Министерството на околната среда и водите публикува проект на План за развитие на приоритетни зони за вятърна енергия, както и придружаващите го файлове с картографиране, с цел информиране на всички заинтересовани страни в рамките на процедура по предварително предоставяне на информация, стартирана в strategy.bg и достъпна тук.
Документите са достъпни на интернет страницата на МОСВ (https://www.moew.government.bg/bg/konsultacii-po-zadanie-za-obhvat-i-sudurjanie-na-doklad-za-ekologichna-ocenka-na-proekta-plan-za-opredelyane-na-prioritetni-zoni-za-razvitie-na-obekti-za-proizvodstvo-na-elektricheska-energiya-ot-vyaturna-energiya/) и са част от процедурата по изготвяне на стратегическа рамка за насърчаване ускореното развитие на вятърната енергия при спазване на изискванията за опазване на околната среда и биологичното разнообразие, както и нормативната рамка за развитие на енергия от възобновяеми източници в предложените приоритетни зони за развитие в плана.
С публикуването на проекта МОСВ осигурява прозрачност, открит диалог и информирано участие на всички заинтересовани страни в процеса на планиране на развитието на възобновяемите енергийни източници в страната. МОСВ подчертава, че зоните за приоритетно развитие на вятърна енергия представляват стратегически инструмент за оптимизация на административния процес, чрез който се гарантират съкратени срокове и предвидимост за инвестиционните намерения в територии с нисък екологичен риск. Успоредно с това, пълната оперативна свобода на инвеститорите е гарантирана, като развитието на енергийни обекти извън тези зони остава напълно допустимо и законосъобразно при спазване на стандартните процедури за екологично съответствие
Всички заинтересовани страни - граждани, неправителствени организации, представители на бизнеса, научната общност и местните власти - ще имат възможност да участват активно в процеса, като изпращат свои коментари, предложения и становища, като това ще се осъществява по време на обществените обсъждания и консултациите в рамките на процедурата по екологична оценка на Плана, съгласно действащото национално и европейско законодателство.
Получените мнения и становища ще бъдат разгледани и взети предвид при финализирането на версия на Плана, която ще бъде насочена за преглед и одобрение от Министерски съвет с оглед изпълнението на реформа C.4 R.6 от Плана за възстановяване и устойчивост на Република България.
Допълнителна информация за графика на обществените обсъждания, начина за подаване на становища и хода на процедурата по екологична оценка ще бъде публикувана своевременно на сайта на МОСВ.
Министерство на околната среда и водите
Адрес: София, София 1000, бул. Княгиня Мария Луиза № 22
Електронна поща: edno_gishe@moew.government.bg
Карсимира Йовкова
Електронна поща: krasimira.yovkova@moew.government.bg
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка
---
Общо 4 коментара
ДО
МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
ВЪЗРАЖЕНИЕ
относно Проекта на План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия
Възразявам срещу предвидената зона 22 от проекта на плана, тъй като същата навлиза в строителните граници на гр. Хасково, което е недопустимо.
Съгласно § 5, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ „територия на населено място“ е селищната територия, обхваната от неговите строителни граници, определени с устройствен план, без да се включва землището. Следователно навлизането на зона 22 в строителните граници на гр. Хасково противоречи на устройствените изисквания и не следва да бъде допускано още на етап стратегическо планиране.
Освен това чл. 141, ал. 1 от Наредба № 14 от 15.06.2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия изисква вятърните генератори да се разполагат на разстояние не по-малко от 500 м от територията на най-близкото населено място, а ал. 2 предвижда ефективна изолация от шум, вибрации и инфразвук. Това изискване следва да бъде отчетено още при определянето на самите приоритетни зони, а не едва на следващ инвестиционен етап.
Съгласно чл. 1, т. 1 от Закона за опазване на околната среда законът урежда обществените отношения, свързани с опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защитата на здравето на хората. По чл. 19 от същия закон информацията за околната среда включва и информация относно състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда и от въздействието на дейности и мерки върху тях. Това налага в рамките на процедурата да бъде направена ясна и убедителна преценка за въздействието върху жизнената среда и здравето на населението.
Следва да се отчете и че на Портала за обществени консултации към Министерския съвет през 2024 г. е публикуван проект на Наредба за здравните изисквания към устройството на урбанизираните територии, в който за възобновяеми източници на електрическа енергия, включително вятърни, е предвидено да се определя хигиенно-защитна зона. В проекта е посочено, че тази зона за вятърни обекти се определя чрез изчисление за всеки конкретен обект въз основа на граничните стойности на експозиция за шум и електрически и магнитни полета, както и че за определянето ѝ се изготвя здравно-хигиенна оценка. Макар този проект да не е действащо право, той ясно показва, че самата държава е отчела необходимостта от специална здравна преценка при разполагането на подобни съоръжения в близост до урбанизирани територии.
