<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<feed xmlns="http://www.w3.org/2005/Atom" xml:lang="bg-BG" data-google-analytics-opt-out="">
    <updated>2018-02-20T14:46:02+02:00</updated>
    <icon>https://strategy.bg/img/strategy-logo.svg</icon>
    <id>https://strategy.bg/bg/rss/public-consultation/3205</id>
    <link href="https://strategy.bg/bg/rss/adv_boards/3205" rel="self" type="application/atom+xml"/>
    <link href="https://strategy.bg/bg/public-consultations/3205" rel="alternate" type="text/html"/>
    <logo>https://strategy.bg/img/strategy-logo.svg</logo>
    <title>Консултация за промяна в обхвата на районите за планиране от Ниво 2 </title>
    <entry>
        <author>
            <name>Министерство на регионалното развитие и благоустройството</name>
                            <uri>https://strategy.bg/bg/institution-profile/public-consultations/142</uri>
                    </author>
        <category label="Национално" term="Национално"/>
        <content type="html"><![CDATA[
            <p><strong>Област на политика:</strong> Държавна администрация</p>
            <p><strong>Срок за коментари:</strong> 07.06.2024</p>
            <p><strong>Институция:</strong> Агенция за публичните предприятия и контрол</p>
            <p><strong>Вид акт:</strong> Акт на орган извън изпълнителната власт</p>
            <p><strong>Описание:</strong> описание пак и пак</p>
            ]]></content>
        <id>10265</id>
        <link href="https://strategy.asapbg.com/bg/public-consultations/10265"/>
        <updated>2018-02-20T14:46:02+02:00</updated>
        <published>2018-01-29T17:42:45+02:00</published>
        <title>Консултация за промяна в обхвата на районите за планиране от Ниво 2</title>
    </entry>
                                            <entry>
                    <category label="Начало на обществената консултация" term="Начало на обществената консултация"/>
                    <content type="html"><![CDATA[  ]]></content>
                    <id>Начало на обществената консултация</id>
                                                                <updated>2018-01-29T00:00:00+02:00</updated>
                                        <title>Начало на обществената консултация</title>
                </entry>
                                                <entry>
                    <category label="Приключване на консултацията" term="Приключване на консултацията"/>
                    <content type="html"><![CDATA[  ]]></content>
                    <id>Приключване на консултацията</id>
                                                                <updated>2018-02-28T00:00:00+02:00</updated>
                                        <title>Приключване на консултацията</title>
                </entry>
                                                            <entry>
            <author>
                <name>Светла  Петрова</name>
                            </author>
            <category label="comment" term="comment"/>
            <content type="html"><![CDATA[
                Има и други бедни области<br><div> </div><p><span style="color: rgb(33, 33, 33); font-family: wf_segoe-ui_normal, "Segoe UI", "Segoe WP", Tahoma, Arial, sans-serif; font-size: 13.3333px;">Според заданието на консултацията, промяната в обхвата на районите за планиране от Ниво 2 се основава на: (1) необходимост от по-устойчив във времето териториален обхват на районите от ниво 2 по отношение на броя на населението в тях; (2) създаване на силни и жизнени райони, които са по-добре географски обособени и разположени по основни оси на развитие, със силни, достъпни и притежаващи капацитет и възможности центрове на райони; (3) осигуряване на важна териториална основа, на която да се базира разработването и изпълнението на стратегическите документи и програмите, които ще бъдат съфинансирани от Европейските фондове в периода след 2020 г.  Като ключови критерии се посочват устойчивост на населението поне до 2040-2045 г., хомогенност, географска обособеност и функционални специфики.