Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

            9. друго доказателство за лицензионния характер на въведения режим (регулиране на достъп до пазара) е въвеждането на правила, основно свързани със заложените минимални налични обеми на съдове за съхранение и минимален уставен капитал. Без съмнение изискването за складови мощности ще доведе до невъзможност да се използват наличните складове, а новопостроените трябва да бъдат извън населените места. И това – при предложение за поредното удължаване на сроковете за изработване на ОУП за общините (налице е законодателна инициатива, предвиждаща отлагане до 1 януари 2021 г. на влизането в сила на текстовете в ЗУТ, допускащи застрояване извън границите на урбанизираните територии при спазване на изискванията на действащи общи устройствени планове). Същевременно на 28.07.2020 г. ще влезе в сила § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на закона, с който се създава нова ал. 4 на чл. 47 от ЗАДС относно минималния складов капацитет (изискването за минимална вместимост) на данъчните складове за съхранение на втечнен нефтен газ, респ. § 1, ал. 2 от Заключителните разпоредби относно чл. 17, ал. 1, т. 3 от проекта за наредба. Конкуренцията може да бъде гарантирана от свободен достъп до данъчните складове за горива. Известно е, че през 2015 г. близо 80% при дизела и над 90% при бензина, като капацитети, се контролират от най-големия участник на пазара. В настоящия момент липсва законодателна забрана производителите и търговците, или свързани с тях лица, да имат господстващо положение или концентрация в сегмента на данъчните складове; данъчните складове не са, а би трябвало да бъдат регулирани като обществени доставчици  със задължителен, свободен и равнопоставен достъп до тях и публичност на цените за наемане (в т. ч. и когато са част от обект на концесия), като в края определен период (напр. на всеки месец) обявяват свободните количества. Намесата на държавата като пазарен участник не би следвало да става по начина, предпоставен в приетия ЗАРИДСНПНП, респ. в проекта за наредба с латентните възможности, заложени в тях за гарантирано функциониране на монопол, а като изгради допълнителни акцизни и данъчни складове (в т. ч. и публична държавна собственост), респ. осигури законова възможност за изграждането на частни или общински такива, с прозрачни правила за достъп и пазарни цени за ползване. Смятаме, че 1 януари 2021 г. (в случай, че проектът на ЗИД на ЗУТ стане факт) като минимум би следвало да бъде начална дата на влизане в сила на предложения проект на наредба. И доколкото принципът на чл. 19 от Конституцията предполага реално гарантиране посредством законови норми и механизми на критично необходимите условия за развитието на пазарна икономика и конкурентна среда, като разпоредбите следва да са в пълен синхрон, така че да осигурят „еднакви правни условия за стопанска дейност” не трябва да се забравя, че всеки лицензионен режим, в т. ч. и „скритите“, „непрогласени“ такива съдържа изричната или мълчалива забрана за извършване на дейност в съответната област и ограничава конституционно признатото право на свободна стопанска инициатива (в случая пазарните механизми са годни и сами да създадат бариера пред появата на търговци, които не са в състояние да предложат годен продукт или услуга). В този случай единствената гаранция за свободата на стопанските субекти остава съдебния контрол върху нормативните актове на изпълнителната власт. 

4. наред с това действащият Закон за акцизите и данъчните складове при издаване на лиценз за управление на данъчен склад на свой ред изисква предварително влагане на значителен финансов ресурс за неговото изграждане, без гаранция, че впоследствие ще се получи лиценз в установения срок;

            5. и в настоящия момент не съществува на законово ниво изискване в определен разумен период (напр. до 10-то число на месеца, следващ отчетния), складодържателят да подава информация в КЗК и/или митническите органи за свободния капацитет в склада и за прекратените, сключените и изтеклите договори с други компании за съхранение на гориво.

