Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Предложение 1: 12. ДОПУСТИМИ РАЗХОДИ И ЕТАПИ НА ФИНАНСИРАНЕ
12.1. Допустими разходи: Осигуряване на средства за обезщетенията на персонала по чл. 221, ал. 1, чл. 222, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и  по чл. 224 от Кодекса на труда и дължимите осигурителни вноски за обезщетенията по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда.

Предложение 2: 12. ДОПУСТИМИ РАЗХОДИ И ЕТАПИ НА ФИНАНСИРАНЕ
12.1. Допустими разходи: Осигуряване на средства за обезщетенията на персонала по чл. 221, ал. 1, чл. 222, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и  по чл. 224 от Кодекса на труда и дължимите осигурителни вноски за обезщетенията по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда. За обезщетението по чл. 224 от Кодекса на труда се определят следните %:

1. За образователни институции до 150 ученици – 100 % от сумата по чл. 224;

2. За образователни институции от 151 до 300 ученици – 90 % от сумата по чл. 224;

3. За образователни институции от 301 до 500 ученици – 80 % от сумата по чл. 224;

4. За образователни институции над  501 ученици – 75 % от сумата по чл. 224;

5.  За образователни институции, чието обезщетение касае служители, които заместват  по чл. 68, ал. 3  от Кодекс на труда  за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа или служители, които имат натрупан неизползван отпуск поради получаване на обезщетение за майчинство или отпуск за гледане на дете до навършване на 2 години по чл. 164 от КТ  -  100 % от сумата по чл. 224;

6. За образователни институции, чието обезщетение касае служители, които са решили да напуснат  образователната институция в периода от 15.09 на предходната календарна година  и до 29.06 на текущата календарна година с цел избягване на двоен разход  -  100 % от сумата по чл. 224.

Мотиви:  През 2025 г. за първи път  образователните институции бяха натоварени финансово по отношение на обезщетенията за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от Кодекс на труда. Педагогическите специалисти  съгласно КТД имат право на  56 дни платен годишен отпуск, ако членуват в  някоя от синдикалните организации. Този отпуск на практика няма как да се използва на 100% през календарната година. Председателя и секретаря на синдикатите  в образователните институции, също имат  право на допълнителен платен годишен отпуск в размер на 8 дни. В края на годината доста педагогически специалисти прехвърлят голям брои неизползван платен годишен отпуск.  Също така има служители, които са били в майчинство и имат натрупан  неизползван отпуск за поне 1 или  2 календарни години. Ако служител реши да напусне по време на учебния процес в периода 15.09 до 29.06, може да се получи двоен разход- възнаграждения на новоназначения служител и обезщетение по чл. 224 от Кодекс  на труда. Образователните институции имат ограничен бюджет, поради системата на делегираните бюджети.   Предложение 2 запазва до определена степен, текущия начин на финансиране от 2025 г., но въвежда по-добра финансова справедливост за образователните институции.

Не е приемливо Министерството да продължава да рамкира системата на предучилищното и училищното образование така, сякаш тя се изчерпва с училища и детски градини. Законът изрично включва ЦПЛР в системата, включително ученическите общежития, чиято дейност не се организира от училища (чл. 49, ал. 3 от ЗПУО). Когато в поредна национална програма тези институции не присъстват дори като адресати, това вече не изглежда като технически пропуск, а като устойчиво институционално неглижиране.

По този начин директорите на общежитията се поставят в абсурдна управленска ситуация: от тях се изисква да осигурят непрекъсваем режим (24/7), безопасност и педагогически надзор, както и стриктно спазване на трудовото законодателство и нормите за преподавателска работа, но същевременно институциите им се изключват от механизма за финансиране на заместването. На практика това означава държавата да прехвърля системен проблем за решаване „на място“ чрез импровизации, вместо чрез предвидим и законосъобразен финансов инструмент.