</span><br style="color: rgb(33, 33, 33); font-family: wf_segoe-ui_normal, "Segoe UI", "Segoe WP", Tahoma, Arial, sans-serif; font-size: 13.3333px;" /><br/>  <br style="color: rgb(33, 33, 33); font-family: wf_segoe-ui_normal, "Segoe UI", "Segoe WP", Tahoma, Arial, sans-serif; font-size: 13.3333px;" /><br/>  <span style="color: rgb(33, 33, 33); font-family: wf_segoe-ui_normal, "Segoe UI", "Segoe WP", Tahoma, Arial, sans-serif; font-size: 13.3333px;">Ако изоставим този подход и дадем приоритет на един друг критерий, групирането на областите в райони формирани по критерия БВП на глава от населението, така че по-бедните области по възможност да не бъдат групирани заедно с по-богати (по логиката, че колкото по-беден е един район, толкова по-добър достъп ще има до програми на Европейския съюз), то няма причина този критерий да бъде прилаган само за Кюстендил и само по отношение на София-град. Трябва ли област Кюстендил да бъде в един район с област София, която има двойно по-голям БВП на глава от населението?</span><br style="color: rgb(33, 33, 33); font-family: wf_segoe-ui_normal, "Segoe UI", "Segoe WP", Tahoma, Arial, sans-serif; font-size: 13.3333px;" /><br/>  <br style="color: rgb(33, 33, 33); font-family: wf_segoe-ui_normal, "Segoe UI", "Segoe WP", Tahoma, Arial, sans-serif; font-size: 13.3333px;" /><br/>  <span style="color: rgb(33, 33, 33); font-family: wf_segoe-ui_normal, "Segoe UI", "Segoe WP", Tahoma, Arial, sans-serif; font-size: 13.3333px;">Едно примерно разделяне на страната с последователно прилагане на въпросния критерий би могло да бъде следното: Столичен район (област София-град, население 1,32 млн и БВП на глава от населението 28415 лв); Централен район (области София, Пловдив, Стара Загора и Габрово, население 1,34 млн и БВП на глава от населението 12816 лв); Източен район (области Варна, Бургас, Шумен, Добрич и Ямбол, население 1,36 млн и БВП на глава от населението 10835); Северен район (области Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Велико Търново, Русе, Силистра, Разград, Търговище и Сливен, население 1,77 млн и БВП на глава от населението 8255 лв) и Южен район (области Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково, население 1,31 млн и БВП на глава от населението 7653 лв; горните данни са за 2016 г.)  Наистина, трябва да има яснота какво се прави; да се прилагат различни критерии в различни части на страната не е сериозно.</span></p>
                ]]>
            </content>
            <id>40854</id>
            <link href="https://strategy.bg/bg/public-consultations/3205"/>
            <updated>2023-12-17T15:57:57+02:00</updated>
            <title>Коментар #16 от Светла  Петрова</title>
        </entry>
                    <entry>
            <author>
                <name>Огнян  Атанасов</name>
                            </author>
            <category label="comment" term="comment"/>
            <content type="html"><![CDATA[
                Становище<br><p><strong>До</strong></p><p><strong>Министъра на Регионалното Развитие и Благоустройството</strong></p><p><strong>г-н Николай Нанков</strong></p><p align="center"><strong>С Т А Н О В И Щ Е </strong></p><p align="center">от</p><p align="center">групата общински съветници на ПП „Зелена Партия“ – ГРАЖДАНСКА ЛИСТА в</p><p align="center">ОбС-Кюстендил</p><p align="center">Относно:</p><p><strong>Предложената за обществено обсъждане до 28.02.2018г. консултация за промяна в обхвата на районите за планиране от Ниво 2 публикувано от </strong><strong>Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) във връзка с одобрен доклад на Министерски съвет от месец Януари 2018г.</strong></p><p>            Уважаеми г-н Министър,</p><p>Към момента област Кюстендил попада в Югозападен район на планиране в едно със София-град. Смятаме, че най-удачният вариант при промяна на обхвата на районите за област Кюстендил <strong>би бил всеки вариант без София-град.</strong> Затова ние изразяваме становище след направен подробен анализ на предложените от Вас три предложения, че подкрепяме третия вариант (който е единстевният предложен без София-град) и бихме желали да бъдем част от Западния район. Ако след приключването на общественото обсъждане се оформят становища към изменение на така предложените три варианта и предлагане на други варианти, ние сме готови да участваме в обсъждането на други предложения, като основно наше изискване е област Кюстендил да бъде в район на планиране без София град.