Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

1.       чл. 30 – необходимо е да се запише изрично, че ал. 8, 9, 10 и 12 от чл. 30 не се прилагат за кандидати, които са възложители по ЗОП.

2.       Необходимо е текстовете на наредбата да предвидят процедури за обжалване на отделните етапи – оценката на проектите, пълен или частичен отказ за изплащане на финансовата помощ и др. (чл. 49, ал. 3 и 4)

3.       чл. 51, ал. 5 предвижда в срок до 15 работни дни от сключване на договора за предоставяне на финансовата помощ с РА ползвателите, които се явяват възложители на обществени поръчки, предоставят на РА документите съгласно указанията по ал. 3 за извършване на контрола по ал. 4. Предлагаме този срок да се удължи на 40 работни дни, тъй като в много случаи ползвателите възлагат тази услуга чрез договор за услуги с външни лица и е необходимо време за провеждане на съответната процедура и сключване на договор по ЗОП.

4.       чл. 51., ал. 6 предвижда  крайният срок за публикуване на обявлението за откриване на процедурите за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител за всички разходи по чл. 30, ал. 1, т. 1, буква „а“, 2, 3 и 4 в проекта е до четири месеца от датата на сключване на договора за отпускане на финансова помощ. Ползвателят на помощта уведомява РА за публикуване на всяко обявлението в срок до седем работни дни от датата на публикуването.

Предлагаме срокът да се удължава, в случай на забавяне на осъществяването на контрола от Разплащателната агенция по чл. 51, ал. 4.

5.       Допълнителни разпоредби, т. 16 – необходимо е да се поясни, че списъкът е неизчерпателен, тъй като има и други обекти на културния живот като културни домове, концертни зали и др.

6.       Допълнителни разпоредби, т. 23 – необходимо е да се поясни, че списъкът не е изчерпателен, тъй като има и други обекти за широко обществено ползване (напр. велоалеи, паркинги и др.)

7.       Допълнителни разпоредби, т. 33 – необходимо е разходите за консултантски услуги да се допълнят с разходи за изготвяне на анализи разходи ползи, изготвяне на документации за обществени поръчки и други присъщи за проекта дейности, които ползвателите да могат да включват като задължения на консултантите по договорите.

8.       Приложение № 3 към чл. 6, т. 4:Списък на населените места с под 2000 еквивалентни жители от селските райони. Необходимо е да се провери статута на включените в списъка населени места, тъй като някои от тях (напр. гр. Копривщица), е с население над 2000 жители по данни на НСИ, което предполага, че еквивалент жителите са по-висок брой (вкл. селско стопанство, туристи и индустрия).

9.       По отношение на критерия за оценка „Брой население, което ще се възползва от подобрените основни услуги и обхвата на териториално въздействие“ Предлагаме, да се даде по-конкретно определение как ще бъде измерван този показател. т.е. ако приемем, че брой население касае местното население спрямо Липсата на такава дефиниция ще даде голям приоритет на по-големите общини, извън обхвата на ОПРР, и същевременно ще ощети по-малко населените и ваканционни населени места.

1.       Чл.20 ал.3 Предлагаме от текста да се изключат улиците, с мотив противоречие с одобрените текстове на ПРСР – изискването е предвидено само при реконструкция/рехабилитация на път, не и на улица. Този текст изключително много ще затрудни общините, тъй като техническите проекти, резултат от проведена процедура по ЗОП, ще трябва тепърва да се преработват и съгласуват с инстанциите.

2.       Изискванията на чл. 21 предполагат ангажирането на ВиК операторите като партньори или асоциирани партньори по проектите, със съответните задължения и отговорности.

3.       Чл.30 ал.2 – Предлагаме, структурата на общите разходи да бъде аналогична на тази по предходната Наредба 25/ изм. и доп. ДВ. бр.75 от 27 Август 2013г. , а именно:

Консултациите за изготвяне на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС)/екологична оценка, хонорари за правни услуги, окомплектоване на пакета от документи за кандидатстване, както и консултантски услуги, свързани с изпълнението и отчитане на дейностите по проекта до изплащане на помощта да бъдат 3%, останалите 9% да бъдат разпредели съгласно нуждите на съответната община.

