Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

От името на Фондация "Карин Дом" искаме да споделим, че съставянето на първия Доброволен национален преглед е изключително важно за България!

Фондация „С.Е.Г.А. – Старт за ефективни граждански алтернативи“ работи за изграждане на капацитет на различни нива, промяна на нагласи и подобряване на политики за социално включване на общности в неравностойно положение. Активно работи в областта на сътрудничеството за развитие, устойчивото развитие, в това число и Целите на ООН за устойчиво развитие, както и по теми, свързани и с глобалното образование.

Похвално е, че пет години след приемането на Целите на ООН за устойчиво развитие правителството се подготвя да представи Първия национален доброволен преглед пред Политическия форум на високо равнище на Икономическия и социален съвет на ООН (7-16 юли 2020 г., Ню Йорк).

В прегледа са засегнати структурни проблеми, които страната ни трябва да реши, както и в по-голяма степен данни за един или друг напредък в изпълнението на Целите за устойчиво развитие.

Удовлетворени сме, че е спазено изискването да се докладва по спазване на основния принцип от Програмата на ООН за устойчиво развитие, а именно „никой да не бъде изоставен“ и по-специално за потребностите на представителите на ромската етническа група.

Участвали сме в поредица от дискусии, организирани от неправителствения сектор, по изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие и винаги сме поставяли въпроса за необходимостта от ясен ангажимент на правителството спрямо изпълнението на ЦУР на национално равнище. Полагали сме усилия за популяризиране на ЦУР сред българската общественост.

По повод публичното обсъждане на Първия национален доброволен преглед искаме ясно да заявим, че е нужно да се изгради подходяща координация между всички заинтересовани страни, за да се предприема целенасочена политика и да се постига по-добра отчетност за напредъка.

В тази връзка оценяваме положително направеното на стр. 106-107 стр. от документа предложение „да се създаде работна група към Координационния комитет за управление, наблюдение, контрол и отчитане на изпълнението на Национална програма за развитие: България 2020, с определени звена за контакт по въпросите на устойчивото развитие от всяко едно ведомство, което членува в комитета“.

Фондация „Подслон за човечеството“ / Habitat for Humanity Bulgaria от стартиране на своята дейност през 2001г., популяризира идеята за адекватните жилищни условия като основно човешко право и работи за активизиране  съзнанието на обществото и отговорността на институциите в посока премахване на жилищната бедност. В този смисъл, коментарите, които следват по-долу имат за фокус представянето на България в изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие, свързани с подобряване на жилищните условия. Позволяваме си и един общ коментар по документа - за всяка от 17-те кратко формулирани глобални цели има поставени конкретни цели, в които се казва какво, колко и докога се ангажират да постигнат държавите, в т.ч и България. В този смисъл, прегледът на изпълнението би следвало да показва напредъка по конкретните цели и индикаторите за тях, приети от ООН https://unstats.un.org/sdgs/indicators/indicators-list/  Още повече, че в указанията за  оценка на напредъка в постигането на целите се препоръчва:

1. Заключенията да се основават на посочени емпирични доказателства, за да има конкретни елементи за измерване на напредъка.
2. Да се идентифицират стъпки, които страните възнамеряват да предприемат в близко бъдеще и през следващите години, за да ускорят напредъка;

По темата за подобряване на жилищните условия отношение имат няколко цели: Глобална цел 1 Изкореняване на бедността (вкл. жилищната бедност), Цел 7 Достъпна и чиста енергия (вкл. енергийна ефективност на жилищните сгради) и Глобална цел 11 Устойчиви градове и общности. 

Към Цел 1, формулираната конкретна цел 1.4. гласи:

• 1.4. До 2030 г. да се осигури на всички мъже и жени, и по-специално на бедните и уязвимите, да имат равни права на достъп до икономически ресурси, както и до базови услуги, собственост и контрол върху земята и други форми на собственост, наследство, природни ресурси и др., подходящи нови технологии и финансови услуги, включително микрофинансиране.

Одобрените от ООН индикатори за измерване на напредъка по тази конкретна цел са:

• 1.4.1 Дял от населението, живеещо в домакинства с достъп до базови услуги
• 1.4.2. Дял от цялото пълнолетно население със сигурни права върху земя, (а) със законно призната документация и (б), които възприемат правото си на земя като сигурна, по пол и вид на владение

Към цел 11 са поставени 10 конкретни цели, като първата от тях 11.1 гласи:

• 11.1: „До 2030 г. да се осигури достъп на всички до адекватни, безопасни и достъпни жилища и базови услуги и да се обновят гетата и бедните квартали.“

Одобреният от ООН  индикатор за измерване на напредъка в тази цел е:

• 11.1.1 Дял от градското население, живеещо в гета, неформални селища или неадекватно жилище.

В този смисъл, от представения документ не се разбира какви са били стойностите на тези индикатори преди приемането на Дневен ред 2030, към м. септември 2015г., и къде е България сега, т.е. има ли  бездомни, обитават ли се неадекватни жилища, незаконни жилища и такива с неустановен статут, има ли достъп до базови услуги (водоснабдяване, канализация, електричество и т.н.), има ли гетоизирани квартали, какъв дял от населението живее в тях, а също постигнат ли е напредък в решаването им и какви са планираните стъпки.

Действително, през 2017-2018г. бе направен проект на Национална жилищна стратегия, но и до момента тази стратегия не е приета, не са разписани програми за нейното изпълнение. На практика страната ни няма дългосрочна жилищна политика, която да гарантира подобряване на жилищните условия към 2030г.

В допълнение, на стр. 33 е записано, че „При реновиране на жилищни сгради се дава приоритет на икономически необлагодетелстваните райони и на социално уязвимите групи.“  - твърдение, което не отговаря на практиката при финансирането на проекти от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради.

В заключение, бихме препоръчали предложения за обществени консултации документ да се преработи по начин, който обективно показва напредъка на страната в постигането на поставените цели, на база одобрените индикатори за тях.