Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Чл.51, ал.2, т.3 – предвидено е, че за придобиване на правоспособност, кандидатът представя документ за завършена образователна степен. Има ли значение каква е придобитата образователна степен?

Чл. 57, ал.1, т.11 – предвидено е задължение на ползвателя на СПО да има писмен договор за монтаж, поддържане, ремонтиране и преустройство на всички видове СПО с регистрирано лице за изпълнение на дейността. Ако съответното СПО не се ползва /т.е. не се експлоатира за продължителен период от време по различни причини/, защо е необходимо да поддържа подобен договор? Още повече, че авторите на закона предвиждат възможност да се заявява спиране от експлоатация на СПО

Чл. 59, ал.1 и ал.2 – авторите на закона са предвидили възможност председателят на ДАМТН да възлага извършването на експертизи. В ал.2 е посочено, че разходите за тези експертизи са за сметка на ползвателите на авариралите СПО. Липсва, обаче, регламентация в кои случаи председателят на ДАМТН може да възлага извършването на експертизи. След като разходите са за сметка на ползвателя на СПО, то тогава законодателят следва да посочи изрично случаите, в които подобни експертизи е наложително да бъдат извършени. В противен случай, ще бъде създадена възможност за развиване на корупционна практика – председателят на ДАМТН, за да навреди на един ползвател, осигурявайки възможност за по-добра реализация на друг ползвател или на лицензирано по закона лице, възлага извършването на няколко експертизи, разходите за които следва да бъдат платени от ползвателя на авариралото СПО.

Чл.60, ал.1 – авторите на законопроекта са предвидили следното: „За всяка авария или злополука, възникнала при експлоатация на СПО, ползвателят е длъжен да уведомява незабавно ДАМТН, а когато СПО е монтирано в предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд, административна или обществена сграда, уведомява и териториалната администрация на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“….“ Никъде в законопроекта не е посочено какво авторите разбират под „наемен труд“. Считам че в закона следва да посочена изрична дефиниция на това понятие.

Чл. 67, ал.3 – предвижда се документите по ал.2 на същия член да бъдат представени с превод на български език. Така изписан текста дава възможност за представяне на превод на български език, изготвен от което и да е лице, мислещо си че има познания по съответния език. Считам, че авторите следва да коригират текста на законопроекта, като бъде въведено изискването документите да се представят с официален превод на български език (т.е. такъв, изготвен от заклет преводач). Още повече, че в чл. 72, ал.1 се изисква документите да са преведени на български език и легализирани. За да бъде един документ легализиран, то той следва да бъде заверен от Консулски отдел към Министерство на външните работи, а за да бъде заверен от посочената администрация, преводът на съответния документ следва да бъде извършен от заклет преводач, т.е. преводът следва да бъде официален.

Чл. 74, чл. 75- в кои случаи се налага глоба и в кои случаи имуществена санкция? Предполагам, че разграничението следва да бъде направено съобразно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания (т.е. глоба за физическите лица и имуществена санкция за юридическите лица), но считам че все пак разграничението следва да бъде направено изрично в разглеждания законопроект. В противен случай, може да бъде създадена противоречива практика, а дори и до налагане на двойни санкции.

§1, т.11 – предоставено е определение на понятието „пускане в експлоатация“, като е посочено, че това е първото ползване на СПО по предназначение от крайния ползвател в Европейския съюз. В законопроектът е предвидена възможност ползвател на СПО, който преустанови ползването на СПО, да подаде заявление до Председателя на ДАМТН за вписване спиране експлоатацията на съответното съоръжение. След отпадане причините за спирането, обаче, СПО се въвежда отново в експлоатация. В предложения законопроект липсва дефиниция на поянието „повторно пускане в експлоатация“. Считам, че понятието, посочено в §1, т.11, следва да бъде допълнено в този смисъл.

§5 и §6  - такива липсват, а в § 9 от законопроекта се прави препращане към § 6

Чл.27, ал.5, т.3 – предвидено е правомощие на председателя на ДАМТН да установи и обяви със заповед нищожност на документи и заверки, издадени в нарушение на ал. 1 (т.е. в нарушение на издадената лицензия) – считам, че текстът следва да отпадне. Подобни действия няма да санкционират лицензираното лице, а ще навредят на ползвателите на СПО, които се явяват трети добросъвестни лица, които няма как да знаят, че действията на лицензираното лице, извършващо технически надзор на СПО се изпълняват в нарушение на предоставената лицензия. Така, например, може да се окаже, че прогласявайки нищожност на действия на лицензираното лице по заверка на СПО за съответен период, съответното СПО е останало без надзор – в тези случаи ползвателите на СПО ще търпя ли санкция? С оглед на това, считам че е по-добре и по-удачно действията на Председателя на ДАМТН да са насочени в бъдеще, като могат да включват отнемане на лицензията, а не обявяване на прогласяване на нищожност на вече изпълнени действия.

Чл.32, ал.1, т.10 – предлагам текстът да бъде изменен по следния начин: „нямат изискуеми публични задължения, освен ако същите не са отсрочени или разсрочени по реда на глава 22 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс.“ В тази връзка, Моля вижте становището ми по отношение на чл. 27, ал.1, т.7 по-горе.