Мотив - Разбивката на отделните разходи съгласно чл.30,ал.2 от проекто наредбата довежда до сериозна административна и финансова тежест за потенциалните бенефициенти, тъй като масово допустимите общини са провели процедурите за избор на консултанти и проектанти много преди публикуването на проекта на наредба по мярка 7.2. като са се съобразявали с условията в стратегическия документ на ПРСР, а именно, че тези разходи не трябва да надвишават 12%.

При условие, че проекто- наредбата по мярка 7.2 излиза 1 месец преди официалния прием на заявления съгласно индикативния график, напрактика е невъзможно да бъдат проведени нови процедури.

Това рестриктивно условие ще доведе до следното:

·         Общините, които имат възможност, ще трябва да поемат за своя сметка % от надвишените лимити

·         Общините, които нямат възможност да самофинансират надвишените лимити, ще бъдат принудени да проведат нови процедури и реално няма да имат достатъчно време да изберат изпълнители, да изготвят и съгласуват проекти и да подадат заявление за кандидатстване в определения срок съгласно индикативния график за прием.

4.       Съществува риск от тръжни манипулации с оглед евентуалното спазване на сроковете за прием, което ще доведе до бъдещи финансови корекции за бенефициентите. Чл. 30, ал. 8 предвижда, че Списък с активите, дейностите, услугите и цените, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните. Списъка с активите, дейностите и услугите се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане.

Недопустимо е този списък да се публикува на толкова късен етап от подготовката за кандидатстване, тъй като към датата на публикуване на заповедта за прием потенциалните кандидати би трябвало  отдавна да са възложили проектите и те да са изготвени, за да има технологично време за процедури за разрешително за строеж и други подготвителни процедури по заявлението на кандидатстване. Предлагаме този списък да се публикува не по-късно от 4 месеца преди датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. 

Конкретни коментари:

1.       чл. 4: Предлагаме да се допусне комбинирането на дейности по чл. 4, т. 1 и чл. 4, т. 2. В множество случаи водопроводът под уличната мрежа е компрометиран и реконструкцията и рехабилитацията на улиците не е целесъобразна, ако не се предприемат мерки и за реконструкция/рехабилитация на водопровода. В тези случаи е целесъобразно и да отпадне изискването районът да се обслужва от консолидиран ВиК оператор, тъй като водещата инвестиция е уличната мрежа, а не водоснабдителната мрежа.

2.       Чл. 5, т. 4: Предлагаме текстовете за демаркация с ОПРР да се направят по огледален начин в двете програми, като се даде възможност по под-мярка 7.2. да се инвестира в рамките на строителните граници на градовете от четвърто ниво за всички дейности извън дейностите за енергийна ефективност, в т.ч. ново строителство, прилежащи пространства и др. В противен случай обектите на тези градове са ощетени от финансиране спрямо други населени места, които не са от четвърто ниво съгласно НКПР. Демаркацията може да се приложи и на ниво конкретни обекти, но не бива да е причина за ощетяване на тези общини от достъп до финансиране.

3.       Съществува противоречие между Проекта на Постановление за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ за програмен период 2014-2020 и чл. 10 от проекта на наредба за подмярка 7.2.

Съгласно чл. 10, ал. 2 от проекта на Наредба, финансовата помощ е в размер 100 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи за проекти, които след извършване на инвестицията ще генерират нетни приходи, но размерът на допустимите за финансово подпомагане разходи за проекта не надхвърля левовата равностойност на 50 000 евро.“.  Така според този проект на наредба,  АРП ще се прилага за проекти над 50 000 евро, а не над 1 000 000 евро, както е по проекта на Постановление на МС. Проектът на наредба за прилагане на под-мярка 7.2. следва да се промени, като се приложи прага от чл. 17 (1) от проекта на Постановление на МС за проекти, чиито общ размер на допустимите разходи е под 1 000 000 евро, а не под 50 000 евро.