6. по същество е въведен и е налице скрит лицензионен режим, наречен „регистрационен“, в нарушение на разпоредбите на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност;

7. според мотивите на вносителите на закона негова цел е „да се идентифицират икономическите оператори в бранша, с което ще се намали делът на сивия сектор и ще се повиши събираемостта на митнически и данъчни задължения от тези дейности, както и ще се осигури лоялна конкуренция на пазара на горива.“, като „основните моменти, които следва да гарантират доброто функциониране на пазара са: въвеждане на складови наличности  за съхранение на горива; …… поставяне на равни и ясни критерии към всички икономически оператори.“ Разпоредби, които да гарантират поставянето на такива критерии и контрола върху равни и ясни критерии към всички (в т. ч. и държавни и общински) икономически оператори липсват както в закона, така и в проекта на наредба;

        8. предложената регламентация представлява непропорционална на преследваната цел мярка - принципът на пропорционалността изисква размерът на обезпеченията да бъде определян в зависимост от риска за неплащане на данъци в бъдеще и размера на предходни неизплатени публични задължения;

по-облекчен режим при внос спрямо вътреобщностните доставки) и се явява квази двойно данъчно облагане на тези лица, тъй като всеки месец, наред с блокираните им оборотни средства за обезпечението (Нарушение № 20174125 и Официално уведомително писмо от ЕК от 08. 03.2018 г.), те следва да Проектът на Наредба, с която се определят реда и условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход възпроизвежда изброените законови несъвършенства, задълбочава ги и наред със закона се намира в противоречие и конфликт с изброените по-горе основни правни принципи.

Антиконкурентният ефект се засилва от комплексното действие на няколко разпоредби, част от действащия правен ред, които създават предпоставения от закона и развит с наредбата монопол:

1. и към настоящия момент действащо право е въведеното през 2016 г. изискване за лица, които търгуват с течни горива и които не са лицензирани складодържатели по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), да предоставят свръхобезпечение за една година напред в размера на евентуално дължимия сбор от ДДС. Това противоречи на принципа на данъчния неутралитет и на общностното право (в частта, в която се прилага внасят и дължимия ДДС за същия данъчен период. За последното вече е в ход и наказателна процедура срещу България от ЕК. По този начин от пазара на течни горива насила се изваждат редица по-малки търговци. Видно от секторния анализ на КЗК за пазара на горива от м. февруари 2016 г. и структурата на свръхконцентрация на собственост при данъчните складове за горива за 2015 г., оповестена след съдебен процес срещу МФ и решение № 3390 от 21. 03. 2017 г. по адм. д. № 4602/2016 г. на ВАС само най-големите участници на пазара разполагат с данъчни складове. По този начин се възпрепятства постигането на траен положителен ефект върху крайните цени на пазара на горива, които биха могли да се формират много по-прозрачно, при силна конкуренция от много участници на пазара, което единствено и неминуемо е в състояние да доведе до намаляване на търговските надценки на големите участници на пазара, а оттам – до по-ниски цени за крайните потребители и бизнеса;

2. в настоящия момент основните очаквания, включително и на правителството на страната са насочени към Комисията за защита на конкуренцията и започнатите производства за установяване на картелни споразумения и злоупотреба с господстващо положение за някои от големите участници на пазара и последващото им санкциониране. Това категорично не е достатъчно и освен мерки срещу участниците на пазара, извършили злоупотреби, следва спешно да се подобри законодателната рамка, регламентираща конкурентната среда, а не да се допуска създаването и прилагането на нова противоконституционна правна рамка;

3. безспорна е необходимостта от запазване на гаранциите за фиска срещу недобросъвестни и измамни практики, но предвидените в закона и наредбата обезпечения следва да се предоставят на принципа на съразмерност и при съблюдаване на принципа на данъчния неутралитет, по начин да съобразяват размера на предоставяното обезпечение с действително извършените доставки, в т. ч. и по отношение на срока за предоставяне на обезпечение.

Законът за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП), в сила от 28. 01. 2019 г. по наше мнение страда от следните пороци:

1. Несъобразяване на правилата на свободния пазар и конкуренцията;

2. Наложени са тежки, сложни, непрозрачни и неясни административни процедури, които създават и гарантират съществуването на монополи, непредвидени изрично в Конституцията на Република България, в противовес на принципите на пазарната икономика и лоялната конкуренция, като осигуряват монополен контрол и влияние върху цените на продуктите и услугите;

3. Противоречие с чл. 19 от Конституцията на Република България, който прогласява и гарантира свободната стопанска инициатива, като не допуска злоупотребата с монопол и нелоялната конкуренция;

4. Противоречие с правото на Европейския съюз: Договора за функционирането на Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз – налагат се неоправдани ограничения за осъществяване на икономическата дейност на определен кръг стопански субекти;

5. несъответствие с водещ европейски принцип за конкурентоспособност – „Мисли първо за малките”.

