Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

1.     Относно § 15. от Проекта на ЗИД на ЗАП

С цел прецизиране статута на участниците в превозния процес, предлагаме следните промени:

1.Текстът на новосъздадения чл. 49а. да бъде преформулиран по следния начин: Товародателят, директно или чрез спедитор, възлага превоз на товари само на лицензирани превозвачи по смисъла на този закон при спазване на изискванията на глави II и III от Регламент (ЕО) № 1072/2009.

2.В § 1. на Допълнителните разпореди от ЗАП предлагаме да бъдат добавени следните дефиниции:

3а. „Превозвач“ по смисъла на този закон е лицето, което физически извършва превоза на товари с моторно превозно средство съгласно т. 3.

3б. „Товародател“ по смисъла на този закон е изпращачът или получателят, който, директно или чрез спедитор, възлага срещу възнаграждение превоза на товари с моторно превозно средство на лицензиран превозвач съгласно т. 3.

3в. „Транспортен оператор“ по смисъла на този закон е лице, предоставящо логистични услуги, което на база издадена в негова полза товарителница от лицензиран превозвач:

а) издава в полза на изпращачите собствени превозни документи за групирани от него товари в моторното превозно средство на превозвача, или

б) издава в полза на изпращача собствен мултимодален превозен документ, включващ отсечката, за която лицензираният превозвач е издал в негова полза товарителница.

2.     Относно § 26. от Проекта на ЗИД на ЗАП

В духа на гореизложеното, предлагаме текстът на новосъздадения чл. 104к. да бъде преформулиран по следния начин:

Товародател, който сключи договор за превоз на товари в нарушение на разпоредбите на глава II и III от Регламент (ЕО) № 1072/2009, се наказва с глоба или с имуществена санкция 1500 лева.

3.     Относно чл. 74. от Раздел V. на ЗАП

Предлагаме текстът на т. 1. да бъде преформулиран по следния начин:

1.при превозите на товари – изпращачът или получателят съгласно товарителницата, в 30-дневен срок от датата на получаването на товара;

4.     Относно § 32. от Проекта на ЗИД на ЗАП

Предлагаме текстът на  т. 1. да бъде преформулиран по следния начин:

Параграф 16 относно чл. 51, ал. 3, който влиза в сила от 1 юни 2025 г.

Мотивите ни за промяната в срока са следните: Република България е ратифицирала Допълнителния протокол към Конвенция CMR относно електронната товарителница на 05.06.2011 г. До момента няма съществен напредък по дигиталната трансформация на документите в автомобилния товарен транспорт, което не е в интерес нито на бизнеса, нито на компетентните държавни контролни органи. Считаме, че не са необходими съществени допълнителни законодателни промени или финансови средства от държавния бюджет, за да се даде начало на едновременното използване и признаване на хартиени и електронни товарителници за превози на стоки по шосе в национална или международна релация.

С оглед на изложеното в предходния коментар относно загубата на добра репутация, предлагам ал. 5б-5г на чл. 7 да се формулират по следния начин:

„(5б) Незабавно след узнаването, че лицето по ал. 5а или предприятието е било осъдено за тежко престъпление или му е било наложено наказание в една или повече държави членки за нарушение, посочено в приложение IV на Регламент (ЕО) № 1071/2009, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ открива процедура за оценка дали съответното обстоятелство е довело до загуба на добрата репутация.

(5в) Процедурата по ал. 5б се провежда по ред и при условия, определени с наредбата по ал. 3, като:

1. ако се констатира, че загубата на добра репутация би била непропорционална, процедурата приключва с решение съответното предприятие да запази добра репутация, като това решение се вписва в регистъра по чл. 6, ал. 1;

2. ако не се констатира, че загубата на добра репутация би била непропорционална на нарушението, процедурата приключва с решение, че присъдата или санкцията води до загуба на добра репутация на предприятието и на ръководителя на неговата транспортна дейност.

(5г) В случаите по ал. 5в, т. 2 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” издава мотивирана заповед, с която обявява съответното лице по ал. 5а за неспособно да ръководи транспортната дейност на предприятието поради загуба на добрата репутация, като се посочва и датата на загуба на добрата репутация, а неговото удостоверение за професионална компетентност – за невалидно. Заповедта може да бъде оспорена по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Лице, което е било обявено за неспособно да ръководи транспортната дейност, може да придобие отново такава правоспособност не по-рано от една година след датата на загубата на добра репутация, по ред и при условия, определени с наредбата по ал. 3.

Възразявам срещу ал. 5б - 5г, които се предлага да бъдат добавени в чл. 7.

