Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Ние от Програма Достъп до информация сме притеснени и обезпокоени от този проект. Не за първи път се прави опит за ограничаване на достъпа до документи, свързани със сделките с недвижими имоти, под претекст сигурност на собствеността. През 2007-2008 г. такъв опит се направи като "отвръщане на удара" на журналистическото разследване "Бетонени градини". С подобни съображения се направи опит за ограничаване достъпа до търговския регистър през 2010 г. https://www.aip-bg.org/legislation/Проектозакони_и_становища/2010/ 

Наличието на неясни и неконкретни мотиви за това радикално изменение, без статистика и анализ, подхранва опасенията, че то би постигнало само негативен ефект. Публичността и достъпът до информация по дефиниция са средство за поддържане на сигурността, а тайната е средство в ръцете на престъпниците и съмнителните практики. 

Склонни сме да се съгласим, че следва да се работи в посока защита правата на гражданите и тяхната собственост, вкл. от престъпни посегателства. Това следва да става с реални, а не с митологични мерки. За тази цел държавата дължи по-задълбочен анализ на проблемите и техния генезис, на факторите, които способстват за измамите, така че да се търсят също така реални средства за противодействие. В противен случай проблемите ще продължат и дори ще се задълбочат.

Паралелно на това, ще се подкопае сигурността и защитата на имуществото на гражданите, предвидимостта и доброто познаване на историята на собствеността и превенция на измами и други закононарушения, ще се подкопае разследващата журналистика, която в последното десетиление се оказа по-ефективна от работата на редица институции.     

 I.                   ПРЕДЛОЖЕНИЕ

 Въз основа на горните съображения предлагаме да не бъде приемано изменение и допълнение на ПВ. Необходимо е да се започне по-широк дебат, който да е и информиран дебат, тоест основан на събрана достатъчно информация за конкретни случаи, статистика, анализ.

Това би бил единственият способ да бъде действително запазена ценността на защитата на собствеността и сигурността на оборота, вместо да бъдат допълнително подкопани и разклатени.

Цялото становище на ПДИ сме изпратили по електронна поща на Министерството на правосъдието и ще бъде публикувано на интернет страницата на ПДИ в секция Становища https://www.aip-bg.org/legislation/Проектозакони_и_становища/ 

С проекта се предвижда на лицата по чл. 51, ал. 1, т. 3 от ПВп - „адвокати, младши адвокати и адвокатски сътрудници, вписани в регистъра на съответната адвокатска колегия“, да се предоставят преписи от актове без допълнително доказване на правен интерес. Това решение е правилно, доколкото улеснява достъпа до правосъдие и електронни административни услуги, и следва да бъде запазено.  

Процедурата по прилагането му е уредена в нормата на новата ал. 2 на чл. 51, съгласно която:
„(2) Качеството на заявителя на услугата по ал. 1 се установява от служител на Агенция по вписванията. При електронно подаване на заявка за издаване на препис служебното качество на заявителя по ал. 1, т. 2‑5 може да бъде установено автоматично при наличие на електронна свързаност на ЕПЗЕУ с електронните системи, поддържащи списъци на съответните лица.“

1. Горната уредба не е съобразена със Закона за електронното управление (ЗЕУ), тъй като не предвижда срок и задължение за администрацията да осигури визираната свързаност, когато електронните системи, поддържащи списъците на съответните лица, позволяват това.

Такъв е случаят с Единните адвокатски регистри (ЕАР), поддържани от Висшия адвокатски съвет, въз основа на Наредба № 3 на Висшия адвокатски съвет от 20.11.2020 г. за реда за водене, съхраняване и достъп до регистрите на адвокатските колегии и единните адвокатски регистри. Съгласно чл. 128, т. 1 на цитираната наредба, Висшият адвокатски съвет осигурява възможност за автоматизиран достъп в реално време на информационните системи на органите на съдебната система, Министерството на правосъдието, Министерството на образованието и науката, Държавната агенция за електронно управление, Агенцията по вписванията, Националното бюро за правна помощ, Националната агенция за приходите и други.

Видно от публикувания на сайта на Висшия адвокатски съвет доклад на Комисията по въпросите на електронното правосъдие и електронните адвокатски регистри от 18.04.2023 г., информационната система на Единните адвокатски регистри предлага възможност за предоставяне на данни на заинтересовани страни и институции посредством нарочен автоматичен приложно-програмен интерфейс (API). От това следва, че автоматичното установяване на качеството на адвокатите и техните сътрудници (моля вносителят да обмисли замяна на думата „автоматично“ с „автоматизирано“), ще зависи изцяло от волята на поддържащата Единния портал за заявяване на електронни административни услуги (ЕПЗЕУ) Агенция по вписванията (АВ).

