2025-09-04T10:15:13+03:00 https://strategy.bg/img/strategy-logo.svg https://strategy.bg/index.php/bg/rss/public-consultation/11343 https://strategy.bg/img/strategy-logo.svg Консултационен документ относно проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението Министерство на правосъдието https://strategy.bg/index.php/bg/institution-profile/public-consultations/141 Област на политика: Държавна администрация

Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

]]> 10265 2025-09-04T10:15:13+03:00 2025-07-25T15:43:54+03:00 Консултационен документ относно проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението Начало на обществената консултация 2025-07-25T00:00:00+03:00 Начало на обществената консултация Приключване на консултацията 2025-08-25T00:00:00+03:00 Приключване на консултацията TRANSPARENCY INTERNATIONAL - Bulgaria

Асоциация "Прозрачност без граници" даде своя принос в обсъждането като постави следните акценти: 

- Ясно фокусиране върху лобизма, което ще позволи да се избегне противоречието с изричното предупреждение на Венецианската комисия, че гражданската активност и застъпничеството на НПО не бива да се приравняват с професионалния лобизъм, защото накърняват свободата на сдружаване и участие;

– Забрана на практиката „revolving doors“;

– Ограничения за едновременно участие в публичния и частния сектор;

– Ясни правила за консултации и работни групи с гарантирано участие на всички заинтересовани страни;

– Изисквания към вътрешните правила и процедури на задължените лица, обвързани с международни стандарти за добро управление.

 

]]> 54397 2025-09-29T11:24:56+03:00 Коментар #11 от TRANSPARENCY INTERNATIONAL - Bulgaria Добромир Иванов

Уважаеми дами и господа,

Становището на Сдружение "Българската предприемаческа асоциация" (Besco) е публикувано на: https://drive.google.com/file/d/1BecmQlYFowXVwDY3QxT89snau8pQLKfz/view?usp=sharing   

 

]]> 54396 2025-09-29T11:24:56+03:00 Коментар #10 от Добромир Иванов Български институт за правни инициативи

Центърът за изследване на демокрацията, Българският институт за правни инициативи и Програма „Достъп до информация“ приеха общо становище във връзка с консултационния документ на министъра на правосъдието за прозрачността и публичността на лобистката дейност. В него организациите изразяват позиция, че подходът към регулацията трябва да бъде внимателен и постепенен, основан на комбинация от нормативни разпоредби в съществуващото законодателство и доброволни схеми за саморегулация, каквито са кодекси и етични хартии. Не е задължително приемането на отделен закон, а по-уместно е каскадно въвеждане на правила, което ще позволи оценка на въздействието и плавно разширяване на обхвата.

Особено внимание е отделено на дефиницията за лобиране, която трябва да бъде достатъчно широка и съобразена със стандартите на ОИСР и Съвета на Европа, но и ясно да отличава дейности като застъпничество и политическо консултиране, за да не се създават бариери пред гражданското общество. Организациите предупреждават, че враждебната среда към неправителствения сектор у нас крие риск новата регулация да се използва за ограничаване на неговата работа.

Подчертава се, че регулирането следва да е съсредоточено върху професионалните лобисти, които извършват тази дейност по занятие, като се осигури прозрачност и равнопоставеност в достъпа до публичните институции. Прозрачността може да бъде гарантирана чрез публични регистри, в които да се описват целите и предметът на лобистката дейност и срещите с длъжностни лица, като в същото време се въведат стимули за доброволна регистрация.

По отношение на институцията, която да отговаря за регистрите, становището препоръчва Народното събрание да създаде и поддържа такъв регистър чрез своята комисия по превенция и противодействие на корупцията, която да получи и разширени правомощия. Наред с това се посочва необходимостта от приемане на етични норми за народните представители и парламентарната администрация, както и осигуряване на контрол върху тяхното спазване.

