Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Във връзка с предложените за обществено обсъждане промени в Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, изразяваме следното становище:

Възразяваме срещу предложената разпоредба на §9 и § 10 от проекта на постановление, според  което изчисляването на срока на командироване на заварените случаи се случва от датата на влизане в сила на постановлението, а то влиза в сила от 30 юли 2020 г.

Така предложените текстове не държат сметка за обстоятелството, че има заварени случаи на командировани работници и служители в рамките на предоставяне на услуги със срок надвишаващ една година, а са със срок на командироване не повече от 2 (две) години.

Приемането със задна дата на разпоредби, за да се транспонира Директивата в предвидения в нея срок 30.07.2020г. не държи сметка за това, че ще постави работодателите в нарушение на Наредбата, изискваща нотификация за командировки в рамките на предоставяне на услуги на 12-тия месец от командироването, ако продължителността на командировката е до 18 месеца. Съществуват заварени случаи на командировка, които към 30.07.2020г. вече са надхвърляли 12 месеца, а влизането със задна дата на предложените промени ще  постави тези работодатели в нарушение на наредбата и това би било основание за санкции от страна на контролните органи.

Нормативните актове следва да имат действие за в бъдеще, а не ретроактивно действие, още повече когато тези правни норми могат да засегнат права и законни интереси на адресатите си. Ретроактивното действие на нормативния акт би следвало да е изключение, а не принцип.

Това разбиране на законодателя е изрично уредено в чл. 14 от Закона за нормативните актове, според който:

„Чл. 14. (1) Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба.

(2) Обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден.

(3) Не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените.“

       Надяваме се да преразгледате предложените проекто-изменения от Вас в Наредбата по начин, по който няма да поставите работодателите в нарушение със задна дата.

Разпоредбата на § 10 от предложения проект за изменение на Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на представяне на услуги, във връзка §9 от същия проект за изменение- не държи сметка, че командировки, започнали преди повече от 1 година, биха поставили автоматично в нарушение работодатели, изпратили в командировка в рамките на предоставянето на услуги свои служители. Ретроактивното действие на нормативните актве трябва да е изключение, а не принцип, още повече, когато засяга права на адресати и би поставило работодателите автоматично в нарушение, с влизането в сила към 30.07.2020г. Намирам за неприемливо ретроаактивното влизане в сила на измененията защото държавата не е намереила за добре да приведе действието на Директивата до въпросната дата 30.07.2020г., предвидена като крайна в самата Директива!

Тук става въпрос не просто за формалност, а и до финансови измерения на командироването, които са уредени между страните по командироване в рамките на предоставяне на услуги в съдържанието на Споразумения за командироване!

Считам, че целият текст на предложената ал. 6 на чл. 9 противоречи на смисъла и съдържаието на чл. 3, §1 а  от директивата:

когато действителната продължителност на дадено командироване надхвърля 12 месеца, държавите гарантират, независимо от приложимото за трудовото правоотношение право, че предприятията, посочени в чл.1, параграф 1 осигуряват на работниците, командировани на тяхна територия, на основата на равно третиране, в допълнение към реда и условията на работа, посочени в параграф 1 от настоящия член, всички приложими ред и условия на работа, които са установени в държавата членка, в която се извършва работата:

- от законови, подзаконови или административни разпоредби и/или

- от колективни трудови договори или арбитражни решения, които са били обявени а общоприложими или се прилагат в съответствие  с параграф 8

Идеята на Директивата след надхвърляне на 12 месеца командироване в друга държава членка- работникът или служителят да придобие социално-осигурителните и трудови права каквито имат местните работници и служители за съответната държава членка на ЕС, която приема командирования служител- права, не да продължава да бъде към социално-осигурителната ни система.

Предложеният текст ба чл. 10, ал.3 от Наредбата в  частта "смегчаващи вината обстоятелства" не е правно прецизен, понеже юридическите лица не формират вина. Тяхната отговорност е обективна и безвиновна. Не се разбра какво всъщност иска да се каже. Може би, че деянието ще се приема за маловажен случай на нарушение?