Срок за коментари: 07.06.2024
Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол
Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт
Описание: описание пак и пак
]]>Във връзка с предоставената възможност за обществена консултация по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, ще отправя предложение в духа на процеса по намаляване на административната тежест за гражданите и предвидената оптимизация на процеса по заявяване/промяна на постоянен и на настоящ адрес. При промяна на постоянен и на настоящ адрес, съгласно чл. 92, ал. 3 от ЗГР е указано, че за извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на собственика, чрез декларация по образец, подадена лично пред органа в общинската администрация или с нотариална заверка на подписа. Текстът е записан в закона 2011 г. и е претърпял редакция 2012 г.
В духа на днешния процес по намаляване на административната тежест за гражданите, каквито адресати на закона са и собствениците на имоти, следва да се предвиди и възможността те да могат да подават съответните декларации и при условията на електронно подписване с КЕП, да имат възможност за връчване на декларацията чрез Системата за сигурно електронно връчване до съответната общинска администрация, както и представянето й от трето лице, упълномощено за съответното действие чрез нотариално заверено пълномощно. Възможно е също така в настоящия закон или в последващите подзаконови нормативни актове, чиято промяна се изисква от влизането в сила на този закон, да се предвиди възможността собствениците на имоти да подават декларацията по чл. 92, ал. 3 от ЗГР самостоятелно, без присъствието на лицата, чийто постоянен/настоящ адрес ще бъде вписван в съответния имот. Възможно е да бъде поставен срок, например 7 календарни дни, в които общинската администрация "ще пази" изразената воля на собственика за вписване на съответното лице на даден адрес и в случай на неявяването му за попълване на образец "заявление за адресна регистрация" в срока, попълнената декларация по чл. 92, ал. 3 да губи ролята си на декларирано волеизявление.
Мотиви за предложението: Всички лица имат право в Република България да използват възможностите на електронната идентификация и електронното подписване на документи, следователно и собствениците на имоти, следва да могат да се възползват от тях. Към момента тези им възможности се ограничават от закона. В днешно време на забързан живот и работа би било улеснение да има възможност собственика на имот да направи изявление пред общинската администрация, без да е необходимо да координира присъствието си на гише, заедно с лицето/лицата, за които дава съгласие за вписване на адресна регистрация по постоянен/настоящ адрес.
ОТПРАВИЛ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО: АСЕН МИХАЛКОВ
]]>
Идеята институциите и съдилищата да си изтеглят служебно удостоверенията за наследници звучи страхотно на хартия. Но ЕСГРАОН е пълен със стари грешки – липсващи деца от първи брак, сгрешени имена или неправилно отразени бракове преди 1990 г.
Досега: Когато отидеш да си извадиш хартиеното удостоверение, ти можеш да го прочетеш, да видиш грешката и да поискаш от общината да я поправи, преди да занесеш документа при нотариус.
След промените: Данните ще текат директно от общината към нотариуса или съда "на сляпо". Гражданинът няма контрол върху това какво получава институцията, което може да доведе до порочни съдебни решения, блокирани сделки с имоти или източване на банкови сметки от "липсващи" наследници.
Проектът задължава болниците да изпращат съобщенията за смърт изцяло електронно чрез Националната здравноинформационна система (НЗИС). Използването на хартиен носител е позволено само ако смъртта е настъпила извън лечебно заведение и няма техническа възможност за електронен документ.
Българските електронни системи (вкл. НЗИС) често страдат от сривове или профилактики. Ако системата блокира в петък следобед, общината няма да получи електронното съобщение за смърт. Това означава, че актът за смърт няма да бъде издаден, което директно блокира правото на близките да организират погребение през уикенда, тъй като траурните агенции и гробищните паркове изискват този документ.
Законът предвижда революционна стъпка – административните органи, нотариусите и съдебните изпълнители нямат право да изискват от гражданите да доказват данни от гражданската регистрация, а трябва да ги проверяват служебно чрез автоматизиран достъп.
Проблемът: Какво става, ако данните ги няма в електронния масив на ЕСГРАОН (което е масово явление за актове, съставени преди 2000 г., или при сгрешени дигитализации)? Проектът казва, че в такъв случай институцията трябва служебно да изиска издаването на удостоверителен документ от съответната община.
