Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 от проекта на Наредбата, годишната винетка е с валидност, съответстваща на бюджетната година, по смисъла на чл. 10, ал. 2 от Закона за публичните финанси, и е от 1 януари до 31 декември на годината, за която е издадена; потребителите могат да ползват републиканската пътна мрежа в срок до 31 януари на следващата година, при заплатена винетна такса за предходната година.

Този проект противоречи на чл. 10, ал. 6 и чл. 10а, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 4, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).

Съгласно чл. 10, ал. 6 от ЗП, размерът на таксите по ал. 1, 4 и 5 се определя от Министерския съвет с тарифа, а условията и редът за тяхното събиране - с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Видно от текста на закона, уреждащ законовата делегация към МС по отношение на сега обсъжданата Наредба, административният орган има правомощието да уреди единствено „условията и редът за тяхното (на винетните такси) събиране“.

Законът не предвижда правомощие МС да урежда срока на продължителност на правото на ползване на републиканските пътища, принадлежащо на лицата, заплатили годишна винетна такса по см. на чл. 10а, ал. 3 от ЗП.

Срокът на ползване на пътищата, следващ от заплащането на годишната винетна такса, не е нито условие за събирането на таксата, нито определя ред за събирането й.

Валидността на годишната винетка удостоверява правото на ползване във времето. Правото е следствие от заплащането на таксата, а придобиването му е предпоставено от установен ред и условия за събирането й. По правилата на формалната логика и видно от чл. 10, ал. 6 от ЗП, не може да се приеме, че законодателят е отстъпил нормотворческа компетенция към МС относно  отношенията, касаещи срокът на правото на ползване на републиканските пътища.

В тази връзка считам, че проектната разпоредба не може да бъде приета от МС.

Също така, съгласно чл. 10а, ал. 3 от ЗП, в зависимост от срока винетните такси биват годишна, месечна, седмична и дневна. ЗП не урежда броене на сроковете, което да е различно от общоприетото в националното ни право и обичайното им прилагане (по отношение на превозните средства под 3,5 тона не е налице уредба в ПЕС ).

Годишният срок, ако друго не е уговорено, обхваща период от време, броим от конкретна дата на календраната година до същата дата на следващата календарна година.  В тази връзка, определянето на срок за годишната винетка, различен от установения в закона и броим по начин различен от общоприетия е незаконосъобразно. Нещо повече, към доклада липсват каквито й да е мотиви в тази връзка и анализ на правната уредба в ЗП.

Убеден съм, че ако законодателят е имал предвид, че годината може да има 13 месеца или един месец, щеше изрично да го укаже в закона.

Тази проекто – норма, ще въведе е дискриминационно третиране на ползвателите, закупили годишен винетен стикер след януари на съответната година. 

Това е така, защото ако лицето Х заплати годишаната винетна такса на 01 януари на текущата година, то ще ползва пътищата свободно до 31 януари на следващата година, т.е. 13 месеца, ако лицето У заплати същата такса, но в последният ден на текущата година – 31 декември, то ще ползва пътищата само едни месец, а именно до 31 януари на следващата година.

С други думи, по-краткият срок на правото на ползване на пътищата, който отпочва от момента на заплащане на таксата и придобиване на годишната винетка, поставя едни потребители в по-неблагоприятно положение спрямо всеки друг потребител, заплатил годишна винетна такса в по-ранен момента на годината – напр. 01 януари.

Така установената валидност на годишната винетка в чл.9, ал. 2, т. 1 от проекта на Наредбата, предполага неравностойно третиране на ползвателите на пътната инфраструктура, заплатили годишни винетни такси по различно време на „текущата година“.