Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Прилагането на МСППВО ще продължи да е силно затруднено. Няма да бъде осигурена независимост на вътрешния одит в организациите от публичния сектор.

Дейността на звената за вътрешен одит и одитните комитети, вместо да добавя стойност, ще отнема такава.

Структурирането и дейността на одитните комитети ще бъдат адекватно изведени изцяло на законово ниво и уредени в ЗВОПС. Ще се ограничи до минимум влиянието на изпълнителната власт в лицето на Министерски съвет за определяне процедури, които намират приложение в Сметната палата, в системата на съдебната власт и в общините. Ще се обезпечи прилагането на Международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит, които достатъчно ясно задават нормите за дейността на комитетите. Ще се създадат необходимите условия за независимостта на вътрешните одитори при осъществяване на функциите им с оглед добавянето на стойност от дейността им. 

-да отпадне правомощието на министъра на финансите по чл. чл. 21, ал. 5-7 от ЗВОПС, което ще се замести от правомощията на одитния комитет по одобряването на решението за назначаване и освобождаване от длъжност.

-функцията на одитния комитет за изразяване на становище да отпадне. Да останат единствено решенията. Становище може да изрази отделен член на комитета, не е адекватна функцията за колективен орган.

-членовете на комитетите да носят отговорност за правилността и обосноваността на взетите решения, когато са гласували за тях.

-други предложения ще бъдат изложени при публично обсъждане на проект на ЗИДЗВОПС.

Текстът на § 13 в частта на т. 2 противоречи на разпоредбата на чл. 18, ал. 10 от ЗВОПС

Регламентиране на процедурата за определяне на членовете на комитетите в ЗВОПС. На фиксирани дати в годината се събира комисия по избора в пет членен състав: РЗВО, 1 член определен от ръководителя на организацията, двама членове сред външни РВО в страната, определени чрез жребии, проведен в МФ, 1 член, определен от МФ. Комисията взема решения с обикновено мнозинство. Комисията определя не само външните, но и вътрешния член на комитета. На страницата на МФ се обявяват организациите, в които ще се набират членове на одитни комитети, два месеца преди датите, регламентирани в ЗВОПС, както и изискванията към членовете съгласно закона. Съставът на комитета като брой членове се определя по критерии, заложени в закона.

Статутът на одитния комитет задължително съдържа делегиране на следните правомощия на одитния комитет от ръководителя на организацията (тълкувание на Стандарт 1110):

-утвърждаването на Статута на вътрешния одит;

-утвърждаването на рисково-базирания план на вътрешния одит;

-утвърждаването от на бюджета за вътрешен одит и плана за ресурсно осигуряване;

-изискването на доклади от ръководителя на вътрешния одит относно изпълнението на плана на вътрешния одит и други въпроси;

-одобряването на решението за назначаване и освобождаване от длъжност на ръководителя на вътрешния одит;

-одобряването на възнаграждението на Ръководителя на вътрешния одит;

-отправяне на запитвания към ръководителя на организацията и РВО с цел установяване на неоправдани ограничения на обхвата и ресурсите.

Съществуващите параграфи в проекта без предложените да отпаднат се преномерират до § 21 включително. Създава се нов § 22 със следното съдържание:

§ 22. В Заключителните разпоредби параграф единствен става § 1 и се създава нов § 2 със следното съдържание: "§ 2.Наредбата е в сила до 31.12.2020 г., а за обявените процедури до 31.12.2020 г. за набиране на членове на комитети - до 28.02.2021 г. само в частта на глава Втора."

   Мотиви: Структурирането и дейността на одитните комитети следва да бъде изведено изцяло на законово ниво и уредено в ЗВОПС. Недопустимо е изпълнителната власт в лицето на Министерски съвет да определя процедури, които намират приложение в Сметната палата, в системата на съдебната власт и в общините, още повече, че Международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит достатъчно ясно задават нормативите за дейността на комитетите за да бъдат те ревизирани по неясни критерии с подзаконов нормативен акт.  

