Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

С измененията в чл. 21, ал. 1 от ЗОЗ беше направена следната промяна:

Чл. 21. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) Договорът за залог на търговско предприятие се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и за учредяването на залога е необходимо решение, взето съгласно чл. 262п от Търговския закон.

Разпоредбата на чл. 262п от ТЗ е приложима към всички търговски дружества и определя мнозинството необходимо за приемане на решение от съответния орган на търговското дружество.

По отношение на акционерните дружества съществува специален режим. Съгласно чл. 236, ал. 4 от ТЗ незавависимо наличието или липсата на решение на общо събрание за прехвърляне или предоставяне на търговско предприятие, както и за предоставяне на обезпечение чрез залог на търговско предприятие:

(4) Сделка, сключена в нарушение на ал. 1 - 3 е действителна, а лицето, което я е сключило, отговаря пред дружеството за причинените вреди.

Този специален режим на чл. 236, ал. 4 ТЗ е приложим и при действието на чл. 15, ал. 2 от ТЗ, която гласи:

СДЕЛКИ С ПРЕДПРИЯТИЕ

Чл. 15. (2) Когато се прехвърля цялото предприятие на търговско дружество, за прехвърлянето е необходимо решение, взето съгласно чл. 262п.

Видно чл. 15, ал. 2 от ТЗ и чл. 21, ал. 1 от ЗОЗ имат идентично съдържание. Нещо повече чл. 15, ал. 2 ТЗ е приета едновременно с чл. 236, ал. 4 от ТЗ, което е показателно за волята на законодателя да установи специален режим за сделките с търговски предприятие, когато те се извършват от акционерно дружество, а именно, че решението на общото събрание на акционерното дружество не оказва влияние върху действителността на сделката с търговско предприятие.

Съгласно § 25. от проекта за изменение на Наредбата в чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Към заявлението се прилага договор за залог на търговско предприятие с нотариална заверка на подписите, решение за учредяване на залога, взето съгласно чл. 262п от Търговския закон,  писмено съгласие за вписването с нотариална заверка на подписа на залогодателя и декларация по чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от залогодателя. При вписване на следващ залог се представя писменото съгласие с нотариална заверка на подписа на всеки от предходните заложни кредитори.“

По този начин наредбата предпоставя, като задължително условие за вписването на залог на търговско предприяти наличието на решение на общото събрание по чл. 262п от ТЗ, дори когато става дума за акционерни дружества.

Както беше посочено по-горе съгласно чл. 236, ал. 4 сделки с търговското предприятие (прехвърляне и залагане) са действително независимо от наличието или липса на решение на общото събрание.

Следователно не може да наредбата в противоречие с чл. 236, ал. 4 да изисква предоставянето на решение на общото събрание по чл. 262п от ТЗ при вписване на залог на търговско предприятие на акционерно дружество, защото решението на общото събрание на акционерно дружество не предпоставка за валидно сключване на тази сделка.

В тази връзка следва да се измени и чл. 51, ал. 2 от Наредбата, която гласи:

(2) Към заявлението се прилагат:

1. решението по чл. 262п от Търговския закон (при прехвърляне на търговско предприятие на дружество).

Следователно в чл. 44, ал. 1 и чл. 51, ал. 2 от Проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър трябва да се предвиди изрично, че, когато става дума за акционерни дружества, решение по чл. 262п от ТЗ не се изисква.