Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за Единния публичен регистър по устройство на територията

2026-05-07T15:27:12+03:00

Област на политика: Държавна администрация

Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Начало на обществената консултация

2026-05-07T00:00:00+03:00

Коментар #6 от Стилиян Йотов

2026-05-22T08:10:23+03:00

Мотиви:

В ЗУТ е употребена на 3 места фразата „архив на издадените строителни книжа“ във връзка с чл. 5а от същия закон и на още над 30 места – „строителни книжа“. Което позволява, но и прави наложително законосъобразно допълване на проекта за Наредба, имайки предвид обема на понятието „строителни книжа“. Направените по-долу предложения са илюстрирани с конкретни примери от град Варна и засягат градоустройствени обекти, разположени на територията на едно държавно училище и на една пазарна площадка, както и на улицата, която ги разделя.

Предложения:

1. Поради необходимостта от справяне с практиката на „безсрочни разрешения“ за поставяне на преместваеми обекти [ПО], е необходимо Наредбата да предвижда в чл. 21 (1) достъп до информация за срока на валидност на схемата за поставяне на ПО, най-малкото защото в България действат местни/ локални наредби по чл. 56 от ЗУТ, предвиждащи различна дълготрайност на схемите с позиции за разполагане на ПО. През 2025 г. АдС-Варна постанови по 53 дела, че при липса на срок в разрешение за поставяне на ПО крайният срок е не по-дълъг от този на валидността на схемата за поставяне, одобрена от гл. арх. на общината.

Илюстрация за контраста между градоустройствения минимализъм на ЗУТ и разточителния максимализъм в НУРППО-Варна по отношение ПО (извадка от протокола по заседание на ОбС-Варна от 04.03.2021 г.)

РВ [общински съветник]: „ не стана ясно кое налага промяна в чл. 36, а именно срока на валидност на разрешенията за поставяне на ПО, който към настоящия момент е три години, а в предложението е до седем години. Реално, този период е по-голям от мандата на един кмет и на общински съвет и по този начин не се ли залага бомба да кажем за следваща администрация и за следващия общински съвет“.

ТБ [Председател на ОбС]: „срокът е предложен да бъде удължен поради факта, че се поставят нови специфични изисквания по отношение на ПО, които всъщност налагат по-сериозна инвестиция от страна на ползвателите на такива обекти.“

РВ: „Г-н Б, голяма част от тези обекти вече са изградени, така че аз не виждам какво точно трябва да се променя в тях и да се инвестира, както казахте да им се даде някаква стабилност. Ако това означава да се изграждат още много нови обекти, реално то е в противовес с думите на г-н П, който миналата година заяви, че работи по тенденция за намаляване както на рекламните съоръжения, така и на преместваемите обекти в града.“

ТБ: „Колега В, отговарям, че тук не става въпрос за броя ПО, става въпрос за изискванията към тях по отношение на вид, на изглед... Тъй като ги караме да ги приведат в определен вид, което изисква инвестиция... дали две години, дали три години, дали седем години, според размера на съответната инвестиция, която прави търговецът.“

ББ [бъдещ депутат]: „таксата, която се заплаща за това разрешение да бъде пропорционална на годините според мен,“

2. Предвид факта, че в много общини схемите за поставяне на ПО са непълни, смятам за наложително в чл. 21 (1) от Наредбата да се изброяват като задължителни 5-те изисквания от чл. 56 (2) на ЗУТ към схемата – „пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта”.

Илюстрация: Изискванията към схемите НУРППО-Варна не са съобразени с измененията в ЗУТ от 2021 г.

3. Предвид констатираната през 2021 г. от арх. Иван Шишков практика, ПО да се нанасят противозаконно в КККР като сгради, е необходимо да се предвиди в чл. 21 от Наредбата и достъп до информация за евентуален кадастрален идентификатор, присъединен към ПО.

Илюстрация: Такъв е напр. случаят с обект 10135.2558.116.14

4. Наредбата съдържа липса, касаеща разрешенията за временни строежи по чл. 120 (4) на ППЗТСУ. Това е недопустимо, ако се вземе предвид, че за разлика от целия ЗУТ, който влезе в сила на 1 март 2001 г., §17 от ПР на ЗУТ влезе в сила веднага с обнародването на ЗУТ и по този начин суспендира предвидената в §6а на ППЗТСУ и §50а на ЗТСУ възможност за премахване на „постройките..., разрешени без установен срок“ след 21 януари 2001 г. Наложително е Наредбата да предлага във връзка с §17 от ПР на ЗУТ информация както за временните строежи, придобили „траен устройствен статут“ и съответно им е било учредено право на строеж, така и за тези, които са били „запазени“ с решение на областния управител или на общинския съвет, включително за номера на това решение. Също така е наложително, Наредбата да предоставя информация дали тези временни строежи са разположени върху имоти с или без ПУП (Проблемът е особено болезнен с немалкото временни строежи, изградени върху тротоари на публични улици, върху които не може да се реализират никакви строежи.)

