Интегрирана стратегия за прилагане на интегрирани териториални инвестиции в Северозападния район 2014-2020 г.

2014-04-25T17:53:37+03:00

Област на политика: Държавна администрация

Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Начало на обществената консултация

2014-04-25T00:00:00+03:00

Приключване на консултацията

2014-05-25T00:00:00+03:00

Коментар #4 от Таня Николова

2023-12-17T15:57:34+02:00

СТАНОВИЩЕ ОТ ОБЩИНА ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ Относно: „ ИНТЕГРИРАНА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ИНТЕГРИРАНИ ТЕ
С оглед важността на стратегическият документ за постигане равновесие в регионалното развитие на СРЗ спрямо останалите региони в България, предлагаме към точка 8. „Индикативния списък проекти” да се добави: „Изграждане на туристическо пристанище със зърнен терминал в с. Байкал, община Долна Митрополия“.
Обосновка на гореизложеното предложение:
Община Долна Митрополия е разположена в Централна Северна България и се намира в Северозападния район от ниво 2. Тя е втората по големина. като обработваема площ, община в рамките на Област Плевен, като заема площ от 674 814 декара. Икономическото развитие на община Долна Митрополия следва тенденциите, установени в района и областта. По приходи от дейността си тя изостава след община Плевен и община Белене, като се нарежда до Кнежа, Червен бряг и Левски.
Обработваемата земя в землищата на община Долна Мирополия към 2013 г. е 422 957 дка, което е 62.66% от общата площ на общината. Тази стойност за областта е 86 %. Наблюдава се тревожна тенденция на намаляване на обработваемата площ спрямо 2000 г. със 12 449 дка. Това налага вземане на мерки за стимулиране на селското стопанство.
Покачват се също и средните добиви от декар, като пшеницата от 345 тона от декар през 2004 нараства на 451 тона през 2011/2012 г. Добивите от царевица също се покачват като за 2011/2012 г. достигат до 408 тона/дка (в сравнение с 389 през 2004 г.). Добивите на слънчоглед също се растат. Като година с добри добиви от всички култури
Потенциал за развитието на туризма в общината представляват природните и културни обекти на територията на общината. Природни забележителности са местността “Лагера“, “Ореша“ , “Парка“ в село Оряховица, а природозащитени обекти са вкаменели дървета в близост до река Искър и вкаменели стебла в местността “Калето“ в село Ставерци. Привлекателна е природата в село Байкал, което се намира на брега на р. Дунав и се характеризира с изключително голямо биоразноообразие и има условия за плаж. С. Байкал е на около 2 км. от Улпия Ескус, което предопределя туристическият облик в културно-исторически план на цялата местност.. Там се намира и пристанищна инфраструктура, която има нужда от инвестиции, но представя нови възможности за развитието на туризма. В село Байкал съществува място, предвидено за строеж на нова вилна зона, има изграден къмпинг по линия на международната регата “Тит“ от Шварцвалд до Силистра по река Дунав. В някои населени места на общината са открити останки от антични некрополи, антични селища – в местността Сухия геран, югоизточно от с. Божурица са намерени отделни отрязъци от римски път, за който се твърди, че е пътят, свързвал Ескус с Филипопол – Карпатите с Бяло море и е минавал през Ад Пута / Рибен/ с Сторгозия / Плевен/.
След поредица от консултации с експертни лица недвусмислено се установи благоприятното разположение на речното крайбрежие при с. Байкал за изграждане на специализирана пристанищна инфраструктура. Голяма част от терена предвиден за изграждане на пристанището е собствен имот на Община Долна Митрополия.
От всичко гореописано е видно, че Община Долна Митрополия е една от най-големите земеделските общини с решаваща роля не само за Плевенска област, а и за целият СРЗ. Изграждането на туристическо пристанище със зърнен терминал, ще благоприятства развитието на двата сектора /туризъм и земеделие/ в регион СРЗ, които са ключови за икономическото развитие и са с дълголетна история и доказани икономически връзки между контрагентите, което ще увеличи общата добавена стойност на предложената стратегия за развитие на СЗР.
Изграждане на туристическо пристанище със зърнен терминал и с прилежащи складови площи при с. Байкал ще стимулира развитието на туризма и земеделието в СРЗ с оглед повишаване добавената стойност на продукцията и затваряне цикъла на агробизнес и туризъм като цяло.Индикативната стойност на предложеният проект е приблизително 20 млн. евро и е с индикативен период на изпълнение 36 месеца.Изграждането на туристическо пристанище при с. Байкал е в естествена взаимообвързаност с предложеният проект за Вия Траяна, в който е включена и община Долна Митрополия, още повече когато се предвижда да има зърнен терминал, какъвто към момента липсва в целият СРЗ.С наличие на пристанище от гореописания тип ще се допринесе и за намаляване замърсяването на въздуха, чрез намаляване употребата на конвенционален превоз и засилване употребата на речен транспорт. Не на последно място е предоставянето на възможност за изграждане пристанище със зърнен терминал, което не е пряка частна собственост, което ще осигури в голяма степен независимост на родните зърнопроизводители от традиционните износители (прекупвачи) на зърно, както и ще предостави възможност за намаляване транспортните разходи, което ще благоприятства общото икономическо развитие на сектора и целият СРЗ.

