Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

3. По § 12 от законопроекта:

Предвидените промени в чл. 291 на ЗОВСРБ се отнасят на практика до въвеждане на 24-часов непрекъснат режим на работа на служители, назначени по трудов договор в структури и формирования на въоръжените сили. Те са аргументирани в Мотивите към законопроекта с чл. 1, т. 3 от Директива 2003/88/ЕС, даваща възможност да не се прилага разпоредбата на чл. 3 от Директива 2003/88/ЕС и респективно чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда относно максималната продължителност на работната смяна (до 12 часа), когато особеностите на някои специфични дейности на обществени служби, като например въоръжените сили, неизбежно влизат в конфликт с нея.

Независимо от факта, че цивилните служители са включени в числения състав на формированията от въоръжените сили, техният статус не може да противоречи на трудовото законодателство. Изключенията от цитираната европейска директива са приложими единствено по отношение на лицата от въоръжените сили или други обществени служби, чиито правоотношения със съответния орган са различни от трудовите (в случая – за военнослужещите).

Вносителите на законопроекта са пестеливи откъм информация за какви точно и в какъв обем „специфични“ дейности, изпълнявани от цивилни служители, се предвижда въвеждането на толкова сериозно по характер и последици изключение от спазването на трудовото законодателство. От богатия си професионален опит бих могъл да споделя, че става въпрос предимно за:

- лица, назначени по трудов договор за извършване на въоръжена и невъоръжена охрана;

- лица, назначени по трудов договор, извършващи бойни, оперативни и друг вид дежурства, установени в уставите на въоръжените сили.

Общият брой на лицата, изпълняващи подобни функции, е от порядъка на стотици и съвсем не може да се приеме за изключение, тъй като в повечето случаи става въпрос за изпълнение на основни функции, заложени в длъжностната характеристика.

Очевидно е, че лицата, заети с охранителна дейност, не биха могли да попаднат в категорията на изпълняващите „специфични“ по характер функции, тъй като подобни функции се изпълняват от десетки хиляди служители, наети по трудов или друг вид договор по условията на Закона за частната охранителна дейност.

Също толкова очевидно е, че носенето на бойни и други дежурства съгласно уставите на въоръжените сили следва да се възлага единствено на лица със статут на военнослужещи, но не и на пенсионирани такива, назначени по трудов договор.

Интересен е фактът, че според Частичната предварителна оценка на въздействието на предлаганите изменения в ЗОВСРБ, не се очакват негативни въздействия от предлаганите изменения в чл. 291. Според вносителите промяната не предполага въздействие върху държавния бюджет, както и няма очаквания за негативни икономически, социални, екологични и други негативни въздействия. Не са идентифицирани възможни рискове от приемането на нормативната промяна. Остава открит въпросът как тази оценка се съчетава с изискванията на европейското законодателство за въвеждане на мерки за подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място и с доказано негативното отражение на полагането на труд над максималната законоустановена продължителност през практически неограничени периоди от време върху здравословното състояние и психиката на наетите лица.

Воден от горните съображения, считам категорично направеното предложение за промяна на чл. 291 от ЗОВСРБ за незаконосъобразно и нецелесъобразно.

2. По § 13 от законопроекта:

Предвиденото в § 13 от законопроекта отменяне на чл. 331 от ЗОВСРБ се аргументира в Мотивите към законопроекта с това, че в чл. 173, ал. 2 от ЗПКОНПИ е предвидена аналогична отговорност на лицата по § 2, ал. 1 от ДР на закона, за неподаване на декларация по ЗПКОНПИ в указания срок, но в по-ниски размери. От тази гледна точка аргументите са основателни, тъй като наистина е налице припокриване на правните норми в двата закона и несъответствие на предвидените размери на глобите.

В същото време считам, че е крайно наложително някой от правоприлагащите органи да обърне внимание на законодателя, че прилагането на административнонаказателната отговорност по ЗПКОНПИ не е уредена по категоричен и безспорен начин в Глава петнадесета на закона, което възпрепятства практическото ù прилагане. В чл. 177, ал. 2 е предоставено правомощие на овластени от органа по избора или назначаването лица да съставят актове за установяване на нарушение, като същият издава наказателните постановления, но само по отношение на декларациите за несъвместимост. Целесъобразно е и е изцяло в подкрепа на ефективното прилагане на закона, такова правомощие да бъде предоставено и по отношение на декларациите за имущество и интереси, подавани по реда на § 2 от ДР на ЗПКОНПИ.