Създава се нов § 23 със следното съдържание:

§ 23(1)В срок до 15.11.2020 г. министърът на финансите изготвя проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор и го внася в Министерски съвет за одобрение.

(2)Текстът на проекта по ал. 1 следва да обезпечи прилагането на Международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит във всички техни аспекти от всички страни в областта на вътрешния одит - вътрешните одитори, одитните комитети, ръководителите на организации и колективните органи, както и определянето на членовете на одитните комитети от комисии в състав, доминиран от професионалисти.

Мотиви: Да се обезпечи прилагането на МСППВО и независимостта на вътрешния одит, което действащите нормативни актове в Република България не осигуряват.

Съществуващите параграфи в проекта без предложените да отпаднат се преномерират до § 21 вкключително. Създава се нов § 22 със следното съдържание:

§ 22. Наредбата е в сила до 31.12.2020 г., а за обявените процедури до 31.12.2020 г. за набиране на членове на комитети - до 28.02.2021 г. само в частта на глава Втора.

   Мотиви: Структурирането и дейността на одитните комитети следва да бъде изведено изцяло на законово ниво и уредено в ЗВОПС. Недопустимо е изпълнителната власт в лицето на Министерски съвет да определя процедури, които намират приложение в Сметната палата, в системата на съдебната власт и в общините, още повече, че Международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит достатъчно ясно задават нормативите за дейността на комитетите за да бъдат те ревизирани по неясни критерии с подзаконов нормативен акт.  

Какви са тез одитни комитети? Какво правят? Имат ли отношение към качеството на подбора? Нали ако се назначават неподготвени и неподходящи хора всичко нататък ще бъде неефективно. 

Предлагам на одитните комитети да се възложат функции по подбора на държавни служители. 

https://komentator.bg/%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%b9-%d0%b2-%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b5-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%82%d1%80%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%80%d0%b0-%d1%81%d0%bf%d0%b0%d0%b7%d0%b2/

От получения на 5 август отговор от ИА ГИТ, Приложение 1, става ясно следното:

1. ИА ГИТ, като контролен орган, не се интересува от законосъобразното провеждане на конкурсите. Агенцията контролира спазването на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба, и на правата и задълженията на страните по служебното правоотношение, но н етапа провеждане на конкурс служебно провоотношение все още няма. Това означава, че нито един държавен орган не следи как се провеждат конкурсите.

2. През цялата 2019 г. агенцията не е установила нито един случай, при който да е налице престъпление и да се налага сезиране на прокуратурата.

3. През 2019 г. агенцията не е издала нито едно наказателно постановление.

§ 13 с предложения текст да отпадне.

Мотиви: Назначаването на секретар на комитета има отрицателно въздействие в следните аспекти:

1.Увеличава разходите, с което на практика намалява ползите от дейността на комитета.

2.Увеличава риска от намеса от страна на ръководителя на организацията в дейността на комитета

Ако на всеки трима или петима служители се назначава по един секретар, докъде ще достигне обема на администрацията? Съществуващият текст е напълно достатъчен да разреши административните и техническите проблеми на комитета. 

§§ 7, 8 и 9 в частта по т. 1 с предложените текстове отпадат вследствие на предложение 1.

§ 5 с предложения текст да отпадне.

Мотиви: Предложената промяна е немотивирана (няма и една дума мотив нито в доклада, нито в оценката за въздействие), непрозрачна (на практика се отменя ал. 1 в чл. 9), поради което е и правно неиздържана. С нея на практика се игнорира изцяло квалификацията и опита на съответните кандидати и се придава неоправдано голяма тежест само на интервюто. 

§ 1 с предложения текст да отпадне.

Мотиви: Предложените текстове следва да бъдат предмет на законова уредба в ЗВОПС. Министерският съвет няма делегирани правомощия да урежда продължителност на мандат на комитета, както и ограничения за лицата, които да бъдат членове на комитета. За сроковете за провеждането на процедурата също би било много по-адекватно да бъдат уредени в ЗВОПС.