Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Заради пропуск на Министерство на финансите / цитирам думата „пропуск” от документите, приложени към предложението за промяна/ да въведат осигуряване в по-ранен етап се опитва да се компенсира това положение с промени , с т.нар. „закон постфактум”.

Това е крайно некоректно, тъй като според изложените от Министерството данни засичането на оборотите , реализирани от физически лица с търговска дейност е от 2017 г. От това следва, че от април 2018 до декември 2018 е имало предостатъчно време да се изготви и постави за обществено обсъждане проблемът с осигуряването на съответните физически лица и обществото не е било информирано до сега за намеренията за предстоящите промени. Това противоречи на конституционното им право на информация, която пряко ги засяга за периода 01.01.2019-11.03.2019 г.

Не по-малко проблематична е и предложената дата на влизане на промянените в наредбата. Влизането й в действие с обратна сила е в разрез с общата правна уредба. Такава промяна, първо, би могла да бъде атакувана пред Конституционния съд със сериозни шансове да бъде обявена за противоконституционна. Принципът на недопускането на обратното действие на закон е залегнал в българския Закон за нормативните актове, но е и възприет категорично в практиката на съда в Страсбург.

Подобна уредба противоречи и на принципа на правната сигурност, който е основополагащ и в правото на Европейския съюз. Съгласно този принцип лицата трябва да познават правните норми, за да могат да планират своите действия съобразно тези норми. Целта на принципа е гражданите да не бъдат поставени в положение на несигурност поради неизвестност или промяна на последиците на правните норми. Нормативен акт, който ретроспективно променя правните последствия за вече извършени действия или правния статус на факти и взаимоотношения, съществували преди влизането в сила на съответния закон. Ретроактивното действие се счита, че влияе негативно на правната сигурност. Съгласно българското административно право  Не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените.

Предвид гореизложените мотиви предлагам промените, ако се приемат, да влязат в сила след датата на обнародването им или от 01.01.2020 година.

Замисълът на промените е положителен за държавния бюджет и логичен, но не достатъчно конкретните дефиниции, неясните граници на осигурителния период  и дата на влизане в сила подлежат на критика.

Надявам се комантарът ми да бъде взет под внимание.

С уважение:

Нели Балинова

Също така включването на лицата , чиято дейност „ би могла да се третира” като търговска в кръга на осигурените лица със задна дата предполага закъснение в подаването на декларация за самоосигуряване. Не  е изяснено даже с каква декларация декларират доход, как ще се формира декл. обр.1.  Не е ясно как ще се залагат периодите на търговска дейност като осигурителен стаж и период със здравноосигурителни права предвид  непостоянния характер на този тип дейност на физическите лица.

 Независимо от това е ясно, че отново ще има корекции в програмните продукти за труд и осигуряване, което ще доведе до нови разходи за актуализация. Постоянните промени от това естество генерират допълнителни раходи за целия бизнес, тъй като разходът на счетоводителите неизменно се прехвърля върху фирмите-клиенти или работодатели.

Преди да бъдат изгладени неяснотите, упоменати по-горе не считам, че следва да бъдат приети промените в предложения вид.

Това не са единствените проблеми.

Промяната е публикувана за обществени консултации за периода от 12.03.2019 до 11.04.2019 г. Това означава, че ако промените се приемат и влязат в сила с дата 01.012019 г,  лицата, които са извършили търговска дейност за 100 лева ще се наложи да платят повече от получената сума на държавата. Ако те са били уведомени за предложените промени по-рано , те не биха осъществили своята дейност. В случая се нарушава Правото на достъп до информация на гражданите от държавните органи.

Съгласно Международната  уредба  правото на достъп до информация на гражданите от държавните органи е основно право и се урежда като част от свободата на изразяване и информация. На свободата на изразяване и информация съответства задължението на държавата да се въздържа от действия, които го препятстват. Той варира от по-широкото съдържание на свободата на изразяване и информация като цяло, през свободата да се търси, получава и разпространява информация към по-тясното съдържание на свободата да се търси и получава информация. Най-тясното определение на “свободата на информацията” е като право на всеки да преглежда или копира документи, намиращи се у държавните органи. За по-голяма точност и избягване на двусмислици последното може да се нарича право на “достъп до информация”.

Българската Конституция урежда правото на всеки на достъп до информация, съдържаща се у държавните органи. Чл.41 ал.2 от Конституцията гласи:

“Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.”

Освен че правото е признато на всеки, то е всеобхватно - обхваща цялата информация, съдържаща се у всички органи с изключение на изрично определената от Конституцията като ограничена за достъп. 

Тоест тук засегнатите лица са били лишени от правото да узнаят навреме за планираните промени.

ДО

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ

На вниманието на:

Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА

ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ

„ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА”

Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица

УВАЖАЕМА Г-ЖО ПЕТКОВА,

Във връзка с публикуваните за обществено обсъждане Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица

 поставям някои въпроси и уточнения:

Съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ доходите на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирало едноличен търговец подлежат на облагане по реда на ЗКПО. В чл. 1, ал. 3 от ТЗ е въведена оборима презумпция, че за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин дори ако дейността му не е посочена в чл. 1, ал. 1 от същия закон. Изброяването на търговските сделки по чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно. За приложението на чл. 1, ал. 3 от ТЗ се изисква физическото лице да упражнява дейност по занятие и да извършва търговски сделки, непосочени в ал. 1 от същия закон.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Според общите правила на ЗДДФЛ не са облагаеми доходите от продажба или замяна на движимо имущество, с изключение на случаите изброени в б. „а“ – „г“ на чл. 13, ал. 1, т. 2. От друга страна, предвид текста на чл. 13, ал. 5 от ЗДДФЛ, това освобождаване не касае доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително като едноличен търговец.

Предвид цитираните данъчни норми, продажбите на лични вещи в Интернет от физически лица биха могли да се третират като освободен от облагане доход, доколкото същите не попадат сред изключенията, изброени в чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, освен когато физическото лице е действало като търговец по смисъла на ТЗ. В тази връзка следва да се поясни, че според чл. 1, ал. 1 от ТЗ за търговец по смисъла на този закон се смята и всяко физическо лице, което по занятие извършва някоя от изброените в разпоредбата дейности (покупка на стоки или други вещи с цел препродажбата им в първоначален, преработен или обработен вид; продажба на стоки от собствено производство и т.н.). За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в чл. 1, ал. 1 от ТЗ (чл. 1, ал. 3 от ТЗ).

Видно от правната уредба няма ясна дефиниция коя дейност се счита за търговска, тъй като дори в официалната страница на НАП се добавя текстът „биха могли да се третират” . Това води до субективизъм и предвид многото заведени дела относно кое се счита за търговска дейност от физически лицаи кое не, то преди да е уредена правната страна с дефиниция не считам, че следва да се приемат каквито и да е изменения със стара дата.