На практика това предвижда към момента чл. 331 от ЗОВСРБ, но при несъобразени размери на предвидените глоби. Предлаганото от вносителите решение е законосъобразно, но е на принципа „няма човек – няма проблем“. Считам за много по-ефективно и целесъобразно да се измени/допълни чл. 177 от ЗПКОНПИ, а при липса на воля за това у законодателя – да се запази сегашният чл. 331 от ЗОВСРБ, като размерите на глобите се приведат в съответствие с предвидените в чл. 173, ал. 2 и ал. 3 от ЗПКОНПИ.

Коментари и предложения от ВАЛЕНТИН ИВАНОВ,

държавен инспектор в Инспектората на Министерството на отбраната

e-mail: v.ivanov@mod.bg

1. По § 6 и § 11 от законопроекта:

Предложените текстове за изменение на чл. 188а и чл. 285а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) са тромави, неясни и позволяващи нееднозначно тълкуване и прилагане. Те противоречат на изискването на чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове за кратко, точно и ясно формулиране на разпоредбите на нормативните актове.

В така формулираните текстове се презюмира, че декларации за имущество и интереси по реда на чл. 35 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) следва да подават военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната и от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, за които се прилагат Законът за държавния служител и чл. 107а от Кодекса на труда, както и тези от звена и на длъжности, за които е установен завишен корупционен риск въз основа на методологията по § 67, ал. 6 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗПКОНПИ.

Следва да се има предвид, че комплексната методология за превенция и предотвратяване на корупцията, предвидена в § 67, ал. 6 от ПЗР на ЗПКОНПИ ще се прилага за оценяване на корупционния риск по отношение на звената и служителите в администрацията на всички органи, създадени със закон, чиито служители са задължени лица по смисъла на § 2, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на закона, с изключение на служителите, които заемат технически длъжности.

Освен това, в чл. 13, ал. 2 от Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси е предвиден специален режим по отношение на проверката на декларациите на лицата, назначени в звена или на длъжности, за които с акт на органа по избора или назначаването въз основа на цитираната по-горе методология е установен завишен корупционен риск.

Очевидно е, че авторите на законопроекта тълкуват превратно и неправилно посочените по-горе правни норми, като образно казано „поставят каруцата пред коня“. Установяването на завишен корупционен риск за определени звена и длъжности не предхожда, а е следствие от прилагането на ЗПКОНПИ по отношение на структури, изрично и ясно определени в § 2 от ДР на закона. Недопустимо и незаконосъобразно ще е въвеждането на допълнително (вторично) ограничаване на задължените лица, при това на базата на документ, който все още не съществува в правния мир и няма белезите на нормативен акт. Още по-фрапиращо е, че се предлага такъв важен инструмент в противодействието на корупцията, какъвто е декларирането на имущество и интереси, да се поставя в зависимост от субективното решение на министъра на отбраната, взето на базата на несъществуваща методология.

В Мотивите към проекта на закона за изменение на ЗОВСРБ не се съдържат ясни, включително в смислово отношение, аргументи относно предлаганото изменение на чл. 188а и чл. 285а. Набляга се на необходимостта от „…изключването на военнослужещите и цивилните служители от Българската армия (БА) в цялост като задължени лица…“. Такова ограничение в действието на ЗПКОНПИ трудно може да бъде оправдано, а и не се постига с предложените изменения. По-скоро би било целесъобразно да се изключат изрично от приложното поле на закона лицата, заемащи войнишки длъжности по смисъла на Глава седма на ЗОВСРБ, по аналогия с лицата, заемащи технически длъжности.

Посочените в Мотивите аргументи, свързани със запазването на „държавната тайна“, се отнасят по-скоро до публичността на регистрите на подадените декларации, но промяна в това отношение не се предлага от вносителите. В същото време, тези аргументи са абсолютно ирелевантни към определянето на приложното поле на ЗПКОНПИ.

В заключение, следва да се отчита, че по силата на § 2 от ДР на ЗПКОНПИ задължени лица са всички служители в Министерството на вътрешните работи и в подчинение му структури, както и в другите „силови“ ведомства и структури, без служителите, заемащи технически длъжности.