В наредбата е приложена стойността от чл. 17, ал. 2 на проекта на ПМС, който обаче се отнася за проекти, които генерират нетни приходи по време на тяхното изпълнение (чл. 15, ал. 2, т. 2), а не за проекти, които генерират нетни приходи след тяхното завършване (чл. 15, ал. 2, )

Необходимо е в проекта на Наредба за подмярка 7.2. да се направи коректна препратка към ПМС за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ за програмен период 2014-2020 по отношение на праговете, при финансовата помощ се определя чрез анализ разходи-ползи.

Небходимо е в наредбата да се приложи образец на анализа разходи-ползи като минимално съдържание и елементи, които ще се изискват от кандидатите.

4.       Чл.5 т.9 – Предлагаме, да се даде дефиниция, кое е това оборудване, пряко свързано с изпълнението на учебния план в образователната инфраструктура

5.       Съгласно Чл. 11., ал. 1 Максималният размер на общите допустими разходи по мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за целия период на прилагане на ПРСР 2014 - 2020 г. за един кандидат община, е левовата равностойност на 10 000 000 евро. Необходимо е в Наредбата да се направи изрично уточнение, че този максимален размер не включва финансирането по мярка 7.2. чрез Стратегии за ВОМР по мярка 19 на ПРСР.

6.       Съгласно чл. 15, ал. 3, т. б разликата до 50 на сто от стойността на одобрената финансова помощ по проекта след съгласуване на обществената поръчка и сключване на допълнително споразумение с РА по договора за отпускане на финансовата помощ за вписване на избрания изпълнител. Необходимо е да се уточни за коя обществена поръчка по проекта става въпрос, тъй като по един проект обикновено има няколко обществени поръчки – напр. за проектиране и консултантски услуги, за строителство, доставка, надзор и др.

Принципни коментари

1.       Съгласно индикативния график за прием на заявления по ПРСР 2014-2020 за 2016 г., мярка 7.2. ще обяви прием от 4 до 31 юли 2016 г. Същевременно към 28 юни 2016 г. липсва достатъчно прозрачност и яснота по условията на приема, които да осигурят достатъчна информираност и равнопоставеност между потенциалните кандидати. По-конкретно:

·         недопустимо и неприемливо е броени дни преди обявяването на приема да липсва всякаква официална информация от страна на МЗХ, вкл. на интернет сайтовете на програмата, относно това за кои дейности от проекта на Наредба по подмярка 7.2. ще се приемат заявления. Обяснението на МЗХ, че дейностите са „коментирани“ на срещи с НСОРБ, не отменя задължението на ръководството на програмата да информира потенциалните бенефициенти относно най-важното условие на приема. На многобройните запитвания от страна на общини, представители на НСОРБ отказват да се ангажират с категоричен отговор за това по кои дейности ще се приемат заявления, което е напълно обяснимо, тъй като сдружението не е институцията, която да се ангажира с такъв отговор. Нещо повече, потенциални бенефициенти на подмярка 7.2. не са само общини, а и ЮЛНЦ, читалища иВиК оператори, които са още по-ощетени от липсата на яснота относно допустимите дейности по предстоящия прием. По този начин потенциалните бенефициенти са лишени от възможността да планират и проведат адекватни процедури по ЗОП за проектиране и подготовка на проектите, които са свързани с времеви и финансов ресурс. За разлика от всички Оперативни програми, които публикуват индикативни годишни програми с съответни процедури, цели, потенциални бенефициенти, индикативни дейности и условия на финансиране, приемът по подмярка 7.2. е планиран само за 1 месец (юли 2016 г.), без да са известни основните условия, които са  предпоставка за качествената подготовка на проекти и равнопоставеността и информираността на кандидатите.

