Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Относно разпоредбата на чл. 9 - 13 от Проекта на Наредба:

От една страна провежданата политика на централизиран контрол в сферата на електронното управление е в противоречие с визията, формулирана в Стратегията за децентрализация 2016-2025, която гласи „Властите на общинско и регионално ниво предоставят качествени публични услуги при активно включване на гражданите в управлението“. Централизираният бюджетен контрол противоречи на:

- Административната децентрализация, формулирана в Стратегическа цел 1 – Прехвърляне на правомощия и функции от централната към местната власт в основни сектори с нейните четири приоритета

Приоритет 1. Повишаване възможностите на местните власти за предоставяне на допълнителни общински услуги. Приоритет 2. Преобразуване на делегирани на общините услуги в местни. Приоритет 3. Създаване на условия за участие на общините в развитието на общинските образователни институции. Приоритет 4. Повишаване правомощията на кметствата и на директорите на общинските заведения.

От друга страна с посочената разпоредба се въвеждат задължения за общинските администрации, свързани с  предвиждането в общинските бюджет на средства за привеждането на общинските информационни ресурси в съответствие с нормите, изготвени от ДАЕУ.

При съществуващата централизирана политика и контрол, за да се избегне това противоречие, би следвало финансирането да се извършва от държавния, а не от общинските бюджети. Общинският съвет като орган, който приема общинския бюджет, може да допусне, че приоритет на местната общност, чиито интереси е избран да защитава, не са информационните технологии (което е и практика в повечето общини).

Считаме, че с оглед  определяне обхвата на задължените субекти, които следва да се включат в новата платформа на ДАЕУ,  включително и всички второстепенни разпоредители с бюджет, следва да се прецизира дефиницията на административен орган, който по смисъла на ЗЕУ е един, а съгласно легалното определение в АПК е с друго съдържание.

 ДР на АПК §1. § 1. По смисъла на този кодекс:

 1.       (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) "Административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги

ПЗР на ЗЕУ

§1. § 1. По смисъла на този закон:

1. "Административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон.

Във връзка с публикуваната на Портала за обществени консултации обществена консултация по Проект на Наредба за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги, Ви изпращаме за обсъждане  становището на НАСО РБ и следните предложения:

По отношение на Глава шеста, РЕГИСТРИ И СИСТЕМИ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ“, Раздел I. Информационна система за предварителен, текущ и последващ контрол по целесъобразност от Проекта на Наредба, както и чл. 7г от ЗЕУ, който е основание за създаване на тази информационна система относно общините, както и последващия Раздел I глава шеста, считаме, че са в противоречие със Закона за публичните финанси.

Законът за публичните финанси/ЗПФ/ определя ясно и категорично общинския съвет като единствен орган по приемане и отчитане на общинския бюджет. ЗПФ никъде не съдържа разпоредби, които да дават правомощия по предварително съгласуване на бюджетите от ДАЕУ.

Съгласно чл. 2 от Закона за публичните финанси с друг закон не може да се създава уредба на материята – предмет на този закон, която се отклонява от принципите и правилата, определени с него.

Описаните проблеми, които са основата на предложения проект, могат да бъдат решени в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. Материята, предвид своето естество, следва да бъде уредена в закон, а систематичното място на същата е в Закона за публичните финанси, който единствено може да регламентира отношения, свързани с бюджетната рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси.

Респективно в Регистъра на информационните ресурси (РИР), визиран в чл. 63 от Проекта на Наредба се описват ресурси, закупени със средства от общински бюджети, гласувани по реда на Закона за публичните финанси, т.е. ДАЕУ не би следвало да има отношение към тях.

По отношение на РИР, практическият смисъл за ползването му от администрациите в този вид е съмнителен. Вместо да се записват ръчно данни в регистър, за ежедневната дейност на администрациите практически полезно и по-ефективно би било да се осигури те да разполагат със софтуерни лицензи за техническа инвентаризация на информационните активи, която да дава информация за състоянието им в реално време.

Преди приемане на подобни текстове би било удачно да се разгледат следните казуси, които към настоящият момент нямат своето нормативно решение:

-          Общинският съвет задължава общинската администрация да извърши определен разход в сферата на ИТ, гласува бюджет, но ДАЕУ не го одобрява;

-          Общината печели проектно финансиране за определена дейност в сферата на ИТ, но ДАЕУ не одобрява техническото задание или финансирането. В случай, че Общината не спази сроковете по изпълнението, подлежи ли на санкции от финансиращия орган?

