Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Би било интересно да се изследва следната колизия: установена практика и на законодателя, и на съда у нас е, е че сключващите договори за управление и контрол (популярно наричани, макар и не особено точно, "материално-отговорни лица") нямат установено работно време (такива са всички управители, прокуристи, членове на съвети на директори и надзорни съвети и пр.). Това е така, понеже те са длъжни да се грижат за повереното им предприятие (или субект в по-общ смисъл) по всяко време - следствие от обичайното изискване към управляващия да полага "грижа на добър стопанин"  (а нерядко се иска и по-добра). "Всякото" време тук означава, че и в събота, и в неделя, и денем, и нощем нощем всичко, което те вършат, е a priori в полза на предприятието и всяка употреба на служебните им инструменти е също с тази цел; разделенито на ползване в работно и извънработно време за тези хора не съществува. Под "инструменти" тук разбираме, естествено, и ДМА, но и всякакъв друг ресурс (напр. услуги), по който се упражнява право на данъчен кредит. Като минимум, въвеждането на "данък уикенд" следва да отчита тази колизия и да прави съответните изключения. Иначе (клетият) български съд ще се сдобие с още работа и, по скромната ми преценка, резултатите от нея няма да са в полза на НАП.

- параграф 16 повдига съмнения за технологичната адекватност на процеса. Прехвърлянето на текстови файлове чрез магнитни носители не е редно да присъства през 2015-та година. Предлагам цялата схема с текстовите файлове да бъде преосмислен, като се следват съвременните стандарти за междусистемна комуникация, оперативна съвместимост и кодиране (UTF-8 вм. windows-1251).

Предлагам консултация с екип на МТИТС за достигане до по-добро технологично решение.

- параграфи 12, 15, 16, 17 използват словосъчетанието "за лични нужди". Нито в ЗДДС, нито в правилника за прилагане е дадена дефиниция. Това би направило прилагането на правилника де-факто невъзможно, тъй като разграничаването на "лични" от "служебни" нужди не може да бъде направено по еднозначен и правно-значим начин. Освен административна тежест, това повишава и корупционния риск, тъй като тълкуването е субективно.

Предлагам: отпадането на промените свързани с използването "за лични нужди"

Не може да ме лишите от конституционното ми право на труд и свобода от свободния избор кога да го упражнявам. Ако искате да го направите, променете Конституцията, за да мога да получа политическо убежище в друга държава! Основните средства, които съм купувал и ще купувам за изпълнение на дейностите на фирмата, ги използвам за тези дейности, във време, което преценя...!