Резултатът: Дори да държиш в ръцете си напълно валидно хартиено удостоверение за раждане или брак, нотариусът няма да може да го приеме. Сделката ти (например продажба на имот) ще бъде блокирана, докато нотариусът изпрати официално запитване до общината, а общинският служител слезе в хартиения архив, намери тефтерите, сканира акта и го върне по служебен път. Удобството се превръща в седмици чакане.
Проектът предвижда улеснение – българите зад граница ще могат да заявяват смяна на настоящ адрес чрез консулските и дипломатическите ни представителства, като заявлението се препраща към общината в България по техния постоянен адрес.
Проблемът: Процесът разчита, че общината в България ще обработи документа. Ако обаче общинският служител открие нередовност, несъответствие или има нужда от допълнителна информация, той няма директен и бърз канал за комуникация с гражданина, който физически се намира в Торонто или Лондон.
Резултатът: Заявлението просто ще „увисне“ със статус необработено в България, а гражданинът ще разбере, че адресът му не е сменен, чак месеци по-късно, когато се опита да използва административна услуга.
(4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г.) Не се допуска регистриране на настоящ или постоянен адрес за повече от 4 месеца в хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон. Ограничението по изречение първо се прилага и когато се извършва пререгистрация в същото или в друго място за подслон на територията на същата община.
Предложение за промяна:
(4) Не се допуска регистриране на настоящ и/или постоянен адрес за повече от 4 месеца в хотел, мотел или друго място за настаняване в същото или в друго населено място на територията на общината.
Изразявам несъгласие както с настоящия текст на ал. 4, така и с предложения.
Проблемът накратко:
Лицето живее в хотел. Адресната му регистрация по постоянен и настоящ адрес ще е в хотела за период от 4 месеца. След 4 месеца тя се заличава. Служебно му се дава служебен адрес. Кореспонденцията му с институции потъва в черна дупка - служебния адрес. Лицето не може да я получава ефективно.
Кому е нужно това? Защо лицата, живеещи в хотели, се дискриминират по такъв абсурден начин?
Тъй като лицето физически не е в общината, за да се подпише, институциите (съд, данъчни, съдебни изпълнители) задействат процедурата по т.нар. фиктивно връчване:
Реалната опасност: Човекът може да бъде осъден за задочно за парично задължение, банковите му сметки могат да бъдат блокирани от съдебен изпълнител или да изпусне срока за обжалване на солена глоба от КАТ, без изобщо да разбере, докато си живее спокойно в хотела.
По-подробно обяснено:
Проблемът с действащата и с предложената редакция е, че те поставят лицата, които реално живеят в хотели или други места за настаняване, в положение на фактическа невъзможност да получават официалната си кореспонденция от държавните органи.
Когато едно лице живее трайно в хотел, неговият настоящ и/или постоянен адрес може да бъде регистриран там само за срок до 4 месеца. След изтичането на този срок регистрацията се заличава и лицето остава със служебен адрес по община.
Това води до сериозни практически и правни последици.
Кореспонденцията от съдилища, НАП, МВР, съдебни изпълнители и други институции се изпраща на служебния адрес, а не на мястото, където лицето реално пребивава. Тъй като лицето фактически не живее на служебния адрес, се стига до прилагане на процедурите за т.нар. „фиктивно връчване“:
Така човек може:
Не е ясно каква легитимна обществена цел оправдава подобно ограничение спрямо лица, които действително пребивават в хотели или други места за настаняване. На практика нормата създава различен и по-неблагоприятен режим за тези лица спрямо всички останали граждани, въпреки че пребиваването им е реално и проверимо.
Адресната регистрация следва да отразява фактическото местопребиваване на лицето, а не да го лишава от възможност за ефективна комуникация с държавните органи и за упражняване на правото му на защита.
Не може да се приеме, че проблемът е решен чрез възможността лицето да посочи „адрес за кореспонденция“ пред отделни институции.
На практика това изисква лицето предварително да предвиди кои държавни органи, съдилища, съдебни изпълнители или административни органи биха могли в бъдеще да му изпратят съобщение на служебния адрес.
Това е фактически невъзможно.
Лицето няма как:
Освен това много производства започват без предварително знание на лицето — например:
Именно в тези случаи рискът от „фиктивно връчване“ е най-голям, защото лицето дори не подозира, че съществува производство, по което трябва да заяви отделен адрес за кореспонденция.
Следователно служебният адрес не е реален механизъм за комуникация с гражданина, когато държавата знае, че лицето фактически пребивава на друг конкретен и проверим адрес.
]]>