Необходим е балансиран и контекстуално съобразен подход, който да гарантира прозрачност и отчетност в лобистката дейност, без това да води до ненужна административна тежест или ограничаване на демократичните форми на гражданско участие



Пълният текст на становищет може да намерите тук: https://bili-bg.org/12/1374/news_item.html

]]> 54395 2025-09-29T11:24:56+03:00 Коментар #9 от Български институт за правни инициативи Пламен Кирилов

Въпросникът, съдържащ становище по Консултативният документ е изпратен чрез Системата за сигурно електронно връчване.

Текстът на становището ни по въпросите ще може да се открие и на сайта и страницата на Сдружението.

Председател на УС на ГД “БОЕЦ”: /Георги Георгиев/

]]> 54394 2025-09-29T11:24:56+03:00 Коментар #8 от Пламен Кирилов Елисавета Новакова
В процеса на обществени консултации гражданите често споделят проблеми, нужди и конкретни предложения, основани на личен и професионален опит, експертиза или засегнатост. Това тяхно участие е ключов елемент на демократичния процес и средство за защита на обществения интерес. Въпреки това, приносът на гражданите остава недооценен и невъзнаграден, докато експерти и организации, финансирани от държавата или други източници, оформят и представят тези идеи като официални становища, доклади или проекти, получавайки финансово възнаграждение. Тази практика води до „присвояване на граждански принос“, при което значим труд, извършен без заплащане, се превръща в икономическа полза за трети лица, без признание и компенсация за първоизточника.
 
В този процес липсва прозрачност за произхода на идеите като обществото не знае, че те произхождат от конкретни граждани или групи. Липсва справедливо разпределение на ресурса и плащанията отиват към посредници (експерти, НПО), а не към първоизточниците на информацията. Това подкопава мотивацията за активно участие, а гражданите виждат, че техният труд носи ползи за трети лица, а не за тях самите.
 
Съгласно чл. 48 от Конституцията на Република България държавата създава условия за упражняване правото на труд. Всеки свободно избира своята професия и място на работа. Никой не може да бъде заставян на принудителен труд. Участието в обществени консултации не представлява „принудителен труд“, но е дейност в обществен интерес, изискваща подготовка, експертиза и време. В момента тя се третира като доброволческа дейност, но в случаи на липса на адекватна защита на интересите от страна на държавата, гражданите се чувстват фактически принудени да участват сами, често в неравнопоставена ситуация спрямо професионалните лобисти.
 
За да се гарантира равнопоставеност, Законът за прозрачност и почтеност може да предвиди 
- изискване за деклариране на източниците на становища и предложения (дали са от граждани, групи, НПО или експерти).
- принцип на справедливо възнаграждение - при използване на значим принос от гражданин:
- публично признаване на авторството;
- възнаграждение чрез заплащане, покриване на разходи или символичен хонорар.
- забрана за присвояване на граждански принос - експерти и организации, които използват идеи/данни от граждани, са длъжни да го отбележат и да осигурят част от финансирането за компенсиране на източника.
 
По този начин може да се постигне 
- равнопоставеност - в момента професионалните лобисти получават заплащане, докато гражданите участват на собствени разноски.
- стимулиране на активността на гражданите - признаването на труда ще доведе до по-качествено и масово участие.
- отчитане на реалния ресурс - подготовката за консултация изисква значителен труд и време.
 
Включването на такива разпоредби в Закон за прозрачност и почтеност няма само да изсветли контактите между лобисти и властта, но и ще прекрати практиката на „търговия“ с граждански труд без компенсация. Това ще възстанови доверието в институциите, ще засили мотивацията за участие и ще изгради реална равнопоставеност между професионални застъпници и обикновени граждани.
]]> 54393 2025-09-29T11:24:56+03:00 Коментар #7 от Елисавета Новакова Елисавета Новакова
Ако говорим за Закон за прозрачност и почтеност в управлението в широк смисъл, обектите и субектите му могат да се определят по следния начин:
 
1. Субект на закона: Това са лицата или институциите, върху които законът налага права, задължения и отговорности. В такъв тип закон субектите обикновено са:
Държавни органи – парламент, правителство, президент, съдебна власт, местни органи на властта.
Длъжностни лица – министри, кметове, общински съветници, съдии, прокурори, служители в администрацията.
Юридически лица – държавни предприятия, общински дружества, институции с публично финансиране.
Политически партии – когато получават публични средства или участват в процеса на управление.
 
2. Обект на закона: Обектът е това, което се защитава или регулира. При закон за прозрачност и почтеност това са:
Принципите на прозрачност – достъпност на информация, откритост на процесите, отчетност.
Принципите на почтеност – честност, избягване на конфликти на интереси, етични стандарти.
Процесите в управлението – вземане на решения, разходване на публични средства, назначения и обществени поръчки.
Публичната информация – документи, данни, отчети, които гражданите имат право да знаят.
 
 
 
В един Закон за прозрачност и почтеност в управлението в широк смисъл субекти са тези, които трябва да спазват закона (институции и длъжностни лица), а обекти са самата прозрачност и почтеност в управлението, които се опазват и гарантират чрез този закон.
 
Субекти
Държавни служители и длъжностни лица, които:
Вземат решения за и от името на трети лица (граждани, фирми, организации).
Имат властови или управленски правомощия, които могат да повлияят върху обществения интерес.
 
 
Прозрачност в управлението
Проследимост – да може да се види кой е взел решението, на каква правна и фактическа основа.
Документирана консултация – да е публично известно кой е давал съвети, какви предложения са били направени, и кои са били приети или отхвърлени, с мотиви защо.
Достъпност – тези данни да са публично достъпни в разбираем и търсим формат.
 
 
Почтеност в управлението
Поведение на вземащите решения – избягване на конфликт на интереси, лични облаги или натиск.
Етичен избор на партньори – с кого работят, кого наемат или избират за изпълнение на задачи.
Професионализъм – решенията се основават на експертни аргументи, а не на лични пристрастия или политическа изгода.
 
 
 
Този закон би трябвало да не допуска „тъмни ъгли“ в процеса на взимане на решения – от първата консултация до окончателния акт, и да поставя ясни стандарти за етично поведение и избор на партньори.
]]> 54392 2025-09-29T11:24:56+03:00 Коментар #6 от Елисавета Новакова Елисавета Новакова
От горната съпоставка ясно се вижда, че в тази концепция:
Обектът е лобистката дейност (процесът на влияние и взаимодействие).
Субектите са и лобистите, и длъжностните лица — но централният контрол е насочен към външните влиятели.
 
Според аргументацията името „Закон за прозрачност и почтеност в управлението“ не отразява напълно реалната цел. В какво се състои разминаването
В съдържанието: основният фокус е регулация на лобистките дейности — дефиниции, регистри, правила, прозрачност на контактите.
В заглавието: звучи много широко, сякаш ще регулира всички аспекти на почтеността и прозрачността в държавната администрация, а не само лобистките взаимодействия.
Това може да създаде разминаване в обществените очаквания: хората ще мислят, че законът ще изсветли целия процес на вземане на решения, а всъщност ще покрива конкретно един вид взаимодействие.
 
Какво би било по-точно име (ако целта е лобизмът)
„Закон за прозрачност на лобистката дейност“
„Закон за регламентиране на лобизма“
„Закон за прозрачни взаимодействия между публичната власт и заинтересованите страни“
„Закон за публичност и регламент на лобистките контакти“
 
В сегашния си вид името е по-широко от реалния обхват на закона. Ако се остави така, ще звучи добре за политическо позициониране („кой е против прозрачността и почтеността?“), но няма да е достатъчно прецизно юридически. Ако целта е истинска яснота и фокус, трябва да се включи понятието „лобизъм“ или „лобистка дейност“ в името.
 
На думи се признава, че лобизмът е легитимен, но структурата на текста насочва вниманието и вината основно към лобистите - сякаш те са първопричината за непрозрачността.
В текста лобистите са описани като потенциално опасни за равнопоставеността и прозрачността, ако няма регламент. Публичните длъжностни лица са поставени в ролята на пасивни получатели на влияние, без да се говори за тяхната собствена отговорност в процеса. Това замъглява факта, че непрозрачността и непочтеността най-често се проявяват от страната на взимащите решения – когато те: не публикуват мотиви, крият контакти, избират „свои“ партньори.
 
Истинският баланс на отговорността
В един прозрачен процес лобистът е длъжен да декларира контактите, целите и аргументите си, а длъжностното лице е длъжно да приеме или откаже среща по правила, да я впише в публичен регистър, да мотивира решенията си с публично достъпни основания. Без тази двустранна отговорност законът би изглеждал като инструмент за контрол над външните влиятели, но не и над самата власт. В сегашната аргументация има асиметрия – контролът и вниманието са насочени към лобистите, докато реалният риск от непочтеност и непрозрачност често идва от тези, които имат правомощието да вземат окончателното решение. Ако законът иска да изпълни името „за прозрачност и почтеност в управлението“, той трябва да държи и властта под същата лупа.
]]> 54391 2025-09-29T11:24:56+03:00 Коментар #5 от Елисавета Новакова Елисавета Новакова
В аргументацията ОПИСАНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО фокусът на обекта се измества. Тук не става дума само за държавните служители, а основно за онези, които търсят влияние върху тях, тоест лобистите.
 
Защо е нужен такъв закон на институциите - Да извадят на светло процеса на влияние. В момента контактите между частни интереси (фирми, НПО, професионални сдружения) и публичната власт са „сива зона“. Законът ще задължи тези контакти да се регистрират и описват, за да няма скрити канали.
Да разграничат легитимно от нелегитимно влияние - Без правила обществото често нарича всяко влияние „корупция“. Със закон се дефинира: кой е лобист, как действа законно, и кога преминава границата.
Да въведат равнопоставеност на интересите - Силните играчи с големи бюджети могат да „заглушат“ по-малки групи. Регламентът цели всички — бизнес, граждани, сдружения — да имат достъп по ясни и равни условия.
Да изпълнят международни изисквания - GRECO и ОИСР изискват България да има регулация на лобизма. Законът е и инструмент за подобряване на репутацията на страната като предвидим и прозрачен партньор.
 
Кой е обект и кой е субект според този подход
Обект на закона: лобистките дейности (контакти, аргументация, влияние върху публичната власт).
Субекти на закона: 
- Лобисти (лица и организации, които упражняват влияние);
- Публични длъжностни лица, с които се осъществяват контактите;
- Институции, които регулират и контролират процеса.
 
Тук държавните служители не са централният обект, а участници в регулирания процес. Законът е насочен към това да опише и контролира поведението на външните влиятели (лобистите) и начина, по който те взаимодействат с властта.
 
Гледна точка на публичната власт
Цел: Да направи видими всички опити за влияние върху държавни служители и органи.
Причина: Липсата на регулация води до подозрения в корупция и непроследимо влияние.
Интерес: Да покаже пред обществото и международните организации, че процесите са чисти и предвидими.
Роля: Приема правилата, поддържа регистри, контролира изпълнението.
Рискове без закон: Тъмни канали на влияние, международен натиск, липса на доверие в институциите.
 
Гледна точка на лобистите
Цел: Да има законно признат и прозрачен механизъм за защита на интересите пред властта.
Причина: Без регламент, лобистките контакти могат да се тълкуват като незаконни или съмнителни.
Интерес: Да получат равнопоставен достъп до процеса на вземане на решения, без „затворени врати“.
Роля: Регистрира се, декларира контактите и аргументите си, работи по установени процедури.
Рискове без закон: Неравнопоставеност, доминация на големи играчи, липса на легитимност на застъпничеството.
 
]]> 54390 2025-09-29T11:24:56+03:00 Коментар #4 от Елисавета Новакова Елисавета Новакова
Във въведението на аргументационната рамка ОПИСАНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО, с която се обосновава въвеждането на Закон за прозрачност и почтеност в управлението, много ясно свързва прозрачността и почтеността с регулирането на лобистката дейност.
 