</p><p>Мотивите за нашата позиця са, че присъствието на София град в Югозападния район на планиране тотално изкривява статистическите данни, като се отчитат нереално високи средни заплати, БВП и други. В следствие на това изкривяване областни центрове като Кюстендил, Перник и Благоевград биват лишени от реално полагащите им се финансови средства и други инструменти за развитие. Като пример можем да дадем ощетяването на Югозападния регион по отношение на  прага за подпомагане по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, където прагът бе редуциран от 70% през 2007-2013 година <strong>на 30% за 2014-2020г. </strong></p><p> </p><p><strong>С оглед на предстоящото планиране, разработване и изпълнение на стратегически документи и програми, които ще бъдат съфинансирани от Европейските фондове в периода след 2020г., изразяваме настоящето становище, че всеки вариант без София е полезен за нашата област.</strong></p><p> </p><p>16.02.2018г.                                                  С Уважение:</p><p>Кюстендил                                                  </p><p style="margin-left:265.65pt;">1.      инж.Огнян Атанасов</p><p style="margin-left:265.65pt;">2.      адв.Кирил Станчев</p><p style="margin-left:265.65pt;">3.      Димитър Велинов</p>
                ]]>
            </content>
            <id>40853</id>
            <link href="https://strategy.bg/bg/public-consultations/3205"/>
            <updated>2023-12-17T15:57:57+02:00</updated>
            <title>Коментар #15 от Огнян  Атанасов</title>
        </entry>
                    <entry>
            <author>
                <name>Plamen  Apostolov</name>
                            </author>
            <category label="comment" term="comment"/>
            <content type="html"><![CDATA[
                Предложение за алтернативен вариант<br><p style="box-sizing: border-box; margin: 0px 0px 10px; color: rgb(0, 0, 0); font-family: "Noto Serif", serif; font-size: 17px; text-align: justify;">Считам, че трябва да се търси алтернатива на предложените варианти и/или комбинация от 2 и 3.</p><p style="box-sizing: border-box; margin: 0px 0px 10px; color: rgb(0, 0, 0); font-family: "Noto Serif", serif; font-size: 17px; text-align: justify;">Задължително София-град трябва да се изведе като отделен район за планиране, което е честа практика за столиците на европейските страни.</p><p> </p><div><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: "Noto Serif", serif; font-size: 17px; text-align: justify;">В </span><strong style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: "Noto Serif", serif; font-size: 17px; text-align: justify; box-sizing: border-box;">Западния район</strong><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: "Noto Serif", serif; font-size: 17px; text-align: justify;"> могат да се включат областите: Видин; Враца; Монтана; София; Кюстендил; Благоевград; Перник; Плевен; и Ловеч.</span></div><p style="box-sizing: border-box; margin: 0px 0px 10px; color: rgb(0, 0, 0); font-family: "Noto Serif", serif; font-size: 17px; text-align: justify;">Останалите области в Северна България – Велико Търново, Габрово, Русе, Разград, Силистра, Варна, Добрич, Търговище и Шумен –  се обединяват в един <strong style="box-sizing: border-box;">Североизточен район</strong> за планиране.</p><p style="box-sizing: border-box; margin: 0px 0px 10px; color: rgb(0, 0, 0); font-family: "Noto Serif", serif; font-size: 17px; text-align: justify;">Обособява се <strong style="box-sizing: border-box;">Югоизточен район</strong>, който включва областите: Стара Загора; Сливен; Ямбол; Бургас; Пазарджик; Пловдив; Смолян; Хасково; и Кърджали.</p><p style="box-sizing: border-box; margin: 0px 0px 10px; color: rgb(0, 0, 0); font-family: "Noto Serif", serif; font-size: 17px; text-align: justify;">Така всеки район е съставен от равен брой области в него. Освен това всеки от тях съдържа в себе си по няколко по-големи града, които могат да бъдат вътрешни балансьори и двигатели за полицентрично развитие, какъвто е стремежът на Националната концепция за пространствено развитие (НКПР) на България. По отношение на броя на населението отново ще наблюдава сравнително равномерно разпределение. Въпреки че базата на югоизточния район в момента е висока в него има няколко области, чиито демографски показатели ще допринасят за ускореното му намаляване.</p><p style="box-sizing: border-box; margin: 0px 0px 10px; color: rgb(0, 0, 0); font-family: "Noto Serif", serif; font-size: 17px; text-align: justify;">Пълното мнение, подкрепенно с данни, на този адрес: <a href='http://pkapostolov.net/city/902/novi-rayoni-za-planirane-na-nivo-2-nuts-2' target='_blank'>http://pkapostolov.net/city/902/novi-rayoni-za-planirane-na-nivo-2-nuts-2</a></p>