Коментар #3 от Таня Николова

2023-12-17T15:57:34+02:00

СТАНОВИЩЕ ОТ ОБЩИНА ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ
Коментар

Коментар #2 от Георги Йотов

2023-12-17T15:57:34+02:00

Становище от Сдружение за социална подкрепа и развитие и бизнес реализация на личността- „Диона” -
Във връзка с публикуван проект на ИНТЕГРИРАНА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ИНТЕГРИРАНИ ТЕРИТОРИАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ В СЕВЕРОЗАПАДНИЯ РАЙОН 2014-2020Г. Сдружение за социална подкрепа, развитие и бизнес реализация на личността- „Диона”, гр. Враца изразява принципната си подкрепа за разработената стратегия за най-бедния регион от ЕС – Северозападна България. Като организация с нестопанска цел, регистрирана през 2008г. в град Враца, осъществяваме нашата дейност в обществена полза изключително в Северозападен регион и познаваме отлично бизнес средата, високият процент безработица и задълбочаваща се бедност. В тази връзка изразяваме следните препоръки относно разработената стратегия: 1. Подкрепяме идеята в оперативните програми да бъде планиран ресурс за обявяване на целеви/специализирани за региона процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. За да бъдат атрактивни за бизнес структурите и земеделските производители, изключително важно е при тези целеви приеми интензитета на безвъзмездната помощ да бъде по-висок отколкото предвидения на национално ниво. Това ще е допълнителен стимул за активност на малките и средни предприятия в региона, които са най-естествения фактор за разкриване на нови работни места, в които да се развива предприемачеството като възможност за повишаване дохода на населението. Към момента по данни от ИСУН в Северозападен регион са договорени най-малък обем средства от оперативните програми за периода 2007-2013г. в сравнение с останалите региони за планиране. По-високият интензитет на финансовата помощ ще насърчи повече кандидати за участие и ще способства за възможността за реално изпълнение на одобрените проектни предложения, тъй като липсата на собствени средства е основната пречка да бъдат успешно изпълнени и малкото одобрени проекти в Северозападния регион 2. Като допълнение към гореизложеното апелираме при разработването на насоките за процедури задължително да бъдат планирани работещи механизми за финансов инженеринг с цел да бъде осигурено финансиране за одобрените проектни предложения. Опитът от последния програмен период показва, че това е едни от най-съществените проблеми, пред който са изправени бенефициентите, особено микро и малките предприятия, стартиращите фирми. Те не разполагат с нужните обезпечения нито с фирмена история. Въпреки че имат подписани договори за безвъзмездна финансова помощ, малките предприятия не успяват да осигурят банков кредит и съответно не могат да реализират проектите, които са одобрени по съответните оперативни програми, т.е съответстват на заложените цели за повишаване на производителността, конкурентоспособността, заетостта и др. 3. Отчитайки резултатите от прилагането на основните оперативни програми, насочени към бизнеса през периода 2007-2013г. – ОП Развитие на човешките ресурси, ОП Развитие на конкурентоспособността на българската икономика, Програма за развитие на селските райони, може да се направи заключението, че процедурите и мерките, които бяха насочени към малките и средни предприятия, към бизнеса, които допускаха закупуване на оборудване, изграждане, реконструкция на производствени помещения, субсидиране на разходите за ново нает или обучен персонал са най-успешните. Част от най-успешните мерки и процедури бяха със 100% и близък до сто интензитет на безвъзмездната финансова помощ, т.