Особено съществен е и режимът на учебното време, утвърден със заповед на министъра, от който изрично е видно, че за VII–XI клас след 30.06.2026 г. е предвиден период 01.07.2026 г. – 31.08.2026 г., включващ + 2 седмици производствена практика за учениците в паралелки с професионална подготовка в X и XI клас и + 4 седмици практическо обучение в реална работна среда за учениците в дуална система на обучение в XI клас. Същата заповед отчита и спецификата на паралелките в спортни училища. Този график обективно означава, че през летните месеци продължава организирана ангажираност на ученици (практики/обучение), а при ученическите общежития това поддържа необходимостта от непрекъсваем режим и педагогически надзор и не оставя реален „летен прозорец“, в който отпуските да се ползват без назначаване на заместници. При това положение за да се спазят изискванията на Кодекса на труда относно ползването на платен годишен отпуск (чл. 155 и сл. КТ) и режима на работа и почивки, заместването не е „по желание“, а е организационна и правна необходимост.

Това неглижиране има пряк, измерим ефект върху организацията на труда и качеството на услугата. Общежитията работят в непрекъсваем режим (24/7), което означава 168 часа покритие седмично. Същевременно задължителната норма преподавателска работа (ЗНПР) за възпитатели е 30 часа седмично (Наредба № 5 от 14.05.2002 г.), поради което само за покриване на 168 часа при спазване на ЗНПР са необходими най-малко 168:30 = 5,6, т.е. минимум 6 възпитатели. Реалното законосъобразно обезпечаване обаче изисква кадрови „буфер“ за отпуск, болнични, квалификации, ротации и спазване на режима на работното време и почивките, което на практика означава минимум 7 възпитатели, за да не се стига до системно претоварване, извънреден труд и „скрито“ непокритие. При липса на ресурс за заместници и буфер неизбежно следват прегаряне на персонала, формално изпълнение на задълженията и предвидимо влошаване качеството на услугата (надзор, възпитателна работа, индивидуална подкрепа и сигурност).

Проблемът се задълбочава и от начина на разпределение на средствата. Финансирането на база брой настанени ученици в общежития е структурно порочно, защото игнорира факта, че основният разход е фиксиран и произтича от режима на работа, а не от числеността. Отговорността за осигуряване на денонощен педагогически надзор, безопасност и организационен контрол е по същество една и съща независимо дали са настанени 50, 100 или 200 ученици – покритието остава 168 часа седмично, а минималните кадрови изисквания за законосъобразно обезпечаване (вкл. при отпуски и отсъствия) не намаляват пропорционално при по-малка численост. Подходът на финансиране на база брой настанени ученици води до нелогичен резултат: институции с по-малък брой настанени ученици получават ресурс, който обективно не може да покрие минимално необходимите постоянни разходи за персонал, и това директно тласка директорите към „кърпене“ чрез компромиси в графици, натоварване и/или качество на услугата. Допълнително, при над 100 настанени ученици добрата управленска и безопасна практика налага дежурството да се обезпечава с поне двама педагогически специалисти на смяна, за да има реална възможност за едновременно: контрол на повече от една зона/етаж, реакция при инцидент, придружаване при спешност и непрекъсваем надзор без оставяне на група ученици без наблюдение. Това е още един аргумент, че финансиране, което следва само броя ученици, не отразява реалните задължения и рискове на институцията и не осигурява необходимия минимум за законосъобразно и качествено предоставяне на услугата.

В този контекст държавната политика фактически разделя системата на „видими“ и „невидими“ институции: финансират се механизми за заместване за едни, а други - при идентична или по-тежка организационна необходимост - се оставят без инструмент и ресурс. Това представлява необосновано неравнопоставено третиране при достъп до публична подкрепа и по ефект може да се възприеме като „дискриминационно“ спрямо педагогическите специалисти и учениците в тези институции, доколкото води до системно влошени условия за труд и намалено качество на услугата спрямо останалите звена в системата.