                ]]>
            </content>
            <id>40852</id>
            <link href="https://strategy.bg/bg/public-consultations/3205"/>
            <updated>2023-12-17T15:57:57+02:00</updated>
            <title>Коментар #14 от Plamen  Apostolov</title>
        </entry>
                    <entry>
            <author>
                <name>Велизар  Шаламанов</name>
                            </author>
            <category label="comment" term="comment"/>
            <content type="html"><![CDATA[
                Подкрепям вариант 2<br><p>Подкрепям вариант 2, защото е балансиран и като брой региони - 4 (може София да се отдели в 5-ти като столица), като географска и историческа консолидация, разпознаваемост в европейски контекст.</p><p>Определено Пловдив и София са естествени центрове за два от регионите. За другите два е възможно да се помисли за център или дори да има фокус върху разпределена среда за управление, базирана на е-услуги.</p><p>Възможна е и по-добра (консолидирана) трансгранична комуникация в европейски план - особено с Румъния и Гърция. В случая с Румъния може да има единен Дунавски и единен Черноморски регион в ЕС.</p>
                ]]>
            </content>
            <id>40851</id>
            <link href="https://strategy.bg/bg/public-consultations/3205"/>
            <updated>2023-12-17T15:57:57+02:00</updated>
            <title>Коментар #13 от Велизар  Шаламанов</title>
        </entry>
                    <entry>
            <author>
                <name>Ирина   Сотирова</name>
                            </author>
            <category label="comment" term="comment"/>
            <content type="html"><![CDATA[
                Вариант 2 е най-разумен<br><p>Вторият вариант ми се струва най-удачен. Съобразен е с географията и историята на страната ни. Би било добре наистина Велико Търново да е център на Северния район заради културната стойност на града.</p>
                ]]>
            </content>
            <id>40850</id>
            <link href="https://strategy.bg/bg/public-consultations/3205"/>
            <updated>2023-12-17T15:57:57+02:00</updated>
            <title>Коментар #12 от Ирина   Сотирова</title>
        </entry>
                    <entry>
            <author>
                <name>Йорданка  Атанасова</name>
                            </author>
            <category label="comment" term="comment"/>
            <content type="html"><![CDATA[
                Вторият вариант<br><p>Подкрепям избора на втори вариант! Географски са правилно разпределени и обобщени районите.Надявам се Велико Търново да се обособи като център на Дунавския район.</p>
                ]]>
            </content>
            <id>40849</id>
            <link href="https://strategy.bg/bg/public-consultations/3205"/>
            <updated>2023-12-17T15:57:57+02:00</updated>
            <title>Коментар #11 от Йорданка  Атанасова</title>
        </entry>
                    <entry>
            <author>
                <name>Магдалена  Иванова</name>
                            </author>
            <category label="comment" term="comment"/>
            <content type="html"><![CDATA[
                За 3-те  нови варианта за райони от ниво 2.<br><p>Считам ,че Вариант 2 е подходящ от гледна гочка на сегашното и бъдещото /поне за 10 години напред /  развитие на страната, защото : балансирано  влючват относително добре  обосбени територии според : релеф, брой население ,икономическа активно население , инфраструктура и комуникации ,образователна инфраструктура и социална инфраструктура  и проблеми включително демографски .</p>
                ]]>
            </content>
            <id>40848</id>
            <link href="https://strategy.bg/bg/public-consultations/3205"/>
            <updated>2023-12-17T15:57:57+02:00</updated>
            <title>Коментар #10 от Магдалена  Иванова</title>
        </entry>
                    <entry>
            <author>
                <name>ЛЮБОМИР  СТЕФАНОВ</name>
                            </author>
            <category label="comment" term="comment"/>
            <content type="html"><![CDATA[
