Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България (Обн. ДВ. бр. 153 от 1998 г., изм. и доп. ДВ. бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 1

2018-12-21T08:12:03+02:00

Област на политика: Държавна администрация

Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Начало на обществената консултация

2018-12-21T00:00:00+02:00

Приключване на консултацията

2019-01-20T00:00:00+02:00

Справка за получените предложения

2019-02-06T00:00:00+02:00

Коментар #1 от Daniel Danov

2023-12-17T15:58:06+02:00

По предложението за нова редакция на чл. 8, ал.3 и за заличаване на ал. 4 от чл. 35

Според проекта за Доклад се предвижда "прецизиране на разпоредбата на чл. 8, ал.3 от ЗЧРБ във връзка със създаване на възможността, когато чужденецът притежава валидно разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България да може да влезе на територията на Република България без виза. Обвързването на възможността за влизане на територията на страната с притежаването на валидно разрешение, издадено на картов носител, създава затруднения...."

Предложението за изменение на чл. 8, ал.3 и за заличаване на чл. 35, ал.4 от ЗЧРБ противоречи на правото на ЕС и най-малко на буква б) от ал.1 вр. ал.5 на чл. 6 ”Условия за влизане на граждани на трети държави" от Регламент (ЕС) 2016/399 на ЕП и Съвета от 09.03.2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите и чл. 1, пар.2, т. а) от Регламент (ЕО) № 1030/2002 относно единния формат на разрешенията за пребиваване на гражданите на трети страни във връзка с т. 16 „разрешение за пребиваване“от чл. 2 „Определения“ от Регламент (ЕС) 2016/399.

Според логиката на вносителите, разрешението за пребивававане (решение на дирекция "Миграция" и териториалните и поделения) съществува независимо от материалния носител (карта за пребиваване).

Основанията за това предложение най-вероятно се коренят в Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси и по-специално - в Раздел IV Такси по Закона за чужденците в Република България (вж. чл. чл. 10, 10а, 10б, 12, 12а) и Раздел VIII Такси по Закона за българските лични документи (чл. 46 - 50), от които е видно, че дирекция "Миграция" и дирекция "БДС" събират отделни такси от чужденците, независимо, че се касае за единен процес в рамките на едно и също ведомство (МВР).

Предвид дискусиите за предоставянето на българско гражданство на чужденци, които "са получили" преди не по-малко от 5 години разрешение за постоянно или за дългосрочно пребиваване (чл.12, ал.1, т.2 от Закона за българското гражданство), фактическият отказ да бъде извършена проверка, дали чужденецът в действителност е пребивавал в България (дали е допринесъл с нещо за страната, дали е имал о"обичайно местопребиваване" в България и е бил местно лице по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица) е повече от странен, още повече че противоречи на разпоредбата на чл. 25, ал.1, т. 5 от ЗЧРБ, според която разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците, "които са пребивавали законно и без прекъсване на територията на Република България в рамките на последните 5 години преди подаване на заявлението за постоянно пребиваване и за този период не са отсъствали повече от 30 месеца..."

Предвид на гореизложеното, вероятно по-голям смисъл има, нормата на чл. 15, ал.1 от ЗЧРБ да бъде допълнена, като в края на изречението се (след закон) се постави запетая и текст "за да се установи трайно и да пребивава повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, с изключение на случаите по чл.25, т.6, т. 7 и т. 8" (т.е. чуждестранни инвеститори).