Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Уважаеми господа, приветствам идеята да бъдат освободени от задължение да подават ГДД и ГФО предприятия не осъществявали дейност през календарната година, което е едно излишно административно натоварване без практическа полезност. В същото време препратката към дефиницията на Закона  за счетоводството § 1 т.30 създава предпоставка този текст да остане "мъртъв". В повечето случаи предприятията притежават банкови сметки още при създаването си, като за тази минимална наличност банките начисляват символични лихви в порядъка на стотинки. Тъй като Закона препраща към приложимите счетоводни стандарти, според които следва да се признае приход в размер символичната лихва предприятието вече не отговаря на законовите критерии   и следва да състави както декларация по реда на ЗКПО, така и ГФО. Особен проблем е, че този отчет не може да съдържа нулеви редове, но тъй като сумите са под 500 лв., следва на практика да се подава нулев ГФО.

Уважаеми господа, във връзка с гореизложените проблеми предлагам да бъде променена дефиницията заложена в

§ 1 т.30, Б или да бъде въведена граница, при превишаването на която се съставят всички изискуеми декларации и отчети.

Справка - Казус з

https://www.tita.bg/free/accounting/474

Здравейте,

Считам, че  с цел улеснение на всички лица може да се направят определени стъпки от НАП. Добре е НАП да направи свои регистри за представени при предни декларации нотариално заверени пълномощни и копия от протоколи на ТЕЛК и да не се налага хората да ги представят при всяко следващо посещение или подаване на декларация, както и НАП да прави справка в НОИ за тези телкове. Сега вече може да се предвиди възможността лице, чийто извънтрудови доходи излязат в справката, която се вижда с ПИК да не прилага служебна бележка, защото някои счетоводители ги бавят много.  Би могло да се приемат декларации от физ. лица, в който и да е офис на НАП/например сектор Деловодство/ и след това да се предават с вътрешна поща до съответния офис по постоянен адрес.

А по ЗМДТ във всяка община искат и скица с подаването на декларация по чл.14 - защо не се предвиди за хората, които нямат скици да заплатят таксата на място и след това служителите да си я набавят сами от техническата служба на общината или кадастъра.

Поздрави, Явор Метин

Счетоводител съм и от години подавам нулеви справки-декларации по ЗДДС на фирми с прекратена дейност, които не желаят да се деригистрират по ЗДДС.Една лека промяна - например след 5 нулеви декларации, автоматично да следва замразяване на регистрацията по ЗДДС и отпадане на задължението да се подават справки-декларации, до момента на подаване на искане за активация на регистрацията или подаване на искане за дерегистрация. Нещо такова има в Германия.

В проектозакона не видях нищо за облекчаване на действащите фирми по отношение на подаването на годишния отчет в НСИ и в Търговския регистър. Би могло да се предвиди удължен срок за подаване в НСИ и на отчет за дейността, като информацията, подавана в НСИ, частично да може да бъде виждана и през досието на фирмата в Търговския регистър. Сега публикуваме отчетите и в Търговския регистър, а там излизат чак след повече от една година, т.е. осигуряването на актуална информация за фирмите хич го няма.