е с минимално собствено участие от страна на бенефициентите. Към тях имаше най-голям интерес от бизнеса, имаше силна конкуренция сред набраните проектни предложения, т.е предполагаме, че се одобрени за финансиране най-добрите проекти и съответно тези проекти се изпълняваха най-бързо. Малките и средни предприятия са по-ефективни, по-заинтересовани по отношение на възможностите за финансиране от европейските фондове в сравнение с публичноправните организации, общини и други държавни институции и администрации. В тази връзка апелираме да бъдат разработени приоритетно повече процедури , насочени към малкият и среден бизнес, който е гръбнака на всяка просперираща икономика в старините от ЕС и извън него. С финансови стимули към съществуващите и потенциалните малки и средни предприятия най-бързо могат да се постигнат видими резултати по отношение на икономическото съживяване на региона, създаването на нови работни места и съответно подобряване на качеството на живот. 4. Предлагаме да бъде обмислено финансирането на специална информационна кампания за възможностите, които ще предоставят интегрираните териториални инвестиции в Северозападния регион, като например информационни центрове или система за мобилни консултации, срещи с потенциалните бенефициенти за разясняване, подготовка на проектни предложения по процедурите, специално разработени за Северозападен регион. В тази връзка задължително трябва да бъдат предвидени средства в бюджетите на операциите за възстановяване на оказаната консултантска помощ, с оглед необходимостта да бъдат подготвени качествени проекти, тъй като поради ниското ниво на усвояемост на европейските фондове за региона в предходния програмен период, липсва нужния капацитет и ниво на информираност. С настоящото писмо изразяваме желанието си да участваме във всички предстоящи обсъждания както и в бъдещата Координационна структура за изготвяне на конкретните процедури, обявени само за Северозападния регион, тъй като смятаме, че с досегашния си опит по европейски програми и познавайки в детайл спецификата на бизнес средата в региона можем да бъдем полезни за разработване на работещи и ефективни стимули за възраждане на Северозападен регион, за който милеем. В тази връзка при необходимост ще изпратим заверено копие от удостоверение за актуално състояние, списък с проекти на ССПРБРЛ – Диона, гр. Враца или друга необходима информация за сдружението и дейността му. Председател на УС ССПРБРЛ – Диона, Георги Йотов

Коментар #1 от yuliana yarkova

2023-12-17T15:57:34+02:00

СТАНОВИЩЕ От катедра „Регионално развитие”, Стопански факултет, Тракийски университет гр. Стара Заг
Относно: „ ИНТЕГРИРАНА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ИНТЕГРИРАНИ ТЕРИТОРИАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ В СЕВЕРОЗАПАДНИЯ РАЙОН 2014-2020 Г.”

Интегрираната стратегия за прилагане на итегрирани териториални инвестиции има:
- решаваща роля за бъдещото на Северозападен район
- голямо значение за пилотно прилагане на оригинални мерки, които при успешно реализиране може да се приложат и за други регион в страната
В тази връзка предлагаме следните допълнения към проекта за Стратегия:
1. Към Основни проблеми (стр.23) ДА СЕ ДОБАВИ:
- „Ниско равнище на заплащане на наетите лица по трудови отношения. Брутната средна работна заплата по данни на НСИ е 70-75% спрямо средната за страната, но практиката показва, че тя е 50% от средната за страната”
-„Сериозни проблеми по отношение на влошената образователна структура на населението и висок относителен дял на преждевременно напускащите училище ученици.”
-„Наличието на висок процент от населението под линията на бедността, както и съществен процент в риск от бедност и социално изключване.”

