Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

            За здравен медиатор може да бъде назначено лице, което има завършено висше образование, а не средно образование (чл. 5, ал. 1, т. 4), тъй като по данни на Националния статистически институт има достатъчно завършили висше образование в областта на здравеопазването, например през 2019 г.: 674 професионални бакалаври, 1 122 бакалаври, 2 342 магистри, 137 доктори, общо 4 275 души.

            Във връзка с това лице без висше образование в областта на здравеопазването не може да оказва съдействие на общопрактивущати лекари (чл. 2, ал. 1, т. 3) и регионалните здравни инспекции (чл. 2, ал. 1, т. 4), тоест на практика да изземва част от функциите им. Дейността на здравният медиатор трябва да се изчерпва с дистрибуция на интегрирани здравно-социални услуги.

            Чл. 4, ал. 3 от проекта на Наредба за изискванията за дейността на здравните медиатори е противоконституционна (за справка Дело № 3/ 2020 г.). Тя предвижда следното: „Здравният медиатор съставя досие за всеки конкретен случай, в което се съхраняват наличните документи за извършените дейности – в оригинал или копие. Досиетата се съхраняват за срок от пет години в съответната община”. Тази алинея противоречи на чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България, според който: „Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име”.

Смятаме, че:

-Здравният медиатор трябва категорично да е личност, част от общността и припозната в общността като безспорен авторитет и това не може да се постигне чрез външната намеса на НПО в живота на хората от тази общност;

-Здравният медиатор трябва да помага на хората от собствения им кръг да достигнат по всички аспекти на здравната помощ до институция, която е компетентна да им я окаже – общопрактикуващия лекар, специалиста, болницата и т.н.;

-Здравният медиатор може да предлага контакт с НПО във връзка с постигането на по-широка информираност по здравни теми, но не и НПО да си присвоява ролята на този медиатор;

-Категорично сме против предвиденото в чл.4 ал(3) от Наредбата:

Здравният медиатор съставя досие за всеки конкретен случай, в което се съхраняват наличните документи за извършените дейности – в оригинал или копие. Досиетата се съхраняват за срок от пет години в съответната община.

Информацията по здравните проблеми на всеки гражданин на Република България има само едно място за събиране и съхранение – при общопрактикуващия му лекар и/или при специалиста, дето е бил на лечение. Всичко друго е вмешателство в личния живот, което е абсолютно недопустимо според Конституцията!

Работата на самия здравен медиатор може да се отразява в негово СОБСТВЕНО досие към общината под формата на рапорти за извършените дейности по показатели, които служат за обективно измерване на резултатите от дейността. Това досие категорично не може да съдържа каквато и да било персонализираща информация за други лица.

С оглед на всичко гореизложено заявяваме своята категорична позиция срещу поредния опит за безотговорно прехвърляне на държавни правомощия върху частноправни субекти.                           

Здравните медиатори да ходят например по регионалните фитнес зали и да агитират физически здрави момчета за непривликателен общественополезен труд, който изисква силова подготовка, като например при подрязване на дървета, помощ за транспортиране на инвалиди, вдигане на тежки предмети и други подобни. Работодателите да могат да пускат в работно време работниците си за обучението и извършването на този обществено полезен труд и да им заплащат това време като работно, а общината да направи финансова рамка за съфинансиране на труда.

Битивите условия и околната среда на живот са определящите фактори за работата на здравните медиатори към общините

Не случайно навремето, а и до сега някои професионални групи имат свои болници (военна болница, транспортна болница, работническа болница...). Трудещите се в определени отрасли според условията на труд, работно време, среда имат предпоставки да развият определени болести. Например преди повече от  50 години има издаден докторски труд на чешки учен за професионалните болежки на шофьорите на дълги разстояния. Другите страни се поучиха от изложените факти и доказани последствия и предоставиха тези дейности да се извършват от трети. Подобни трудове се намират и за други пофесионални групи - от чиновници през адвокати до зидаро-мазачи.

За да няма конфликт от интереси здравните медиатори за професионални болести да не се заплащат от работодателя, а от общината по местоживеене и месторабота и да се предоставя консултация на работещите.