Илюстрация: Такъв е случаят с 10135.2558.110.1 и 10135.2558.110.2

5. Наложително е Наредбата да предвижда възможност за „алармиране“, когато с едно и също разрешение за строеж са реализирани повече от един строеж.

Илюстрация: Такъв е случаят с 10135.2558.116.13 и 10135.2558.116.16.

6. Наложително е Наредбата да предвижда възможност за „алармиране“, когато даден стоеж не е бил въведен в експлоатация, въпреки изричното изискване за това в текста на издаденото за него разрешение за строеж.

Илюстрация: Такова е положението с всичките сгради, построени върху поземлен имот 10135.2558.102

Коментар #5 от Мариана Иванова

2026-05-22T00:06:45+03:00

чл. 4, ал. 2 от проекта на наредбата широко е отворил вратата на правоимащите до непубличната "служебна" част на регистъра, а именно като заявители административни органи, организации, предоставящи обществени услуги, лица, осъществяващи публични функции, и органи на съдебната власт на които се предоставя свободен и безплатен достъп до регистъра по реда на чл. 43-45.

Съгласно чл. 8 , ал.2 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистри и електронни административни услуги, всички заявители - административни органи във връзка с осъществяне на правомощията им по закон, а за останалите - в случаите предвиде със закон подават заявления за достъп до базата данни на администратор Считам за незаконосъобразно, освобождаването на органите на съдебната власт да подават заявление за какво конкретно производство и до кой запис от базата данни служебна информация желаят достъп, а останалите пък да подават само заявка - чл. 45 ал.1 от проекта за наредба.

Не е ясно как администраторът ще отказва достъп при изначална липса на заявление, с минимум реквизити по чл. 8 ал.2 от от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистри и електронни административни услуги, в която се посочва конкретното производство/преписка на заявителя във връзка с което се иска достъпа до конкретни документи от регистъра по устройство на територията.

Заявяването на достъпа от страна на заявител не може да бъде общо , защото това би довело до неограничен достъп до цялата база данни от непубличната част, съдържаща и лични данни, защитени по закон

Предлагам да се предвиди подаване на заявление, да се изготвияне на образец и електроненото му подаване, както и електронен отказ за предоставене на достъп до регистъра.

Да се предвиди администратора да използва автоматизирано ограничаване на количеството заявки за достъп на заявители до регистъра за определен период, когато големия брой заявки би нарушил нормалното му функциониране.

Съгласно чл. 4 ал.3 от проекта за наредба е предвиден достъп до непубличната част на регистъра на лица, която се отнася до тях, без обаче да е уреден този достъп в глава Пета " Достъп до информацията от Единния публичен регистър по устройство натериторията", дали ще се осъществява с електронен подпис, пик на НАП/НОИ или по друг начин.

Коментар #4 от Мариана Иванова

2026-05-21T21:26:37+03:00

Съгласно чл.3 от ЗУТ министъра на регионалното развитие осъществява цялостен контрол върху устройство на територията , в т.ч и върху общинските администрации. Съгласно предоставена ми от МРРБ обществена информация по ЗДОИ, министерството изобщо не е хаберлия за обемите на незаконното строителство за най-масовите строежи - от 4-та, 5-та и 6-та категория, които са в компетентността на кмета да ги премахва , колко са незаконните строежи от тези категории, колко и кои са кметовете които системно съботират държавната политика по недопускане и премахване на незаконното строителство.. От момента в който изпълнението върху тези строежи е преминало от РДНСК към общините, нито веднъж не е искана такава информация от страна на МРРБ, нито пък са възлагани на ДНСК тематични проверки по спазване на законодателството., камо ли пък ДНСК да е упражнявала правомощия по установяване неизпълнение на ЗУТ от страна на кмета или упълномощеното от него лице по премахване на незаконно строителство, еле пък да му е налагана глоба е някаква ерес. Чудно ли е тогава, че имаме толкова много незаконни строежи. Считам, че именно регистърът по устройство на територията може и трябва да бъде източник на тази информация на министъра на регионалното развитие, за да може той ефективно да упражнява цялостния контрол върху устройството на територията, в т.ч. върху незаконното строителство, а не само да се възпроизвеждат мъртвородени норми. . Втази връзка считам, че регистърът трябва да съдържа достатъчно информация и достатъчно данни относно дейността по премахване на незаконните строежи от момента на издаване на заповедта за премахване на незаконно строителство до фактическото им премахване. Така МРРБ ще разполага с непрекъсната онлайн 24-часова информация , да упражнява ефективен контрол , да търси административно-наказателна отговорност / в крайна сметка глобите са собствени приходи на МРРБ/ , а също така осветяване дейността на общинските администрации ще има превантивен и дисциплиниращ ефект на същите.

Предлагам също така да се разширят правомощията на Инспектората на МРРБ , а отчета за дейността му да е публичен.

