Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Предложението за усъвършенстване на административното обслужване в областта на културата. –би следвало да намали бюрокрацията и да ускори административното обслужване. Това по принцип заслужава адмирации. От друга страна  предлагат се твърде съкратени срокове, което будят по-скоро тревога. Срокът за експертно становище при инвестиции засякащи недвижимите културни ценности с „местно значение", „ансамблово значение" и тези, които се водят „за сведение", се скъсява от 2 месеца на 2 седмица. Тази сама по себе си позитивна мярка придобива съвсем друго значение, ако се разгледа в настоящия институционален контекст. Както е известно, беше съкратен рязко персонала на НИНКН, а с това е неговия експертен потенциал. Малкото на брой експерти трудно обработват огромния брой преписки и трудно биха могли да дадат становище по огромния брой възможни случаи в посочения твърде кратък срок – а ако той не бъде спазен, промените предвиждат мълчаливо съгласие с намеренията на инвеститорите. Т.е. създава се възможност определени инвестиционни намерения да се реагират бързо, без обсъждане и без държавен контрол, като по този начин се потенциално се застрашават много паметници на културата и много недвижими културни ценности. Няма и оценка на въздействието на предложените законодателни промени.  

Скъсяването на сроковете не бива да бъде за сметка на затруднения експертен и държавен контрол, не бива да създава предпоставки за възможни злоупотреби.  Предлагаме срокът да бъде най-малко три месечен и да отпадне принципа на мълчаливото съгласие.  

1.                    В Закона за закрила и развитие на културата се предвижда създаване на публичен информационен регистър на културните организации и институти. По традиционен за българския законодател в последните години начин се предвижда възможност да бъде постановен мотивиран отказ за вписване на подобна организация, без непременно това да е обвързано с неспазване на процедурата по вписване. Това от своя страна може да бъде използвано като инструмент за упражняване на влияние и корупционни практики. Подобни правни форми следва да се избягват, като се прецизират основанията, на които може да бъде постановен отказ за съответната административна услуга.

2.                    В Закона за меценатството липсват изменения, които да доведат до по-добро функциониране на материята, или изобщо до нейното функциониране.

3.                    В Закона за обществените библиотеки също липсват убедителни промени, с изключение на пожелателното препращане към новите разпоредби на административните закони (АПК, Закона за администрацията, Закона за електронното управление и правилата и стандартите за административно обслужване.

4.                    В Закона за радиото и телевизията отново подходът е същият, като тук има, вместо намаляване на срока, удължаване на същия, този път в полза на адресатите на този закон. По-точно, кандидатите за лицензия ще имат 10 работни дни за отстраняване на нередовности, вместо 7 календарни. За подобно на практика двойно удължаване на срока отново липсва оценка на въздействието, както и всякаква друга мотивация. Доколкото е в полза на адресатите на закона, може да се разглежда като стъпка в правилната посока, но без предварително изследване на проблема, остава в сферата на пожелателното.

5.                    В мотивите към измененията са визирани и промени в Закона за филмовата индустрия, отразени като § 149 от проекта на ЗИД на АПК, но такива по партидата на обществената консултация липсват.

С по-задълбочено проучване, визираните промени се откриват по партидата на обществената консултация на АПК, приключила на 03.01.2019 г. Търсенето разкрива отново същия подход – пожелателни разпоредби, които не дават гаранции за реални ползи.

6. На последно място измененията предвиждат електронизиране на нови услуги за граждани и за бизнеса и създаване на публични информационни регистри. Предвид липсата на стратегия и визия за развитие на електронното управление, как ще се осъществи тази дейност – чрез отделни самостоятелни регистри / портали или чрез единен портал за всякакви административни услуги или поне единен за Министерството на културата? Това ще доведе ли до раздуване на административния апарат чрез създаване на нови звена? Отговорът на тези въпроси и тяхната обосновка са от особена важност с оглед разходването на публични средства, а именно дали ще става въпрос за една обществена поръчка или за множество такива и как ще се отрази това на административния апарат като качество и количество.

В Закона за културното наследство отново се предвижда създаване на публичен регистър за разрешенията, които се издават по този закон. Макар това само по себе си да е стъпка в правилната посока, това не гарантира контрола, който държавата следва да упражнява върху обектите, квалифицирани като културно наследство.

Следва да се отбележи, че този законопроект поражда повече проблеми, отколкото осигурява разрешения:

В чл. 84, касаещ съгласувателната процедура за Инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство, на първо място се предвижда намаляване на срока за съгласуване от 4 месеца на 1 месец. Когато става въпрос за недвижими културни ценности с категории „местно значение", „ансамблово значение" и „за сведение", срокът за становище се скъсява от 2 месеца на 2 седмица. Скъсяването на административните срокове винаги е добро за гражданите и бизнеса, но не и когато липсва възможност за контрол. Подобно разрешение може да доведе до множество вреди, които са почти гарантирани от предложените изменения, а именно:

В ал. 7 се създава изречение второ, което предвижда, че когато органът не се произнесе в законоустановения срок, становището за съгласуване на инвестиционните проекти и на исканията за намеси е положително!

Подобно разрешение не само е предпоставка за злоупотреби, но, предвид настоящата политика на държавата към запазване на недвижимите културни ценности, е гаранция за тяхното пълно унищожение.

Подобно становище се потвърждава и от доклада на Сметната палата, чиито основен извод е че дейностите по опазване и поддържане на обектите на архитектурно наследство в градска среда, извършвани от Министерство на културата и от Националния институт за недвижимо културно наследство, не са ефективни и ефикасни (http://www.bulnao.government.bg/bg/articles/arhitekturnoto-kulturno-nasledstvo-e-v-opasnost-2073).

В мотивите към тези изменения вносителите просто са констатирали предвиждането на такава възможност.

Липсва каквато и да е оценка на въздействието на тези законодателни промени!