·         Недопустимо и неприемливо е броени дни преди обявяването на приема да не са известни конкретните критерии за подбор на проектите с тяхната тежест, чрез които потенциалните бенефициенти да приоритизират своите проекти и да оценят шансовете си за класиране, вземайки информирано решение за кандидатстване или отказ от кандидатстване. В проекта на Наредба са включени видове критерии, без да са посочени точките по всеки от тях, което е съществена част от оценката на проекта. Имайки предвид факта, че подготовката на проектите е свързана със сериозен технически, финансов и човешки ресурс, липсата на тази информация води до разпиляване на ресурс и невъзможност за вземане на навременни и информирани решения от страна на потенциалните кандидати.

·         препоръчително е ДФЗ да приложи практиката от всички останали оперативни програми договорът за безвъзмездна финансова помощ да се публикува заедно с всички документи за кандидатстване на етапа на обявяване на прием на заявления, или да се приложи като приложение към Наредбата за прилагане на подмярка 7.2. Недопустимо е кандидатите да вложат усилия и ресурси в подготовката на проекти, без да са наясно със своите права и задължения във фазата на изпълнението на проектите.

·         Критериите за подбор и договора би следвало да са част от процедурата за обществено обсъждане на проекта на наредба.

Изброените проблеми с липса на прозрачност и информираност водят до изкривяване на процеса на подготовка на проектите, при който служители или приближени до МЗХ и ДФЗ разпространяват вътрешна информация с гореизброените условия до определени потенциални кандидати, която ги поставя в привилигировано и неравностойно положение спрямо други потенциални кандидати. Недопустимо е разпространението на такива практики след опита на пълен програмен период, през който се натрупа опит и капацитет за навременно планиране, прозрачност и информираност от страна на ПРСР и оперативните програми. Вероятно прилагането на тези принципи е въпрос на политическа воля, която към момента липсва от страна на МЗХ.

Поради липсата на разписани критерии за оценка е необходимо да се обяви ново обществено обсъждане. Посочени са критерии, които:

1. не са посочени стойности и изисквания

2. са объркани (за инвестиции в улици, критерий е свързаност между населени места с градове)

3. са неясни като например

- Проекти, осигуряващи недопускане на дискриминация и приобщаване на уязвими общности (в т.ч. роми), при които е налице концентрация на проблеми, създаващи риск от бедност, социално изключване и маргинализация;

- Проекти в зависимост от културната и обществената значимост на обекта

За подготовка на проектно предложение е необходимо да се осигури значителен ресурс, но поради липсата на ясни, точни и измерими критерии за оценка потенциалните кандидати не биха могли да планират своите дейности и съществува огоромен риск от прахосване на обществени средства за подготовка на голям брой проекти и финансиране на символичен брой. Министерството на земеделието няма да компенсира тези загуби за обществото и е редно за наредбата да бъде доработена и отново публикувана за обществено обсъждане.

От публикувания проект на наредба не става ясно трябва ли да се прави анализ-разходи ползи за проекти под 50 000 евро, които генерират приходи?

Наредбата казва:

(2) Финансовата помощ е в размер 100 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи за проекти, които след извършване на инвестицията ще генерират нетни приходи, но размерът на допустимите за финансово подпомагане разходи за проекта не надхвърля левовата равностойност на 50 000 евро.

(3) Размерът на финансовата помощ за проекти, които след извършване на инвестицията ще генерират нетни приходи се определя въз основа на анализ „разходи-ползи“.

Така формулирано, условието може да означава и ДА, и НЕ:

1/  за да кажеш със сигурност, че приходите са „нетни“ (а не просто приходи), трябва да направиш анализ. По тази логика всички проекти трябва да имат анализ „разходи-ползи“. 

2/ от друга страна, ако финансовата помощ със сигурност ще е 100% за проекти под 50 000 евро, то защо следва да се прави такъв анализ за тези малки проекти?