Коментар #3 от Боян Юруков

2026-05-21T16:56:56+03:00

Считам, че е редно да се прецизира разликата между публикуваните данни в публичната и непубличната част. Така написан закона се разбира, че единствената разлика е, че непубличната част ще има оригиналните документи и ще е достъпна само за институции и заинтересовани лица. Публичната част, до която всеки ще има свободен и безплатен достъп, ще съдържа същите данни и документи, но със заличени лични данни. Описанието в предложението обаче може да не бъде достатъчно ясно за институции, които да решат да не публикуват част от документите.

Не намирам предвидени санкции за непубликуване на информация в пълнотата ѝ. Добре е да се предвиди опция за публикуване на статистика за готовност и пълнота на администрациите в публикуване на данни и документи и колко отговарят на изискването на закона. Така ще може да се даде оценка на готовността на администрацията и качеството на данните.

Коментар #2 от Мариана Иванова

2026-05-18T07:26:43+03:00

1. Съгласно чл. 5а от ЗУТ компетентността на министъра е до определяне на условията и реда за публикуване на информацията в единния публичен регистър по устройство на територията. Един регистър не може да бъде едновременно публичен и непубличен, доколкото в чл. 4. 1) е определено че регистъра съдържа публична и непублична част. , без обаче да се определя съдържанието на понятията публична и непублична част. Така например в членове от 17 до 32 е определена информацията за публикуване в регистъра, без обаче да е ясно коя от същата попада в публичната част, и коя в непубличната част. Считам, че текста публична и непублична част на регистъра не е коректен и че цялата подлежаща на публикуване информация в справочната й част следва да са със свободен достъп на физическите и юридическите лица, а достъпът до индивидуалните административни актове без заличени лични данни да е достъпен за органите по чл.3,ал.4, чл.5 и заинтерисованите физически и юридически лица., а не както е посочено" Публичната част на регистъра, която обхваща издадени индивидуални административни актове по ЗУТ и чийто достъп е безплатен, ще бъде активна за всички заинтересовани страни.

Също така в мотивите е записано, че публичната част на регистъра съдържа информация за издадените ИАА по устройство на територията, но не и информация касаеща актуално им състояние относно влизане в сила, предприети действия и други.

2. Считам че текстът на чл. 32 от Наредбата е абсолютно неясен по отношение на данните , които следва да поддържа единния регистър във връзка с издадените заповеди за премахване на незаконното строителство , като например наименование на строежа, местонахождение, кадастрален номер и др. , каквото изброяване има в други членове на наредбата. Буди недоумение, че дори е премахната за въвеждане важна информация поддържана от публичния регистър на ДНСК относно влезли в сила заповеди, свързана с предприетите действия по премахването на незаконния строеж, и дата на фактическото му премахване. Доколкото заповедта за премахване на незаконно строителство следва да е резултатна - фактическо премахване на незаконния строеж, то предлагам в единния публичен регистър да бъде въвеждана актуална информация за влезлите в сила заповеди за премахване, изтичане срока за доброволно премахване, предприети действия по принудително премахване и дата на премахване на незаконния строеж. Публикуването само и единствено на заповед за премахване на незаконен строеж не дава никаква информация дали длъжностните лица изпълняват своите задължения по премахване на незаконни строежи или бездействат., и в крайна сметка съборен ли е незаконния строеж.Тази информация ще позволи и на административно наказаващите органи да осъществяват мониторинг и ефективен контрол върху дейността на кметовете на общините, които с години бездействат с цел достигане на погасителната давност за премахване на незаконния строеж, и да налагат имуществени санкции целта на които е предприемане на активни действия по премахване на незаконно строителство, а не съботиране на държавната политика в интерес на собствениците на незаконни строежи.. За пример ще дам бездействието на кметът на община Русе по чл. 225а от ЗУТ в резултат на което незаконното строителство се е увеличило близо 3 пъти, и в същото време не е премахнат нито един незаконен строеж, не са предприемани действия по прекъсване на давността и някои от строежите са влезли в погасителна давност. Подобен резултат обогатява собствениците на незаконни строежи с неплатените суми за проекти, разрешения за строежи, строителен надзор, удостоверение за въвеждане в експлоатация и др., а така също ощетяват гражданите, които заплащат такса смет за извозване на отпадъци от незаконни строежи, чиито собственици не са данъчно задължени по ЗМДТ, и разходите по извозване се калкулират в общата сметка и се разпределят между собствениците на законни строежи.

Коментар #1 от Боян Юруков

2026-05-11T10:43:56+03:00

Моля да се уточни изрично, че в публичната част ще са достъпни също приложенията по чл. 20.
Моля да бъде добавено в чл. 5 и чл. 19, че информацията за записи ще бъде публикувана в структуриран вид позволяваща повторно използване.
Моля да бъде уточнен изрично, че регистърът ще позволява автоматичен достъп до ресурсите за свободен достъп, включително структурирани списъци на записите по чл. 5, както и документите. Това ще позволи сваляне и следене на информацията от софтуери и приложения на бизнеса и неправителствения сектор без човешка намеса. Доколкото порталът следва да има защита от атаки, тя не следва да предотвратява разумен автоматичен достъп.