Считам, че включването на зона 22 в този обхват противоречи на устройствените и здравно-защитните изисквания и следва да бъде коригирано.
Поради изложеното настоявам:
С уважение,
арх. Елисавета Георгиева
ДО
МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
ВЪЗРАЖЕНИЕ
относно Проекта на План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия
Възразявам срещу предвидената зона 22 от проекта на плана, тъй като същата навлиза в строителните граници на гр. Хасково, което е недопустимо.
Съгласно § 5, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ „територия на населено място“ е селищната територия, обхваната от неговите строителни граници, определени с устройствен план, без да се включва землището. Следователно навлизането на зона 22 в строителните граници на гр. Хасково противоречи на устройствените изисквания и не следва да бъде допускано още на етап стратегическо планиране.
Освен това чл. 141, ал. 1 от Наредба № 14 от 15.06.2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия изисква вятърните генератори да се разполагат на разстояние не по-малко от 500 м от територията на най-близкото населено място, а ал. 2 предвижда ефективна изолация от шум, вибрации и инфразвук. Това изискване следва да бъде отчетено още при определянето на самите приоритетни зони, а не едва на следващ инвестиционен етап.
Съгласно чл. 1, т. 1 от Закона за опазване на околната среда законът урежда обществените отношения, свързани с опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защитата на здравето на хората. По чл. 19 от същия закон информацията за околната среда включва и информация относно състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда и от въздействието на дейности и мерки върху тях. Това налага в рамките на процедурата да бъде направена ясна и убедителна преценка за въздействието върху жизнената среда и здравето на населението.
Следва да се отчете и че на Портала за обществени консултации към Министерския съвет през 2024 г. е публикуван проект на Наредба за здравните изисквания към устройството на урбанизираните територии, в който за възобновяеми източници на електрическа енергия, включително вятърни, е предвидено да се определя хигиенно-защитна зона. В проекта е посочено, че тази зона за вятърни обекти се определя чрез изчисление за всеки конкретен обект въз основа на граничните стойности на експозиция за шум и електрически и магнитни полета, както и че за определянето ѝ се изготвя здравно-хигиенна оценка. Макар този проект да не е действащо право, той ясно показва, че самата държава е отчела необходимостта от специална здравна преценка при разполагането на подобни съоръжения в близост до урбанизирани територии.
Считам, че включването на зона 22 в този обхват противоречи на устройствените и здравно-защитните изисквания и следва да бъде коригирано.
Поради изложеното настоявам:
С уважение,
арх. Елисавета Георгиева
Становище относно заданието за Екооценка на Плана за развитие на приоритетни зони за вятърна енергия
Уважаеми госпожи и господа,
Бих искал да предоставя следните възражения срещу зоната за вятърна енергия номер 19-0MW, обхващаща предимно борови и букови гори по билата на Плана планина между в.з. Ярема, с. Плана и с. Алино, според картата към плана (https://www.strategy.bg/bg/public-consultations/12198):
Въпреки, че изцяло подкрепям преминаването на енергопроизводството от фосилни горива към възобновяема енергия (ВЕИ), считам, че не следва да се допуска ново унищожаване на природа, преди да са взети всички други възможни мерки - ВЕИ в урбанизирани и увредени територии, увеличаване на енергоефективността и изолацията на сградите и предприятията, както и промяна целта на икономиката от самоцелен растеж в благополучие на обществото и екосистемите.
По-конкретно, възразявам срещу очакваното унищожение на и постоянно вмешателство в боровите и буковите гори с цел изграждане на ветрогенератори, защото тези гори са последното местообитание на вълци в Плана, миграционната връзка между Плана и Витоша за кафявата мечка и вълците, и последните ловни територии на ловците от района, и последните диви горски територии на юг от София извън парк Витоша.
Възразявам и срещу очакваното унищожение на най-ценната природна характеристика, привлякла всички жители на с. Плана и в.з. Ярема, а именно величествения ландшафт и гледка към Национален парк Рила, която ще бъде напълно съсипана от перките. Ако самите гори днес са високи средно 15-25 м, то това означава, че перките ще трябва да стърчат още поне 100 м над гората - общо над 120 м. Зловеща грозотия.