1. Проблемът в момента - В България няма законова рамка за регулиране на лобистките дейности. Липсата на правила води до: непрозрачни опити за влияние върху длъжностни лица; невъзможност за проследяване на контактите и аргументите, довели до решения; погрешно използване на понятието „лобизъм“ като синоним на корупция. В резултат обществото губи доверие в управлението, а демократичните процеси се изкривяват.
2. Международен контекст и натиск - GRECO (Съвет на Европа) и процесът по присъединяване към ОИСР препоръчват регулация на лобизма. В ЕС и ОИСР има тенденция към ясни правила за прозрачност, за да се осигури равнопоставеност на различни интереси (обществен, групов, частен).
3. Защо лобизмът е нужен и легитимен - Лобизмът e инструмент за застъпничество на легитимни интереси (граждански, бизнес, секторни). Той позволява структурирано участие на граждани и организации в процеса на вземане на решения; създава публичност на аргументацията и проследимост на контактите; предотвратява нелегитимно и непроследимо влияние; насърчава равнопоставеност на конкуриращи се интереси.
4. Какво трябва да гарантира законът
Прозрачност: кой е лобирал; какви аргументи са представени; кога и къде е осъществен контактът; какво е взето предвид при вземане или отхвърляне на решение.
Почтеност: етични стандарти за длъжностните лица; недопускане на конфликти на интереси; равнопоставен достъп до процеса.
5. Антикорупционният ефект - Регулираният лобизъм: ограничава възможностите за тайни договорки; прави невъзможно „тихото“ прокарване на интереси; възстановява доверието в публичните институции.
 
Връзка със субекти и обекти:
Субекти: длъжностни лица, държавни институции, регистрирани лобисти, организации и лица с интерес да влияят на политики.
Обекти: процесите на взаимодействие между властта и заинтересованите страни, принципите на прозрачност и почтеност.
 
]]> 54389 2025-09-29T11:24:56+03:00 Коментар #3 от Елисавета Новакова Елисавета Новакова

Може ли да поясните КОЙ очаквате и подканвате да попълни приложения въпросник относно оценката на въздействието на проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението и на КАКЪВ АДРЕС трябва да се изпрати попълнения въпросник.



 

]]> 54388 2025-09-29T11:24:56+03:00 Коментар #2 от Елисавета Новакова Елисавета Новакова

"Целта на тази конкретна консултация изглежда да е събиране на първоначален кръг мнения и идеи, преди изобщо да бъде изготвен реалният текст на закона.

Това е по-скоро предварителен етап от законодателния процес, при който Министерството на правосъдието иска:

  1. Да тества нагласите – да разбере как различните заинтересовани страни гледат на идеята за закон за прозрачност и почтеност.

  2. Да очертае основните теми – да получи обратна връзка за това какво трябва да влезе в закона (регистър за прозрачност, принципи, санкции и т.н.).

  3. Да спази формално изискванията – Наредбата за оценка на въздействието изисква предварителна обществена консултация, когато се разработва нов нормативен акт с голямо въздействие.

  4. Да има „алиби“ за участие на обществото – тоест да може да се каже, че законът е обсъден предварително, дори и консултацията да е формална и без последваща реална тежест.

Но от начина, по който е направена процедурата, личат и проблеми:

  • Липсата на контактно лице, имейл и телефон подкопава принципа на достъпност и прозрачност.

  • Публикувана е само структура, а не дори първи чернови текстове → което силно ограничава смисъла на коментарите, защото участниците могат да дават само общи идеи, а не да обсъждат конкретни формулировки.

  • Периодът (25.07–25.08) е в разгара на летните отпуски → по-ниска активност и по-малко реално участие.

  • Използва се въпросник, който може да насочи отговорите в рамките, предварително зададени от администрацията, вместо да остави свободно формулиране на мнения.

Така че в чисто политико-административен смисъл, тази консултация е етап на предварителна оценка на въздействието (ex-ante impact assessment), но в реалността може да служи и за формално „отбиване на номер“ – събиране на няколко становища, които после да бъдат цитирани като „доказателство за проведен диалог“."



От ChatGPT, написано за мен и споделено от мен с Вас.

]]> 54387 2025-09-29T11:24:56+03:00 Коментар #1 от Елисавета Новакова