Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

На първо място, бихме искали да изразим нашата подкрепа за приемането на Закон за стратегическото планиране. Считаме, че това е изключително важна стъпка във формулирането и систематизирането на дългосрочни цели и приоритети на държавната политика в отделните сектори на обществения живот и обвързването на държавния бюджет с Националната стратегическа рамка. Въвеждането на Единна информационна система на наблюдение и отчетност на стратегическите документи е също ключов механизъм за осигуряване на прозрачност и устойчивост.

Считаме, че в приложения Доклад за цялостна предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за стратегическото планиране на Република България, би следвало в Раздел 1 „Описание на проблемите и въпросите, които се уреждат с проекта на нормативен акт“, да има по-обстоен анализ на съществуващата ситуация. Например, би могло да се приложи списък на съществуващите стратегически документи във всички обществени сфери, период на действие, основанието, на което са разработени, отговарящи за изпълнението им институции и т.н. Това би обосновало, както необходимостта от намаляване на броя на стратегическите документи, така и свеждането на предлаганите в приложението към закона стратегии до 4 приемани от НС и 19 приемани от МС.

В  приложение към закона - Списък на националните стратегии на Република България, два ключови сектора на обществения живот са извън обхвата на списъка от стратегически документи: социалната политика и жилищната политика – два сектора, които са свързани с осигуряването на основни човешки права.  Република България самостоятелно и като член на Европейския съюз е подписала редица международни споразумения, по които има задължения за изпълнение и спазване. Приетият през 2015г. Нов дневен ред на ООН, озаглавен „Трансформиране на нашия свят: Дневен ред 2030 за устойчиво развитие”, формулира 17 глобални цели за устойчиво развитие (SDG), включително SDG 11 „Трансформиране на градовете и населените места в приобщаващи, безопасни, стабилни и устойчиви центрове“ . Първата от поставените 10 конкретни цели към нея е: „До 2030 г. да се осигури достъп на всички до адекватни, безопасни и достъпни жилища и базови услуги и да се обновят гетата и бедняшките квартали.“ По време на третата конференция на ООН по въпросите на жилищната политика и устойчивото градско развитие (ХАБИТАТ III) през октомври 2016 г., бе приет Новият дневен ред за градовете. И в този документ се изтъква отговорността на държавите за обновяване и модернизация на рисковия жилищен фонд, вкл. гетата и незаконните селища.  Известно е, че към момента степента на изпълнението на тези ангажименти е незадоволителна. Правото на достъп до жилище не е осигурено в българското законодателство. Десетилетия не се намира решение за незаконните строежи V-та категория, които са единствено жилище на обитателите, построени върху имоти общинска/държавна собственост, в квартали без регулация и съответно без базова инфраструктура. Решаването на тези проблеми изисква приемането на дългосрочна прагматична национална жилищна политика, подкрепена с целево финансиране.

В този смисъл, предлагаме в буква Б от Приложението към чл. 6, ал. 4, да се включат и национални стратегии касаещи жилищната политика и социалната политика.

Становището на БСК е публикувано на адрес https://www.bia-bg.com/standpoint/view/25330/

Предложенията са дадени на база предходния Коментар 1. Предлагам:

1. Вместо законопроект - поставете проблемните въпроси за обсъждане в рамките на Съвета за развитие. 

2. Подготовете проекти на допълнения на постановления, като разширите отговорностите на Съвета за развитие (ПМС № 110/2010 г.) и на дирекция в МС.

1. Разработването на Закона и правилника за неговото прилагане, както и времето за тяхното приемане води до негативни последици:

• създаването на закон не гарантира неговото прилагане, както показва българската практика.
• законотворчеството Ви реално забавя процеса по подготовката на актуализираните стратегии по отделни политики, които ще подкрепят  следващия програмен период.
• в мотивите за създаването му са посочени проблемите, свързани със състоянието на стратегическата рамка. Новият закон не гарантира тяхното преодоляване. Съветът за развитие има институционалното представителство и дейността му е подкрепена от две дирекции - в МС и МФ. Или подкрепете неговата дейност или го закрийте - ако считате, че реално не е показан ефект от създаването му.
• в мотивите посочвате, че има нормативно изискване за разработването на 120 стратегически документа, от които голяма част не са налице. От текстовете на Закона не става  ясно как ще преодолеете този проблем. Въпросът поставян ли е за разглеждане в Съвета за развитие, предвид правомощията му съгласно чл. 2 ПМС № 110/2010 г.?
• в мотивите посочвате, че законопроектът утвърждава принципното положение, че стратегии се приемат само от НС и МС, а не от отделни министри. Наясно ли сте, че с последното изменение на ЗФУКПС (2019 г.) се прие методическите насоки и указания по неговото прилагане да станат задължителни. В Насоките за въвеждане на управлението на риска в организациите на публичния сектор от 2008 г. (нови указания няма) е залегнало изискването да се разработи и утвърди от ръководителя стратегия за управлението на риска в съответната организация. 
• Какво ще стане с утвърдените и действащи към момента стратегически документи, които не фигурират в дадената от Вас рамка и даже са с по-дълъг срок на действие от изискващия се по този законопроект?