Около 20% от зоната попада в радиус от 1-2 км около къщите и махалите в района, което е напълно недопустимо според европейските стандарти за близост на перките до жилищата на хората
Налагането от горе на такива “зелени” решения - къде да се строят ВЕИ - пренебрегвайки се интересите на хората и унищожавайки се нова природа, настройва хората срещу зеления преход и води до увеличаване на подкрепата за популистки политици. Ето защо, моля още на етап задание да отмените тази зона 19-0MW и да преразгледате целия план, като насочите усилията как да бъдат включени самите хора в развитието на ВЕИ, а не да се строят до къщите им и да се унищожава ценна природа и ландшафт.
Становище относно заданието за Екооценка на Плана за развитие на приоритетни зони за вятърна енергия
Уважаеми госпожи и господа,
Бих искал да предоставя следните възражения срещу зоната за вятърна енергия номер 19-0MW, обхващаща предимно борови и букови гори по билата на Плана планина между в.з. Ярема, с. Плана и с. Алино, според картата към плана (https://www.strategy.bg/bg/public-consultations/12198):
Въпреки, че изцяло подкрепям преминаването на енергопроизводството от фосилни горива към възобновяема енергия (ВЕИ), считам, че не следва да се допуска ново унищожаване на природа, преди да са взети всички други възможни мерки - ВЕИ в урбанизирани и увредени територии, увеличаване на енергоефективността и изолацията на сградите и предприятията, както и промяна целта на икономиката от самоцелен растеж в благополучие на обществото и екосистемите.
По-конкретно, възразявам срещу очакваното унищожение на и постоянно вмешателство в боровите и буковите гори с цел изграждане на ветрогенератори, защото тези гори са последното местообитание на вълци в Плана, миграционната връзка между Плана и Витоша за кафявата мечка и вълците, и последните ловни територии на ловците от района, и последните диви горски територии на юг от София извън парк Витоша.
Възразявам и срещу очакваното унищожение на най-ценната природна характеристика, привлякла всички жители на с. Плана и в.з. Ярема, а именно величествения ландшафт и гледка към Национален парк Рила, която ще бъде напълно съсипана от перките. Ако самите гори днес са високи средно 15-25 м, то това означава, че перките ще трябва да стърчат още поне 100 м над гората - общо над 120 м. Зловеща грозотия.
Около 20% от зоната попада в радиус от 1-2 км около къщите и махалите в района, което е напълно недопустимо според европейските стандарти за близост на перките до жилищата на хората
Налагането от горе на такива “зелени” решения - къде да се строят ВЕИ - пренебрегвайки се интересите на хората и унищожавайки се нова природа, настройва хората срещу зеления преход и води до увеличаване на подкрепата за популистки политици. Ето защо, моля още на етап задание да отмените тази зона 19-0MW и да преразгледате целия план, като насочите усилията как да бъдат включени самите хора в развитието на ВЕИ, а не да се строят до къщите им и да се унищожава ценна природа и ландшафт.
---
Tова събитие описва запис на акт в ЗП или ОП.10.03.2026
10.03.2026
10.03.2026
10.03.2026
10.03.2026
10.03.2026
09.04.2026
---
Справка или съобщение.
ДО
МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
ВЪЗРАЖЕНИЕ
Oтносно: Проекта на План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия
Възразявам срещу предвидената зона 22 и зона 24 от проекта на плана, тъй като същата навлиза в строителните граници на десетки села от община Хасково, което е недопустимо.
Съгласно § 5, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ „територия на населено място“ е селищната територия, обхваната от неговите строителни граници, определени с устройствен план, без да се включва землището. Следователно навлизането на зона 22 и зона 24 в строителните граници селата Стойково, Родопи, Любеново, Момино (зона 24) и селата Въгларово, Тракиец, Конуш, Войводово, Текего, Гълъбец, Мандра, Зорница, Големанци, Широка поляна, Николово, Маслиново и Горно Войводино (зона 22) противоречи на устройствените изисквания и не следва да бъде допускано още на етап стратегическо планиране.
Чл. 141, ал. 1 от Наредба № 14 от 15.06.2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия изисква вятърните генератори да се разполагат на разстояние НЕ ПО-МАЛКО ОТ 500 м от територията на най-близкото населено място, а ал. 2 предвижда ефективна изолация от шум, вибрации и инфразвук. Това изискване следва да бъде отчетено още при определянето на самите приоритетни зони, а не едва на следващ инвестиционен етап.
Чл. 1, т. 1 от Закона за опазване на околната среда законът урежда обществените отношения, свързани с опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защитата на здравето на хората. По чл. 19 от същия закон информацията за околната среда включва и информация относно състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда и от въздействието на дейности и мерки върху тях. Това налага в рамките на процедурата да бъде направена ясна и убедителна преценка за въздействието върху жизнената среда и здравето на населението.
Следва да се отчете и, че на Портала за обществени консултации към Министерския съвет през 2024 г. е публикуван проект на Наредба за здравните изисквания към устройството на урбанизираните територии, в който за възобновяеми източници на електрическа енергия, включително вятърни, е предвидено да се определя хигиенно-защитна зона. В проекта е посочено, че тази зона за вятърни обекти се определя чрез изчисление за всеки конкретен обект въз основа на граничните стойности на експозиция за шум и електрически и магнитни полета, както и че за определянето ѝ се изготвя здравно-хигиенна оценка. Макар този проект да не е действащо право, той ясно показва, че самата държава е отчела необходимостта от специална здравна преценка при разполагането на подобни съоръжения в близост до урбанизирани територии.
Считам, че включването на зона 22 и зона 24 в този обхват противоречи на устройствените и здравно-защитните изисквания и следва да бъде коригирано.
Поради изложеното настоявам:
1. Зона 22 и зона 24 да бъдат изменени, така че да не навлиза в строителните граници на селата на община Хасково, които съм посочил;
2. Да бъдат изключени всички части от зоните, които не позволяват спазване на минималното нормативно отстояние от 500 м до територията на населеното място;
3. Да бъде извършена допълнителна преценка относно въздействието върху здравето на населението при близост на зоната до урбанизираната територия.
С уважение:
Георги Пеев
ДО
МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
ВЪЗРАЖЕНИЕ
Oтносно: Проекта на План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия
Възразявам срещу предвидената зона 22 и зона 24 от проекта на плана, тъй като същата навлиза в строителните граници на десетки села от община Хасково, което е недопустимо.
Съгласно § 5, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ „територия на населено място“ е селищната територия, обхваната от неговите строителни граници, определени с устройствен план, без да се включва землището. Следователно навлизането на зона 22 и зона 24 в строителните граници селата Стойково, Родопи, Любеново, Момино (зона 24) и селата Въгларово, Тракиец, Конуш, Войводово, Текего, Гълъбец, Мандра, Зорница, Големанци, Широка поляна, Николово, Маслиново и Горно Войводино (зона 22) противоречи на устройствените изисквания и не следва да бъде допускано още на етап стратегическо планиране.
Чл. 141, ал. 1 от Наредба № 14 от 15.06.2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия изисква вятърните генератори да се разполагат на разстояние НЕ ПО-МАЛКО ОТ 500 м от територията на най-близкото населено място, а ал. 2 предвижда ефективна изолация от шум, вибрации и инфразвук. Това изискване следва да бъде отчетено още при определянето на самите приоритетни зони, а не едва на следващ инвестиционен етап.
Чл. 1, т. 1 от Закона за опазване на околната среда законът урежда обществените отношения, свързани с опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защитата на здравето на хората. По чл. 19 от същия закон информацията за околната среда включва и информация относно състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда и от въздействието на дейности и мерки върху тях. Това налага в рамките на процедурата да бъде направена ясна и убедителна преценка за въздействието върху жизнената среда и здравето на населението.
Следва да се отчете и, че на Портала за обществени консултации към Министерския съвет през 2024 г. е публикуван проект на Наредба за здравните изисквания към устройството на урбанизираните територии, в който за възобновяеми източници на електрическа енергия, включително вятърни, е предвидено да се определя хигиенно-защитна зона. В проекта е посочено, че тази зона за вятърни обекти се определя чрез изчисление за всеки конкретен обект въз основа на граничните стойности на експозиция за шум и електрически и магнитни полета, както и че за определянето ѝ се изготвя здравно-хигиенна оценка. Макар този проект да не е действащо право, той ясно показва, че самата държава е отчела необходимостта от специална здравна преценка при разполагането на подобни съоръжения в близост до урбанизирани територии.
Считам, че включването на зона 22 и зона 24 в този обхват противоречи на устройствените и здравно-защитните изисквания и следва да бъде коригирано.
Поради изложеното настоявам:
1. Зона 22 и зона 24 да бъдат изменени, така че да не навлиза в строителните граници на селата на община Хасково, които съм посочил;
2. Да бъдат изключени всички части от зоните, които не позволяват спазване на минималното нормативно отстояние от 500 м до територията на населеното място;
3. Да бъде извършена допълнителна преценка относно въздействието върху здравето на населението при близост на зоната до урбанизираната територия.
С уважение:
Георги Пеев