-          При излизане от експлоатация на техника вследствие повреда и ако не получи одобрение от ДАЕУ за разход за ремонт или закупуване на нов актив, как трябва да постъпи администрацията?

Считам, че е крайно време с наредбата да се въведе безхартиен документооборот в и между администрациите.

Предлагам:

1. Наименованието на глава 5 в проекта на наредба да бъде променено от „ОБМЕН НА ЕЛЕКТРОННИ ДОКУМЕНТИ МЕЖДУ АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ОРГАНИ“ на „ОБМЕН НА ЕЛЕКТРОННИ ДОКУМЕНТИ“.

Мотив: В чл.46, ал.4 на проекта на наредба е указано, че „Лицата,осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги също участват в обмена на електронни документи“.По този начин всички участници, определени в ЗЕУ, ще участват в обмена на документ, а не само административните органи, както е упоменато в заглавието на глава 5.

2. чл.46 ал.2 да се промени в следния вид:

„В рамките на администрациите всички вътрешни и изходящи документи се изготвят и съгласуват в  АИС в електронен формат, освен в случаите,когато това е определено със закон.Така създадените електронни документи се подписват и регистрират от надлежно овластените за това лица с валидно удостоверение за квалифициран електронен подпис “

Мотив: Задължението за администрациите да въведат безхартиен документооборот ще стимулира гражданите и бизнеса да контактуват с администрациите и да заявяват услуги основно по електронен път.

Опитът за създаване на частен посредник между гражданите и администрацията противоречи на чл.2 от Закона за администрацията за открита и достъпна администрация. Нямаме нужда от още структури, чрез които да се размива отговорност, да се дублират задължения и като краен резултат да получаваме некачествени административни услуги, за които да плащаме още.  Освен това, Наредбата изкуствено създава условия за съществуване на бизнес, неадекватен на пазарната среда, работещ на база договори с държавата, и на който бизнес в крайна сметка плащаме ние. Освен това, няма предвидени глоби и санкции за посредника - кои ще са тези посредници, които не носят отговорност, но получават от нашите данъци? Предложената Наредба представлява опит за нарушение на правата на гражданите в качеството им на работодател на публичната администрация. 

Считам,  че е в нарушение на закона, нецелесъобразно  и  е в щета на публичния интерес въвеждане на  фигурата на ПОСРЕДНИК,  във взаимоотношенията между администрациите и гражданите, по повод заявяване и предоставяне на административни услуги.   /  Раздел ІІІ Заявяване и предоставяне на електронни административни услуги чрез посредник/

Мотиви:

Независимо, че визираните в този проект на  Наредба услуги се извършват по електронен път, те по своята същност са административни услуги и като такива редът, организацията за тяхното  предоставяне и изискванията към тях са регламентирани в Закона за администрацията и Наредбата за  административното обслужване. Там е регламентирано извършването им от администрациите, без посредници.

Администрациите имат капацитет, обучени са, в т.ч и по  европейски програми, и кадрите им имат съответната техническа и компютърна грамотност за да работят с гражданите без посредници.

С проекта за Наредба се създава  частен посредник между администрацията и гражданите, което обезсмисля основен принцип визиран в чл.2 на Закона за администрацията, а именно- откритост и достъпност на администрацията. Описаните в Раздел ІІІ / чл.43, ал.2/на проекта за Наредба задължения на посредника са същите, които има и администрацията, според Закона за администрацията и Наредбата за административното обслужване. На лице е дублиране на задължения, което  създава възможност за предоставяне на некачествени услуги чрез неспазване на срокове и размиване на отговорност между администрацията и посредника. Услугата чрез посредник се оскъпява за гражданите.

Няма регламент в проекта за Наредба за глоби и санкции към посредника. Явно се разчита  на евентуална защита чрез  договора с директора на Държавна агенция” Електронно управление”, което създава несигурност  и съмнения у гражданите, че ще са защитени интересите им и личните данни.

В публикуваните  на сайта Доклад и  Предварителната частична оценка, никъде не е обоснована  необходимостта от ПОСРЕДНИК при заявяване и предоставяне на електронните административни услуги.