5) За предоставяне право на продължително пребиваване на чужденец в Република България, с изключение на случаите по ал. 1 - 4, когато се предоставя пребиваване за 6 месеца, се събира такса в размер 102,26 евро, а когато се предоставя пребиваване над 6 месеца до 1 година, се събира такса в размер 255,65 евро. Такси не се събират при предоставяне право на продължително пребиваване по чл. 28а от Закона за чужденците в Република България.“