Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

СТАНОВИЩЕ на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) по проект на Закон за водоснабдяването и канализацията (ЗВиК) (редакция септември 2024 г.) е изпратено до главния секретар на МРРБ г-жа Владимирова, както и е публикувано на наша страница на следния линк Становище по проект на Закон за водоснабдяването и канализацията (ЗВиК) (редакция септември 2024 г.)

Предлагам в чл.88, ал.1, т.1 да се прецизира текста както следва:

Чл. 88. (1) Цената на ВиК услугите е двукомпонентна:

1. цена за достъп до използваните за месеца услуги по чл. 60, ал. 1 - по видове;

2. цена на куб. м. на използваните за месеца услуги по чл. 60, ал. 1 - по видове.

Съображенията за това са следните:

1. Съгласно Чл. 59. (9) Собствениците на застроени недвижими имоти са длъжни  да се присъединят към водоснабдителните и канализационните мрежи ...

2. Съгласно Чл. 60. (1) „Водоснабдителни и канализационни услуги“ са услуги по: 1. доставяне на вода за питейно – битови цели; (2) Услугата по ал. 1, т. 1 включва дейностите водовземане на природни води от водни обекти чрез водовземни съоръжения, тяхното пречистване чрез пречиствателни станции или пречиствателни съоръжения до постигане на съответствие с приложимото законодателство в областта на питейните води, обеззаразяване, съхранение, транспортиране на водата по довеждащи водопроводи и по водопроводни мрежи в урбанизираните територии, доставяне на вода до имотите на потребителите чрез сградни водопроводни отклонения и дейностите по изграждане, поддържане и експлоатация на водоснабдителните системи.

3. Съгласно Чл. 64. При пресъхване или силно намаляване на дебита на водоизточниците ВиК операторът уведомява териториалните органи на изпълнителната власт и асоциацията по ВиК и предлага да се предприемат действия за въвеждане на: 1. режим на водоснабдяване; 2. лимити на водопотребление;

4. Съгласно Чл. 65. (2) ВиК операторите не изплащат обезщетения за щетите, нанесени в резултат на ограниченията по чл. 64.

Не са редки случаите, при които ВиК оператори не доставят услугата (понякога с дни и дори месеци) поради аварии по собствената им канализационна мрежа без потребителите да имат вина за това.

След като сме длъжни да се присъединим, но няма гаранция че ще ни се предостави денонощно услугата водоснабдяване, а ВиК операторите не ни дължат обезщетения за прекъснато водоснабдяване и нанесени щети е логично да не се дължи цена за достъп до водоснабдяване при неизползвана и/или непредоставена услуга.

Т. е.  ценообразуването на ВиК услугите да е на принципа - има цена за достъп, но тя се начислява само ако е използвана услугата за конкретния месец.

Считаме, че не са налице изрични законодателни изисквания на ниво Европейски съюз, които да задължават както България, така и останалите членки на ЕС да извършват вътрешни съществени реформи по отношение регулиране собствеността на ВиК системите и съоръженията и модела на предоставяне на ВиК услуги на територията на страната.

Дори и в Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България е предвидено проектът на Закона за водоснабдяване и канализация, който ще бъде приет, да ..създава ПРЕДПОСТАВКИ за консолидация при предоставянето на ВиК услуги“. По никакъв начин не е предвидено изискване какви да са тези предпоставки, а още по- малко е изрично посочено условие обособените територии да съвпадат с административните области в страната. Нещо повече — след извършен дори незадълбочен преглед на публично достъпни данни и нормативни актове на ниво Европейски съюз, се установява, че всяка държава-членка е избрала свой подход в управлението на ВиК сектора и мащабното окрупняване не е основният и безалтернативен модел на управление в европейските страни. Основната практика в Европейски съюз е органите на местното самоуправление (общините) да са отговорни за предоставянето на ВиК услуги на гражданите си чрез избрани именно от Общините модели на възлагане на услугите.

Отново не е ясно кое налага един конкретен модел да бъде задължително и насилствено приложен с Проекта, като се изземат правомощията на общинските органи да решават как да се разпореждат с притежаваната от тях собственост.   Тъй като липсва анализ на други възможни модели на управление, които да имат положителен ефект върху сектора, защо точно тези практики биха били приложими и работещи на територията на Република България? Наблюдавани ли са положителните ефекти в тези държави, в които се прилага моделът - след какъв период от време, какви са конкретните резултати? Всички тези въпроси остават без отговор - само бланково е посочено, че това е възприет модел на управление в ЕС, независимо от изключителната сериозност на предложените промени и ликвидирането на общински ВиК оператори с добри финансови показатели и доказан модел на управление.

Уважаеми Вносители на проекта на Закон за водоснабдяване и канализация (ЗВиК), призоваваме Ви да оттеглите противоконституционното си предложение, като след това започнете истински консултации с общините по създаване на работещ закон.

Законът трябва да предоставя възможност в една обособена територия да оперират няколко ВиК дружества, като общините самостоятелно избират своя оператор. В закона ще трябва да се регламентират стандарти за качество на услугата, предоставяна от операторите, независимо от това каква е тяхната собственост и териториален обхват. Това ще позволи ефективните общински дружества да продължат да функционират. Общините трябва да имат свобода на избор за управление на техните активи и предоставяне на услугата в дадена обособена територия. Когато общината има свобода да решава, тя най-добре ще прецени коя възможност е по – приемлива за нейното население.

