Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Според оценката на въздействието, актът засяга пряко МСП. В същото време е посочено, че:

„Не са правени анализи за въздействието на постановлението за определяне на нов размер на минималната работна заплата върху микро, малките и средни предприятия.“

Това е в пряко нарушение на чл. 16, т. 10 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието.

Освен това, без изследване на въздействието на предлаганата уредба върху МСП, не може да се направи обоснована преценка за значителност на въздействията, съответно да се прецени необходимо ли е извършването на цялостна оценка на въздействието.

В този смисъл, считаме, че представената ОВ не отговаря на нормативно установените изисквания и следва да бъде преработена, след което целият пакет документи по проекта за ПМС да бъде отново подложен на обществена консултация. В противен случай, предложението за ПМС не би отговаряло на изискванията на ЗНА.

Център за оценка на въздействието на законодателството

Премахване на класа за прослужено време на назначените по ПМС 66.

Повишаването на минималната работна заплата е напредък. Въпреки това обаче този размер е крайно нисък и недостатъчен за достоен живот. Ако някой от вас, заемащи позиции на началници, директори, работещи в Министерски съвет, Нардоно събрание, както и министерствата с по-високи бюджети, може да преживява на месец с 434 лв., то нека ни напише ръководство за това как най-ефективно да ги разходваме и ние бедните българи. Не смятам, че има длъжност в класификатора на професиите и длъжностите, която да не заслужава достойно заплащане или работещ човек, който работейки да не може да си осигури базисните потребности. Не смятам, че има недостоен труд и че дори и хигиенистите заслужават толкова ниски заплати.

Необходмо е също така актуализиране на минималния размер на основната заплата в държавната администрация, който е 510 лева. В случая говорим за позиции, за които се изисква образование, квалификация, вече придобити професионални умения и знания, предвид явяването на конкурс. Същевременно трудовото възнаграждение на много длъжности, които се заемат по трудово правоотношение в държавния сектор също значително започва да се доближава до минималния размер. Заплащането на социалните работници е до 600 лв., на административните и технически длъжности в сектора на здравеопазването е до 600-700 лв. бруто, също и на други приложни специалисти. За съжаление това, което се случва е квалифицирани кадри да работят за минимално заплащане и да живеят на прага на линията на бедност, тъй като държавата не се е погрижила именно за тези, които й "служат".

Вече няколко поредни пъти се променят минимални нива на заплащането, а максималните остават същите. Подкрепям предложенията ннаправени преди мен и предлагам:

1. максималните стойности по нива на заплащане за всички длъжносит да се повишат с 20%.

Мотиви: липса на адекватни промени пред последните пет години, въпреки сериозните промени на минималните доходи и заплащането в частния сектор.

2. Въвеждане на отделни стойности на заплащане по нива на въведените преди две години ИТ длъжности в администрацията различни от "традиционните длъжности - държавен експерт, старши експерт и т.н.".

Мотиви: Системен администратор I степен не е еквивалентно равно на Държавен експерт, както и от където да го погледнеш. Нито като отговорнисти, нито като влияние на работата му върху администрацията като цяло и в частност, нито като изисквания за спектър от познания в приложната сфера на дейност. Отварянето на "ножицата" за ИТ кадрите ще е от съществена полза за администрацията, защото към днешно време е практика да се повишават държавни служители в длъжност само и само, за да им се повиши заплатата. Това е излишно и вредно "усилие", защото това води да "бързо" израстване в кариерата, което не съответства на естествения ход на трупане на опит и практика, която в ИТ бранша е от съществено значение за качественото и ефективното изпълнение на дъжавната служба. Нивата на заплащане на ИТ кадрите трябва да са съобразени с пазарните нива на заплащане, защото иначе "който плаща лошо, плаща два пъти" и това живота го потвърждава.  БАСКОМ публикува ежегодна статистика и лесно могат да се направят нуждните съпоставки. 

Предвид несъответствието между минималните заплащания по степени на позиции в държавната администрация и предлаганата промяна на минималната заплата за страната, предлагам да бъдат актуализирани сумите в ПМС № 129 от 2012 г. чрез Преходните и заключителни разпоредби на настоящото Постановление по следния начин:

Преходни и  заключителни разпоредби

            §1. Необходимите средства за изпълнението на постановлението в организациите по §1, т.5 от допълнителните разпоредби  на Закона за публичните финанси  се осигуряват в рамките на утвърдените по бюджетите им разходи.

           §2. В чл. 1, ал.4, от Постановление №66 на Министерския съвет от 1996 г. за кадрово осигуряване на някой дейности в бюджетните организации (Обн. ДВ. бр.29 от 1996г., изм. и доп. бр.76 и  бр.92 от 1997г., бр.5 от 1999г., бр.53 и  100 от 2005г., бр.14 от 2008г., бр.4. от 2009г., бр.51,91 и 93 от 2011г., бр.49,80  и 103 от 2012г., бр.17 ,53, 80, 97 и 110 от  2013г., бр. 2  и 105 от 2014г, бр.42 от 2015г., бр. 1 и 103 от 2016 г., бр. 11, 58 и  бр. 102 от 2017 г) думите „510 лв. от 1 януари 2018 г.“ се  заменят с „ 560 лв. от 1 януари 2019 г.“.

