Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Предложението ми е да се спре проекта на Закон за допълнение на ЗГВ (реално и на Наказателния кодекс), да се проведат нови консултации със засегнатите страни, да се привлечат и експерти по темата, да се  набележат финансови параметри на изграждане на способности за откриване и противодействие на дронове в районите на гражданските летища за обществено ползване (общо 5 на брой), да се решат проблемите с радиочестотите при използване на активни мерки за въздействие върху дроновете, да се планират финансови средства и да се създадат структури към съответни участници във въздухоплаването – летищни оператори в рамките на охраняемите граници на летищата за обществено ползване, а доставчика на аеронавигационно обслужване (в случая ДП РВД), да може да въздейства в границите на района на отговорност на ръководителя на полети „Кула“ на съответното летище за обществено ползване. Следва да се прецизира и създаването на способности за откриване и борба с дронове в държавните силови структури, като МО, МВР, ДАНС, ДАТО и НСО, които да имат отговорност за реакция при нарушения на правилата за полети с дронове извън зоните за отговорност на летищните оператори и ДП РВД, включително и за превенция по пресичането на държавната граница от неоторизирани полети с пилотируеми и безпилотни въздухоплавателни средства.

Криминализирането на дейности с дронове, включително извършвани от държавни органи в структури на МО, МВР, ДАТО или ДАНС, които при някои обстоятелства също се извършват без надлежно разрешение от ГВА, може да предизвика обратен ефект от търсената защита от дронове. В текста следва да има изключение за посочените структури, в противен случай дейностите по сигурност и отбрана се възпрепятстват от волята на частно-правни субекти, които са заявили зоните, в които да се ограничават полети с дронове. Много ми е интересно да науча обосновката, на какво основание се стигна до извода, че експлоатация на безпилотно въздухоплавателно средство без разрешение в “географските зони на безпилотни летателни системисе застрашава сигурността на гражданско въздухоплавателно средство” (нарочно цитирам неправилния изказ, правилния е даден в чл. 16б, ал. 1, т. 18,  б. “г” на ЗГВ), застрашава сигурността на гражданско въздухоплавателно средство, което по принцип няма разрешение да лети в тези зони, тъй като те са с максимална височина на използване до 150 м. над терена? Въпроса е риторичен. Няма такова основание. Но по друг начин стоят обстоятелствата, когато говорим за държавни полети. Ние държавните полети ли искаме да спрем над частни имоти? Има нужда от прецизиране на текста.

Използването на неточен израз – например използването на „географските зони на безпилотни летателни системи, в които експлоатацията им е ограничена или забранена“, което се различава от текста „географски зони с оперативни условия за безпилотни летателни системи“ (справка чл. 16б, ал. 1, т. 17, б. „г“ в ЗГВ), създават условия за различно тълкуване и прилагане на закона. Спорни са и текстовете, с които се вменява отговорност за вредите, произлезли от принудителното приземяване или отстраняване на дрона. Ами ако дрона предизвика авиационно произшествие с жертви? Какво правим тогава и кой ще носи отговорност за евентуалните щети, още повече, че няма яснота и до момента кой е бил нарушителя около летище София. Има необходимост от прецизиране на изказа и създаване на предпоставки, за да не се въздейства по начин, който би довел до допълнителни наранявания на хора и авиационна техника, независимо дали на земята или във въздуха.

Към настоящия момент има европейски регулации на дейностите с дронове, както и национална регламентация (напр. наредба Н-6/11.04.2023 г.), но няма създадена нормативна уредба, как да се въздейства спрямо нарушителите на правилата и нормите. След първия случай с летище Хийтроу има създадени системи за откриване и противодействие на дронове в районите на граждански летища. За да има възможност за точно изпълнение на предложението за допълнение на ЗГВ, следва да има информация за това кой е отговорен да създава тези способности, при какви обстоятелства ще се ползват средствата за откриване и въздействие по дронове, налице ли са правила за въздействие, има ли задължение за опазване живота и имуществото на не участващите, реда за взаимодействие със заинтересуваните страни и институции, както и още много други проблемни технически и организационни въпроси. Отговор на тези неизвестни не се откриват в предложеното допълнение на ЗГВ.

Предложението за допълнение на ЗГВ е точен пример за това, как механично добавяне на правила и процедури, относими към пилотируемите самолети, е неприложимо за дронове.

Ако се предложи в този вид, както е публикуван на страниците за обществени консултации, това означава, че се предлага по дроновете да се въздейства от структурите по чл. 2 от действащата в момента Наредбата за контрол над въздухоплаването във въздушното пространство на Република България при охрана на въздушното пространство на Република България – това са Българската армия, Министерството на транспорта и съобщенията чрез Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" и доставчици на аеронавигационно обслужване (не и летищни оператори), специализирани структури от Министерството на вътрешните работи, структури от Министерството на външните работи, структури от Държавна агенция "Национална сигурност". Следва да се отбележи, че тази наредба не е издадена ва основание чл. 62, ал. 3 от ЗГВ (както е по предложението), а е на основание чл. 130, ал. 2 от ЗОВС на Република България. Факт е, че към момента няма издаден нормативен документ по реда на чл. 62, ал. 3 от ЗГВ, предложен от министъра на отбраната, съгласувано с останалите три институции, тъй като има действаща наредба (цитираната по-горе).

Въздействие срещу нарушители при този вариант на цитираната Наредба се предвижда да се осъществява чрез дежурни сили и средства от Българската армия, гражданските и военните органи за обслужване на въздушното движение и структури от състава на Единната система за гражданско и военно управление на въздушното пространство. Възприетата практика да се провеждат операции по Air Policing по реда на тази наредба означава само едно – предлага се по дроновете да се въздейства от дежурните изтребители. Борба с дронове чрез въздушни и наземни средства, които не са предвидени за такава борба, е невъзможна. От друга страна, с оглед спецификата на системите за детекция и въздействие спрямо дронове е необходимо да се помисли и за допълнително привлечен персонал, който да е обучен за работа с конкретните системи. Ако това е задача към Българската армия (както може да се предполага по предложението), това допълнително ще натовари наличния състав, тъй като дейностите по защита на летищата за обществено ползване следва да са на денонощен режим, при създадени процедури за взаимодействие между отговорните държавни институции и засегнатите авиационни власти или оператори/доставчици.