Посочените горе текстове от проекта за Наредба са в противоречие с Конституцията, правото на Европейския съюз и са незаконосъобразни, тъй като излизат извън рамките на закона. Наред с изложените горе съображения, ние считаме, че при изготвянето на окончателния вариант на Наредбата следва е необходимо да се обмисли възможността за промяна на критериите – от заложения в момента формален критерий по вид на дейности – към пропорционален и диференциран такъв, съобразен с размерите на оборотите на фирмите.  

Съобразно изложеното, молим, посочените горе в текста, разпоредби от Наредбата, които са в открито противоречие с Конституцията и правото на ЕС, да не бъдат приемани в окончателния й вариант.

Текстовете от Наредбата, които, според нас, са в противоречие с Конституцията на Република България и с разпоредби от европейското право, са следните:

• Чл. 20, т. 3 и т. 4 от Наредбата се отнасят към разпоредбата в чл. 8, ал. 6 от Закона относно изискването за извършване на дистрибуция на бутилки с втечнени нефтени газове, съответният търговец да разполага с минимум 10 000 собствени бутилки. Това изискване е: - неясно и непрозрачно, тъй като не са ясни логиката и целта на въвеждане на подобен праг за технически способности; - дискриминационно, тъй като поставя пречки пред малките и средни предприятия да извършват дейността; - няма причини, които да налагат въвеждането му, и е - непропорционално на обществения интерес. За пълнота отбелязваме, че към този момент, на това изискване в България отговорят две компании.  Поради изложените съображения, считаме, че горните разпоредби противоречат на чл. 19 от Конституцията и на чл. 10, параграф 2 от Директива № 2006/123/ЕО.

• Глава Шеста от Наредбата препраща към Раздел III „Обезпечения” от Закона. В този раздел от Закона са въведени изисквания за предоставяне на обезпечения от лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт. Тези лица са задължени да предоставят обезпечения под формата на депозит в пари или банкова гаранция, за непогасени публични задължения за глоби и данъци. Тези разпоредби на закона, чието прилагане урежда Наредбата, са открито дискриминационни, непропорционални, необективни и неоправдани от наложителни причини. Напълно незащитима е тезата, че трябва да се обезпечава  бъдещо вземане на държавата, за което не е ясно дали, кога и в какъв размер ще възникне. Изискването за обезпечение има характера на предварително наложена санкция за невъзникнал фактически състав. Поради изложените съображения, текстовете в този раздел са в грубо противоречие с  на разпоредбите  на чл. 19 от Конституцията и на чл. 10, параграф 2 от Директива № 2006/123/ЕО .

В горепосочените разпоредби са определени размерите на изискуемите обезпечения, съобразно осъществяваните  от лицата икономически дейности. Както в случаите относно размера на капитала и активите, законът отново определя размери по напълно произволен и непроследим начин, без да обвързва размера на обезпечението с обективен критерий. По този начин, изискваното обезпечение е непропорционално, необективно и дискриминационно. Горното предпоставя и противоречието на уредбата на реда и условията, предвидени в Наредбата /Глава Шеста/, за даването и усвояването на обезпеченията, с разпоредбите на чл. 19 от Конституцията и на чл. 10, параграф 2 от Директива № 2006/123/ЕО.

Текстовете от Наредбата, които, според нас, са в противоречие с Конституцията на Република България и с разпоредби от европейското право, са следните:

• Чл. 17, 18, 19 и 20 от Наредбата възпроизвеждат специалните условия за регистрация по чл. 8, ал. 3, 4, 5 и 6 от Закона. Съдържащите се в тях изисквания за минимален уставен капитал или активи противоречат на разпоредбите на чл. 19 от Конституцията и на Директива № 2006/123/ЕО, по съображенията, изложени по-горе.

• Чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредбата възпроизвежда условията в чл. 8, ал. 3, т. 2 от Закона, относно - изискванията за минимален капацитет на съдовете и складовете за съхранение на втечнен нефт – минимална проектна вместимост на всеки съд – 50 куб. метра и минимален капацитет на склада – 1000 куб. метра. Тези изисквания са лишени от правна и пазарна логика. Няма причина, която да налага въвеждането на тези изисквания. Нещо повече, ноторно известно е, че размерите на съдовете и складовете е наложително да бъдат съобразявани - както с възможностите на терена, така и с други параметри, като – отстояния от пътища, сгради и др., с оглед спазване на изискванията за безопасност. В този смисъл, определянето на минимална кубатура е не само лишено от логика, но и от обществена необходимост. Няма съмнение в допълнение, че и в този случай, Наредбата и Законът са насочени към ограничаване на търговците, упражняващи тази дейност, за сметка на малък брой крупни компании. Съобразно горното, чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредбата, респ. чл. 8, ал. 3, т. 2 от Закона, противоречат на чл. 19 от Конституцията и на  чл. 10, параграф 2 от Директива № 2006/123/ЕО, изискващ въвеждане на недискриминационни,оправдани, пропорционални, обективни, прозрачни и достъпни критерии.

Текстовете от Наредбата, които, според нас, са в противоречие с Конституцията на Република България и с разпоредби от европейското право, са следните:

• Чл. 15 и 16 от Наредбата възпроизвеждат специалните условия за регистрация по чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Закона. Законът изисква всеки търговец на едро да има уставен капитал или активи в размер, не по-малко на един милион лева, а за търговец на дребно – уставен капитал не по-малко от двадесет хиляди лева, респ., имущество в размер, не по-малко от двадесет хиляди за всеки обект.

Тези разпоредби са в очевидно противоречие с чл. 19 от Конституцията и критериите за предоставяне на разрешение в чл. 10, параграф 2 от Директива № 2006/123/ЕО: - недискриминация, - оправдани от наложителни причини, свързани с обществения интерес, - пропорционални на целта на този обществен интерес, - ясни и недвусмислени, - обективни, - предварително известни на обществеността, - прозрачни и достъпни. Единственият критерий, на който законовите изисквания отговарят е, че са предварително известни на обществеността. Не е в съответствие с нито един от останалите критерии, нито логиката, нито правния смисъл, по които законът е натоварил понятието „търговия на едро” с еквивалент на „едър” бизнес, респ., „търговия на дребно” с малки и средни предприятия. Това напълно неясно, незащитимо и нелогично приравняване, което законът е извършил, между търговия на едро и „едър” бизнес с „големи” ресурсни възможности, респ., между търговия на дребно и „дребен” бизнес с „малки” ресурсни възможности, е предопределило изцяло грешния правен подход за изисквания за уставен капитал и активи. Използваният от законодателя критерий, по който разграничава търговците, е напълно необективен, дискриминационен и непропорционален. В противоречие на чл. 19 от Конституцията и на чл. 9, параграф 1, б. „а” от Директива № 2006/123/ЕО този критерий дискриминира търговците,  бидейки напълно несъобразен с обективните параметри на финансовото и имущественото им състояние, както и с реалните мащаби на дейността им. Прилагането му е довело до установяване на възпиращ режим на регистрация, който произвежда правна несигурност, непрозрачност и неяснота.

Горепосочените размери на капитала и активите са произволно определени. Законът не сочи логиката, по която са „избрани” размерите на уставен капитал или активи. В този аспект - чл. 15 и 16 от Наредбата, респ., разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Закона, противоречат на изискването за пропорционалност, яснота и недвусмисленост на критериите за регистрация в  чл. 10, параграф 2 от Директива № 2006/123/ЕО и на чл. 19 от Конституцията. Изискването за минимален уставен капитал поставя бариери пред търговците, които не отговарят на това условие, поради което тези текстове противоречат на разпоредбите на чл. 19 от Конституцията и на чл. 9, параграф 1, б. „а” от Директива № 2006/123/ЕО: „разрешителният лежим не дискриминира съответния доставчик.”    