Чл.33 ал.1, т.3 – предвидено е лицето по чл. 32 да приложи към заявлението си справка от бългрския институт по стандартизация за притежаваните актуални стандарти, необходими за извършване на дейността. В тази връзка, поставям следните въпроси: за каква справка става дума – кой следва да притежава съответните стандарти? Лицата се сертифицират съобразно различните стандарти, но не ги притежават. Наред с това, ако се има предвид, че дадено лице следва да представи доказателства за стандартите, спрямо които е сертифицирано, защо е необходимо да се представя справка от Българския институт по стандартизация, като е достатъчно да представи копие от притежавания от него Сертификат?

Чл.34, ал.2 – съгласно предложената норма, председателят на ДАМТН разглежда в двуседмичен срок представеното му заявление и вписва лицето в регистъра или ако лицето не отговаря на изискванията – отказва регистрация с мотивирана заповед. С оглед намаляване на административната тежест за бизнеса, считам за удачно въвеждането на междинен етап, а именно – изпращане на съобщение до заявителя за констатирани недостатъци и предоставяне срок за отстраняване на същите. Едва след изтичането на този срок, да се прилага хипотезата на отказ за вписване. По този начин, бизнеса ще бъде облекчен, като в същото време ще се предотврати евентуален отказ, поради незначителен пропуск от страна на заявителя.

Чл. 35, ал.3 – в текста е предвидено: „Когато при проверките се установи, че лицето, вписано в регистъра и получило удостоверение, не спазва обхвата на регистрацията си или не изпълнява изискванията по ал. 1, председателят на ДАМТН може да:

1. предпише мерки за отстраняване на нарушенията в подходящ срок;
2. даде ход на производство по налагане на административно наказание;“

Предлагам думата „може“ да се замени със следва/трябва, тъй като иначе се създават условия за неспазване на изискванията на закона, противоречие със ЗАНН, корупция. Наред с това, условието на т.2 да се прилага след изтичане на срока по т.1. – по този начин действията на Председателя на ДАМТН ще бъдат с повече превантивен, отколкото със санкциониращ характер.

Чл.36, ал.2 – Моля вижте аргументите ми, свързани с чл. 24

Глава VI „Съвет за безопасност на СПО“ – не виждам никакъв смисъл от този орган. Подобни действия, като тези предвидени за Съвета за безопасност, могат да се извършват в една или друга степен от различните камари, вместо да създаваме допълнителни административни органи, които да утежняват държавния бюджет със своите разходи.

Чл.15, ал.1 – по какъв начин ще се извършва заявяването на спирането от експлоатация на СПО? За какъв период от време се регистрира заявлението за спиране? По какъв начин се възобновява експлоатацията на СПО?

Чл. 16, ал.1, т.1 – как се процедира в случаите, когато подобна документация липсва? Следва ли същата да бъде възстановена (и ако да – по какъв начин)?

Чл.16, ал.1, т.2 – какво се случва с инвестиционните проекти, които са одобрени преди датата на влизане в сила на настоящия закон, но все още не са реализирани?

Чл.16, ал.2 – предвидено е,че заверката по ал.1 се извършва от правоспособен инспектор към органите за технически надзор, притежаващ образователно – квалификационна степен „магистър“ – инженер по съответната специалност. Коя е съответната специалност? В Закона този въпрос не е уреден.

Чл.21, ал.1, т.7 – считам, че текстът  следва да бъде изменен по следния начин: „нямат изискуеми публични задължения, освен ако същите не са отсрочени или разсрочени по реда на глава 22 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс.“ Ако съответният орган по приходите е допуснал разсрочването, съответно отсрочването на публичните задължения, защо е необходимо да ограничаваме изкуствено правата на лицата, които кандидатстват за получаване на лицензия?

Чл.24 – предвидено е при преобразуване на лицензираните лица, лицензията да не преминава върху новоучредените лица или правоприемниците – считам, че текстът ограничава правата на лицензираните лица. Какво пречи, ако едно юридическо лице, лицензирано лице по смисъла на разглеждания закон, се влее в друго юридическо лице, лицензията да премине върху правоприемника? Защо е необходимо правоприемникът /или новоучреденото лице- в случаите на разделяне на едно юридическо лице или отделяне на част от юридическо лице/ да изминавата целия административен път за кандидатстване, съответно получаване на лицензия?  Много по-разумно ще бъде законодателят да предвиди гратисен период, в който правоприемникът или новоучреденото лице да подаде заявление за прехвърляне на вече издадената лицензия, при облекчени условия (например представяне на само на част от документите, изискващи се за първоначална лицензия, като удостоверение за липса на задължения, регистрация и т.н., без да е необходимо представяне на доказателства за материална база, технически специалисти и др.) и едва ако в размките на този период правоприемникът или новоучреденото лице не подаде подобно заявление, лицензията да бъде прекратена. Подобен гратисен период ще съкрати административната процедура, а оттам ще доведе до намаляване на административната тежест за бизнеса.