Министерството няма основание да управлява системата чрез удобни пропуски – или програмата е национална и законово коректна, което изисква изрично включване на ЦПЛР–общежитията, или тя остава селективна политика, която третира ЦПЛР като „невидима“ периферия и прехвърля риска върху персонала и учениците.

Във връзка с гореизложеното, отправям следното предложение за редакция на проекта на Национална програма „Без свободен час“:

Ø  В т. 1.2. „Обхват на програмата“ да се включат изрично и ЦПЛР по чл. 49, ал. 3 от ЗПУО - ученически общежития, чиято дейност не се организира от училища, като текстът „Национален - всички държавни и общински детски градини и училища, ЦСОП“ се допълни с: „ … както и ЦПЛР по чл. 49, ал. 3 от ЗПУО (ученически общежития, чиято дейност не се организира от училища)“.

Ø  Да се извърши съответно синхронизиране в разделите на програмата, в които се определят допустимите кандидати/целевите групи и се регламентира механизмът за финансиране на заместването, така че ЦПЛР по чл. 49, ал. 3 от ЗПУО да бъдат изрично посочени като допустими за участие при условията на програмата, включително за обезпечаване на заместване при ползване на платен годишен отпуск и други отсъствия на педагогически специалисти.

Точка 4 – Целева група

Текущ текст:

Ученици от VIII до XII клас.

Предложение за промяна:

Ученици от V до XII клас.

Основните училища досега са изключвани несправедливо, въпреки че учениците в 5., 6. и 7. клас изучават българска история и патриотично възпитание, и вече имат необходимата база за участие в дейностите на програмата.

Включването на учениците от тези класове е от съществено значение за формирането на патриотични ценности от ранна възраст и за развиване на усещане за принадлежност към националната история и традиции.

Точка 7 – Допустими кандидати

Текущ текст:

Бенефициенти на средствата са държавните и общинските училища, в които се обучават ученици от VIII до XII клас.

Бенефициенти по програмата не могат да бъдат държавни и общински училища, получили финансиране през 2025 година.

Предложение за промяна:

Бенефициенти на средствата са държавните и общински училища, включително основните училища, в които се обучават ученици от V до XII клас.Всяко училище, което не е получавало финансиране през 2025 г., може да кандидатства с проект по програмата.Изключването на училищата с ученици от 5., 6. и 7. клас е необосновано, тъй като историята и патриотичното възпитание се изучават именно в тези класове. Включването им ще позволи на децата да се докоснат до подвизите на българските воини и до традициите на армията още от ранна възраст, укрепвайки гражданската им идентичност и родолюбие.

Контекст

В момента програмата е структурирана в три модула:

Модул 1 „Без свободен час в училище“ – училищата и ЦСОП могат да кандидатстват за финансиране в размер до 0,2 % от годишния бюджет за заплати и осигуровки за 2025 г.

Модул 2 „Без свободен час в детската градина“ – детските градини могат да кандидатстват за финансиране в размер до 0,3 % от годишния бюджет за заплати и осигуровки за 2026 г.

Модул 3 „Подкрепа за ОРЕС“

В същото време училищата с подготвителни групи не могат да кандидатстват по Модул 2, въпреки че изпълняват дейности по предучилищно образование и осигуряват непрекъсваемост на учебния процес.

Проблеми

Дискриминация на училищата – получават по-нисък процент (0,2 %), въпреки че изпълняват същите функции като детските градини.

Изключване на училища с подготвителни групи – те са лишени от възможността да кандидатстват по Модул 2, въпреки че извършват предучилищни дейности.

Неравнопоставеност спрямо детските градини, които получават по-висок процент (0,3 %) и имат пълен достъп до финансиране.

Предложение за промяна

Унифициране на процента за финансиране:

За всички училища, ЦСОП и детски градини, включително училища с подготвителни групи, финансирането да бъде до 0,3 % от годишния бюджет за заплати и осигуровки.

Разширяване на допустимите кандидати по Модул 2:

Училища с подготвителни групи да имат право да кандидатстват по Модул 2, когато извършват дейности по предучилищно образование или осигуряват замествания на педагогически специалисти.