. Решение № 5 от 10/07/2008 г., на КС, по к .д. № 2/2008 г., изрично предвижда, че: „Ограниченият кръг от икономически субекти, които могат да извършват търговия с лекарства, противоречи на чл. 19, ал. 2 от Конституцията, който предписва на законодателя да създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност. Както всяка друга стопанска дейност, и продажбата на дребно на лекарствени продукти зависи от инициативата на отделните стопански субекти. Всеки гражданин и юридическо лице има правото свободно да избира каква търговска дейност да извършва. На тях обаче трябва да се предоставят еднакви правни условия за стопанска дейност. Това означава всеки един от правните субекти да може чрез избрана от него законоустановена правно-организационна форма да се занимава с такава дейност, когато пожелае.” КС изрично е посочил, че отклонения от този принцип – „..според Конституцията могат да бъдат  свързани с предотвратяване на монополизма, ограничаване на нелоялната конкуренция и защита на потребителите” – решение № 3 от 4/06/2009 г., КС, по к. д. № 3/2009 г., както и че: границите на ограничението „..трябва да са обективно необходими, ясно и безпротиворечиво очертани и да отговарят на критерия пропорционалност…Всяко ограничение следва да бъде основано на принципа на пропорционалност, като формулирането му не трябва да води до ограничаване на търговията и до забрани, които не отговарят на обективната оценка за необходимост и пропорционалност – решение № 1 от 29/01/2015 г., КС, по к. д. № 5/2014 г.  Отбелязваме, че законът очевидно е направил тези отклонения, но не за предотвратяване, а именно в подкрепа на монополизма, нелоялната конкуренция и в противоречие с интересите на потребителите. Важно в този смисъл е и – решение № 4/15. 03. 2007 г., КС, по к. д. № 10/2006 г.: „ Член 19, ал. 2 от Конституцията е категоричен, че когато законът урежда правните условия за осъществяване на стопанска дейност, той трябва да защитава потребителя. Следователно, при приемането на каквото и да е нормативно решение, което засяга потребителите, законодателят би следвало  да отчита формулирания в Конституцията императив. Той не може да бъде елиминиран или преодолян за сметка на други съображения.”

2. Противоречия с Конституцията на Република България и с разпоредби от европейското право.

В член 19, ал. 1, 2 и 3 от Конституцията е уредена свободната стопанска инициатива, законоустановеността на еднакви правни условия на стопанска дейност, с цел предотвратяване на злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитата на потребителя, решение № 3 от 4/06/2009 г., на КС, по к. д. № 3/2009 г. Конституционният съд на Република България /КС/ многократно се е занимавал с тълкуването на обхвата, същността, съдържанието на принципа на свободната стопанска инициатива. Възприето е като принципно положение, че тази норма няма само декларативен характер, а е „..израз на свободата на осъществяване на стопанската дейност и най-важен инструмент за изразяване на икономическата самостоятелност, основна предпоставка за  развитието на пазарната икономика”. – решение № 1/ 29. 01. 2015 г., на КС на РБ, по к.д. № 5/2014 г. Това е важна отправна точка за правилното разбиране на принципа в чл. 19. Тя означава, на първо място, реално осигуряване чрез законови норми и механизми на необходимите условия за развитието на пазарна икономика и конкурентна среда, за избягване на монополизма и на нелоялната конкуренция. Необходимо условие за това е, съответните нормативни актове да са подчинени изцяло на този принцип и да са в синхрон помежду си. В редица свои решения КС е изработвал критерии и стандарти за правилното възпроизвеждане в законови норми на различни елементи и аспекти на принципа в чл. 19. Съществено място сред тези критерии и стандарти заема тълкуването на термина – „еднакви правни условия за стопанска дейност”. Това е така, тъй като практиката недвусмислено сочи, че именно този термин, тълкуван и прилаган превратно, произвежда резултат диаметрално противоположен на целения от Конституцията. В този смисъл, КС изрично подчертава: „Еднаквостта на правните условия, които следва да се предоставят на стопанските субекти, се отнася до определена по еднакви признаци група търговски субекти, а не до еднаквост по принцип спрямо всички съществуващи субекти на правото”, решение № 2/20. 04. 2004 г., КС, по к. д. № 2/2004 г. Един от примерите за противоконституционно решение на този проблем в Наредбата са разпоредбите на членове от 17 до 22 вкл. относно размерите на изискуемите от търговците капитал и активи. Тези текстове привидно диференцират съответните субекти, но на практика създават значително по-благоприятно правно положение за едрия бизнес спрямо дребния и средния. Критериите, по които се определят размерите на капитала и активите не са нито пропорционални, нито обективни, което предпоставя дискриминация.