Почти всяко министерство си има звена за стратегическо планиране и това е логично .... специалистите знаят най-добре какво да се прави в съответния отрасъл. Централизиране на стратегическото планиране в МС само ще увеличи бюрокрацията. Този подход е от миналия век, когато към МФ имаше Агенция за стратегически анализи и прогнози с над 70 човека. Пак ли ще се връщаме към този етап, когато имаше много стратегия и слаб икономически растеж ? Точно когато вървим добре, не е необходимо да променяме правилата.

Положителен проект на Закон.

1. Отчитайки и §1, т.3 от преходните и заключителни разпоредби  на проекта на Закон, в т. Б (шеста по ред) на списъка-приложение е посочена Стратегията за развитие на електронното управление в РБ, по актуализацията на която сега се провеждат обществени консултации и в която е залегнала и специфична цел в областта на мрежовата и информационна сигурност. Не е посочено в мотивите, защо в приложението не са включени други стратегически документи с обща насоченост в ИКТ - чл. 8 от Закона за киберсигурност (разработване на Национална стратегия за киберсигурност и Национална стратегия за мрежова и информационна сигурност) и чл. 19, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до пространствени данни (приемане на стратегии и програми за развитие на национална инфраструктура за пространствена информация, които кореспондират и с предвидената Стратегия за регионално и пространствено развитие), наличните стратегически документи в областта на електронните съобщения.

Предвид допълняемостта на всички посочени по-горе стратегически документи не е ли по целесъобразно да се разшири заглавието и обхвата на Националната стратегия за развитие на електронното управление.

2. Не е посочено в мотивите защо се предвижда една обща стратегия в секторите на държавно управление правосъдие и вътрешен ред, което се разминава и с определението в чл. 6, ал. 1 на проекта на Закон. При справка на Портала за обществени консултации на публикуваните в тази категория стратегически документи се отчита при някои голяма специфичност и липса на сходни точки (напр. Стратегията за намаляване на риска от бедствия, за противодействие на корупцията, за съдебните реформи и т.н.).

3. Не е посочено в мотивите защо в предложената в т. Б „Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор и водоснабдяването“ е отпаднала канализацията.

Вижте статията в Епицентър ( Рубрика "Обшество)  "Харакири за правителството и триумф на бюрокрацията"

Вижте N90Y}1XraQr%S7

ХАРТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Член 1

Човешко достойнство

Човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава.

Причина - Поради особеностите и важността на правата и задълженията на народните представители, в България депутатите се ползват с имунитет с цел да им се осигури свобода и независимост при изпълнение на задачите им. (без коментар)

Повод - Завоалираната критика или критика в стил "Казвам ти дъще, сещай се снахо!" не e продуктивна и/или градивна днес. (наблюдаване, констатиране и мълчене с цел да не се накърни човешкото достойнство например на един некадърник, поставено лице, връзкар, наш човек, ваш човек, ухо, око, лобист, .. )

Възможно действие - Поради особеностите и важността на задълженията си, държавните служители в България при полагане на труд в обществен интерес, може ли да са с един вид "свален имунитет" относно ненакърнимостта на човешкото достойнство с цел да се осигури свобода и независимост за излагане на конструктивна критика над изпълнените и неизпълнени от тях обществено значими задачи.

Друго възможно действие - ...

Възможни резултати - ...

...

Междудругото, днес ученици масово получават слаби оценки на Национални външни оценявания, какъв е проблемът и родители да получат някоя друга лоша оценка за свършена или несвършена работа?!

Може ли да регламентирате и образование, опит, способности и уменията на държа(в)ните служители, които получават в длъжностна си характеристика задание за стратегическо планиране.

Може ли да регламентирате и образование, опит, способности и уменията на държа(в)ните служители, които получават в длъжностна си характеристика задание за оценка на въздействието на стратегиите.

Може ли всички стратегически документи изготвени и оценени от служители, с образование, опит, способности и умения, неотговарящи на новия регламент, да бъдат преразгледани. С какви средства е заплатено изготвянето на тази проблемна група стратегически документи (общински, държавни, ЕС)? Колко от тях са изпълнени или се изпълняват към момента?

Благодарим Ви предварително.