Осигуряване на равнопоставеност и справедливост:

Методиката за определяне на допустимите суми да отразява реалното натоварване и изпълняваните дейности, а не само институционалния статус на училището или детската градина.

Очакван ефект

Равнопоставеност между училища и детски градини.

Възможност за включване на училища с подготвителни групи в Модул 2.

Подобряване на непрекъсваемостта на образователния процес за всички деца и ученици.

Пълноценно използване на финансовите средства на програмата, без изключване на реално натоварени институции.

Конкретна формулировка за изменение:

„Процентът за допустимо финансиране по Модул 1 и Модул 2 да бъде унифициран на 0,3 % от годишния бюджет за заплати и осигуровки, като училища с подготвителни групи се допускат за участие по Модул 2 на равни начала с детските градини.“

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

за промяна по Дейност 2 на Национална програма „ИКТ“

IКонстатиран проблем

По Дейност 2 на Национална програма „ИКТ“ са допустими институции от системата на предучилищното образование, като училищата с подготвителни групи отново са изключени, въпреки че:

в тях се осъществява задължително предучилищно образование;

работят с деца от същата възрастова група;

прилагат идентично учебно съдържание и образователни стандарти;

използват и имат необходимост от същите дигитални и интерактивни средства.

Това води до неравнопоставеност между институции, които изпълняват еднакви образователни функции.

Несъответствие с целите на дейността

Дейност 2 предвижда:

„Закупуване на интерактивно мултимедийно оборудване или иновативен хардуер и софтуер за институциите от системата на предучилищното образование, както и подкрепа на съпътстващите дейности по използването им като част от образователния процес.“

Целта на дейността е:

повишаване качеството на образователния процес;

използване на ИКТ като средство за развитие на ключови компетентности;

подкрепа на съвременна и мотивираща образователна среда.

 Тези цели в пълна степен се отнасят и за училищата с подготвителни групи, където дигиталните и интерактивни технологии подпомагат:

езиковото развитие;

ранната математическа грамотност;

социално-емоционалното развитие;

адаптацията към училищната среда.

 Практически последици от изключването

Изключването на училищата с подготвителни групи води до:

ограничен достъп на децата до съвременни образователни технологии;

затруднения при прилагането на иновативни педагогически практики;

различия в качеството на предучилищното образование според типа институция, а не според потребностите на децата;

по-слаба подготовка за плавен преход към I клас, където използването на ИКТ е все по-интегрирано.

 Предложение за промяна

Текуща формулировка (обобщено):

Допустими са институции от системата на предучилищното образование.

Предложена формулировка:

По Дейност 2 могат да кандидатстват институции от системата на предучилищното образование, включително държавни и общински училища, в които е организирано задължително предучилищно образование (подготвителни групи).

 Допълнителни мотиви

Равен старт за всички деца

Достъпът до интерактивни и дигитални средства следва да бъде гарантиран за всички деца в задължителна предучилищна възраст.

Последователност в дигиталната трансформация на образованието

Дигиталните компетентности се изграждат постепенно и започват още в предучилищна възраст, независимо от институцията.

Ефективно използване на публичния ресурс

В много населени места именно училищата с подготвителни групи са основните образователни институции. Изключването им ограничава реалния обхват на програмата.

Съответствие със стратегическите документи

Предложението е в синхрон със Стратегическата рамка за развитие на образованието (2021–2030), която поставя акцент върху дигитализацията и ранното детско развитие.

 Очакван ефект

по-широк и по-справедлив обхват на програмата;

подобрена образователна среда за деца в подготвителни групи;

по-добра подготовка за училищното обучение;

намаляване на неравенствата между различните типове образователни институции.