                Вторият вариант<br>&lt;p&gt;&lt;a href="http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?Id=3264" target="_blank"&gt;http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?Id=3264&lt;/a&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;По мое мнение вторият вариант превъзхожда останалите и в най-голяма степен би допринесъл за постигане целите на доброто планиране и управление.&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;a href="https://www.researchgate.net/publication/321162634_NUTS_II_Regions_of_Bulgaria" target="_blank"&gt;https://www.researchgate.net/publication/321162634_NUTS_II_Regions_of_Bulgaria&lt;/a&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;Любомир Иванов, ИМИ-БАН&lt;/p&gt;
                ]]>
            </content>
            <id>40847</id>
            <link href="https://strategy.bg/bg/public-consultations/3205"/>
            <updated>2023-12-17T15:57:57+02:00</updated>
            <title>Коментар #9 от ЛЮБОМИР  СТЕФАНОВ</title>
        </entry>
                    <entry>
            <author>
                <name>Светла  Петрова</name>
                            </author>
            <category label="comment" term="comment"/>
            <content type="html"><![CDATA[
                Задължителна устойчивост<br>&lt;p&gt;На каква основа са определени сегашните планови райони и защо се стигна дотук да се определят наново? На никаква основа, защото сегашните райони не са първоначалния избор. Просто по някое време се е наложило по технически но непреодолими причини Плевенска и Ловешка области от Северен централен район да се преместят в Северозападен, с което първоначалният замисъл (какъвто и да е бил) се губи. А причината е, че броят на населението на Северозападен район пада под задължителния ЕС-минимум от 800 000.&lt;/p&gt;&lt;p&gt;По същата причина, Старозагорска област е отнета от Южен централен район, където естествено принадлежи, и притурена към Югоизточен район. Пак по същата причина сега се налага районите да се определят наново, тъй като Северозападният район отново пада под минимума.&lt;/p&gt;&lt;p&gt;Предлаганият Вариант 1 е кръпка върху кръпката, преместват се областите Габрово и Велико Търново към Северозападен район. Но и това решение е временно, за двайсетина години, и пак ще се стигне до ново прекрояване.&lt;/p&gt;&lt;p&gt;При Вариант 3, с шест района със значителни разлики в броя на тяхното население, което общо за страната отива под седем милиона и надолу, няма как да не възникне проблем с минимума, да речем след трийсетина години. А това никак не дава трайна основа за статистика и планиране.&lt;/p&gt;&lt;p&gt;На първо място проблемът с броя на населението при този вариант вероятно ще дойде от предвиждания Западен район, простиращ се от Видин до Петрич, ама без София, рядко населен и обезлюдяващ се. С други думи и при първия и при третия вариант липсва задължителната устойчивост, и отново ще се направи същата грешка &amp;ndash; купуваш едно, получаваш съвсем друго.&lt;/p&gt;
                ]]>
            </content>
            <id>40846</id>
            <link href="https://strategy.bg/bg/public-consultations/3205"/>
            <updated>2023-12-17T15:57:57+02:00</updated>
            <title>Коментар #8 от Светла  Петрова</title>
        </entry>
                    <entry>
            <author>
                <name>Василка  Манчева - Станкова</name>
                            </author>
            <category label="comment" term="comment"/>
            <content type="html"><![CDATA[
                ЮЗР<br><p>Именно София, като част от Югозападния регион изкривява данните за региона като средна работна заплата, размер на инвестиции и това ограничава възможностите за финансиране на останалите области - Перник, Благоевград, Кюстендил и София област, които всъщност са бедни и слабо развити.</p><p>Само, ако София е извън региона ще се види реалното им състояние и нуждата от целенасочена подкрепа.</p>
                ]]>
            </content>
            <id>40845</id>
            <link href="https://strategy.bg/bg/public-consultations/3205"/>
            <updated>2023-12-17T15:57:57+02:00</updated>
            <title>Коментар #7 от Василка  Манчева - Станкова</title>
        </entry>
                    <entry>
            <author>
                <name>Anne  Marie</name>
                            </author>
            <category label="comment" term="comment"/>
            <content type="html"><![CDATA[