         § 3. В Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с Постановление № 129 на Министерския съвет от 2012 г. (Обн. ДВ. бр.49 от 29 Юни 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.80 от 19 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.5 от 18 Януари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.27 от 15 Март 2013г., изм. ДВ. бр.5 от 17 Януари 2014г., изм. ДВ. бр.50 от 17 Юни 2014г., изм. ДВ. бр.9 от 3 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.1 от 5 Януари 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.32 от 22 Април 2016г., доп. ДВ. бр.36 от 13 Май 2016г., изм. ДВ. бр.68 от 30 Август 2016г., доп. ДВ. бр.76 от 30 Септември 2016г., изм. ДВ. бр.103 от 27 Декември 2016г., изм. ДВ. бр.11 от 31 Януари 2017г., изм. ДВ. бр.44 от 2 Юни 2017г., изм. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2017г.) , навсякъде в приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 числата "460", "470", "480", "500", "510", "520", "530" и "550" “ се заменят с „560“; навсякъде в приложение № 2 към чл. 4 числата "500" и "550" се заменят с "560"

         § 4. До приемането на Националния план за действие по заетостта за 2019 г. субсидираното от държавния бюджет трудово възнаграждение на лицата, наети на минимална работна заплата по програми за заетост по Закона за насърчаване на заетостта, се определя от 1 януари 2019 г. в размер 560 лв. за пълен работен месец при осемчасов работен ден и 3,37 лв. часова работна заплата.

        §5. Постановлението се приема на основание чл. 244, т. 1 от Кодекса на труда и влиза в сила от 1 януари 2019 г.

Предвид несъответствието между минималните заплащания по степени на позиции в държавната администрация и предлаганата промяна на минималната заплата за страната, предлагам да бъдат актуализирани сумите в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 към ПМС № 129 от 2012 г. чрез Преходните и заключителни разпоредби на настоящото Постановление по следния начин:

Преходни и  заключителни разпоредби

            §1. Необходимите средства за изпълнението на постановлението в организациите по §1, т.5 от допълнителните разпоредби  на Закона за публичните финанси  се осигуряват в рамките на утвърдените по бюджетите им разходи.

           §2. В чл. 1, ал.4, от Постановление №66 на Министерския съвет от 1996 г. за кадрово осигуряване на някой дейности в бюджетните организации (Обн. ДВ. бр.29 от 1996г., изм. и доп. бр.76 и  бр.92 от 1997г., бр.5 от 1999г., бр.53 и  100 от 2005г., бр.14 от 2008г., бр.4. от 2009г., бр.51,91 и 93 от 2011г., бр.49,80  и 103 от 2012г., бр.17 ,53, 80, 97 и 110 от  2013г., бр. 2  и 105 от 2014г, бр.42 от 2015г., бр. 1 и 103 от 2016 г., бр. 11, 58 и  бр. 102 от 2017 г) думите „510 лв. от 1 януари 2018 г.“ се  заменят с „ 560 лв. от 1 януари 2019 г.“.

         § 3. В Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с Постановление № 129 на Министерския съвет от 2012 г. (Обн. ДВ. бр.49 от 29 Юни 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.80 от 19 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.5 от 18 Януари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.27 от 15 Март 2013г., изм. ДВ. бр.5 от 17 Януари 2014г., изм. ДВ. бр.50 от 17 Юни 2014г., изм. ДВ. бр.9 от 3 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.1 от 5 Януари 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.32 от 22 Април 2016г., доп. ДВ. бр.36 от 13 Май 2016г., изм. ДВ. бр.68 от 30 Август 2016г., доп. ДВ. бр.76 от 30 Септември 2016г., изм. ДВ. бр.103 от 27 Декември 2016г., изм. ДВ. бр.11 от 31 Януари 2017г., изм. ДВ. бр.44 от 2 Юни 2017г., изм. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2017г.) , навсякъде в приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 числата "460", "470", "480", "500", "510", "520", "530" и "550" “ се заменят с „560“; навсякъде в приложение № 2 към чл. 4 числата "500" и "550" се заменят с "560"

         § 4. До приемането на Националния план за действие по заетостта за 2019 г. субсидираното от държавния бюджет трудово възнаграждение на лицата, наети на минимална работна заплата по програми за заетост по Закона за насърчаване на заетостта, се определя от 1 януари 2019 г. в размер 560 лв. за пълен работен месец при осемчасов работен ден и 3,37 лв. часова работна заплата.

        §5. Постановлението се приема на основание чл. 244, т. 1 от Кодекса на труда и влиза в сила от 1 януари 2019 г.