Предложение за промяна в т. 7 „Допустими кандидати“

Текуща формулировка:

„Бенефициенти по програмата могат да бъдат държавни и общински детски градини (в т.ч. с яслени групи)…“

Предложена формулировка:

Бенефициенти по програмата могат да бъдат държавни и общински детски градини (в т.ч. с яслени групи), както и държавни и общински училища, в които е организирано задължително предучилищно образование (подготвителни групи).

Останалите текстове в точката се запазват без промяна.

В настоящия вариант на Национална програма „Приобщаваща и сигурна образователна среда“ училищата са изцяло изключени като допустими бенефициенти. Това представлява съществено отклонение от практиката през предходните учебни години (2023, 2024 и 2025), в които съществуваше модул „Училище без агресия за сигурна образователна среда“.

Липсата на модул, насочен към училищата, създава празнота в националната политика за превенция на агресията, тормоза и рисковото поведение, които са особено актуални в прогимназиален и гимназиален етап. Практиката показва, че именно в училищна среда възникват най-сериозните предизвикателства, свързани с междуличностни конфликти, агресия и нарушаване на сигурността.

Особено проблематично е изключването на училищата с подготвителни групи. Тези институции работят с деца в същата възрастова група като децата в детските градини, но не могат да кандидатстват по Модул 1 „Детска градина без агресия за сигурна образователна среда“. Това води до неравнопоставеност между образователни институции и противоречи на принципите на приобщаващото образование и равния достъп до подкрепа.

Следва да се отчете, че агресивното поведение не е изолирано явление, ограничено само до предучилищна възраст. Напротив – без системна и последователна подкрепа в училищна среда съществува риск от ескалация на проблемите в по-горните класове.

Предложение

Да се възстанови модул „Училище без агресия за сигурна образователна среда“ в рамките на Национална програма „Приобщаваща и сигурна образователна среда“.

Да се допуснат като бенефициенти:

държавни и общински училища;

училища с подготвителни групи.

Да се осигури равнопоставен достъп до финансиране за превенция на агресията и за всички деца, независимо от вида на образователната институция, която посещават.

12. ДОПУСТИМИ РАЗХОДИ И ЕТАПИ НА ФИНАНСИРАНЕ

12.1.Допустими разходи:

Текущ текст:

Осигуряване на средства за обезщетенията на персонала по чл. 221, ал. 1, чл. 222, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и 50% от сумата по чл. 224 от Кодекса на труда и дължимите осигурителни вноски за обезщетенията по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда.

Предложене 

Осигуряване на средства за обезщетенията на персонала по чл. 221, ал. 1, чл. 222, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и дължимите осигурителни вноски за обезщетенията по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, както следва:

1. За училища до 100 ученици – 100 % от сумата по чл. 224;

2. За училища от 101 до 300 ученици – 80 % от сумата по чл. 224;

3. За училища от 301 до 500 ученици – 60 % от сумата по чл. 224;

4. За училища над 500 ученици – 50 % от сумата по чл. 224.

   Обосновка на предложението:

   Диференцирането според големината на училището позволява справедливо и пропорционално подпомагане.

   1. Ограничен бюджет – Малките училища имат по-малко финансови ресурси, което затруднява изплащането на обезщетения по чл. 224, без външна подкрепа. 100 % финансиране гарантира, че училището няма да бъде финансово натоварено.

   2. По-голям относителен ефект на персонала – В малките училища всеки педагогически специалист е критично важен за организацията на учебния процес. Загубата на дори един човек поради невъзможност за изплащане на обезщетения може да наруши нормалното функциониране.

   3. Стимулиране на привличане и задържане на кадри – 100 % финансиране намалява риска педагогически и непедагогически персонал да напуска поради финансови затруднения, което е особено важно в малките общини и села.

   4. Равнопоставеност в условията на образование – Малките училища често са в селските райони с по-малко възможности за външно финансиране. Допълнителната подкрепа гарантира, че учениците в малките училища получават същите шансове за качествено образование, както в големите училища.

   5. Социален ефект – Малките училища често обслужват уязвими общности. Подпомагането на обезщетенията гарантира, че училището може да продължи нормално дейността си и да осигури стабилна учебна среда за учениците.