2. Към точка 6.2. Стратегически цели ДА СЕ ДОБАВИ
Цел 3. Адресиране и търсене на адекватно разрешаване на проблемите с бедността и социалното изключване на съществена част от населението в региона.
Цел 4. Създаване на условия за равноправно интегриране на групи в уязвимо положение.

3. Към точка 6.3.4. Развитие на човешките ресурси и създаване на благоприятна среда за живеене ДА СЕ ДОБАВИ
Мярка 4: Интеграция и социално приобщаване на маргинализирани групи
Чрез тази мярка ще се създадат материална, инфраструктурна база и ще се подготви човешки ресурс за интегриране на хора от маргинализирани групи чрез труд, образование и обучение.
Посредством адекватна координация между Интегрираната Стратегия за Северозападния район, Националната стратегия на Република България за Интегриране на ромите /2012-2020/ и Плана за действие към нея, да се разработят мерки относно съществуващи проблеми в следните сфери:
ЗАЕТОСТ
o Създаване на условия за достъп до трудовия пазар на роми и други български граждани в уязвимо положение.
o Създаване на образовaтелни квалификационни и преквалификационни програми, вкл. и за безработни.
o Насърчаване заетостта и предприемачеството сред тези групи, с цел стартирането на собствен бизнес.
o Разработването на механизми за устойчива трудова заетост на роми и други социално уязвими групи в активна трудова възраст.
o Активизиране на продължително безработни и икономически неактивни лица.
o Въвеждане на правни и икономически механизми за стимулиране на работодателите да наемат на работа лица от ромски произход и други социално уязвими групи.
ОБРАЗОВАНИЕ
o Обхващане и задържане на отпадащите ромски деца и деца от други маргинализирани групи от образователната система.
o Мерки касаещи превенцията на отпадане от училище и повишаване качеството на образованието.
o Включване на възрастни роми във форми на продължаващо образование и развитие на центрове за кариерно ориентиране.
o Обучение в дух на толерантност и недискриминация, както и повишаване интеркултурната компетентност на преподаватели и обучаващи се.
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
o Осигуряване на равенство в достъпа до качествени здравни услуги.
o Повишаване на здравните знания и превантивните грижи за майчино и детско здравеопазване.
o Мерки за разширяване обхвата на здравноосигурените лица, адресиращи проблемите на лица в неравностойно положение, вкл. етнически малцинства, социално слаби и дълготрайно безработни.
ЖИЛИЩНИ УСЛОВИЯ
o Подобряване на жилищните условия и техническа инфраструктура, както и деконцентриране на компактните ромски квартали.
o Изграждане и осигуряване на социални жилища.

3. Към точка 7. Финансиране
ДА СЕ ДОБАВИ:
Участие на държавата чрез:
- Привличане на крупни инвеститори чрез отпускане на дотации за създадени работни места
- Подкрепа за разкриване обекти на здравна, образователна, пощенска и др. инфраструктура в села и малки населени места
- Извеждане на държавни институции от София в СЗР

На общините да се даде:
- по-голяма свобода за прилагане на мерки и програми на Агенцията по заетостта;
- подкрепа за създаване на условия за социални предприятия и привличане на представители на маргинализирани групи.

4. Към точка 8. „Индикативния списък проекти”:
 Интегриран туристически проект Видин-Димово-Магура-Чупрене-Чипровци (Дестинация „Югозападна стара планина-Южни Карпати“) – ДА СЕ ДОВАВИ И БЕЛОГРАДЧИК

ДА СЕ ДОБАВЯТ и следните проекти (спримерни заглавия):
Проект: „Рекламна кампания в националните медии: Северозападен район – младост и качество на живот”
Проект: „Интегриран проект за социално приобщаване на маргинализирани групи”