Проект на Наредба за условията и реда за прилагане на интервенцията „Биологично животновъдство“, включена в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г.

До Министъра на земеделието г-н Иван Христанов и зам.министъра на земеделието г-жа Ивана Мурджева

СТАНОВИЩЕ с ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Относно Проекта за наредба за условията и реда за прилагане на интервенцията „Биологично животновъдство“, включена в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г.

Настоящото становище има за цел да насочи вниманието към съществен пропуск в проекта на наредбата, който засяга ефективността, контрола и легитимността на интервенцията „Биологично животновъдство“.

1.     Основен проблем на така изготвения проект за Наредбата за условията и реда за прилагането на интервенцията „Биологично животновъдство“ е липсата на измерими критерии за пасищно отглеждане на животните.

2.     Проектът на наредбата съдържа общи препратки към изискванията на Регламент (ЕС) 2018/848, но не въвежда конкретни, измерими и проверими критерии за пасищно отглеждане на преживните животни (овце, кози, говеда и биволи).

3.     Това създава реален риск интервенцията да бъде прилагана и при системи на отглеждане, които не отговарят на същността на биологичното животновъдство, включително при целогодишно оборно отглеждане.

При така изготвения проект съществува риск за ефективността на публичните средства. Липсата на конкретни изисквания за паша на животните води до:

• невъзможност за обективен контрол;
• неравнопоставеност между фермерите;
• риск от финансиране на практики, които не отговарят на биологичните принципи;
• потенциално компрометиране на доверието в биологичното производство.

Проекта на обсъжданата наредба е в несъответствие с духа на европейската регулатор-на рамка.

Регламент (ЕС) 2018/848 ясно поставя достъпа до пасища и открити площи като основен принцип на биологичното животновъдство. Оставянето на този принцип без измерими параметри на национално ниво води до формално, но не и реално прилагане на европейските изисквания.

С цел гарантиране на реално биологично производство и ефективно използване на публичните средства, е необходимо въвеждането на минимален, измерим и проверим критерий за пасищно отглеждане на животните при условията на биологично производство.

С цел преодоляването на посочените съществени недостатъци на проекта на наредбата правя следните конкретни предложения:

Да се създаде нов текст в Глава трета „Условия за подпомагане“, който да регламентира:

• минимален пасищен период:
• не по-малко от 150 дни годишно за овце и кози;
• не по-малко от 120 дни годишно за говеда;
• ясно дефинирани допустими изключения, ограничени до:
• климатични условия;
• ветеринарни ограничения;
• природни или регулаторни ограничения;
• механизъм за доказване:
• дневник за пашата;
• план за управление на пасищата;
• проверки на място.
•  

В Заключение бих искал да посоча, че без въвеждане на конкретни и проверими критерии за пасищно отглеждане, интервенцията „Биологично животновъдство“ рискува да се превърне в инструмент за формално, а не реално биологично производство.

Това би довело до:

• изкривяване на пазара;
• демотивация на реално работещите биологични фермери;
• риск от негативна оценка на интервенцията на европейско ниво.

Въвеждането на ясен пасищен критерий е необходимо условие за гарантиране на:

• съответствие с правото на ЕС;
• ефективност на публичните разходи;
• устойчиво развитие на биологичното животновъдство в България.

Проф. д-р Дойчо Димов

Представител на група „Развъдни организации“

в Комитета за наблюдение на СПРЗСР

Председател на Сдружение с нестопанска цел

за отглеждане и развъждане на Маришките овце