Мотиви:

1) В ал. 5б неправилно е посочено, че загубата на добрата репутация на ръководителя на транспортната дейност е съгласно чл. 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1071/2009. В действителност загубата на добра репутация е съгласно чл. 6 от същия регламент и се дължи на нарушаване на някое от изискванията за добра репутация. Докато чл. 14 от регламента, видно и от неговото наименование, се отнася до „обявяването в неспособност“ на ръководителя на транспортната дейност, което се явява последица от загубата на добра репутация.

2) Временното спиране на правата, произтичащи от удостоверението за професионална компетентност, по същество представлява лишаване от право да се упражнява определена професия, което е вид административно наказание (за справка - чл. 13, ал. 1, буква „в“ от ЗАНН). А систематичното място на административните наказания е в глава осма от закона – „Административнонаказателни разпоредби“. Освен това административните наказания по правило се налагат с наказателно постановление или с решение на съда, а не със заповед.

3) Алинея 5в предвижда заповедта за спиране на правата на ръководителя на транспортната дейност да може да се оспорва по реда на АПК, като оспорването не спира изпълнението.

От една страна е налице идентичност с разпоредбата на чл. 107, която се отнася до принудителните административни мерки (ПАМ). И това дава основание спирането на правата да се разглежда и като вид ПАМ. Но в такъв случай систематичното място на тази разпоредба би било в глава девета от закона.

От друга страна параграф 2 на чл. 6 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 изисква компетентния орган, отговорен за правилното прилагане на регламента, като за Република България този орган е ИААА, да организира и проведе административна процедура за оценка дали е налице загуба на добра репутация. А с разпоредбата на ал. 5в отговорността за провеждането на такава процедура на практика се прехвърля от изпълнителната на съдебната власт. Което се явява нарушение на регламента.

4) С изричната разпоредба, че оспорването не спира изпълнението на заповедта за спиране на правата, се нарушава чл. 60 от АПК, където е регламентирано, че разпореждане за предварителното изпълнение на конкретен административен акт:

• се допуска само когато тази мярка цели опазване животът или здравето на гражданите или защита на особено важни държавни или обществени интереси, при е налице опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.
• задължително се мотивира.  

Но ал. 5б не изисква заповедта за спиране на правата да е мотивирана. Каквото изискване, например, съществува в чл. 107, ал. 1 за налагането на ПАМ.

4) Според параграф 2 на чл. 14 от Регламент (ЕО) № 1071/2009, когато ръководителят на транспортната дейност бъде обявен за неспособен да ръководи тази дейност, неговото удостоверение за професионална компетентност става невалидно във всички други държави членки. Следователно при загуба на добра репутация на ръководителя на транспортната дейност неговото удостоверение за професионална компетентност следва да се обяви за невалидно, а не само да се спрат правата, произтичащи от него. Защото само спирането на правата няма да доведе до нужния ефект, при условие че остане в досегашния си вид разпоредбата на ал. 5 от чл. 7.

5) В ал. 5г е посочено, че временно спрените права, произтичащи от удостоверението за професионална компетентност, може да бъдат възстановени „най-рано една година след спирането им”. Но в чл. 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 е посочено, че възстановяването на правата не може да е по-рано от една година „след датата на загубата на добра репутация”. Логично е да се предположи, че спирането на правата не може да стане веднага на датата за загуба на добра репутация, а се случва известно време след това, след като компетентният орган получи информация, че е налице обстоятелство, водещо до загубата на добра репутация.

Следователно предлаганата национална разпоредба предвижда по-дълъг срок за възстановяване на правата, отколкото е посочено в регламента. Като липсват мотиви защо трябва да бъде така.

Възразявам срещу формулировките на предлаганите нови чл. 49а и чл. 104к.

Мотиви: Договори за превоз на товари могат да сключват от свое име не само изпращачите (товародателите), но и други лица (например спедиторите – по аргумент от чл. 361, ал. 1 от ТЗ). Така че адресирането на чл. 49а и чл. 104к само към изпращачите няма да доведе до пълно въвеждане в националното законодателство на изискванията на Регламент (ЕО) № 1072/2009, където в чл. 14а е посочено, че трябва да се установят правила относно санкциите както срещу изпращачите, но също и срещу спедитори, изпълнители и подизпълнители. А с това се създава предпоставка за откриване на нова наказателна процедура срещу Република България от страна на Европейската комисия.

Също така, регламентът изисква тези лица да подлежат на санкции само когато им е било или е трябвало да им бъде известно, че при предоставянето на възложените от тях транспортни услуги се нарушават изискванията по глави II и III от регламента. Но в закона не е посочено какво трябва да направят тези лица, за да се уверят, че възложените от тях транспортни услуги ще бъдат изпълнени съгласно тези изисквания. За целта може да се заимства от §7c от GüKG (германския Закон за автомобилните превози на товари).

Освен това санкции е редно да се налагат само на лица, които сключват договори за превоз в рамките на своята търговска дейност или професия.