Наредбата отразява в цялост, визираните горе проблеми, поради което се намира в пряко противоречие с посочените правни разпоредби и принципи. Наред с горното, Наредбата съдържа и редица собствени правни дефекти, които водят на самостоятелно основание да нейната материална незаконосъобразност. Последната се изразява в наличието на  множеството текстове в Наредбата, които излизат извън рамките на законовата делегация да доразвие, съответно да конкретизира законовата уредба на регламентираните обществени отношения.

1. Противоречия със Закона.

• В чл. 14, т.4 от Наредбата е въведено изискване за представяне на документи за собственост, удостоверяващи наличието на вещни или облигационни права за дейностите по чл. 2, ал. 1, т. 1-6 от Закона. Този подзаконов текст е незаконосъобразен, тъй като излиза извън обхвата на закона - в чл. 2, ал. 1, т. т. 1, 2, 4, 5 и 6 от Закона липсва подобно изискване за съответните дейности.

• В чл. 16, ал. 1, т. 4 и чл. 17, ал. 1, т. 6 от Наредбата е въведено изискване за представяне на обяснителни записки от съответния заявител. Подобно изискване няма корелат в Закона, поради което тези разпоредби излизат извън обхвата му и са незаконосъобразни.

• Изискването на чл. 16, ал. 1, т. 5 и на чл. 19, ал. 1, т. 4  от Наредбата за представяне на документ за собственост е незаконосъобразно, по съображенията, изложени относно чл. 14, т. 4 от Наредбата.

• В чл. 35, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че депозитът в пари се предоставя за срок, не по-кратък от една година и шест месеца, считано от датата на подаване на заявлението до прекратяване на регистрацията или замяна на паричния депозит с банкова гаранция. В чл. 10, ал. 3 от Закона, срокът е ограничен единствено до една година и шест месеца от подаване на заявлението, поради което добавката в подзаконовия текст след законовата уредба е незаконосъобразна.

Изразяваме предварително принципното си становище, че Законът за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, обн., в ДВ, бр. 62 от 27. 07. 2018 г., в сила от 28. 01. 2019 г., /по-долу, Законът/, противоречи на член 19, ал. 1, 2 и 3 от Конституцията на Република България, , както и на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година, относно услугите на вътрешния пазар, на Директива (ЕС) 2015 /1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество, и на Харта на основните права на Европейския съюз. Обобщено, Законът е насочен срещу правилата на свободния пазар и конкуренцията, налага административни процедури, чиито тежест, усложненост, непрозрачност и неяснота създават и подкрепят монополи, унищожават пазарната икономика и конкуренцията, позволяват цените на продуктите, условията и правилата за търговия да се диктуват от монополистите. Законът грубо погазва принципа в чл. 19 от Конституцията на Република България, който прогласява и гарантира правата на потребителите и свободната стопанска инициатива, като не допуска злоупотребата с монопол и нелоялната конкуренция. Законът противоречи на правото на Европейския съюз. Законът нарушава пряко Договора за функционирането на Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз, като налага неоправдани ограничения за осъществяване на икономическите дейности, благоприятства доминацията на пазара от тесен кръг крупни търговци, ограничава свободната и лоялна конкуренция. Законът не е в съответствие с европейския принцип за конкурентоспособност – „Мисли първо за малките”.

Защо правите обществено обсъждане, след като не се съобразявате с предложенията и коментарите на хората? Предложенията на Национално сдружение на търговците и превозвачите на горива, направени при предишното обществено обсъждане, бяха справедливи за всички търговци! До колкото виждам, не са взети под внимание и в настоящия проект на Наредба. В момента са облагодетелствани единствено монополните бензиностанции! Подкрепям предложенията на Сдружението и в настоящото обществено обсъждане! А именно, размерът на уставен капитал и обезпечение  да бъде съобразен с размера на оборотите на фирмите от предходния отчетен период и да се определя с процент от оборота. Необходимо е и изменение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.