2025-11-12T12:32:52+02:00 https://strategy.bg/img/strategy-logo.svg https://strategy.bg/index.php/bg/rss/public-consultation/11896 https://strategy.bg/img/strategy-logo.svg Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения Министерство на финансите https://strategy.bg/index.php/bg/institution-profile/public-consultations/146 Област на политика: Държавна администрация

Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

]]> 10265 2025-11-12T12:32:52+02:00 2025-11-12T12:29:08+02:00 Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения Начало на обществената консултация 2025-11-12T00:00:00+02:00 Начало на обществената консултация Приключване на консултацията 2025-12-12T00:00:00+02:00 Приключване на консултацията

]]> Справка за получените предложения 2025-12-16T00:00:00+02:00 Справка за получените предложения Stanko Todorov Ще натоварите взискателите. Това, че длъжник реши да не плаща дължимото не трябва да е в тежест на кредитора. За това мился, че трябва да остане наказателната лихва 10 пункта и в предвид, че се очаква още намаляване на ОЛП на ЕЦБ !. При 10 пункта наказателна лихва се респектират длъжниците да плащат в срок без забава. Целта е респектираща. Намали ли се наказателната лихва и инфлацията я догонва ще има изгода да не се заплащат данъци, кредити и т.н навреме !

]]> 54804 2025-11-14T08:16:41+02:00 Коментар #3 от Stanko Todorov Николай Гелов В мотивите към проекта на нормативен акт се припомня, че основания за начисляване на законна лихва за забава се съдържат и в Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Използвам случая, за да приканя министъра на финансите и администрацията на Министерския съвет да предприемат необходимите действия, за да предложат изменение в този закон, с който да отпадне второто предложение от чл. 1, което гласи "Със същата лихва се събират неплатените в срока за доброволно плащане вноски по задължителното застраховане на имуществата."

Мотиви: Откакто отпадна държавния монопол в застраховането, държавата не събира вноски за задължително застраховане на имущества. 

]]> 54800 2025-11-13T14:29:11+02:00 Коментар #2 от Николай Гелов Николай Гелов Предлагам алинея 1 в единствения член на ПМС № 426 от 2014 г. да се измени по следния начин:

„(1) Определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на лихвения процент по основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка, в сила на 1 януари, съответно на 1 юли, на текущата година и обнародван в „Официален вестник“ на Европейския съюз, плюс:

1. 8 процентни пункта – за парични задължения, произтичащи от търговски сделки по смисъла на чл. 2, т. 1 от Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки;

2. 4 процентни пункта – за парични задължения, различни от тези по т. 1.“

Мотиви: В доклада си министъра на финансите сочи, че с постановлението на Министерския съвет се цели въвеждане на норми на европейското законодателство, по-специално на Директива 2011/7/ЕС.

Но министърът на финансите е пропуснал (вероятно неволно) да обърне внимание на съображение №8 от същата директива, в което специално е отбелязано, че тя не следва да се използва за уреждане на сделките, извършвани с потребителите, нито лихвите във връзка с други видове плащания, например плащанията, извършвани по силата на законодателството за чековете и полиците, или плащанията, извършвани в рамките на обезщетения за щети, включително тези, извършвани от застрахователните компании.

А след като европейските законодатели изрично са изключили от обхвата на директивата определени видове парични задължения, приемането на обратното (както се предлага от министъра на финансите) би представлявало нарушаване на европейското право.

Предлагам законната лихва за забава при неизпълнение на парични задължения, които не произтичат от търговски сделки по смисъла на Директива 2011/7/ЕС, да е по-малка от минимално установената в чл. 2, т. 6 на директивата предвид въз основа на изводите и заключенията, направени в частичната предварителна оценка на въздействието, по-конкретно на следното:

Намаляването на размера на законната лихва ще има незначителен ефект върху бюджета. Лихвите върху невнесените в срок данъци, такси и други публични вземания не представляват основен приход, който формира държавния, съответно общинския бюджет. Ползите от по-ниския размер на законната лихва надвишават евентуалното намаление на приходите от лихви. Размерът на законната лихва ще запази дисциплиниращата си функция, но понижението й ще допринесе за своевременно погасяване на публичните задължения и яснота по отношение на събираемите и несъбираемите публични вземания.

Не бива да се забравя и това, че съгласно българското законодателство (чл. 86, ал. 1 ЗЗД) законната лихва за забава има обезщетителен, а не наказателен характер. Като законът допуска кредиторът да търси допълнително обезщетение по общия ред, ако е претърпял вреди в по-голям размер от законната лихва. 

Надявам се МС да възприеме моето предложение и по този начин да докаже, че влизането на Република България в еврозоната действително ще доведе до съществено намаление на всички лихви, както обещават редица министри, в това число и този на финансите.

Така хем ще защити обществения интерес, хем няма да има основания за оспорване на нормативния акт като противоречащ на европейското право.  

]]> 54799 2025-11-13T14:07:46+02:00 Коментар #1 от Николай Гелов