Предложение: На база на изложените по-горе мотиви предлагам:

1. новият чл. 49а да бъде формулиран по следния начин:

„Чл. 49а. (1) Всеки, който сключва договор за превоз на товари в рамките на своята търговска дейност или професия, има задължението да се увери, че лицето, на което се възлага да извърши превоза:

1. притежава валиден лиценз за извършване на превози на товари на територията на Република България или лиценз на общността;

2. ще използва за превоза водач:

а) който отговаря на изискванията за квалификация;

б) който притежава валидна карта за квалификация;

в) за който има издадена атестация съгласно чл. 5 на Регламент (ЕО) № 1072/2009  – ако водачът не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз.

3. няма да превъзложи превоза на превозвач или спедитор, който не може да гарантира изпълнението на изискванията по т. 1 и 2.

(2) Задължението по ал. 1 трябва да бъде изпълнено с грижата на добрия търговец.

2. новият чл. 104к да бъде формулиран по следния начин:

„Чл. 104к. Търговец, който сключи договор за превоз на товари без да е положил грижи да изпълни задължението по чл. 49а, ал. 1, се наказва с:

1. имуществена санкция 1500 лева – при първо нарушение;

2. имуществена санкция 3000 лева – при повторно нарушение.

Предлагам в ПЗР да се добави изискване наредбата по чл. 24в, ал. 1 да бъде приета в срок 6 месеца от влизане в сила на закона.

Мотиви: До момента въпросната наредбата така и не е приета и по тази причина остават неуредени условията и реда за извършване на превоз със специални превозни средства на лица с увреждания, лица с намалена подвижност, болни и ранени лица.

Предлагам в чл. 11, ал. 2 да се заличат думите „с българска регистрация“.

Мотиви: Член 7 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 изисква превозвачите, във връзка със своята финансова стабилност, да докажат, че разполагат с определен капитал и резерви по отношение на всяко използвано моторно превозно средство. И след като ще се допусне възможност да се използват наети моторни превозни средства с чужда, небългарска регистрация, редно е изискванията за доказване на финансова стабилност да важат и за тези превозни средства.

В чл. 7в се предлага сроковете по ал. 4 и 5 да станат 30-дневни. Вместо това предлагам сроковете да станат едномесечни.

Мотиви: По този начин по-лесно ще се следи кога изтичат въпросните срокове без да се налага да се броят дни.

Предлагам текстът на т. 2 от предлаганата нова ал. 7 в чл. 7а да се допълни по следния начин (добавените думи са с удебелен шрифт):

„2. броят на наетите моторни превозни средства с чужда регистрация е не повече от 25 на сто от моторните превозни средства за превоз на товари с българска регистрация, които са на разположение на търговеца съгласно чл. 5, параграф 1, буква „ж“ от Регламент (ЕО) № 1071/2009; процентното съотношение на наетите моторни превозни средства с чужда регистрация и моторните превозни средства за превоз на товари с българска регистрация се определя към датата на вписване на наетото моторно превозно средство с чужда регистрация в регистъра по чл. 6, ал. 1; превозвач, който разполага с повече от едно и с по-малко от четири моторни превозни средства за превоз на товари с българска регистрация, може да използва едно наето моторно превозно средство с чужда регистрация.“

Мотиви: Превозвачите могат да използват и наети моторни превозни средства с българска регистрация. И е редно да има ясно разграничение между тях и наетите МПС с чужда регистрация.

В закона липсват критерии, по които да се определи с колко точно водачи и превозни средства трябва да разполага едно предприятие в своя експлоатационен център, за да може техният брой да е пропорционален на обема на извършваните от предприятито превози. 

Дори няма определение как се изчисляв обема на превозите. 

С оглед на това предлагам;

- в чл. 7 да се създаде ал. 9:

„(9) Обемът на извършените от едно предприятие превози за определен период е равен на изпълнените в този период:

1. пътникокилометри – при превоз на пътници;

2. тонкилометри – при превоз на товари.“

- в закона да се посочи колко броя водачи и превозни средства съответстват на 10 000 тонкилометри, съответно пътникокилометри.

Предлагам в регистъра по чл. 6, ал. 1 освен името на ръководителя на транспортната дейност да се посочва и номера на неговото удостоверение за професионална компетентност. Съответно номерът на това удостоверение също да е публично видим.

Мотиви: Съгласно чл. 8, параграф 8 от Регламент (ЕО) 1071/2009 удостоверението служи като доказателство, че ръководителят на транспортната дейност притежава необходимата професионална компетентност. И е редно тази информация да бъде публична, за да могат възложителите на транспортни услуги и другите заинтересовани лица да са сигурни, че дейността на съответния превозвач се ръководи от лице, което отговаря на изискванията по чл. 3, параграф 1, букви б) и г) от регламента.