Срок за коментари: 07.06.2024
Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол
Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт
Описание: описание пак и пак
]]>Във връзка с провежданите обществени консултации по проекта на ПМС за изменение и допълнение на ППЗФИ, използваме случая да отбележим, че поддържаме запазването на по-голямата тежест на художествените критерии спрямо пазарните при оценката на проектите в игралното, документалното и анимационното кино както е в сега действащия правилник и което е в съответствие с препоръките и изискванията на европейските регламенти. Тук следва да се отбележи, че въпреки по-голямата тежест на художествените критерии, резултатите от проведените конкурсни сесии от ИА НФЦ по правилата на сегашния ППЗФИ ясно показват, че художествено ориентираните автори и проекти са балансирана част от спечелилите финансиране. С оглед на това, бихме искали да обърнем внимание на следните факти:
- Относителната тежест на служебната оценка в общата оценка на проект за игрален филм е 12% (12 точки от 100 точки) – това е занижение спрямо правилата, действащи преди измененията на ППЗФИ през 2021 г. Припомняме, че предложението на работната група към ИА НФЦ (работила по проекта от 2021 г.) беше относителният дял на служебната оценка да е дори 20%. Определеният дял от 12% на служебната оценка в сега действащия ППЗФИ не следва да бъде повече занижаван, тъй като това ще изкриви ясно регламентираните изисквания на чл.27, ал.1, т.5 от ЗФИ;
- Недопустимо и в противоречие на европейските правила е пазарният критерий да бъде определящ при оценката като културен продукт на проектите за филми. Пазарният критерий в служебната оценка е базиран на количествени показатели - реализирани продажби чрез платени гледания и разпространение в българските киносалони на предишни произведения на продуцента и режисьора. Бихме искали да обърнем внимание, че съгласно ЗФИ (чл.27, ал.1, т.5) пазарният критерий се прилага само по отношение на пълнометражните игрални филми – художествените качества на проектите в документалното и анимационното кино не се оценяват по пазарни критерии, както и следва да бъде. В действащия правилник това обстоятелство е взето предвид при определянето на относителната тежест на пазарния критерий в общата оценка (културния тест) на проектите в игралното кино и поддържаме този баланс да бъде запазен и занапред. В противен случай има сериозен риск от изкривяване на резултатите.
- В сега действащите карти за служебна оценка е предвидено всяко произведение, за което може да бъде установено наличието на поне 7500 платени гледания да получи максималния брой точки по този критерий. Считаме, че този подход е справедлив и преодолява риска от изкривяване и манипулиране на оценяването. Възприетото в правилника възпроизвежда точно изискването на закона. Следва да се има предвид, че световната тенденция е филмите да достигат до своите зрители не само чрез разпространението им в киносалоните, а все повече чрез платените VOD платформи. Поради това броят на платените гледания, определян въз основа на продадените билети в киносалоните в България не показва действителния брой платени гледания на един филм. Тенденцията VOD платформи да изместват прожекциите в киносалоните ще се засилва, поради което смятаме, че не бива и в бъдеще да се допуска разширяване на указания в закона обхват на критерия по чл.27, ал.1, т.5, б. „б“ от ЗФИ. Считаме, че няма съмнение, че придаването на по-голяма тежест на критериите, базирани на пазарни показатели, при това касаещи предишни филми на продуцента и режисьора, крие сериозни рискове за злоупотреби и със сигурност няма да допринесе за оценката на художествените качества на кандидатстващите за финансиране нови проекти.
Не на последно място, считаме че сега действащите критерии за оценка на художествените качества на проектите и определената им относителна тежест в общата оценка, са гаранция, че ще бъде подкрепено произведение на културата, а не пазарен продукт. Бихме искали да напомним, че киното, като изкуство, е част от формирането и изразяването на националната ни култура, и е отговорност на Българската държава, чрез Министерството на културата, да насърчава и подпомага произведения на културата, а не пазарни модели.
Следва да е ясно, че ако сега съществуващия в ППЗФИ реален баланс между художествени и пазарни критерии (доказан от резултатите от проведените конкурсни сесии по правилата на досега действащия ППЗФИ) бъде нарушен, това на практика ще обезсмисли философията за възприемане на киното като изкуство. Философия, която е водещ принцип в цялата 90-годишна история на Съюза на българските филмови дейци – възприемане на киното като изкуство и поощряване на повече зрители да гледат българско киноизкуство. Уверени сме, че по това с Министерството на културата би следвало да имаме единомислие.
Изразяваме своята убеденост, че занижаването на художествените критерии за оценка на филмовите проекти за сметка на пазарните представлява заобикаляне на изискванията на Регламент 651/2014 за прилагане на културен тест.
Предлагаме изменение на чл. 46, ал. 5 с цел създаване на гаранции за запазване на размера на ежегодната субсидия за филмопроизводство, която, съгласно чл.17, ал.4 от ЗФИ, се определя на базата на средностатистическите бюджети на игралните, документалните и анимационните филми, произведени през предходната година. Бихме искали да подчертаем, че определянето на средностатистическия бюджет за филмопроизводство е в пряка връзка с размера на отпусканата от ИА НФЦ държавна помощ за отделен проект за игрален, документален или анимационен филм. С цел преодоляване на хипотеза на занижаване на бюджетите на филмите, което би довело и до занижаване на размера на общата годишна субсидия за филмопроизводство, СБФД предлага допълване на чл. 46, ал. 5 като се въведе праг, под който Изпълнителният директор на ИА НФЦ няма да може да определя ежегодния максимален размер на финансовото подпомагане за проектите за производство на пълнометражни игрални и документални филми, и за анимационни филми. По този начин ще се гарантира така необходимата на сектора средносрочна предвидимост на процеса на финансиране и взаимодействие между продуценти и администрация. Следва да се отбележи, че възнагражденията в сферата на киното са се увеличили двукратно в рамките на последните три години и нашите опасения са, че намаляването на бюджетите за филмопроизводство ще доведат до невъзможност за създаване на качествени български филми.
Конкретното ни предложение за изменение на чл. 46, ал. 5 е както следва:
„(5) Ежегодно, в срок до 31 януари, изпълнителният директор на Агенцията издава заповед за определяне на максималния допустим размер на финансовото подпомагане на отделен проект по ал.1, т.1-4, който за проектите по ал. 1, т. 1, букви „в“ и „г“, т. 2, букви „в“ и „г“ и т. 3 букви „в“, „г“ и „д“, не може да е под 80% от средностатистическия бюджет за съответния вид филми за предходната година.“
Предлагаме изменение на чл. 51а, ал. 3 с цел завишаване на изискванията към проектите, кандидатстващи за държавна помощ по схема за възстановяване на разходи. Следва да се отбележи, че визираният в алинея 3 на чл.51а раздел А от Квалификационния тест се отнася до „културното съдържание“ на кандидатстващия проект като максималният брой точки по раздел А е 16. Предвид на това считаме, че е напълно неприемливо да се допуска проект да премине теста с резултат от едва 4 точки. На практика това означава, че по отношение на проектите, кандидатстващи за държавна помощ по схема за възстановяване на разходи не се прилага никакъв културен тест. В тази връзка бихме искали да подчертаем, че Регламент (ЕС) 651/2014 не прави разграничение под каква форма се предоставя държавната помощ – като директна субсидия или чрез финансови стимули. Във всички случаи се прилагат едни и същи правила за отпускане на помощта – включително изискването за прилагане на културен тест, гарантиращ, че държавно подпомагане ще се предоставя само за създаването на културен продукт.
По тази причина предлагаме да се завиши изискването, като минималният изискуем резултат за преминаването на раздел А от Квалификационния тест бъде 12 точки.
1. Предлагаме изменение на чл. 40е, ал. 6 с цел въвеждане на изисквания за образователен ценз на експертите, които ще се вписват в регистъра по чл.15, ал.1 от ЗФИ и които ще участват в състава на националните художествени комисии (и другите комисии) прилагащи културен тест по смисъла на Регламент (ЕС) 651/2014. Следва да се подчертае, че изисквания към членовете на художествените комисии за притежаване на съответното висше образование съществуваха до приемането на измененията на правилника през 2021 година и тяхното отпадане беше напълно лишено от основание. Наличието на специализиран образователен ценз гарантира, че за членове на комисиите ще бъдат определени хора, притежаващи необходимите знания, култура и опит, за да оценяват художествените качества на кандидатстващите проекти, поради което предлагаме изискванията за образователен ценз да бъдат въведени отново при предстоящото изменение на ППЗФИ.
В тази връзка поддържаме и настояваме да бъде запазено регламентираното в правилника разграничение при определяне на експертите, участващи в националните художествени комисии, оценяващи проекти за създаване на филми и тези, оценяващи сериали. Сега действащата регламентация осигурява гаранции, че проектите както за филми, така и за сериали ще бъдат оценявани от експерти с опит и познания в областта на киноизкуството, а експерти, тясно специализирани в производството на телевизионни сериали (предназначени предимно за излъчване в програмите на пазарно ориентираните телевизионни оператори) няма да се допускат до оценяването на филмови проекти, предвид непреодолимите драматургични и художествено-постановъчни различия в оценяването на филмовите проекти и сериалите.
Предлаганото от СБФД изменение на чл. 40е, ал. 6 от правилника е насочено към завишаване на изискванията и осигуряване на допълнителни условия за избор на високо квалифицирани експерти, които да оценяват художествените качества на кандидатстващите проекти. В тази връзка предлагаме на Министерството на културата и ИА НФЦ да обмислят необходимостта от завишаване на изискванията за професионален опит на експертите - броят на реализирани филми, необходими за вписване в регистъра по чл.15, ал.1 от ЗФИ да се увеличи от 2 филма (както е в сега действащия правилник), на 3 филма.