За пореден път силово ни се налага неработещ модел на управление. Още през 2009 г. с промените в Закона за водите бе поставено началото на така наречената „водна реформа“ чрез определянето на обособени територии и създаването на асоциации по ВиК, които да възлагат дейностите по предоставяне на ВиК услуги на съответните ВиК оператори, С оглед множеството неясноти относно процеса по прехвърляне/предаване на ВиК активите, бяха направени и допълнителни изменения на Закона за водите през 2013 г. В продължение на 13 години не бе постигнато планираното цялостно „консолидиране“ на ВиК операторите. В случай, че предложеният модел от 2009 г. е работещият и логичен модел на управление на сектора и предоставяне на ВиК услуги, то за посочения период от 13 години същият щеше да даде видими резултати в консолидираните области.

Видно от публичните сравнителни анализи на КЕВР консолидираните области, в които ВиК операторът в областта обслужва всички потребители, по никакъв начин не изпъкват като изпълнение на показателите на качество и финансови резултати спрямо общинските ВиК оператори, предоставящи услуги на териториите на представляваните от нас общини.Това е доказателство, че консолидирането на областен принцип не води до по-добри резултати и до по-качествена услуга за потребителите. В страната има общински ВиК дружества, които независимо от трудностите съумяват да осигурят условия за устойчиво развитие на сектора. Това са дружества, които са доказали с годините своята ефективност и предлагат на потребителите качествени услуги на социално приемлива цена. Тези общини независимо, че години наред са лишени от европейско финансиране, ежегодно влагат средства за поддръжка и развитие на мрежите, което подобрява услугата и намалява загубите на вода. В страната няма общинско ВиК дружество, което да е въвело режим на водоснабдяването. Ето защо вливането в един неефективен ВиК оператор с лошо финансово състояние, предоставящ недобри услуги само ще намали качеството на живот в консолидиралите се общини.

Още повече, че в годишният доклад на ДАНС за 2023г. са изведени обобщения за всички ключови сектори у нас и съответно съпътстващите ги опасности и промени, настъпили през последната една година, както и тенденциите през 2024г. В сектор Околна среда е отчетено:Устойчивите проблеми при управлението на водните ресурси в страната създават условия за значително намаляване на общите запаси и изострят негативното влияние на климатичните промени....... Съществен принос за проблема има и силно амортизираната на места водопреносна мрежа и трайно нестабилното финансово състояние на част от държавните оператори по водоснабдяване и канализация, задълбочаващо се от устойчиво високите загуби на вода и ниската събираемост на приходите.

В Портала за обществени консултации е публикуван официален пети проект на Закон за водоснабдяване и канализация (ЗВиК) (редакция септември 2024 г.). В Доклада на министъра на регионалното развитие и благоустройството се посочва, че законопроектът (вариант септември 2024 г.) е изготвен през септември 2022 г. от работна група към МРРБ, като са запазени поставените цели във варианта на законопроект от 2020 г. В него МРРБ за пореден път не отразява нито една от основните препоръки и предложения на местните власти.

Категорично считаме, че Проектът в настоящия му вид не следва да бъде внасян в Народното събрание, а още повече - приеман. И този пети вариант на проект на Закон за водоснабдяване и канализация отново е противоконституционен.

Приемането на Законопроекта не само няма да постигне посочените в мотивите към него цели, но същият ще доведе до приемане на нормативна уредба, противоречаща на основни конституционни принципи, ще задълбочи проблемите във ВиК сектора, ще доведе до социална несправедливост и напрежение, особено в общините в общински ВиК дружества.

 Чрез законопроекта практика се предлага управлението на ВиК сектора да премине изцяло към държавата, а общинските дружества да бъдат закрити.

Считаме, че липсата на сериозно обсъждане на Законопроекта и зачитане становищата на заинтересованите лица и липсата на финансов анализ са съществени процедурни нарушения. В мотивите към законопроекта е записано, че „са взети под внимание всички относими коментари и становища, постъпили при обществените обсъждания, проведени през 2022 г., 2023 г. и в периода 10.06.2024 г.-10.07.2024 г.“. В същото време са пренебрегнати десетки, може би и за стотици, коментари защитаващи запазване на общинските ВиК дружества, направени при преходни обществени обсъждания на законопроекта. В същите тези мотиви малко по-долу пише: „Законопроектът предвижда обединяването на обособените територии, а именно същите да съвпаднат с административните области за повишаване на ефективността чрез икономия от мащаба при управлението на ВиК отрасъла на принципа една област, една асоциация по ВиК, един ВиК оператор“, т.е. общините с общински дружества губят правата си да управляват ВиК-активите на общинското дружество, цената на услугите се вдига,  инвестициите в поддръжка на мрежата намаляват.

Съгласно чл. 15, ал.1 от ЗНА, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В настоящия случай, предвидената в Законопроекта уредба е в противоречие с конституционните принципи за собственост и местно самоуправление. В посочените разпоредби е предвиден задължителен начин на разпореждане със собственост, без да се зачита правото на собственост на собственика — общините, което по характера си е абсолютно право, гарантирано от Конституцията на Република България (КРБ). В този смисъл, съгласно чл. 17 от КРБ, правото на собственост се гарантира и защитава от закона, а съгласно чл. 140 от КРБ Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност.