Проект на Наредба за условията и реда за валидиране на професионални знания, умения и компетентности в професионалните сержантски (старшински) колежи

СТАНОВИЩЕ ОТ ЛЮБОМИРА ЛЮБОМИРОВА КРЪСТЕВА ОТНОСНО ПРОЕКТА НА НАРЕДБА ЗА ВАЛИДИРАНЕ В СЕРЖАНТСКИТЕ КОЛЕЖИ

Настоящата наредба е в разрез с няколко основни юридически и фактически принципи както следва: 

1. Не се съобразява с чл. 16 от Закона за нормативните актове, чл.5 от Конституцията и тълкователно решение на ВКС № 5/2021 от 12.04.2023 г. - всички те гласят, че закона не може да има обратно действие освен ако изрично не е упомемато, а в последната редакцията на ЗОВСРБ, такова не беше направено, а дори напротив текста завършва с думите  "новите разпоредби влизат в сила от 01.01.2026г.", което по действащите закони автоматично води до принципа, че завършените курсове до 31.12.2025г. остават легитимни и следва да бъдат признати. 

2. Необоснован разход - довода, че формированията поемат разходите на "мобилните екипи" , не премахва тежеста от бюджета, защото всяко формирование в БА получава бюджета си от общия бюджет на МО, което индиректно отново ще повиши общите разходи. 

3. Липса на възвръщаемост на вложените ресурси - предвид огромното текучество в армията, не може да се даде гаранция, че вложените средства в подготовка на екипи, командировъчни и времеви ресурс ще успеят да изпълнят своята функция, тъй като обучените кадри могат да прекратят договора си за военна служба по всяко време. 

4. Умаловажаване на постигнатите резултати и подкопаване доверието в институцията - предвид че всички досегашни курсове са изкарани по утвърдена от колежа на НВУ "Васил Левски" програма цялостно се обезсмисля повторното преминаване през процедурата, както и се подкопава доверието в сериозността на институцията.

5. Обезмисляне на идентичността - всеки род войски има своята специфика в изпълнението на служебните си задължения, като специалистите във ВМС например са различни от тези на ВВС, Сухопътни войски или СКСО и обучението им трябва да съответства на рода войски към които принадлежат. Това изисква огромен ресурс от хора специалисти, нови длъжности към щата на колежа и допълнително обременяване на бюджета на МО.

ИЗВОД:

Цялостната идея на настоящата Наредба води до излишно затормозяване на бюджета на Министерство на отбраната, без да могат да се дадат реални прогнози за възвращаемост на направените инвестиции, поради което следва тя да бъде отменена, преминатите курсовете автоматично да бъдат зачетени, както са били до сега и да се даде шанс на формированията да произвеждат отново сержанти по утвърдена програма от Колежа на НВУ "Васил Левски", тъй като те разполагат с инфраструктура и готови инструкторски кадри. 

СТАНОВИЩЕ ОТ ЗАХАРИЙ ТОДОРОВ ДИМИТРОВ ОТНОСНО ПРОЕКТА НА НАРЕДБА ЗА ВАЛИДИРАНЕ В СЕРЖАНТСКИТЕ КОЛЕЖИ

1. Липса на практическа необходимост и дублиране на процедури

Основният аргумент против наредбата е фактът, че всички действащи сержанти вече са преминали формално обучение с продължителност над три месеца и притежават необходимия професионален опит, трупан с години на съответните длъжности.

·        Процесът на „валидиране“, дефиниран в чл. 2, ал. 1, цели установяване на съответствие с държавните образователни стандарти (ДОС) за знания, придобити чрез „неформално или информално учене“.

·        Тъй като сержантите вече заемат длъжности въз основа на придобити квалификации и преминати курсове, изискването за допълнително валидиране де факто обезценява досегашната им подготовка и легитимните им сертификати за завършени обучения.

2. Оперативен риск и отсъствие от бойна подготовка

Наредбата предвижда тежки и тромави процедури, които ще отделят личния състав от непосредствените им задължения:

·        Задължително присъствие: Въпреки възможността за електронна форма, чл. 5, ал. 3 и чл. 18, ал. 4 императивно изискват практическите занятия и изпити да се провеждат присъствено.

·        Мащабност: Ако трябва да се валидират всички сержанти, това ще доведе до масово отсъствие от работното място, което ще наруши ритъма на бойната подготовка и изпълнението на ежедневните задачи във военните формирования.

3. Нецелесъобразен разход на ресурси и време

Процедурата е изключително сложна и изисква ангажирането на огромен административен и експертен ресурс:

·        Административна тежест: Процесът включва рапорти, кадрови справки, становища от командири, комисии по валидиране, консултанти за всяка професия и мобилни екипи.

·        Времева рамка: Цикълът на планиране започва от октомври предходната година и продължава през цялата следваща календарна година. Това превръща професионалните колежи в административни центрове за проверка на вече доказани знания, вместо в средища за надграждащо обучение.

·        Финансов аспект: Макар за сержантите процедурата да е безплатна , тя натоварва бюджета на Министерството на отбраната чрез разходите за мобилни екипи, командировки, настаняване и материали за изпити.

4. Риск от демотивация на личния състав

Изискването сержанти с дългогодишен стаж да доказват знанията си чрез теоретични и практически модули (чл. 18, ал. 2), както и чрез изготвяне на портфолио, може да се възприеме като липса на доверие в професионализма им.

·        Възможността за оценка „не се признава“ (чл. 15, ал. 1, т. 8) поставя под въпрос кариерното развитие на кадри, които вече успешно изпълняват задълженията си.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Вместо въвеждането на тази наредба, усилията следва да се насочат към автоматично признаване на преминатите курсове като съответстващи на IV степен на професионална квалификация за сержантите с определен стаж. Проектът в сегашния му вид създава изкуствена бюрократична бариера, която ще погълне време и средства, без да донесе реална добавена стойност за бойната готовност на Българската армия.