Отчитайки изложеното, соченото несъобразяване със ЗЕУ се поражда от следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЕУ, административните органи, какъвто се явява Агенция по вписванията, не могат да изискват от гражданите и организациите представянето или доказването на вече събрани или създадени данни, а са длъжни да ги съберат служебно от първичния администратор на данните или от централен администратор на данни. По смисъла на цитираната норма, данните за това дали едно лице е адвокат (мл. адвокат или адвокатски сътрудник) имат качеството на „вече събрани или създадени данни“, а при поддържането им чрез ЕАР в структуриран и годен за целите на електронния обмен вид, Висшият адвокатски съвет действа като централен администратор на тези данни. При вписването си в Единните адвокатски регистри, лицата получават уникален идентификатор – личен номер (чл. 148 от Закона за адвокатурата), а по силата на чл. 5, ал. 1 от Закона за регистър БУЛСТАТ се идентифицират и с кода си по БУЛСТАТ, който на посоченото основание също се вписва по партидите им в ЕАР.

Автоматизираното предоставяне на данни е уредено в чл. 4 от ЗЕУ. Съгласно ал. 6 на цитираната разпоредба с подзаконов нормативен акт, какъвто е Правилникът за вписванията, не може да бъде въвеждано задължение за доказване на факти и обстоятелства за лица или обекти, вписани в регистър, на които е предоставен идентификатор, освен ако с подзаконовия нормативен акт се изпълняват или прилагат актове на Европейския съюз. Случаят очевидно не касае приложение на актове на ЕС. Поради това, обстоятелството, че едно лице се явява адвокат, младши адвокат или адвокатски сътрудник, за нуждите на получаване на препис от вписан акт без доказване на правен интерес, не може да бъде осъществено по друг начин, освен посредством автоматизиран обмен на данни между поддържаният от Агенция по вписванията Единен портал за заявяване на електронни административни услуги (ЕПЗЕУ) и поддържаните от Висшия адвокатски съвет електронни единни адвокатски регистри.

Същевременно, извън всяко съмнение е обстоятелството, че електронното подаване на заявка за издаване на препис от вписан акт се явява заявление за получаване на електронна административна услуга (ЕАУ), по смисъла на чл. 8 от ЗЕУ, а Агенция по вписванията – доставчик на ЕАУ, съгласно чл. 9 на същия закон. По тази причина АВ е обвързана от всички регламентирани в ЗЕУ задължения за доставчиците на ЕАУ по осигуряване на достъп до предоставяните от тях електронни административни услуги, вкл. посредством обезпечаване на необходимите за целта технически изисквания и инфраструктура, приложно програмни интерфейси и приложения за автоматизиран електронен обмен на данни и изобщо всичко необходимо за обезпечаване на изискуемия за законосъобразното предоставяне на ЕАУ електронен автоматизиран обмен.

От описаната по-горе уредба следва, че: а) Агенция по вписванията има нормативно задължение да осигури необходимата техническа инфраструктура и условия за автоматизирано изискване и получаване на потвърждение от ЕАР, че едно лице е адвокат /мл. адвокат / адв. сътрудник, при положение, че ЕАР е в техническа готовност да отговаря на получаваните от АВ заявки и да потвърждава това качество; б) ПВп не може да бъде приет без да се предвиди срок, в който АВ да изпълни това си задължение.

2. На следващо място, не е без значение и обстоятелството, че липсата на електронен обмен между АВ и ЕАР ще обуслови забавяне в обслужването на заявките, подадени от адвокати, мл. адвокати и адвокатски сътрудници. Това е така по две причини:

- първо, с приемането на обсъжданите промени в Правилника, натоварването на служителите в АВ ще се увеличи значително, доколкото същите ще отговарят и за преценката на правния интерес на лицата извън посочените в чл. 51, ал. 1, т. 2-5. Последното ще налага преглед на изброените в новата ал. 3 на чл. 51 документи, а това по естеството си неизбежно ще ангажира значителен човешки и времеви ресурс. Посоченото натоварване на служителите ще ограничи възможността им за допълнителни проверки на качеството на заявителя в адвокатските регистри и ще забави обслужването на тази категория заявители.

- на следващо място, алтернативите за верификация и потвърждение качеството на адвоката, при липса на автоматизиран обмен, ще се сведат до две:

i) изискване от адвоката да приложи към заявлението си доказателства, че е адвокат (удостоверение или справка от регистъра). Това освен, че ще се явява в нарушение на цитираните по-горе разпоредби на ЗЕУ, ще има сериозно негативно отражение върху системите и техническите ресурси на АВ. Защото всеки приложен от заявителя-адвокат документ ще трябва да бъде съхраняван, което неминуемо ще затормози системата и ще редуцира сървърното или облачно пространство, използвано от АВ.

ii) извършване от служителя на АВ на справка в електронния портал на Единните адвокатски регистри на https://bar-register.bg/ Недостатъците на този подход са свързани с обстоятелството, че при подаване на заявката за ЕАУ, заявителят адвокат се идентифицира с КЕП, а вписаният в него уникален идентификатор, с който го разпознава системата е ЕГН. В публичната част на ЕАР, в която служителят на АВ може да извърши справка, обаче, данни за ЕГН на адвокатите не се съдържат. Последното ще доведе до невъзможност за установяване на идентичност между заявителя и вписано в ЕАР като адвокат лице със същите имена.

Горното добавя към описаните в п. 1 на настоящото и още един пропуск: приложената към проекта частична предварителна оценка на въздействието не изпълнява целите, за които е изготвена. В нея не са засегнати въпросите за задължителната съгласно ЗЕУ техническа интеграция, свързаният с осигуряването ѝ времеви и финансов ресурс, рисковете при липсата му. Не е направен анализ на необходимите технологични и организационни мерки, прогноза за очакваните разходи и бюджетни ефекти, не са предложени механизми за управление на риска от забавяне на обслужването при липса на автоматизирана проверка чрез електронен обмен на данни.

Ето защо, отчитайки изложеното, обсъжданият проект не може да бъде в пълна степен съобразен със ЗЕУ, без да предвиди:

• Конкретен срок, в който Агенция по вписванията да осигури нужното надграждане на ЕПЗЕУ за автоматизирано получаване на потвърждение от ЕАР на качеството на заявителя по ал. 1, т. 3 от ПВп;
• Реални и ефективни гаранции за защита на заинтересованите лица в случай на неспазване на така заложения срок;

·   Финансово отражение;

При несъобразяване с горното, замислената като улесняваща адвокатите разпоредба, ще остане формална и няма да доведе до очаквания резултат (бърз и улеснен достъп на адвоката без доказване на интерес).

Предложение за решение:

Предлагам в Заключителните разпоредби на Проекта да се включи следната разпоредба:

§ X. За нуждите на установяване на качеството на заявителя по чл. 51, ал. 1, т. 3 посредством автоматизиран обмен на данни, в срок до три (3) месеца от влизане в сила на настоящото постановление Агенция по вписванията осигурява необходимото за обезпечаване на предвидената в чл. 51, ал. 2 свързаност между информационната система ЕПЗЕУ и Единните адвокатски регистри, водени съгласно приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 3 от 20.11.2020 г. за реда за водене, съхраняване и достъп до регистрите на адвокатските колегии и единните адвокатски регистри.

И накрая, за пълнота, моля при обсъждане на настоящото предложение да се има предвид и следното:

Адвокатите и младши адвокатите (но не и адвокатските сътрудници) могат да се индивидуализират и чрез техните кодове по БУЛСТАТ, както беше посочено в началото на изложението. Това прави на пръв поглед прагматично евентуално решаване на обсъждания проблем чрез електронен обмен изцяло в рамките на вътрешните информационни системи на Агенция по вписванията, доколкото тя поддържа и регистър БУЛСТАТ и Имотния регистър.

Независимо колко привлекателен би могъл да изглежда такъв подход, той няма да е юридически издържан и нормативно съобразен. Това е така, защото по отношение на данните за наличие / липса на адвокатско качество, като централен администратор действа Висшият адвокатски съвет (адвокатските колегии са първичен администратор на тези данни по смисъла на ЗЕУ). При това положение, регистър БУЛСТАТ е вторичен, а вписването в него, предпоставено и обусловено от вписването в „първичния“ регистър – адвокатския.

По тази причина се установяват и голям брой случаи, в които лишени от права, починали или отписани адвокати фигурират във водения от АВ регистър БУЛСТАТ със състояние „развиващ дейност“ (напр. https://bar-register.bg/attorney/1900248210; https://reports.bulstat.bg/bulstat-ireports/frameset?__report=https%3A%2F%2Freports.bulstat.bg%2Fbulstat-ireports%2Fv_rpt1.rptdesign&__format=html&report_description=&report_title=%D0%A1%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B0+%D0%B7%D0%B0+%D1%81%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D1%82+%D0%BD%D0%B0+%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%A1%D0%A2%D0%90%D0%A2&uic=130174890&__overwrite=true&__locale=bg&__svg=true&__designer=false; https://trud.bg/a/articles/%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B0%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82-%D0%BC;  https://reports.bulstat.bg/bulstat-ireports/frameset?__report=https%3A%2F%2Freports.bulstat.bg%2Fbulstat-ireports%2Fv_rpt1.rptdesign&__format=html&report_description=&report_title=%D0%A1%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B0+%D0%B7%D0%B0+%D1%81%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D1%82+%D0%BD%D0%B0+%D0%91%D0%A3%D0%9B%D0%A1%D0%A2%D0%90%D0%A2&uic=177680371&__overwrite=true&__locale=bg&__svg=true&__designer=false)

С оглед на горното, интеграцията и електронният обмен между информационната система на единните адвокатски регистри и тази на регистър БУЛСТАТ отдавна е повече от наложителна, макар да не е предмет на настоящото обсъждане. За целите на същото е важно единствено да се отбележи, че докато Министерство на правосъдието и Агенция по вписванията игнорират необходимостта от надграждане на поддържаните от АВ информационни системи за целите на осъществяване на двустранен електронен обмен между тях и ЕАР (който отдавна е технически готов да го поддържа) базата данни на регистър БУЛСТАТ ще остане напълно лишена от интегритет по отношение на съдържащите се в нея данни за „развиващи дейност“ адвокати. И по тази причина – изцяло негодна да се ползва за удостоверяване наличието на адвокатско качество.

Адв. Венелина Фотева