   6. Сигурност при реформи и програми – По-малките училища имат по-ограничен капацитет за поемане на административни и финансови натоварвания при внедряване на нови програми и реформи. Допълнителното финансиране осигурява възможност за безпроблемно участие.

   
   

Дейност 1: Модернизиране на училищната среда за ефективен учебен процес

Текуща формулировка:

Държавни и общински училища и центрове за специална образователна подкрепа (ЦСОП) в системата на училищното образование на територията на Република България, които не са класирани за финансиране през 2023, 2024 и 2025 година.

Предложена промяна:

Държавни и общински училища и центрове за специална образователна подкрепа (ЦСОП) в системата на училищното образование на територията на Република България, включително училища, класирани за финансиране през 2023, 2024 или 2025 година, които вече имат обзаведени кабинети/класни стаи по хуманитарни науки (български език и литература, чужди езици, история и цивилизации, философия) или по други учебни предмети (например география и икономика или библиотека), могат да кандидатстват за създаване на нови кабинети/класни стаи по учебни предмети, за които не са кандидатствали досега, например история.

Освен това, училищата могат да надградят вече съществуващата среда с допълнителни учебни предмети, като:

• гражданско образование;

• религия.

Обосновка:

•  Позволява на училища с вече изградена учебна среда да надградят със създаване на кабинети по нови предмети, които допълват образователното предлагане.

•  Насърчава интегрирано и разнообразно обучение, като включва както хуманитарни науки, така и съпътстващи предмети, отговарящи на съвременните изисквания за училищна среда.

•  Стимулира равнопоставеност и възможност за разширяване на образователната среда в училищата.

•  Вземат се предвид актуалните промени в учебния план: въвеждането на учебен предмет „Добродетели и религии“, изучаването на религия като ФУЧ в основни и начални училища, както и гражданско образование – като ФУЧ в основни и начални училища и като отделен предмет в 11. и 12. клас.

Дейност 2: Създаване на Център за хуманитарни науки

Текуща формулировка:

Държавни и общински училища, класирани през 2023 и/или 2024 година, вкл. училища, класирани през 2025 година по дейност „Модернизиране на училищната среда за ефективен учебен процес“ от модула, които са обзавели/оборудвали със средства от модула два и повече учебни кабинета/класни стаи по хуманитарни науки (български език и литература, чужди езици, история и цивилизации, философия).

Предложена промяна:

Държавни и общински училища, класирани през 2023 и/или 2024 година, включително училища, класирани през 2025 година по дейност „Модернизиране на училищната среда за ефективен учебен процес“ от модула, които са обзавели/оборудвали със средства от модула два или повече учебни кабинета/класни стаи по хуманитарни науки (български език и литература, чужди езици, история и цивилизации, философия) или по други учебни предмети (библиотека, технологии и предприемачество, география и икономика), могат да кандидатстват за създаване на нови учебни кабинети/класни стаи по:

• религия;

• гражданско образование.

Обосновка:

•  Позволява на училища с вече изградена учебна среда да надградят със създаване на кабинети по нови предмети, които допълват образователното предлагане.

•  Насърчава интегрирано и разнообразно обучение, като включва както хуманитарни науки, така и съпътстващи предмети, отговарящи на съвременните изисквания за училищна среда.

•  Стимулира равнопоставеност и възможност за разширяване на образователната среда в училищата.

•  Вземат се предвид актуалните промени в учебния план: въвеждането на учебен предмет „Добродетели и религии“, изучаването на религия като ФУЧ в основни и начални училища, както и гражданско образование – като ФУЧ в основни и начални училища и като отделен предмет в 11. и 12. клас.

Ако искаш, мога да направя още по-компактна версия, където Дейност 1 и Дейност 2 са обединени в единна секция за „Допустими кандидати“, с ясни правила за надграждане и нови предмети, за да е напълно готово за официално изпращане.