                Отделянето на София не е добър подход<br><p style="margin-left:1.0cm;">Отделянето на столицата София от най-близката до нея зона на влияние и от останалата част на страната е икономически и социално, а оттам и политически неприемливо.  През последните години у нас набира скорост едно уродливо явление в демографското ни развитие, при което София изсмуква бездруго намаляващото население от селищата с всякакъв размер – от най-малките села до големите градове.  С това, възможностите за развитие на провинцията намаляват още повече. Такъв модел е в разрез с българските традиции на добре развита селищна система с центрове на всички нива. По сегашния път ще надминем и гръцкия модел, където в Атина живее над една четвърт от тяхното население. Делението на център София и периферия, цялата останала страна вече достатъчно напредна, не ни трябва зорлем да го оформяме и задълбочаваме.</p>
                ]]>
            </content>
            <id>40844</id>
            <link href="https://strategy.bg/bg/public-consultations/3205"/>
            <updated>2023-12-17T15:57:57+02:00</updated>
            <title>Коментар #6 от Anne  Marie</title>
        </entry>
                    <entry>
            <author>
                <name>Димитър  Добрев</name>
                            </author>
            <category label="comment" term="comment"/>
            <content type="html"><![CDATA[
                Определено подкрепям втория вариант<br><div style="font-family: arial, sans-serif; font-size: 12.8px;">Първо аз не харесвам идеята София да се отделя в самостоятелен район. И без туй хората често казват „София не е България“ и без туй се е получило голямо отделяне на столицата от останалата част на България. Един град трябва да живее заедно със заобикалящата го територия. Ако града се огради и се превърне в нещо като град-държава, то той по-скоро ще се превърне в едно голямо гето. За града са много важни въпроси като водоснабдяването, отпадъците, свежите зеленчуци, съботно-неделния туризъм и други подобни, които директно са свързани с района, в който града се намира. Хубаво е града да живее заедно със заобикалящия го район и да не правим допълнителни административни пречки, които да го отделят.</div><div style="font-family: arial, sans-serif; font-size: 12.8px;"> </div><div style="font-family: arial, sans-serif; font-size: 12.8px;">Относно първия и втория вариант, защо предпочитам втория. Разделянето на Варна и Бургас в два отделни района е изкуствено и ненужно. Това са двата черноморски града и те имат много общо помежду си. Именно голямата близост между тези два града създава известно съперничество между тях. Ако ги отделим в два района това съперничество само ще се усили. От друга страна бургазлии трудно биха се съгласили да бъдат в район, чийто център е Варна и затова би трябвало да се помисли за нещо като споделено председателство. Част от общите институции на района да са във Варна, а друга част да са в Бургас.</div><div style="font-family: arial, sans-serif; font-size: 12.8px;"> </div><div style="font-family: arial, sans-serif; font-size: 12.8px;">Подобен проблем с това кой град да е центъра ще има и в Дунавския район. Тук естественото решение е административния център да е във Велико Търново. Това не е най-големия град, но е стара столица, намира се в центъра на района и е естествен компромис между другите градове в района.</div><div style="font-family: arial, sans-serif; font-size: 12.8px;"> </div><div style="font-family: arial, sans-serif; font-size: 12.8px;">Това което особено много ми харесва във втория вариант е, че има ясно географско разпределение. Черноморски и Дунавски район са много ясно определени. Тракийско-Родопски също има ясен географски смисъл. Само Югозападния район няма такава характеристика и затова е по-добре този район да се нарича Столичен. Именно столицата е основния център и основната характеристика на този район.</div><div style="font-family: arial, sans-serif; font-size: 12.8px;"> </div><div style="font-family: arial, sans-serif; font-size: 12.8px;">Смятам, че е хубаво районите да включват градове, които имат общи характеристики и сходни проблеми, за да бъдат решавани тези проблеми съвместно. По този начин администрацията на всеки район ще се фокусира върху това, което е важно за хората от този район и няма да се разхвърля върху разнообразни проблеми.</div>
                ]]>
            </content>
            <id>40843</id>
            <link href="https://strategy.bg/bg/public-consultations/3205"/>
            <updated>2023-12-17T15:57:57+02:00</updated>
            <title>Коментар #5 от Димитър  Добрев</title>
        </entry>
                    <entry>
            <author>
                <name>Катя  Симеонова</name>
                            </author>
            <category label="comment" term="comment"/>
            <content type="html"><![CDATA[
                Съчетание между втори и трети варианти<br><p>Не виждам никакви мотиви за това как са разработили един или друг вариант. Сегашното деление работи ли? Ако да, защо се предлагат нови варианти?</p><p>Иначе от предложените три варианта намирам за най-удачен от географска и икономичека гледна точка вариант№2 с предложението София-град да се отдели в отделна зона. Обособяването на цяла западна България в една зона, както е във вариант №3, и изключването на София-град също е резонно. А какво ще кажете за комбинация между варианти 2 и 3: 5 зони- Западна България, Източна България /Черноморска зона/, Северен централен, Южен централен и София-град.</p><p> </p><p> </p>
                ]]>
            </content>
            <id>40842</id>
            <link href="https://strategy.bg/bg/public-consultations/3205"/>
            <updated>2023-12-17T15:57:57+02:00</updated>
            <title>Коментар #4 от Катя  Симеонова</title>
        </entry>
                    <entry>
            <author>
                <name>Ненчо  Спасевски</name>
                            </author>
            <category label="comment" term="comment"/>
            <content type="html"><![CDATA[
                София в отделен регион!<br><p>От изключителна важност е София да бъде изведена в отделен регион, тъй като тя изсмуква огромна част от парите, които се полагат на югозапада, и той изостава силно в своето развитие, заради тази статистическа хватка. </p><p>Пределно ясно е, че ако София е отделен регион, нейният стандарт ще е средновреопейски и няма да бъде допустима за много от европарите, които вместо това ще отидат за балансирано развитие и догонване в останалата част от страната.</p><p>Следователно най-удачен е вариянт 3!</p>
                ]]>
            </content>
            <id>40841</id>
            <link href="https://strategy.bg/bg/public-consultations/3205"/>
            <updated>2023-12-17T15:57:57+02:00</updated>
            <title>Коментар #3 от Ненчо  Спасевски</title>
        </entry>
                    <entry>
            <author>
                <name>Даниел  Мирчев</name>
                            </author>
            <category label="comment" term="comment"/>
            <content type="html"><![CDATA[
                Промени на базата на трети вариант<br><p>Не че се надявам някой да обърне внимание на нови предложения, но все пак от опита си в сферата на териториалното устройство и регионалното развитие, предлагам следните промени: Районите да са четири, но образувани на базата на променения по следния начин трети вариант:</p><p>- към Западния район да се присъединят областите Плевен и Ловеч</p><p>- към Южния район да се присъедини област Стара Загора</p><p>- Към Североизточния район да се присъединят областите Бургас, Ямбол, Сливен, Габрово Велико Търново, Русе, Разград, Силистра и името на района да се промени в "Източен район"</p><p> </p><p> </p>
                ]]>
            </content>
            <id>40840</id>
            <link href="https://strategy.bg/bg/public-consultations/3205"/>
            <updated>2023-12-17T15:57:57+02:00</updated>
            <title>Коментар #2 от Даниел  Мирчев</title>
        </entry>
                    <entry>
            <author>
                <name>Василка  Манчева - Станкова</name>
                            </author>
            <category label="comment" term="comment"/>
            <content type="html"><![CDATA[
                Райони на планиране.<br><p>Считам, че третият вариянт е най-удачен, тъй като ще даде възможност за по - точни статистически данни, в момента показателите, които се отчетат за ЮЗР са валидни само за София.</p>
                ]]>
            </content>
            <id>40839</id>
            <link href="https://strategy.bg/bg/public-consultations/3205"/>
            <updated>2023-12-17T15:57:57+02:00</updated>
            <title>Коментар #1 от Василка  Манчева - Станкова</title>
        </entry>
            </feed>
