Срок за коментари: 07.06.2024
Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол
Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт
Описание: описание пак и пак
]]>Съгласно данни на КЕВР в България има не по-малко от 8800 водовземания от повърхностни и подземни води за питейно битови цели. По данни от регистрите на басейновите дирекции (БД) само за половината от тях са издадени разрешения за водочерпене, едва в 32% от тях се измерват количествата на отнетите води и БД поддържат едва 481 пункта за измерване на качеството на водите, т.е. за 5% от всички водовземания за питейни цели. Санитарно-охранителните зони са определени само за 30% от водоизточниците, като най-малко 40% от населените места в България пият вода от водоизточници без определени СОЗ.
Тези данни показват, че МОСВ няма представа нито колко вода се черпи за питейно-битово водоснабдяване, нито какво е нейното качество. След като не измервате качеството на водите в преобладаващото мнозинство на водовземанията е безмислено да се поставя условие, че ще се разрешава заустване на отпадъчни води само ако не се влошава качеството на водата във водоприемника. Подобно изключение ще създаде нов риск за чистотата на питейните води за повечето български граждани.
Категорично възразявам срещу предложението за разрешаване на нови зауствания на отпадъчни води в зоните за защита на водите, докато МОСВ не изгради система за мониторинг на количеството и качеството на водите за всички водовземания за питейно-битово воводнабдяване, а МРРБ не осигури 100% покритие на водовземанията със санитарно-охранителни зони.
С уважение, Тома Белев
СТАНОВИЩЕ
по проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 8.06.2011 г.
Уважаеми дами и господа,
По предложения § 1, с който се предвижда изменение на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2/2011 г. и се допуска заустване на отпадъчни води в зони за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 от Закона за водите, когато пречистените отпадъчни води „няма да влошат качеството на водата във водоприемника“, изразявам следното становище.
Предложената редакция е прекалено обща и не изпълнява в достатъчна степен функцията на подзаконовия нормативен акт. Наредбата следва да конкретизира реда, критериите и условията за прилагане на закона, а не само да възпроизвежда общо условие за „невлошаване“.
В действащата Наредба № 2/2011 г. не се съдържа самостоятелна, ясна и достатъчно конкретна уредба на критериите и методиката, по които да се преценява кога заустването не води до влошаване на качеството на водата във водоприемника. Наредбата урежда режима чрез забрани, индивидуални емисионни ограничения, мониторинг и препратки към плановете за управление на речните басейни и към други нормативни актове, но не дава собствено конкретно правило за преценка на „невлошаването“. Поради това, ако абсолютната забрана по чл. 6, ал. 1, т. 1 бъде заменена с общата формулировка, че заустването е допустимо, когато пречистените отпадъчни води „няма да влошат качеството на водата“, без допълнителна нормативна конкретизация, ще се създаде риск от нееднакво тълкуване и прилагане на наредбата.
Този риск е особено съществен, тъй като зоните по чл. 119а, ал. 1 от Закона за водите имат широк и различен по характер обхват. Те включват територията на водосбора на повърхностните водни тела и земната повърхност над подземните водни тела, водни тела, определени като води за отдих и водни спортове, зони за опазване на стопански ценни видове риби и други водни организми, както и защитени територии и зони за местообитания и видове. Именно поради това не е достатъчно всички тези случаи да бъдат подведени под една обща и неконкретизирана формулировка.
Съгласно чл. 4 от Директива 2000/60/ЕО държавите членки са длъжни да предотвратяват влошаването на състоянието на водните обекти, като при наличие на повече от една цел се прилага по-строгата. Отклонения са допустими само при изрично предвидени и строго ограничени условия. Практиката на Съда на Европейския съюз по дело C-461/13 приема, че това задължение има обвързващ характер и се прилага при разрешаване на конкретни проекти, а не представлява само обща цел на планирането.
Следователно не е достатъчно наредбата да допуска заустване въз основа на обща преценка, че няма да се влоши качеството на водата, без да посочва по кои показатели, по каква методика и при какви условия се установява това, както и без да отчита различния режим на отделните видове защитени зони.
Предлагам проектът да бъде прецизиран, като в самата наредба се въведат:
В противен случай съществува риск наредбата да не изпълни предназначението си да осигури ясно, еднакво и законосъобразно прилагане на Закона за водите и на изискванията на европейското право. Самите мотиви към проекта показват, че се цели преодоляване на въведена с действащата редакция практическа забрана, каквато според вносителя не се съдържа в закона, но тази корекция не следва да се извършва чрез прекалено общ текст, който създава нова правна неяснота.
Предлагам проектът да бъде преработен в тази насока.
С уважение,
арх. Елисавета Георгиева
]]>